Олимпиадите отдавна не са това, което бяха. В смисъл, не са ритуални състезания между голи гърци в прослава на олимпийските богове, нито са просто съпътстващи събития от програмата на световни изложения и панаири.
В наши дни олимпиадите са много сериозни събирания на по десетина хиляди елитни атлети от цял свят, те са не просто спортни състезания, а и политически, икономически, че и артистични форуми. А също и триседмични брутални изпитания за нервите и доброто възпитание на жителите на градовете, в които се провеждат.
Понеже домакин на поредните летни олимпийски игри ще бъде Париж, някак редно е да си припомним и огромния абсурд, майтап и тотален фейл, който представлява предишната олимпиада, проведена в този град през 1900 г.
Тя е втората в списъка на модерните олимпиади, възродени само четири години по-рано с първите игри в Атина. Проблемът е, че повечето зрители на състезанията, както и много спортисти, така и не разбират, че изобщо се провежда Олимпиада. Защото тя е просто част от парижкото Световно изложение, трае около шест месеца и се случва в десетина града из цяла Франция. А заради бюрократични дивотии, дори не е официално организирана от Международния олимпийски комитет (МОК), а от специално създадена комисия.
В тази олимпиада няма церемонии по откриване и закриване, няма и медали за победителите, няма и пълен архив на резултатите от състезанията в повечето спортове. Отделно, част от тези спортове са просто идиотски за съвременните ни разбирания: стрелба по гълъби, състезание с хвърчила и балон, плуване с препятствия, дърпане на въже, стрелба с оръдие… През 2021 г. Международният олимпийски комитет (МОК) извади част от тези, хм, спортове, от официалната история на олимпиадите, но както се казва, резилът е завинаги.
Технически, французите спечелили най-много медали - общо 102 златни, сребърни и бронзови отличия (както стана ясно, медали не са връчвани), което изобщо не е учудващо като се има предвид, че 70% от участващите спортисти били от страната- домакин, следвани от американците и англичаните. На тази олимпиада, подобно и на други ранни летни игри, било разрешено участието на отбори с участници от различни държави и такива смесени отбори спечелили общо 19 медала, което ги наредило на четвърто място в класацията.
Класирането обаче можело да е много различно ако част от състезанията не били насрочени за неделя, което попречило на много американци да участват по религиозни причини. Въпросните религиозни причини явно с времето някак спрели да важат…
Най-забавното събитие на предишната парижка олимпиада обаче се оказало маратонското бягане. То започнало в два следобед, на 39 градуса жега, защото… защото защо пък не, с цели… 13 участника на старта. Трасето не било добре означено и част от бегачите се залутали из парижките улици. Един от тях, френската надежда в дългите бягания и ранен секс-символ Жорж Туке-Дони, водел през половината състезание, но тотално се объркал и спрял да пита за пътя в някакъв бар. Решил и набързо да пийне една освежаваща биричка… и така и не станал повече.
Накратко, завършили общо шестима, а за победител бил обявен френският бегач Мишел Теато, който добре познавал „парижките потайности“ защото работел като момче за бързи доставки в града.
Веднага след финала, американците писнали, че Теато е спечелил нечестно защото е напуснал трасето и е използвал множество преки маршрути, но никой не им обърнал особено внимание. Чак в края на ХХ в. станало ясно, че роденият в Люксембург Теато дори не е бил френски гражданин по време на олимпиадата, но както се казва, минало-заминало.
Победителите в състезанието получили по един грозен порцеланов супник, „подарък“ от стиснат местен спонсор, което още тогава станало повод за мини-скандал. Чак през 1912 г., без никакви особени церемонии, МОК връчил на тримата бегачи по един медал, ей тъй – да си имат за спомен.
Все пак, Парижката олимпиада през 1900 г. ще остане в историята с това, че това са първите олимпийски игри, в които участват жени, даже цели 22, в пет спорта. Швейцарската ветроходка Елен де Пуртале е първата дама олимпийски шампион.
Показателна е обаче историята на американската студентка по изкуство Маргарет Абът, която се писала за голф турнира от олимпиадата ей тъй, от скука. Маргарет все пак имала добро ниво за аматьор в този спорт и била печелила турнири в родината. Спечелила и този в Париж, за което ѝ връчили порцеланова купа за салата, с позлатени ръбове. Но Маргарет така и не разбрала, че не само е участвала в Олимпиада, ами че е и първата американка с олимпийска титла. Така си и умряла през 1955 г. без изобщо да научи за това.
Изобщо, предишната олимпиада в Париж била по-скоро фарс, отколкото истински олимпийски игри. В наши дни, подобно нещо едва ли е възможно, но човек е добре да има едно наум.
