
Миналият сезон за Александър Везенков - българския баскетболист с гръцки и кипърски паспорт, беше толкова качествен, че малцина се надяваха следващият да е по-добър. Даже сънародниците му журналисти побързаха да го изберат за спортист на годината - за всеки случай.
Това бе едва втори случай в историята, когато баскетболът печели подобно отличие. Предишният е в далечната 1958 г., когато наградата е за легендарната Ваня Войнова, извела “Славия” до европейската титла.
Везенков чак до купата не е стигнал, но на последното европейско първенство за национални отбори се прояви достатъчно. А с “Олимпиакос” не се изложи.
Той обяснява, че до 15-годишна възраст всички са го наричали с пълното му име Александър. Едва след като подписва първия си професионален договор с “Арис”, един от треньорите там започва да го нарича Саша, а после умалителното име започват да използват почти всички. “Е,
освен майка ми и двама-трима близки приятели
А, и този, който отговаря за екипировката в “Олимпиакос”, ми казва Александрос - на гръцки”, разказа наскоро Везенков в интервю.
В този на пръв поглед дребен епизод от биографията на най-добрия български баскетболист проличава метафората, която води към признанието, което заслужено получава през този сезон той в Евролигата. Пет пъти е играч на кръга, 61% от генералните мениджъри на участващите клубове го признаха за най-добър играч през първия полусезон (17 мача), а преди 10 дни беше избран за №1 в турнира за месец февруари.
Средните показатели на основната звезда на “Олимпиакос” са 17,9 точки средно на мач (най-добър показател в Евролигата), 7,2 борби (най-добър показател в Евролигата), асистенции - 1,7, откраднати топки топки - 0,3, Performance Index Rating (нещо като КПД) - 22,6, където пак е най-добър в турнира. И един сравнителен пример - при положение че играта на Везенков е основана преди всичко на стрелбата от трите точки, той едва-едва влиза в топ 20 на Евролигата с 5,1 опита от трите точки, но пък
реализира 2,2 от тях (средно 42,6%)
В същото време лидерът по този показател - Кинън Еванс от “Жалгирис”, от 7,5 опита реализира 3 (39,7%).
Без да е натоварен от комплекси и очаквания, Везенков стига толкова далече, че някои от показателите му приемат доста странни форми. Например интернет порталът basketnews.com пресметна, че през първата половина на Евролигата той има 275 точки, като е използвал дрибъл само 26 пъти. Като основни причини за този уникален негов стил се посочват играта му отвъд линията за трите точки, мълниеносните контраатаки и постоянното движение без топка. В ноемврийски мач срещу “Алба” (Берлин) Везенков вдъхновено реализира 24 точки, без да тупне нито веднъж топката в паркета, а “Олимпиакос” уверено победи 86:76.
“Баскетболът е спорт главно на по-дребните, именно те контролират топката през по-голямата част от мача, диктуват темпото. Задачата ми е внимателно да предусещам техните действия и в точния момент да се окажа там, където ще прати топката плеймейкърът. Ако го направя, значи не ми трябва дрибъл, направил съм всичко както трябва, трябва просто да уцеля коша с топката”, казва той.
Това, както и че българинът стана стрелец №1 в трите европейски първенства, в които участва като по-млад (до 16 г. през 2011 г., до 18 през 2013-а и до 20 през 2014 г.), прави купилия правата в НБА “Сакраменто” още по-нетърпелив. Но Везенков удължи договора си с “Олимпиакос” до 2025 г. и явно хич не бърза за Америка.
(По материал на Антон Шатров в sports.ru)