Искаме да подобрим материалната база, това е голямата задача
Георги Аврамчев и Димитър Бобев се кандидатират за пореден мандат във федерацията по плуване, която в последните години стана много актуална с успехите, които записа.
- Какво остана да се свърши в плуването?
Димитър Бобев: Всяка работа не може да бъде идеална, така че и ние имаме какво още да вършим. Програмата ни е ясна. На базата на тези резултати, които имаме, трябва да намерим спонсори, за да не разчитаме само на държавата. И най-вече да подобрим условията за тренировъчния процес.
Георги Аврамчев: За мен основният проблем, върху който трябва да се съсредоточим, е възстановяване на материалната база и най-вече “Червено знаме”. Защото това е болка на всички хора, които обичат не само плуването, а въобще спорта. Има какво да се направи. Трябва да се подобрят връзките с медиите, да поставим персонални ресори на членовете на новия УС, за да уплътним още повече работата на федерацията. Трябва да продължим пътя по който сме поели, защото последният олимпийски цикъл показа, че сме на правия, въпреки всички проблеми, които съпътстват плувните спортове. Искам да обърнем внимание на другите два спорта в нашата федерация - артистичното плуване и скоковете във вода. За артистичното плуваме сме направили доста амбициозна програма с хоризонт олимпиадата през 2028 г. Създали сме при най-малките - девойки, младша възраст, една група от 12-15 деца, които да почнат да се готвят по-сериозно.
Д. Б.: Това при тях до момента липсваше, сега ги обединихме под една програма. На последното европейско те показаха, че могат. Класираха се на финал, като досега никога не сме имали подобен успех от много години. При скоковете има един основен проблем - базата. Единствената е във Варна. А имаме уникални таланти и най-вече традиции в този спорт.
- Какво бъдеще виждате за “Червено знаме”?
Г. А.: Възстановяване на плувния комплекс. При добро желание на държавата там може да се развие един по-голям спортен комплекс. Там имаше хотел, пързалка, зала за волейбол. И въпросът да се реши по-глобално. Това София го заслужава.
- За какво става въпрос - ремонт или нов комплекс, защото през последните години се говореше за ремонт?
Г. А.: Имаме идеални отношения с фирмата “Мирта”, която прави най-добрите басейни в света. Идваха хората, гледаха и тяхното категорично мненение е, че всичко трябва да се заравни и да се направи наново Технологиите вече са на друго ниво.
Д. Б.: За своето време “Червено знаме” бе един модерен комплекс. Но преди 40 г.
Г. А.: Вече по света няма бетонни корита. Няма плочки, има специално фолио с 30 години гаранция. Енергийна ефективност. По света правят ледени площадки с басейн, защото след производството на леда 60 градуса вода се хвърля в канала. А това може да топли басейна. Но трябва да се седне и да се направи един хубав проект.
- И да се търси инвеститор.
Г. А.: Да. Аз не знам защо в България публично-частното партньорство е мръсна дума. Но не трябва да се чака за всичко на държавата. Басейнът, сам по себе си, няма как да се самоиздържа. Хвърляш 50-60 милиона да го направиш, след което 5-6 милиона ти е издръжката. И всичко ли трябва да е на гърба на държавата?
- Г-н Аврамчев, вече 13 г. управлявате федерацията? Не ви ли писна?
Г. А.: Малко.
Д. Б.: Като сме се хванали на хорото, няма да се пускаме. Искаме да направим олимпиадата в Париж и после ще видим.
Г. А.: Със сигурност не ни е целта да се пенсионираме тук. Но нещата потръгнаха с много усилия. Преди години върнахме централизираната подготовка. Направихме нормативи, за да вдигнем нивото. С г-н Бобев вече сме 40, да не кажа 50 години в този спорт и заедно. Въпреки че в басейна бяхме съперници. Двамата плувахме бруст. Имаме единомислие за пътя, по който трябва да вървим. Имаме много качествени поколения. Идват много добри състезатели. Заради това решихме поне до олимпиадата в Париж да останем. През последния мандат имаше доста сътресения, преминахме ги. Който е дишал хлор, му остава завинаги в кръвчицата.
- Добре, плуването през последните години наистина изплува. Каква е мечтата за Париж?
Д. Б.: Тя моята е една. Плуването отново да вземе златен медал от олимпиада. Или поне медал. И не само един финал, а няколко.
Г. А.: Много хора не са наясно, че спортът ни, освен че е красив, е изключително тежък. Един плувец, за да стигне до финал, трябва да плува минимум два пъти. Ако се състезаваш на 3-4 дисциплини, по три плувания за заветния медал в рамките на една седмица, това е изключително натоварване. Много се разшири географията. Имаме шампиони от Африка, от Азия. И това с традиционно силните държави. Конкуренцията е невероятна. За мен лично дори финал е невероятен успех, сравнено с други спортове, където това липсва. Но това е реалната истина. Едно осмо място си е равно на медал.
Д. Б.: Плуването, за разлика от други спортове, ограничи доста нещата. Сега само норматив “А” те праща на олимпиада. Наистина ни очаква много тежък физически труд.
Г. А.: На последните олимпиади и световни се подобриха рекорди, които ги смятахме за вечни. Те бяха постигнати с полиуретановите костюми. Спортът ни се развива доста бързо. Всичко допира до методика. Една наша гордост е, че оборудвахме и много добре работи научно-приложната лаборатория към националния отбор. Имаме 17-18 часа записи на всеки един наш състезател не само от олимпийското звено. Подводни снимки. За техника, крачка, стартове, обръщане. За да се отстранят малките детайли. Защото 1-2 стотни могат да те разделят от заветния медал.
Д. Б.: В момента на олимпиадата разликата между първия и осмия е половин секунда Резултатите много се сгъстиха. Заради това битката е за всяка една десета.
- След тези резултати има ли реален интерес от младите към спорта?
Д. Б.: В момента разполагаме с две уникални генерации. Най-възрастните ни състезатели са на 23-24 години. Има млади - на 13-14 години, които се трудят и подобряват своите резултати. Целта ни е да не се получи вакуумът, който стана между поколенията след 1988 г. Заради това много от тях са на лагерите заедно с мъжете и жените, да се учат, да имат пример и мотивация.
Г. А.: Вече имаме плътност в някои дисциплини. Например в късия кроул имаме по трима състезатели вече. В делфина също, в бруста - също. Имаме изоставане в съчетаното плуване. Но в останалите дисциплини имаме реална конкуренция. И това дърпа всичко напред. В последните години има доста сериозен интерес към плуването. Имам приятели с малки деца, които звънят, питат къде да се плува. И нашата задача е тези деца, които минават, да не остават само с това, че са се научили да плуват, защото там, между тях, е бъдещата Таня Богомилова, бъдещият Петър Стойчев... И след това да стигнат дотам, докъдето ги закарат силите, талантът и най-вече желанието. Защото талантът е 10%, а другото е къртовски труд, лишения. Лесно е да си хейтър, да сърфираш в интернет, но това може да те направи известен за кратко.
Д. Б.: Плуването, за съжаление, е един досаден спорт. Няма игра с топка, няма досег до съперника. Сам си в коридора. Два часа сутрин, два часа следобед. От стена до стена. Човек трябва да е много здрав психически, че да може да издържи тези натоварвания. Ако говорим за сериозно плуване, няма състезател, който да прави под 2500 км на година. Ако иска да бъде на ниво.
Г. А.: И това изключва тренировките на сухо.
Д. Б: Като изключим малки периоди, не са 365 дни на година, но едно 320 трябва да се отдадат на плуването. В момента календарът е доста натоварен и това пречи на изготвянето на плановете. Кога човек да е във върхова форма. Ето миналата година имахме европейско за юноши, европейско за мъже, световно за мъже в рамките на 3-4 месеца. И трябва да избереш най-доброто.
Г. А.: А 2024 г. ще бъде още по-трудна. За първи път в историята ще има световно в началото на февруари. И след това през юли е олимпиадата. За всички е ясно, че олимпиадата е върхът на всеки състезател. Към момента се движим добре, има климат в отбора. Дано са здрави и нямат контузии.
- Преодоляхме някои пречки.
Г. А.: Надявам се да сме ги преодолели. Но точно тези пречки създават обществената нагласа, че нещо се случва, че има някакви търкания между определени състезатели и федерацията, а истината е съвсем друга. Няма никакви войни, никакви битки. Въпросът е принципен. Ние с г-н Бобев винаги сме се старали, защото нямаме близки и роднини, които да плуват, всички състезатели, всички клубове да се третират еднакво. Разбира се, има такива, които са по-напред и към тях да има по-голямо внимание. Но се стараем и условията, и тренировките да са на едно ниво. И всеки да стигне дотам, докъдето е решил. Защото за мен един човек стига дотам, докъдето му стигат мечтите.
- А има ли някакъв интерес от страна на спонсорите?
Д. Б.: За съжаление, плуването не е футбол, не е волейбол, не е баскетбол. Плувеца го виждате и може да му сложите някакви реклами за 10 сек, когато е на старта. И може би за това няма доста сериозен интерес. Но имаме подобрения. От страна на “Арена” сме с по-добър договор заради резултатите. “Мирта” също ни подкрепя. Те ни дадоха нови коридори. Но тях може да ги сложим само на “Дианабад”.
- А защо не работи откритият басейн там?
Г. А.: Никой не знае. Там са отрязани тръбите, подгряващите устройства. Има някаква аномалия. Дълги години се ползваше по друго предназначение. Но да се върна на спонсорите. Водим разговори с някои от големите фирми в България. Но апетитът идва с яденето. Едно е да търсиш спонсор с 25-о място в света, друго е с олимпийски финал.
Д. Б.: Помага ни и фактът, че например БНТ предава вече всичките ни големи състезания.
Г. А.: И политиката на световната федерация също е насочена в тази посока - да се обновяват нещата. Заради това въведохме електронна картотека, електронни заявки за състезания. И всичко работи безотказно. Стараем се да сме в крак с високите технологии. Това е бъдещето, няма как.
- Предстои общо събрание. На всяка общо събрание на всяка федерация се стига до кухите клубове. Как е положението при вас?
Г. А.: Смело мога да заявя, че кухи клубове нямаме. Имаме 82 клуба, които са наши членове и всички имат участие на състезания. Има такива, които развиват трите вида спорт, има такива - само един вид. При нас няма кухи клубове. Правилата са, че когато се създаде един клуб, има 2-годишен гратисен период и след това трябва да има участие поне в две възрасти на първенство - юноши младша и старша възраст. За мен системата е добра. Защото създаването на нови клубове е свързано с материалната база. Пример давам с Пловдив. 5 клуба на един 25-метров басейн. Така не се прави голям спорт. Вече се направи първата копка и се надявам да се направи прословутият 50-метров басейн. В София също положението е тежко.
- Реално в момента с каква материална база разполагаме за трите вида плуване?
Д. Б.: Скоковете ги казахме - само Варна. Аристичното плуване се движи между “Дианабад” и “Мадара”.
Г. А.: И във Варна имат. Сега в Бургас започват да развиват с новия басейн.
Д. Б.: В плуването нямаме база, на която националният отбор да се готви изцяло. Имаме закрития в “Дианабад”, където плувах за първи път, когато го откриха през 1971 г. Той е морално остарял, но няма друг. И заради това е много важно да се направи един център за плувните спортове, но и за всички спортове.
Г. А.: Нас ни крепи “Белмекен”. Защото ние 90% се готвим на държавни обекти - там, “Спортпалас” и “Дианабад”. Но “Белмекен” е едно бижу. И искам да похаля всички хора, които бяха в “Национална спортна база” през годините, защото там го оправиха, поддържат го и храната е добре. А такова нещо в Европа го няма с изключение на Сиера Невада в Испания. А там хотелът е на 30 мин от басейна.
Д. Б.: Там базата наистина е страхотна. И продължават да го поддържат. Направиха и нов хотел.
Г. А.: На нас с г-н Бобев едно 5-6 години от живота ни отиде на “Белмекен”. Без тази база сме загубени.
ДБ: Това е уникална прозорливост от страна на ГДР през 1968 г. Но и там, ако се направи един 50-метров басейн, ще бъде уникално. Ще се привлекат доста повече чужденци. Не че сега не ходят. Но един 50-метров басейн ще доведе големите сили.
- Как виждате бъдещето на спорта? Трудно, светло или някъде помежду?
Д. Б.: Че ще бъде трудно, няма спор.
Г. А.: Но ще бъде и светло. Без труд няма да стане. Крайно време е и на нашата уличка да изгрее слънце. То се е показало вече. С общи усилия трябва да му помогнем. Трябва да заровим томахавките и да не създаваме излишно напрежение и главоболия. В България, за съжаление, стана така, че нищо не разделя така, както успехът. В един момент, когато плуването според всички има развитие, ние започваме да си измисляме и докарваме някакви донякъде несъществуващи проблеми. Или дребните ги раздухваме и занимаваме общественото мнение, вместо да се радваме на постиженията.
- Трудно е българин да се зарадва на успеха на другия.
Г. А.: Така е. Но спортът остана едно от малкото неща, които ни носят радост в живота. Говоря като народ, нация, държава. Ние се шегуваме с Бобев, че от един плувец искаме да направим двама. В другите държави от 20 трябва да направят един. Радвам се, че има конкуренция на това общо събрание, но не мога да приема твърденията, че българското плуване е достигнало дъното и копае надолу. Сигурно и ние имаме грешки. Ако това е дъното, аз ще се радвам да е точно това.
Д. Б.: Няма човек, който да работи и да не греши. Аз съм треньор от 1982 г. Доста голяма част от кариерата си изкарах навън.
Г. А.: Може би ни помага това, че и двамата сме минали през цялата стълбичка. От състезатели, през треньорската професия, сега в ръководството. Целият ни съзнателен живот е в плуването. Знаем какви са подводните камъни, които могат да ни препънат. Знаете, че и при най-добрата програма, при най-добрата подготовка трябва да има и малка доза късмет. Една настинка, едно странично расейване и не стигаш до това, което искаш. И не трябва да се правят драми, да се търсят кусури, а човек трябва да си направи един трезв анализ и да продължи. Опитваме се да им втълпим, че без труд и постоянство няма как да се получи. След олимпиадата имаше някакво малко главозамайване у някои. Да, те са уникални таланти, но без работа няма да се получи. Талантът е донякъде.
Д. Б.: Получава се роди се талант, умря като надежда. Наистина не може да сравняваме поколенията с онези отпреди 35 г. Сега на младите им се предоставят много възможности да се отклони вниманието. Преди това спортът бе всичко. Един спасителен пояс.
Г. А.: Младите са доста по-интелигентни, по-информирани. Всичко се случва много бързо. Но трябва да устоят на предизвикателствата, ако искат да стигнат върха. Дразнителите в живота са много силни - дискотеки, заведения, гаджета. Но след каго Господ ти е дал уникален талант, си длъжен да го изведеш до финала.
- И за финал не може да не подминем и някои неща, които се случиха. Като скандала с допинга например.
Г. А.: Много се спекулира и по тази тема. Малцина знаят, че тук идваха от Световната антидопингова агенция и Интерпол. 6 часа разпит. И се установи, че нито федерацията, нито треньорите имат някаква вина.
