Волейболът трябва да носи наслада и забавление – около тази теза се обединиха лекторите в тазгодишната Треньорска конвенция на CEV. За втора поредна година Европейската конфедерация по волейбол избра България да бъде домакин на престижното събитие, а специално за него в София пристигнаха над 150 волейболни треньори и учители по физическо възпитание от 37 държави.
Петото издание на CEV Треньорската конвенция премина изключително успешно и продуктивно. Президентът на Българска федерация по волейбол Любомир Ганев, който е и член на Административния борд на CEV, се включи в заключителната част и лично поздрави участниците.
"Благодаря ви за вашия ангажимент. Треньорите са най-важната част от развитието на нашия спорт. Вие сте първия допир на децата до волейбола и имате способността да ги ангажирате, така че да се влюбят в играта. Надявам се, че след тези два дни ще продължите да вършите страхотната ви работа", посочи Ганев пред участниците.
Международният семинар се проведе в рамките на три дни (13-15 септември). В първият участниците имаха възможност да се запознаят помежду си, а след регистрация получиха своите материали и подробно разяснение за програмата, която ги очаква.
В събота треньорите работиха в продължение на осем часа в столичната зала "Левски София" заедно с именитите лектори, които бяха пристигнали у нас за събитието. Денят бе разделен на две части – теоретична и практическа. В първата половина тримата високопоставени лектори - д-р Ранко Райович, Ацуши Като и Коре Мол, изнесоха своите доклади и презентации. След кратката обедна почивка усърдната работа продължи с упражнения, в които се включиха две групи деца 8-10 години и 10-12 години (момчета и момичета).
И тази година в Треньорската конвенция участваха български треньори, като квотите бяха разпределени по региони: Адела Росенова от Металург (Перник) - Струма, Пламен Тодоров от Ботев (Луковит) - Хемус, Стефан Стоянов от Варна ДКС - Добруджа, Кристиян Илиев от Марица (Пловдив) - Тракия; Антон Петров (бивш треньор на Дея Спорт, настоящ на СУ) - Странджа.
Тримата лектори представиха много различен опит и по този начин бяха обхванати по-широк спектър от важните теми в спорта, които са свързани с младите треньори. Фокусът и тази година бе волейболът на масово ниво и работата с подрастващи.
Програмата откри Д-р Ранко Райович, който е специалист по вътрешни болести и невроендокринолог. Той привлече вниманието на присъстващите, като обясни повече за значението на неврологията в спорта и стимулирането на мозъка в ранна възраст. Сръбският специалист очерта важността един млад спортист да се развива не само физически, но да работи върху концентрацията и ума.
"Трябва да променим начина, по който обучаваме, тъй като средата се промени. Мозъците на децата са много различни от нашите", посочи д-р Ранко Райович, който е автор на повече от 20 книги, ръководства и игри за цялостно детско развитие и служи като експерт към Европейската хандбална федерация (EHF) по невронауките в спорта.
Според него много прости двигателни задачи, които изискват минимално усилие, стават значително по-предизвикателни с въведено малко количество когнитивно натоварване. Чрез интегрирането на когнитивни и двигателни задачи в тренировката се засилва връзката на различни области на мозъка, които традиционните упражнения не активират. Той даде примери от работата си в баскетболния сръбски гранд Партизан, но и истории на атлети от различни спортове и насърчи участниците да прилагат не само традиционни методи на тренировка.
Със своя богат опит на волейболен треньор Ацуши Като започна лекцията си за силата на забавлението във всяка една тренировка. "Забавлявайте се!" – това беше основният му лайтмотив. Той е работил с подрастващи във всякакви възрасти - от 6-годишни до мъже и жени. Има множество сертификати от FIVB, а в момента е технически специалист в университета Piedmont VBC в Северна Каролина, САЩ.
Неговата треньорска философия се фокусира върху играта не само за състезателни цели, но и за развлекателни и релаксиращи, за да се развиват играчите на индивидуално и колективно ниво. Не случайно той интегрира традиционни японски техники и принципи на бойните изкуства във волейбола, като по този начин насърчава иновациите и глобалното сътрудничество в треньорската професия.
"Треньорът трябва да бъде адаптивен и да преминава от лесно към трудно и никога да не копира другите", посочва Ацуши Катох.
Представители от цяла Европа имаха удоволствието да се запознаят и с тънкостите на японската волейболна училищна система, която е много по-различна от европейската.
"Треньорите имат играчи, които трябва да се развиват в рамките на периоди от три години, докато преминават от прогимназия, в гимназия, в университет. Това, което е много важно за японските треньори, е да развият техническите умения на играчите", посочва японският специалист.
Според него треньорът трябва да се адаптира към играчите и да ги мотивира чрез ежедневната работа. Също така по време на тренировка да дава равни шансове за игра на всички играчи, не само на титулярите или най-добрите. Той подчерта и ролята на семейството, което трябва да е включено в целия процес.
Норвежецът Коре Мол също продължи с темата за необходимостта децата да се забавляват по време на тренировка и игра. Познат е във волейболните среди като състезател и треньор, но и със стаж в плажния волейбол. Преминал е през всякакви роли в спорта, включително ръководни позиции на национално ниво и мандат като шеф на спорта в Норвежката волейболна федерация (NVBF) до 2010 г. Той обърна внимание върху взаимоотношенията между треньор и състезатели – как да бъдат поощрявани, а не с наказателни методи, за лидерските качества. За грижите, с любов, за изграждането на доверие и забавление. Очерта разликата в работата с отделните възрасти.
"На децата трябва да се показва, а не само да им се говори. Най-важното умение във волейбола не е сервирането, подаването или атаката, а способността да четете играта. Не се фокусирайте върху победата или загубата, а върху това какво е необходимо, за да спечелите. Опитайте отново след грешки", каза Мол.
Денят в спортна зала "Левски София" продължи с практически занятия, изнесени от тримата лектори с участието на деца, трениращи в клуб Левски София.
Във всяка една от сесиите присъстващите имаха възможност да наблюдават различни тренировки, подходи и методологии, с цел да намерят онази стратегия (или комбинации от тях), която да работи в ежедневната им работа с децата, които тренират. В края на всеки панел треньорите имаха около 15 минути за "въпроси и отговори" с лекторите. В повечето от тях присъстващите споделяха предизвикателствата, с които се сблъскат в работата си.
Един от най-забавните моменти бе предложен в самия край на деня, когато треньорите бяха поканени на слязат на корта и да се изправят един срещу друг на мрежата.
В неделя семинарът се премести в конферентната зала "Витоша". Там участниците от 37 държави бяха разделени в 25 смесени работни групи, а задача им бе да решават реални волейболни казуси, въз основа на новите знания, които бяха придобили предишния ден както в теоретичните, така и в практическите сесии. Предизвикателствата пред бяха бяха три, а времето, което им бе отпуснато за дискусия в отделната интернационална група бе 45 минути.
Предизвикателство 1:
Измислете игра, базирана на знанията, които придобихте в събота.
Съсредоточете се върху мускулните групи, които искате да насочите и развиете.
Предизвикателство 2:
Кой е основният треньорски принцип, който ръководи вашия подход към обучението и развитието на спортисти?
Предизвикателство 3:
Когато тази Конвенция приключи, е важно да включите наученото в работата си.
Кои са някои неща, които бихте искали да коригирате в практическата си сесия?
След края пауза всеки отделен екип имаше точно 120 секунди, в които да обяви пред останалите своите решения, а пък лекторите даваха обратна връзка. Накрая те благодариха за ползотворната и отдадена работа на всички, а пък треньорите се обединиха в мнението, че семинарът е бил много вдъхновяващ и перфектно организиран.
