4 май 1943 г. В едноетажната схлупена къщурка на семейство Рангелови в Редута край София настава голяма радост. Аспарух и Мария имат първороден син. Ражда се не просто Георги, ражда се легендата за Гунди.
В наглед обикновената човешка история има една наглед съвсем обикновена баба - като всяка баба, даряваща внучето си с безмерна любов и грижи. Но в уменията на баба Иванка имало и едно специално, донякъде предопределило съдбата на нейния малък Гошко, превърнал се в големия Георги Аспарухов. Баба Иванка умеела да шие парцалени топки. Натъпкани с кълчища, дреб и други подходящи подръчни материали, бабата просто създавала така нареченото кълбо за игра. Кълбото, превърнало се в целия свят за Гошко.
На покритата с трева поляна в Редута цари всекидневен ентусиазъм. Момчета от махалата - много, ентусиазмът им - голям. Със само един проблем - трудно се намира топка. А в годините след войната не само кожените топки са проблем. Баба Иванка обаче знае “рецептата” за решението...
“Всяка вечер, като се върнеше вкъщи от поляната, ще се завърти около баба си за нова топка.
Все се късаха пустите му парцали,
все му ги крадяха
Баба му уж се сърди, ама преди да си легне, пак вземе губерката с дебелия конец”, разказвала е майката на Георги Аспарухов - Мария.
На махленската поляна с парцалените топки от баба Иванка се зараждат качествата, които впоследствие ще прераснат във високата класа, превърнала обикновеното момче от Редута в неповторимото футболно момче на България.
Още от малък Георги се отличава с укротяването и подчиняването на парцалената топка, но и с всеотдайност за пример.
Любовта към футбола всъщност извира от сърцето на баща му Аспарух и се разгаря с пълна сила и в туптящото сърце на малчугана, започнал да мечтае на една тревиста поляна.
“Водех го на всички мачове още от най-ранна възраст. Все му сочех техничните играчи, все го карах да се вглежда в звездите. И като се върнеше у дома, с часове се мъчеше в махленската игра да направи онова, което е видял. Додето не капне от умора, топката не падаше от крака му”, разказвал е бащата на Георги - Аспарух.
А в онези времена е имало изобилие от футболни майстори, на които едно дете да се възхищава. По-късно, когато вече е развил своята футболна слава и се е превърнал в народен любимец, Аспарухов отговаря по един и същи начин на въпроса кой е бил неговият детски кумир. “Играта на Гацо Панайотов”, отговаря без колебание Георги Аспарухов, отдавайки своето възхищение към централния нападател на ЦДНА.
Началото в детските формации на “Левски” обаче е малко по-различно от мечтата “да съм център-нападател като Гацо Панайотов”. Треньорите отреждат на Георги пак централна роля, но в защитата. Може би заради отличителния ръст и заради впечатляващата игра с глава.
Тих, скромен и доволен, че играе любимата игра, Аспарухов действа със страст и на отредената му позиция в ядрото на отбраната. Не показва с поведение и не изказва с думи желанието си да е най-отпред. Играе където трябва. И всичко му се получава. Тази мечта споделя само вкъщи.
“Не се стърпях и един ден се вдигнах, та на “Герена”. Намерих Чори Петров и се помъчих
да го убедя, че Гошо не е
за централен защитник -
много е мек, разчита на техниката, а само с нея врата не се брани. “Нека си играе сега така, да ни помогне. Нямаме друг за централен защитник, а той може всичко.” Така ми рече Чори тогава”, разказва бай Аспарух. Юношите на “Левски” стават шампиони със самоотвержената игра пред собствената врата на момчето, което впоследствие ще стане най-голямата заплаха пред противниковата...
Наред с футбола обаче Георги играе и волейбол, и баскетбол, а в училище е първенец по земна гимнастика. И един ден изразява желание да започне да тренира волейбол. Аспарухов напредва бързо и се налага в основния състав на волейболния отбор. Един ден в края на 1960 г. в кабинета на треньора по волейбол Димитър Гигов нахлува футболният треньор Коце Георгиев и му вдига лют скандал, че е откраднал най-добрия му футболист. Гигов питал самия Аспарухов защо бяга от футбола. “Решил съм да играя волейбол. Футболът ме привлича все още, но не мога да понасям грубостите”, отговорил му Георги.
И за волейболния треньор било видно, че любовта към футбола си е останала в сърцето на младежа. Казал му да идва четири-пет пъти седмично на волейбол, пък ако има време, да играе и футбол. Но ако не ходи поне четири пъти на волейбол, изобщо да не се вясва повече. Георги бил най-редовен.
Коце Георгиев обаче също продължавал да разчита на Аспарухов. Една неделя използвал хитрост и го примамил да играе важен мач срещу “Славия” от градското първенство за юноши. Треньорът по волейбол се почувствал неприятно, но отишъл на старото игрище “Динамо”, за да гледа мача. Треньорът по футбол често гледал именно него, за да разчете реакциите му. “Левски” спечелил, но най-силното впечатление било оставено от едно от момчетата - Георги Аспарухов. Било сигурно, че трябва да изкара целия турнир. И вече действа успоредно и във футбола, и във волейбола. Някак естествено, сякаш с орис и от съдбата, впоследствие Георги прави своя избор. Онзи, който всъщност бил избрал още от малък на онази зелена поляна с парцалените топки от баба.
Волейболът загубил голям талант.
Но не загубил отношението
на големия човек
Вече популярен в цялата държава, Георги пак ходил във волейболната зала, когато можел. И най-известният футболист се включвал с истинско щастие и във волейболната игра. Да скочи възможно най-високо за времето си обаче, му било писано да постигне чрез футбола.
Останалото е история. История за вечността. Легендата за Гунди.
Какво предлага България? Розова есенция и головете на Аспарухов!
“Пътувайки по улиците на София, които с кичестата си зеленина наподобяват алеи в парк, пристигаш в хотел “Балкан” в центъра на града. Във фоайето на хотела млади момичета стоят зад щанда за продажба на сувенири.
- Какво предлага София на чуждестранния турист? - запитваме.
- Две неща главно.
- И какво точно?
- Розова есенция и головете на Аспарухов.
Разбира се, розова есенция може да бъде купена в оригинални шишенца от дърво. Но тя може да бъде намерена например и в Швейцария, където се изнася. Докато головете на Аспарухов може да се видят само на стадион “Васил Левски” в София.”
Това пише Енрико Креспи в броя от 18 февруари 1968 г. на италианското списание АВС. “Георги Аспарухов, 24-годишен, стрелец на българския национален отбор, ще играе срещу Италия в четвъртфиналите за европейско първенство. Той е един от най-силните централни нападатели в света”, подчертава италианският журналист.
