На 5 март легендарният нападател на “сините” щеше да навърши 85 години
Нападателят на “Левски” от втората половина на миналия век Александър Д. Костов (Сашо) прави първите си крачки във футбола като юноша на ЦСКА.
Роден е на 5 март 1938 година. Дребничко, крехко на вид момче. Жилаво и пъргаво. Ненаситно да играе. Ляво крило, но му се ще да е винаги там, където топката лети. В мач на някогашното игрище “Динамо” в квартал “Лозенец” съдията свири дузпа във вреда на неговия отбор. Сашо моментално хуква към вратата, иска да замени вратаря при дузпата...
След около два сезона преминава в “Левски”. При треньора Коце Георгиев. И в новия отбор играе в зоната на лявото крило. Доразвива таланта си. През 1956 г. е привлечен в мъжкия състав. Най-младият измежду всички.
Лява свръзка на “Левски” е Христо Илиев-Патрата. Той и Сашо Костов сглобяват една от най-изявените нападателни двойки в историята на клуба. Играят един до друг 13 сезона, два (единият непълен) в пловдивския “Ботев” като войници.
Вече като ветеран Сашо споделя: “Ицо е по-голям с две години от мене. Бях в ЦСКА и за пръв път го видях на финала за републиканско първенство за юноши през 1954 година между “Левски” и “Септември”. Още тогава той ме впечатли. Не беше особено атрактивен футболист, не изпъкваше с особена техника и не се опитваше да лъже с топката. Но
имаше
превъзходен пас,
беше хитър,
играеше с фантазия. Бързо се опознахме и сприятелихме в мъжкия тим на “Левски”. Много скромен и коректен. Не си спомням да е предупреждаван дори устно от съдиите за неспортсменска проява. Имаше талант на водач, умееше да ни настройва за игра. Беше ни нещо като втори треньор”.
Костов разчита на техниката. Показва и нестандартни неща. Върхът е неговият “финт на Сашо”, заимстван от грузинеца Михаил Месхи, играч на “Динамо” (Тбилиси).
След пет сребърни и два бронзови медала Сашо Костов получава през 1965 г. с “Левски” и златен в първенството на България.
Оценката му: “Треньорът Рудолф Витлачил извърши промяна в стила ни на игра, в мисленето. Това беше най-хубавата ни футболна година. Тогава най-силно блестеше талантът на Георги Аспарухов-Гунди. Най-надареният от всички! Покоряваше с играта си. Беше велик футболист! Още по-ясно изпъкнаха силните качества на капитана ни Христо Илиев-Патрата. Беше диригентът. Нека не подценяваме и останалите. Когато са събрани добри футболисти, не е трудно да бъде изграден силен отбор. Никой от нас не се поставяше над другите. Не се надценяваше, не завиждаше. Това беше най-голямото!”.
Най-сензационното събитие за 1968-1969 г. е победата със 7:2 на “Левски” над шампиона и носител на купата на Съветската армия (тогава национална купа) ЦСКА.
Тя буди приятни спомени у Сашо Костов: “ЦСКА имаше четири точки повече от “Левски” преди дванайсетия есенен кръг. Противникът беше сигурен в успеха! Разполагаше и с много силни футболисти. Казано честно, не очаквахме такава разгромна победа. И нашите привърженици едва ли са я сънували.
Стадионът
започна да се
пълни след 4:1
за нас на полувремето. Ошашавихме ги. С какво си обяснявам това 7:2? Може би противникът не предполагаше внезапния подем в нашия отбор. В състава ни личаха футболисти с по-малки претенции, но играхме “като по ноти”. С какво ни награди ръководството ли? С нищо. След два месеца ни обединиха със “Спартак” и станахме “Левски-Спартак.”
Сашо Костов припомня подробности и за скандала от пролетта на 1970 година: “Голяма пукотевица се вдигна след мача ни с “Берое” в Стара Загора. В средата на второто полувреме домакините поведоха с 1:0. Играта срещу нас загрубя, сеч по целия терен. Пострадаха Гунди и Меци Веселинов. Публиката настръхна. Отидох да изпълня тъч и хвърлено шише падна в краката ми. Наведох се, взех го и замахнах към близката трибуна… Хората от първите десетина реда изпоналягаха от страх по пейките. Не исках да им отвръщам за опита да ме ударят, а само да ги изплаша и оставих шишето до тъчлинията. В предпоследната минута изпълних корнер и Бобата Жечев с глава изравни 1:1. В първия миг не разбрах какво стана - зрители нахлуха от всички страни на терена. Към нас полетяха бутилки, започнаха разправии. Събрахме се в центъра на игрището. После не можехме да излезем от стадиона. Нямахме никаква вина. Наказаха ме за три мача, а “Берое” извадиха от “А” група.”
След три шампионски титли, пет победи във финали за националната купа,
участия на
световните
първенства през
1962 г. в Чили и
1966 г. в Англия
Сашо сваля футболните обувки. Поема по стръмната пътека на треньорската професия.
Футболната 1973-1974 г. е плодоносна за “Левски-Спартак”. През есента отборът записва рекорд в първенството на България - 14 победи и 1:1 в Плевен с тамошния “Спартак”.
Отделни максималисти съжаляват за това равенство, но помощник-треньорът Сашо Костов, извор на шеговити закачки, намира подходящо сравнение с белота: “С капо не се излиза”. В края на сезона столичани триумфират с шампионската титла.
Голямо нещастие от онези дни съпътства живота на Сашо Костов: “Гибелта на моя приятел Христо Илиев-Патрата през тази пролет е най-страшното събитие, което ни сполетя. Няма да забравя този съботен ден, 24 март 1974 година. Със сина ми Валентин отидохме да обядваме в бирхалето на ресторант “България”. Около една маса седяха развеселени Ицо (вече не беше в отбора) и непознати за мен хора. Разделихме се около 15 часа. Разбрах, че са дошли с кола и инстинктивно погледнах към Патрата. Той веднага ме усети и каза: “Какво? Имам си билет”. Даже показа трамвайния си билет. От ресторанта отидох на мача “Славия” - ЦСКА. Посрещна ме стар приятел, разтреперан и уплашен. От него научих за катастрофата. По улица “Цар Симеон”, близо до последната спирка на трамвая,
отдалече личаха
следи от
смъртоносния
удар с кола
По дървото имаше косми от косата на Ицо. Страшно! Кормувал е един от пийналите мъже в бирхалето”.
Треньорският път на Сашо минава и извън столицата, в Кипър, Тунис и Индонезия. Откъде има най хубави спомени? Отговорът е: “Нали и ние от “Левски-Спартак” бяхме офицери. През лятото на 1981 година ме извика министърът на вътрешните работи: “Трябва да отидеш в Хасково.” Той е от този край. Изпращаше ме за треньор на местния отбор, който беше в Южната “Б” група. Помислих си: Леле, леле, какво ще правя там? Нямаше мърдане , изпълних заповедта. Посрещнаха ме много добре. Направихме силен и сплотен състав. Влязохме в “А” група без никакви засечки. При нас дойде и Наско Сираков. Искаха да го задържат във Варна, но баща му Петко Сираков, първият ни световен шампион по класическа борба, го посъветва: “При Сашо Костов иди в Хасково”. Класирахме се осми. Трябваше да напусна, отивах на работа в Кипър. Изпратиха ме с мъка, и така да се каже, тържествено. Целият град се изсипа на стадиона”.
До последните си дни Сашо Костов работи в “Левски”. Почина на 15 април 2019 г.
