Целта е да изградим генерация, която 10 г. да играе за България
На 21 юли тази година сърбинът Младен Кърстаич пое националния ни отбор по футбол.
Роден е на 4 март 1974 г. в Зеница, Югославия, днес в Босна и Херцеговина. Майка му е босненска сръбкиня от Биелина, а баща му е от Забляк, днес Черна гора. Започва да тренира в местния “Челик”, след което семейството се мести в Кикинда през април 1992 г. след избухването на войната в Босна. Започва да играе там в “Сента”, но само за 6 месеца. Веднага преминава в ОФК “Кинкинда”, по това време в първа дивизия. И като всеки елитен играч в Сърбия идва времето да избере между “Партизан” и “Цървена звезда”. Както сам признава, избира “Партизан”, защото цялото му семейство е от този отбор и през 1996 г. отива в Белград. За четири години и половина при “църно-белите” става шампион три пъти (1996, 1997 и 1999) и един път взема купата (1998).
През 2000 г. “Вердер” (Бремен) плаща за него 1,8 милиона марки. Става един от най-добрите в Бундеслигата и прави дубъл през 2004 г. След дубъла преминава в “Шалке 04”, като дори става капитан на отбора.
С него печели купата на лигата и купата “УЕФА-Интертото”.
На 5 юни 2009 г. подписва 2-годишен договор с “Партизан”. През януари на следващата година става капитан на отбора след напускането на Ненад Джорджевич. На 21 май 2011 г. изиграва последния си мач след две титли и купа в Сърбия.
Между 1999 и 2008 г. изиграва 58 мача за националния отбор, като реално представлява три държави - Социалистическа федеративна република Югославия (1992-2002, 20 мача и 2 гола), Сърбия и Черна гора (2002-2006, 27 мача) и Сърбия (2006-2008, 11 мача). Бе част от великата четворка в защита на Сърбия и Черна гора, която допусна само 1 гол в квалификациите за световното през 2006 г., заедно с Ивица Дратунович, Горан Гавранчич и Неманя Видич.
Треньорската му кариера започва в националния отбор като помощник на Славолюб Муслин в квалификациите за световното през 2018 г. През октомври 2017 г. Муслин бе уволнен и Кърстаич поема тима. След като побеждава Китай с 2:0 и прави 1:1 с Южна Корея, го оставят и за финалите. Уволнен е на 13 юни 2019 г. след 0:5 от Украйна в евроквалификациите.
Става старши треньор на “Бачка Топола” през януари 2021 г. Напуска през октомври. На 9 декември 2021 г. поема “Макаби” (Тел Авив) и напуска след края на първенството на 31 май.
Веднага след като се отказва от футбола, Кърстаич става спортен директор на “Партизан” на 1 юни 2011 г. По време на паузата на първенството обаче атакува в медиите президента Драган Джурич, след като той обвинява него и треньора Александър Станоевич за провала в евротурнирите. Кърстаич обявява, че двамата не са имали пълен контрол над продажбите и покупката на играчи през лятото и това е повлияло на резултатите. Заради думите му на 26 декември е уволнен от поста. Преди да се върне към треньорството, пък става президент на босненския “Радник” (Биелина) от 23 януари 2015 г. По негово време клубът се стабилизира и постоянно е в топ 6 на първенството. Печели първия трофей в историята си - купата на Босна през 2016 г., и участва за първи път в евротурнирите. След това влиза отново в Европа след сезона през 2019 г., когато е пети, но “Железничар” (Сараево) не получава лиценз.
На 27 декември 2019 г. Кърстаич неочаквано напуска “Радник”, като обявява, че е време друг да поеме клуба. Официално се маха на 28 март 2020 г., когато мястото му е заето от Предраг Петкович.
- Как се казва националният селекционер на България? Половината медии го наричат Кърстаич, останалите Кръстаич. Как точно трябва да се казва и пише?
- Добър ден. Казвайте ми както искате, само няма да ме биете. (Смее се.) Иначе правилното е Кърстаич.
- Да, защото има разнобой в медиите.
- Има. Виждал съм и аз.
- Но не ви пречи.
- Не. Първите един-два пъти ми беше притеснено, но сега не ми пречи. Друго е важното.
- Колко мача имате срещу Пикси Стойкович, треньора на вашата Сърбия, с която сме в една група?
- Играли сме доста заедно в националния отбор на Югославия. Бях на 26 и тепърва почвах, а той вече бе утвърден играч. Основният, звездата в националния отбор. Но не съм смятал колко мача имаме заедно.
- А изправялили ли сте се един срещу друг на терена?
- Не. Когато аз пробих в националния отбор, той вече бе във Франция, в Япония. На терена не сме се срещали. Сега ще е първият път, в който заставаме един срещу друг. Аз съм доста по-млад от него.
- Как очаквате този мач?
- С много емоции. Все пак съм бил играч на националния отбор на Сърбия, играл съм за Сърбия, бил съм селекционер на Сърбия. Да, ще е емоционално. Ще се видя с някои от момчетата, с които съм работил. От една страна, ми е хубаво, но от друга, ми е тежко. Все пак играеш срещу родината си. Ще трябва да оставя емоциите настрани. Трябва да си повтаряш, че всичко е само спорт. Една битка на терена. Всичко да е феърплей, да е коректно. Да, Сърбия в момента има много качествен отбор, много добър отбор. Ще има и много млади играчи, да кажем, много нови играчи, които ще искат да се докажат на селекционера си. Но, като дойде мачът, ние ще сме готови.
- Надявам се, че със сигурност обстановката няма да е като в Скопие.
- Няма шанс. Познавам обстановката и в Сърбия, и в България. От моя гледна точка и в Сърбия, и в България може да играем без полиция.
- Защо според вас Сърбия винаги е била водеща сила във футбола, докато другите балкански нации сме на приливи и отливи. Има един връх, след което идва голям спад.
- Може би става въпрос за балкански манталитет. А може просто да става въпрос за смяна на генерациите. Да има една добра, след което трябва да дойде смяната. Точно това искам. Да изградим една генерация, която 10 години да играе за България. В Сърбия е същото. Дойде един момент, в който имаме качество. Зависи и от хората, които работят около националния отбор. Става въпрос и за качеството на първенството. Всичко това влияе на националния отбор. В Сърбия също имаше период на спад, на смяна на поколенията. Ако искате, дори държавата е в промяна. От бомбардировките, войните до кандидат за Европейския съюз. Това също влияе.
- Вече изгледахте доста мачове. Как виждате българската лига?
- Има определено качество в първенството. Според мен доста повлия влизането в ЕС преди 10 години. Това определено не е повлияло добре на първенството. Сега всички от страни в ЕС се смятат за чужденци. Има млади класни играчи, които играят в България, има и опитни, но има и такива, които според мен не заслужават да играят. Ситуацията за мен е плюс и минус. От една страна, доста млади играчи са излезли в чужбина на 14-15 години, но от друга страна, идват чужденци, които заемат местата им и пречат на развитието на талантите. В крайна сметка трябва да се намери паралел, компромис. Може би напролет да има някакво ограничение на чужденците. Но всичко зависи от клубовете и как те искат да се развиват. България като футболна държава винаги ще има качество. Надявам се, че младите играчи ще имат по-сериозна роля в българския футбол. Имате добри условия и вашите млади играчи не отстъпват с нищо на тези от останалите страни на Балканите.
- А гледате ли мачове от сръбското първенство?
- Не. Повярвайте ми. Първо ме спираше фактът, че ако се появя на мач на “Партизан”, веднага вашите колеги ще започнат да ме спрягат за треньор на отбора. Сега имам други приоритети и те са свързани с националния отбор на България и с нищо друго.
- Представете си, че сте селекционер на Сърбия. Кой български играч бихте взели в националния отбор?
- Да, но не съм. Сега съм селекционер на България. И ме интересуват само български играчи, които имат голямо сърце. Да носят България в сърцето.
- Как се чувствате като първия сърбин, който води националния отбор на България?
- Прекрасно. Защото знам колко много ние, сърбите, ценим българите и обратното. Знам колко много искате България да побеждава. Да бъде фактор във футбола. Радвам се, че съм тук, и то 12 години след Лотар Матеус, една от големите фигури във футбола. Горд съм, че съм първият сърбин начело на българския национален отбор. Но това е от една страна. От друга, това е и огромна отговорност за мен и моя екип.
- Как прие семейството ви новата работа?
- Добре. След един дълъг период, в който бях клубен треньор и се виждахме по ден-два на седмица. Така бе и в “Бачка Топола”, и в “Макаби” (Тел Авив). Реално след това имах предложения от два клуба да поема треньорския пост. Но нямах усещането, че тази работа е за мен. И тогава дойде предложението от България. Направихме няколко страхотни разговора с г-н Борислав Михайлов и г-н Георги Иванов. Идеите ни съвпаднаха. И заради това се съгласих да работим заедно за българския футбол. Семейството ми го прие нормално. Все пак това е моят живот. Сега е динамично време. Сутринта може да си в София, следобед в Париж, а вечерта да се прибереш в Белград. Така съм от години. Те го разбират и ме подкрепят.
- По-лесно ли е да сте национален селекционер, отколкото клубен треньор?
- За мен е едно и също. Разликата е само в нюансите. В клуба всеки ден си с играчите. В националния отбор с екипа всеки ден правиш някаква организация. Всеки ден или гледаме някой мач, или правим анализи. За да може да се оползотворят тези 7 дни, които имаме на разположение с играчите.
- Един страничен въпрос. Когато поехте националния отбор, стана ясно, че сте сериозен производител на ракия. Каква е тайната на хубавата ракия?
- Отдаденост, пълна отдаденост. Да е топкласа. Без всякаква химия и захар като моята “Хуберт”. Същото е като във футбола.
Имам градини - 5 декара с дюли, 5 декара със сливи и 5 декара с кайсии. Аз съм си селско момче. Когато трябва да се копае, копая. Когато трябва да се оре, ора. Когато трябва да сложа костюм и вратовръзка, слагам. Когато трябва да се пее, хващам микрофона. (Смее се.) Ще трябва да донеса от ракията, щом е толкова интересна.
- А коя е най-хубавата?
- Не ги деля. Всички са хубави. Обичам всякаква. (В този момент вижда снимка на девойка с фланелка, на която пише Fuck you cola, Fuck you pizza, all I need is slivovitza.) Напълно съм съгласен с това.
- Групата на “Партизан” в България вече е доста силна.
- Доста по-силна е от тази на “Цървена звезда”. Въпреки че си имаме Неманя Милинчич. Иначе е хубаво да се виждаме със Саша Илич, с Валери Божинов, с Иван Иванов.
