Седем факта за най-щурото континентално първенство по футбол на планетата
Копа Америка е най-старото, но вероятно и най-щурото континентално първенство по футбол на планетата. Започнало като турнир между само четири южноамерикански нации през 1916 г., днес първенството обхваща 16 отбора от Южна, Северна и Централна Америка, както и от страните в Карибския басейн.
Но историята на този турнир е хаотична и неравна, като историята на почти всичко останало в Южна Америка. Например, турнирът става повод за създаването на първата континентална федерация по футбол (CONMEBOL), а не обратното - федерацията да организира турнира. По нататък, историята на турнира е все същата лудница.
Първоначално се провежда всяка година, ама не съвсем (заради епидемията от испански грип през 1918 г. турнирът в Бразилия е отменен), после не се провежда цели девет години, когато през 1930 г. започват да се организират световни първенства. След Втората световна война, изданията на Копа Америка са през две години, понякога през три, чат-пат през четири, веднъж се случва два пъти в една година (1959 г.), понякога e на четна година, понякога - на нечетна и така до наши дни, когато вече е въведен някакъв приблизителен ред.
За такава дълга история, Копа Америка е създала не една и две легенди, но ето седем факта за този турнир, които напълно доказват, че това е най-ненормалното континентално първенство в света:
- Пеле е играл само веднъж на Копа Америка, през 1959 г., когато е само на 19, но вече е световен шампион с Бразилия от Швеция ’58. Участието на отбора му е неуспешно.
- Подобно на него, Диего Марадона няма успех в дебюта си на Копа Америка през 1979 г. в Бразилия в мач срещу домакините, загубен с 1:2. По-интересното е, че в този мач Марадона играе с номер 6 на фланелката - десетката е запазена за друга аржентинска легенда – Марио Кемпес. Диего няма никакви успехи с Аржентина в този турнир и той, подобно на Пеле, не го е печелил.
- През 2011 г. Парагвай достигна до финала на турнира без да спечели нито един мач в редовното време - трите им двубоя в групите са равенства, а четвърт- и полуфиналните си срещи печелят с дузпи след 0:0 в редовните 90 минути и продълженията. След което футболната справедливост е възстановена, когато губят от Уругвай с 0:2 на финала.
- Купата на юбилейното първенство през 2016 г. в САЩ е специално направена за това издание на турнира и се планира да се връчва само на вековна годишнина на състезанието. Дотогава ще бъде пазена от победителите от онзи турнир - Чили.
- През 1921 г. Жоао де Мария е част от отбора на Бразилия и играе според зависи – защитник или нападател. По-интересното е, че освен като футболист, Жоао се изявява и като рефер на мача между Аржентина и Чили (1:1). Но няма радост за него - Бразилия завършва трета.
- Най-големият карък в историята на Копа Америка е аржентинския играч Мартин Палермо, който през 1999 г. пропусна три дузпи в мача срещу Колумбия, загубен от „гаучосите“ с 3:0. Най-смешното в случая е, че в същия мач и колумбийците получават право да изпълнят две дузпи и профукват едната от тях.
- През 1919 г. дузпите още не са начин за разрешаване на равенствата в редовното време и след 2:2, отборите на Бразилия и Уругвай играят две продължения от по 30 минути и пак не успяват да определят победителя. Поради което мачът се преиграва и Бразилия печели с 1:0.
