- Дейв, вие ли сте последният рицар на британските алпийски ски?
- О, не знам дали съм рицар и ако съм, дали ще съм последен, но със сигурност съм най-старият скиор на пистата. Все още се държа в името на отбора и от сърце се надявам да вдъхновя младата генерация.
- Как ще ги вдъхновите, когато ръководството на британския спорт (UK Sport) е отрязало финансирането на алпийските ски? Заедно с британци следих надпреварата в Кицбюел, където станахте трети и те крещяха из целия ресторант: “Той е герой! Държавата го изостави, а той е на подиума!”
- О, наистина ли са направили това? Хубаво е да знам, че подкрепата се случва, но така да научават всички за проблемите ни... Аз не съм отчаян британец, който се спуска въпреки всичко. Вярвам в бъдещето на британските ски, просто ще търсим изцяло нови методи за набиране на средства. Държавата спря финансирането, въпреки че спечелих и най-елитната надпревара в Кицбюел и достигам подиуми.
- Казвате пред “Евроспорт”, че решението е съкрушително и най-вече е удар по мотивацията на младите.
- Ние така и не разбрахме основанията за това решение. По думите на UK Sport “и без това твърде много хора карат ски”. Няма особен смисъл в това изречение, нали, а още по-малко е основание за отхвърляне на цял дял от зимните спортове.
- Нуждаете се от 800 хиляди британски лири годишно за подготовка, а от почитатели сте събрали 40 хиляди. Какъв е настоящият план за останалите пари?
- Благодарение на дарения закрепихме настоящия сезон но въпросът е какво ще правим през следващия. Преди да се посветя на още една състезателна година, трябва да съм сигурен, че
парите изведнъж няма да свършат по средата
- Известен сте с това, че не сте от бебе на ските за разлика от 99% от състезателите. Как започна всичко “на стари години”?
- По отношение на колегите тук аз наистина съм започнал почти на преклонна възраст. Моят баща обичаше да кара ски за удоволствие, и то именно в Австрия. Но за да отидем с него на ски ваканция, аз и сестра ми първо трябваше да се научим да караме - беше твърде скъпо той да ни плати за учители, които да ни тренират в друга държава. Беше единствено достъпно да се учим на наклонена изкуствена настилка. Не стъпих със ските на сняг, докато не навърших 13. Първите ми състезания бяха именно на тези изкуствени плоскости, но пак носи някаква тръпка. Засилваш се малко и пристигаш долу след няколко секунди, но пръв.
- Вие сте на 36 - ветеран сред скиорите, но сякаш вашето време е точно сега. Усещате ли вдъхновение да продължите да се състезавате, защото сте в отлична форма?
- О, трудно е, много е трудно. Преди Кицбюел опитвах да намеря отново вдъхновението, стремежа, страстта да се състезавам и да се представям добре. Дълго време ми отне да напредна - достигнах в класацията сред първите 30 едва когато бях на 29.
- Българският слаломист Алберт Попов каза, че именно защото сте пропуснали първите десет години на усилени тренировки в ранна детска възраст психически сте много по-млад от всички останали и това ви дава енергията да продължавате.
- Ха, един много добър поглед върху състезателната ми възраст. Ако разсъждавам така, то явно още вървя към пълната си зрялост като изява и резултати. Истината е, че за разлика от повечето състезатели тук аз не съм с толкова участия на световна купа и докато те са с богат опит, за мен все още е вълнуващо преживяване, към което гледам с желание.
- Състезатели като вас, Попов, участници от държави с по един-двама представители сте лицата на своите дисциплини за държавата. Това прави ли го по-отговорно и стресиращо за Вас в сравнение с отборите с по много състезатели?
- Вече съм с още двама млади британски скиори и за моя огромна радост Били Мейджър влезе в топ 30 в Кицбюел, и двамата участваха в Мадона ди Кампильо.
До миналата година
бях сам, а сега сме отбор!
Но все още резултатът на отбора лежи върху мен - ако не завърша, нямаме нищо.
- Дъщеря ви Нина стана на 6 месеца. Виждате ли я да се занимава сериозно със спорт?
- Със сигурност ще спортува, но не съм сигурен, че ще се занимава със ски. Спортът учи на саможертва, посвещение, системен труд, постигане на цели, учи те на стойностни неща, на отговорност, на достойнство, признателност. Много хора могат успешно да завършат университет, но те не притежават житейски умения, не знаят какво означава да поемеш по конкретен път, да осъзнаеш риска, отговорността, да предвиждаш развитието на нещата и да ги довеждаш до успешен край. Ако аз се занимавах с бизнес, винаги бих назначил човек, който е с опит в спорта, защото спортистите знаят как да се посвещават, знаят какво означава истинска работа и в спорта научават една различна работна етика.
Да, дъщеря ми със сигурност ще спортува, ще го прави редовно и това е добре и за духа, и за психиката, и за здравето, и за самочувствието, и за личното развитие. Ако бих дал един съвет на всеки млад родител, той би бил: учете децата си на движение и спортуване от най-, най-ранна възраст, показвайте им възможностите да умеят неща с тялото си, да преодоляват мъничките си колебания и страхове и никога няма да се налага, когато пораснат, да ги убеждавате защо трябва да отстояват себе си. Да, тя ще трябва да учи, разбира се, но усилието като малка ще даде основание да търси успехи и в образованието, когато е голяма и самостоятелна.
- Как виждате себе си след края на състезателната си кариера?
- Между 6 месеца и година няма да правя нищо, трябва да се освободя от ежедневното натоварване и напрежение. Ще почивам, ще спя, ще чета, ще бъда безгрижен човек - направих успешна кариера и мога да си го позволя. А после ще мисля.
- Остава ли време през годината за истинска ваканция?
- О, да! Избираме най-, най-топлото място, което може да се намери през април, в края на състезателния сезон. Често избираме Турция, а преди четири години за първи път в живота си отидох на карибски круиз. Беше почти нереално колко топло може да е всичко - дланите, главата, ушите, стъпалата, всичко е постоянно топло и се потапяш в океанска вода, а и тя топла. Съмнявам се някой друг на този кораб да е бил толкова искрено щастлив и удивен от това чудо на природата - естествената топлина. Разполагам с три седмици ваканция през годината.
