Има страхотно израстване в българските клубове - виждам съзнателни, умни хора, които се занимават с волейбол. И в ръководството на федерацията трябва да има успешни бизнесмени с идеи
Бившият национален селекционер на България Радостин Стойчев е най-успешният български треньор по волейбол на клубно ниво. Има 4 титли на Италия, 4 триумфа в Световното клубно първенство, 3 пъти е печелил Шампионската лига, 3 пъти вдига и Купата на Италия - всичко с “Тренто”. Шампион, носител на купата и Суперкупата на Турция с “Халбанк”. На старта на треньорската си кариера извежда "Славия" до Купата на България. Владимир Алекно го кани за помощник в "Динамо" (Москва), където става шампион и носител на Купата на Русия. От 2007 г. започва ерата "Тренто", продължила в два много успешни периода. През 2017 г. застава начело на друг италиански клуб - "Модена". От 2019 г. е треньор на "Верона". В настоящия сезон 53-годишният специалист изведе отбора си до петото място в редовния сезон, а представянето на "Верона" дава сериозни заявки за още по-значими резултати в бъдеще време. Преди старта на плейофите за определяне на шампиона и призьорите в италианското волейболно първенство Радостин Стойчев даде специално интервю за "24 часа".
- Където треньор е Радостин Стойчев, очакванията са сериозни - това е закодирано и в името ви. Какви са личните ви амбиции с “Верона”? Какъв план за развитие е начертан пред клуба под ваше ръководство?
- На практика клубът е нов - с нови собственици от една година. Започнахме с нов проект, нов отбор, пред който поставихме конкретни цели. Имаме проект, който е развит в три части - финансова, спортна и комуникационна. В спортната част го преизпълняваме през тази година. Целта ни беше да влезем в осмицата, ние се класирахме пети в редовния сезон. И с изключение на "Перуджа" успяхме да победим всички останали силни отбори в италианското първенство. Амбициите ни за бъдещето са високи. Искаме да организираме клуб и да създадем отбор, който да се бори и да печели първите места. За целта направихме подбор от много млади състезатели с перспектива. Трима-четирима от тях, между които и Алекс Грозданов, се оформят като потенциални бъдещи шампиони, което много ни радва. Разбира се, от тук до спечелването на титла има дълъг път.
- Очертават се изключително интересни плейофи в италианското волейболно първенство. Какви са шансовете ви за успех срещу действащия шампион?
- Тази година първенството в Италия е изключително конкурентно. Бих казал, че откакто съм в Италия, не е имало такова първенство, в което, ако изключим "Перуджа", разлика между между втория и деветия в класирането няма - нито в нивото на игра, нито като победи и загуби. Плейофите ще са интересни и непредвидими.
- Сблъсъкът “Верона” - “Лубе” от плейофите в Италия съдържа и част от лицето на българския национален отбор в настояще и бъдеще време. Освен че вие сте треньор на “Верона”, един срещу друг се изправят Алекс Грозданов и Алекс Николов. Вече започнахте темата, но какво бихте казали в детайли за най-важното - израстването на тези две български момчета покрай най-силното клубно волейболно първенство?
- Без съмнение и двамата отбелязаха напредък в един-единствен сезон. И двамата са много млади, но вече играят волейбол на високо ниво. Започват да разбират правилния начин на игра и да го демонстрират по време на мачовете. Това е важно за толкова млади играчи. Убеден съм, че и пред двамата има огромно бъдеще. Освен всичко друго Алекс Грозданов е и човек, който влага много труд, старание и мисъл. Това категорично ще го доведе до резултати. Пожелавам му го. Алекс Николов, с когото не съм работил и когото наблюдавам само отстрани, за кратко време показа, че въпреки че е на 19 години, може да играе като равен с всички шампиони в първенството. Тук, в Италия, наистина вече се говори за него и той отбелязва израстване от началото на шампионата до плейофната фаза.
- Ако прехвърлим личното израстване на тези двама млади български волейболисти към националното ниво, където се намираме в пауза на добрите резултати, които българските волейболни фенове са свикнали да има, вижда ли се по-доброто бъдеще на мъжкия национален отбор на България по волейбол? Какво виждате вие?
- Не ми се иска да коментирам бъдещето на националния отбор, затова ще се постарая да бъда съвсем кратък. По принцип резултатите са свързани с работата и с правилното програмиране на тази работа за дълъг период. Ако това започне да се случва в България, със сигурност ще започнат да идват и резултати. Докато не съществува като практика, а се работи без идеи и план, резултатите ще са такива, каквито са сега.
- В този ред на мисли - предстои Общо събрание на Българската федерация по волейбол, на което се твърди, че ще се търси доста по-оперативен и работещ Управителен съвет, ръководство, което да е напълно отдадено на настоящето за планиране на бъдещето. В такава посока на работа ли говорите? И всъщност следите ли какво се случва на такова оперативно ръководно ниво в българския волейбол?
- По-скоро не, информации получавам през медиите или чрез приятели и познати. Да, за такъв тип работа говоря и ако това се случи, ще бъде важна стъпка към нещо по-добро. Трябва да има управляващ орган от компетентни и можещи хора. Те да са по-малко на брой, за да са по-оперативни. И да работят със страст. Страст е да работиш много за нещо, което ти харесва. Да работиш много за нещо, което не ти харесва, се нарича стрес. А пък да не работиш въобще за нещо, което изобщо не те интересува, а само да носиш името на член на Управителния съвет на федерацията, но без реален принос, това е нищо повече от личен интерес, но без смисъл за волейбола на България.
В Управителния съвет трябва да бъдат избрани доказали се хора, които да разглеждат волейбола като бизнес - не само от икономическа гледна точка, но и като програмиране и организация на работата, каквито има във всяка успешна фирма. Затова не смятам, че това може да бъде извършено само от волейболисти или треньори, които да се справят с такъв организационен процес. Те могат да допринесат или да помогнат с конкретни идеи, свързани с техниката или организацията на състезания, но не могат да бъдат полезни в организацията на работни процеси, финансиране, изграждане на кадри или усъвършенстване и строеж на структури. Затова смятам, че в ръководството на федерацията трябва да влязат успешни бизнесмени с идеи.
- От дълги години името Радостин Стойчев и Българската федерация по волейбол сякаш се движат дотолкова идеално успоредно, че нямат точка на пресичане. Имало ли е нещо в българския волейбол в последните години, което да ви е карало да се замислите дали пък не е възможно приближаване на линиите? Откривали ли сте причини пак да ви се прииска да помагате с експертизата си - независимо дали лично, или пък с контактите си като треньор на световно ниво, примерно за повишаване квалификацията на българските треньори?
- Всъщност това продължавам да го правя с удоволствие, но то няма нищо общо с федерацията. Именно затова сме направили детска школа - волейболна академия в България, в която влагаме много усилия и средства, за да развиваме деца и треньори за бъдещето на волейбола. И ще продължим да го правим. Но това за нас е мисия. Както сам казахте - към настоящия момент нямаме допирни точки с федерацията, защото не съм видял нищо, което да ме убеди, че трябва да имаме общ път или контакти. Преди години се разделихме по принципни причини. Не смятам да променям принципите си, за да влизам в унисон с федерацията.
В последно време виждам промяна, но тя не е във федерацията, а в клубовете. Не познавам повечето от ръководителите на тези клубове, но отдавна съм свикнал да изключвам звука и да преценявам хората по действията им, а не по думите им. Виждам, че има страхотно израстване в клубове като “Хебър” (Пазарджик), “Левски”, сега и “Дея” (Бургас). Възстановяването на Стара Загора като волейболен център. “Марица” от години в женското направление... Тези хора доказват, че знаят как да управляват спортен клуб. Ако те се обединят и заедно започнат да работят върху идеите, които имат на клубно ниво, и ги приложат във федерацията на национално, според мен има надежда.
- От дълги години обществеността у нас чува и помни едно - “волейболът е най-успешният отборен спорт в България”. Като неизменна част от това определение стои и единствената световна титла за български национален отбор, волейболния ни отбор за младежи, воден от Светослав Стойчев. Но Кайро 1991 г. е далеч назад. Виждате ли сигнал, че в не чак толкова далечното бъдеще може да имаме нови причини да се говори с пълна сила за “най-успешния отборен спорт в България”?
- Много съм горд и щастлив от успеха на баща ми, но той е в далечното минало. Има много талантливи деца, които продължават да се раждат в България, неясно защо. Има напредък в мъжкото първенство като организация и конкурентност. И ако се промени начинът, по който се работи с тези таланти, и започнем да ги развиваме в класни състезатели, тогава българският волейбол може да се върне на нивата отпреди 10-15 години. Именно затова трябва да мисли федерацията и хората, които работят в нея.
- Тоест към момента виждате една малка искрица - с надеждата един ден да пламне огън?
- Виждам съзнателни и умни хора, които се занимават с волейбол. Това са ми наблюденията отстрани, без да ги познавам и без да имам конкретен контакт с повечето от тях. Това безспорно е добър сигнал и ако тези хора се умножат и им се даде възможност да правят нещо на национално ниво, нещата може да тръгнат в правилна посока. За да организираш добре волейболен клуб, са необходими идеи, собствени средства и организаторски способности. Затова на мен ми правят впечатление хора, които доказват, че са способни да влагат собствени средства, а не да крадат. Това е изключително съществена разлика за мен и за философията ми за живот. Когато някой покаже, че е готов да вложи енергия и средства и не го прави за лична изгода, точно това прави съществената разлика. Ако този някой е и добър организатор, работата му дава резултат. На такива хора трябва да ръкопляскаме и да ги подкрепяме. Проблемът в България продължава да е злобата и завистта, много трудно се признават успехите на другите. И много трудно се поддържат такива хора. Затова, без да сте ме попитали дали аз бих поддържал някого от тези хора, които дават резултати, аз ще ви кажа отговоря. Отговорът е “да”. Бих им помогнал по всякакъв начин, защото виждам, че правят нещо добро за клубовете си, за израстването на деца и за българския волейбол. Запалват се хора. Запалва се искра. Трябва помощ, за да се разпали огънят.
- В края на 2022 година стана популярно клипче от ваш мач с “Верона”, където по време на прекъсване на играта само в рамките на 35 секунди говорите на пет различни езика - италиански, английски, български, сръбски и руски. Въпросът ми обаче не е свързан с вашите способности на полиглот. Виждате ли възможност в продължението на вашата успешна треньорска кариера в такива отрязъци от време да говорите все по-често и предимно на български език?
- Аз винаги говоря на български, защото се чувствам българин. В момента в клуба говоря доста често на български език - защото Алекс Грозданов е тук, защото треньорът по физическа подготовка е българин, а покрай нас и на шега отборът знае много български думи. Ако намекът е затова дали бих работил в България и за България, отговорът е “да”, защото мечтата ми винаги е била да направя нещо за България. Условията не го позволяват. А както ви казах преди това, не съм готов да променя принципите си, за да го направя. На мен ми пука много какво става с българския волейбол - нищо в този аспект не се е променило. Просто не намирам условия да направя нещо по-конкретно или по-голямо.
