Нужни са промени по европейски модел в структурите час по-скоро
Михаил Александров е роден на 11 юни 1989 г. в София. Започва да тренира в ЦСКА, като през 2007 г. записва и три мача в първия отбор. Привлича вниманието на “Ливърпул”, но няма как да изкара работна виза за Острова и се озовава в “Борусия” (Дортмунд). Завръща се в България през есента на 2010 г. и записва 11 мача в елита с “Академик” (София).
През следващото лято е привлечен в “Лудогорец”, който още е във втора дивизия. С разградчани записва 107 двубоя в елита, става четири пъти шампион, печели две купи и две суперкупи. През зимната пауза на 2016 г. преминава в “Легия” (Варшава), а след това два сезона е в руския “Арсенал” (Тула). На 2 септември 2019 г. се прибира в България и играе за “Арда”. Последният му отбор е “Славия”, като слага край на кариерата си на 1 юли 2021 г. В националния отбор има 21 мача и 3 гола.
Женен, с две дъщери. Голямата тренира художествена гимнастика.
- Мишо, приключи с кариерата си преди повече от година. С какво се занимаваш сега?
- Уча усилено магистратура по спортен мениджмънт към УЕФА. Приеха ме преди повече от година и половина. И се надявам до юни, когато е финалът на Шампионската лига, да имам вече диплома от два университета. Реално магистратурата се води от Университета в Лимож, който е в Швейцария, а други два водят твоето обучение. Единият е CDS, а другият e с бизнес ориентация. В Лимож е завършил например Зинедин Зидан, тази година Де Бур, както и много футболисти, които са значими за футболната история. Аз съм вторият българин, който участва в програмата след Стилиян Петров, което задължава.
- А защо избра точно тази програма?
- Реших да се пробвам, защото
не бях убеден, че българските програми ще ми дадат достатъчно
за това, което искам да се развия, и потенциала, който смятам, че имам. Заради това реших да се обърна към Европа и да потърся най-сериозната програма за спортен мениджмънт към УЕФА. Над 800 кандидати бяха подали своите документи, и то бивши футболисти със сериозни имена, а аз съм един от 29-имата, които влязоха в програмата.
- Значи сега правиш дипломна работа. Каква е темата?
- Тя е свързана с реновирането и построяването на нови стадиони в България. Което да повиши нивото на българския футбол, и то значително. Работя здраво по нея, почти съм на края и се надявам да има ефект.
- А има ли наистина някакъв ефект от нов стадион, като се има предвид ситуацията в България?
- В чужбина има. Доказано е неведнъж, не два пъти. Има, и то сериозен ефект. Въпросът е дали в България футболните хора ще се опитат да излязат от собственото си клише и да кажат, че трябва да променим нещата и да мислим по европейски, ако искаме да имаме успехи. Защото от стадионите се печелят много пари, но нито един български отбор не прави така, че да печели от тях, а просто ги използва, за да играе на тях.
- Но у нас няма спортен обект, който да е на печалба.
- Това е така, защото много неща липсват на спортните ни обекти. Няма ги нещата, които да те запалят. Има проучване на ECA, която е европейската асоциация на клубовете, с което много добре се запознах. В него са описани детайлно всички фенове, които ходят на мачове. И причините, заради които ходят. И се оказва, че само 11% от тях ще дойдат само и единствено заради отбора и тях няма да ги бъркат нито атмосферни условия, нито финансова криза, нито състояние на стадиона. Всички останали 89% идват по други причини и за всяка група трябва да направиш така, че да я привлечеш. Така излиза,
че в България ползваме само 11% от потенциалните фенове
Според проучването близо четвърт от хората отиват на мач, защото им е пледложено някакво голямо събитие - нов стадион, хубав мач. Те отиват само заради самото събитие. Има хора, които се влияят от това, че други са им препоръчали изживяването. Че са отишли на стадиона, че са се почувствали добре и другите си казват, че трябва да опитат. Това са т.нар. tagfollowers. И всички тези групи ние ги губим, защото нямаме добре структуриран и построен стадион.
- Но в България винаги сме наопаки. Едва ли това изследване се отнася за нас.
- Така е. Заради това съм сигурен, че ако искаме промени, ни трябват различни действия. Няма как да се получи различен резултат с едни и същи действия, както е в момента. И промените трябва да дойдат много бързо. Защото трябва да си променим мисленето във футбола. Да стане европейско, а не само да си повтаряме, че сме в Европа, и да не правим нищо като тях. Резултатите говорят сами за последните години.
- Къде е вината? В БФС ли?
- БФС е една от причините. Другата причина ни е манталитетът. И това много ни пречи. Българинът е свикнал да знае всичко и да може всичко. Преди да го знае и да го може. Това е големият проблем на българското мислене. Но при всички случаи лошото ръководене на българския футбол допринася много за това как ще се развие манталитетът на хората в него.
- Няма ли някаква вълшебна пръчка, за да се оправят нещата?
- Няма в нито една федерация вълшебна пръчка и няма да има. Просто трябва да се намери правилният подход за всяка една федерация, за всяка една държава на базата на това какви са ти условията, какъв е манталитетът и към какво е насочен българският фен и българският футболист.
- Не съжаляваш ли, че приключи толкова рано кариерата си на терена?
- Малко съм раздвоен по този въпрос. От една страна, не съжалявам, в никакъв случай, защото поех точно по този път, по който исках да поема. В началото като всички останали и аз исках да бъда треньор, но след това реших, че това не е моето нещо. В началото ми беше много трудно. Получих една сериозна контузия, която лекувах 2 години и половина. Щеше да ми е трудно да се върна на терена, сигурно щях да успея и да дам нещо. Но истината е различна. Ти се възстановяваш на едни 50% от възможностите си и не можеш да дадеш наистина това, на което си способен.
Аз се върнах в България, за да започна на чисто и да изляза за пореден път в чужбина. Но главната ми цел бе да се върна на терена и да покажа на моето семейство, да му дам пример, че една малка трудност не бива да те спира. И това бе главната цел. След това, ако успея да пробия - добре, ако не успеех - приключвах с кариерата си. Не исках да бъда от тези, които цял живот градят едно име, след което остават да ритат в долните дивизии само защото трябва да играят футбол. Това е от едната страна. От другата съм щастлив, че дори по-млад
се захванах с нещо, което в България само един човек го е завършил
и аз ще съм вторият, който ще черпи опит от най-големите и след това ще го предава в България.
- Съжаляваш ли за нещо през кариерата си?
- Винаги има поводи за съжаление, но аз не съм от хората, които гледат към миналото. Малко е клиширано, но миналото няма как да го промениш. И няма как да направиш нещата по-добри. Заради това мисля, че трябва, ако си здрав и всичко ти е наред, да не съжаляваш за каквото и да е било.
- Кой е урокът, който научи от кариерата си? Ти тръгна още хлапе за Германия.
- Да, тръгнах много рано, още на 17. Още не знаех какво ме чака и това е най-големият проблем, който ще се опитам да реша в българския футбол. Това е една от причините, заради които реших да се занимавам със спортен мениджмънт, а не с треньорство. Треньорът е само една хилядна от това, което се случва във футбола. А в мениджмънта ти можеш да ръководиш и да решаваш съдби. Аз смятам, че това повече ми приляга и повече ме влече.
Започнах и заради “Борусия” (Дортмунд). Защото с течение на времето осъзнаваш къде са грешките и какво не си направил както трябва. В момента, в който си там, ти си мислиш, че всичко е наред.
Но колкото и да си талантлив в България, когато не си научен на европейски футбол и се сблъскаш с него, идват сериозните затруднения. Да достигнеш тяхното ниво Аз отидох в Германия 68 килограма. И първото нещо, което видя треньорът на първия отбор бе, че трябва да вдигна мускулната маса. Това в България въобще не бяхме работили.
В първия отбор на ЦСКА имах година и половина тренировки, което се оказа крайно недостатъчно за развитието на мускулатурата ми. И така се оказах в една среда, в която си физически неподготвен, психически неподготвен и тактически неподготвен. И остава един талант, който трябва да покажеш. И когато другите мислят и работят два пъти по-бързо от теб, ти трябва един период да ги настигнеш и в който не можеш да покажеш най-доброто. И този период, според моите наблюдения, е 2-3 години. Така се случи и с мен. Аз играех във втория отбор, тренирах в първия, но не бях достатъчно добър, за да вляза в него.
Да, имаше и странични причини. Томас Дол бе сменен с Юрген Клоп, който си докара 9 играчи, които нормално заеха мястото на по-младите. Въпреки всичко смятах, че мога да пробия, ако бях достатъчно подготвен да отида там. А аз не бях. И това е най-големият проблем на българските футболисти. Защото ние отиваме като звезди в чужбина, а се връщаме като мишки. Това е грозната истина. Защото си мислим, че тук сме достигнали до някакво ниво и
отиваме там и виждаме колко сме далеч от реалността
И всичко това се случва, че през годините нямаме базата, нямаме ресурсите и уменията да развиваме футболистите в България. И от това най-много ме боли. Защото съм го изпитал на собствения си гръб. Защото на всеки, който е отишъл в чужбина и се върне след 3 години, му се говори, че не е могъл да се развие, защото не е могъл да направи това и това. Аз мога да споря с всеки, защото аз седях във фитнеса по 3 часа всеки ден, спазвах абсолютен режим, който не съм спазвал през целия си живот и никой никога не може да ми оспори, че не съм правил нещата както трябва, но не се получи. И трябва да търсиш отговорите някъде другаде. И за мен тези отговори са точно в уменията да развием младите играчи.
- Що за човек е Юрген Клоп?
- Много интересен човек. Сериозна личност, от която може да черпиш опит. Много сериозен треньор. Като всеки такъв той гони резултати. И тогава, когато взе нови играчи и аз се оказах във втория отбор, влязох в положението му, опитах се да го разбера. Той влезе в една ситуация, в която отборът не бе ОК, доста зле в първенството и той трябваше да промени нещата. И той ги промени по най-добрия начин, като стана шампион с този отбор. Най-голямо впечатление ми направи фактът, че бе напълно наясно с всички, които тренират. От който и да е отбор.
Когато тренирах с първия отбор, знаеше всяка една моя позиция, в какво съм силен, кой ми е силният крак, на колко години съм. Абсолютно всички неща за теб той ги знае. Аз български треньор, който ще викне един юноша при мъжете и да знае всичко за него не познавам. Но резултатите на този човек говорят сами за себе си. Със сигурност е един от топ 3 треньорите в момента в света.
- Има ли рецепта за излизане от кризата?
- Трябва да има тотална смяна на структурата.
Жалкото е, че губим огромно количество таланти
А имаме. Откакто спрях с футбола, гледам голямо количество мачове на юноши. Просто смятах, че през последните години няма много играчи, които да изпъкват. А видях все повече и повече момчета, които като стигнат до мъжкия футбол, не могат да я направят. И вината за това трябва да я търсим в хората, които развиват тези деца, а не в децата.
