Моето призвание е да съм учител, аз съм родена за това. Сред децата се чувствам добре, те имат респект. Строга съм, но сме и приятели. Дори са ми писали песни като класна. Мои ученици са ми казвали: "Госпожо, искам да бъда като вас!".
Признанието е на световната рекордьорка по хвърляне на копие Антоанета Селенска.
Вече 30 г. тя е преподавател по физическо възпитание в Старопрестолната гимназия по икономика във Велико Търново и твърди, че не лекоатлетическата писта и секторът за хвърляния, а училищният салон е нейното призвание.
Всъщност знаела го от дете, има го изписано на листче от 8-и клас. Тогава в класната стая ги накарали да напишат кой какъв иска да стане. "Учител", пише на пожълтялото листче на Тони.
После нещата се развили в друга посока, за да запише името си в световната атлетика с първия ни световен рекорд в хвърлянето на копие - 71,88 метра през 1981 година, състезател №1 на Балканите,
участие на три олимпиади
Тони е и първият спортист, удостоен със званието "почетен гражданин на Велико Търново" едва на 18-годишна възраст.
"През 1974 г. синът на близки приятели на моите родители кандидатства в спортно училище. Така майка ми и баща ми, решиха, че и аз трябва да кандидатствам. Оказа се, че съм по-добра дори от момчетата, така си покрих нормативите. Отидох на изпитите сама, качихме се с една приятелка на автобуса и от родното ми село Самоводене пристигнахме в Търново. Тя обаче се отказа след медицинските прегледи, а аз продължих", връща се в детството шампионката.
Вкъщи малко се притеснили, когато дошло писмото, че е приета. 11-годишна, тя трябвало да отиде в града,
да живее в общежитие, да спазва почти
военен режим
- ставане, оправяне, учене, под строй на стадиона, трениране, продължаване с уроците в занималня, вечерен час. Много сериозно и отговорно нещо, което сегашните деца не биха понесли, разсъждава Селенска.
"Още първата година си качих успеха. Завърших с 5,00 в бележника, такъв успех не съм имала преди. Явно съм усетила сериозността, строгостта, взискателността на учители и треньори", разказва тя.
Най-ярка следа в нейната спортна кариера оставил треньорът Иван Павлов. Още в първите години, когато се занимавала с всички дисциплини в леката атлетика, той идвал и я вземал за индивидуални тренировки по хвърляне на копие.
"Аз нямах желание много-много. Исках да се профилирам в средни и дълги бягания, а имам двойка на тази дисциплина. Опак човек!
Само да не съм там, където ме насочват
После много бързо всичко се пречупи", смее се тогавашната тийнейджърка бунтарка.
ака Антоанета се озовава в сектора на хвърлянията след 7-и клас. Лагер в Кременчук обаче едва не спрял обещаващата копиехвъргачка. Явила се за първа тренировка при Иван Павлов на 15 вместо на 1 септември.
"Закъснях с 15 дни, Павлов се обърна и ми каза: "Откъдето си дошла, там заминавай!".
И понеже никой не ми беше казвал така преди, все едно ме заляха с вряла вода. Помислих си: "Татко какво ще каже?", спомня си Селенска.
Три дни стои и плаче на пейката, докато другите тренират. Треньорът е непреклонен, дори не говори с нея. "Всеки път отивам и се извинявам, че съм сбъркала, което ми беше ужасно трудно. На третия ден, след като отново ме беше отпратил на пейките, най-после се смили и мъките ми приключиха", казва Тони.
Сега си дава сметка, че всичко е било, за да я пречупи, защото е виждал таланта . После бил толкова добър, внимателен и гледал косъм да не падне от главата . Да не липсва нищо на момичето от селското семейство.
Същевременно бил и изключително строг наставник, ако на съотборниците давал 4 спринтови отсечки или да хвърлят 20 пъти, Тони трябвало да прави двойно. "Ти си по-добра, когато работиш колкото тях, ще стоиш на едно и също ниво, трябва ми развитие", обяснявал Павлов.
Само за една година тя претърпява голямо развитие.
Резултатите започват да растат с по 10 см на година
Едва 16-годишна, поставя световен рекорд за девойки, като хвърля копието на 66,40 м.
"Иван Павлов беше прекрасен треньор. Работихме заедно по-малко от 3 години - от 1978 до 1980 г., когато той си отиде от този свят едва на 39 г. За това време той успя да изгради у мен всички качества - на състезател, на човек, на каквото си помислиш. Много ми е помагал. Казваше ми: "Ти ще бориш само върховете, защото си безкрайно талантлива", просълзява се Антоанета Селенска.
Тя е най-младата участничка в олимпиадата в Москва през 1980 г. Там се класира на 10-о място сред жените. Това за нея е първото толкова голямо състезание и липсата на рутина изиграва своята роля.
"Психически не успях да издържа. Мислех си, че съм се изложила прекалено много. Затворих се в хотелската стая и като започна един рев, не искам да сляза. Моят треньор долу ме чака, аз дори не вдигам на позвъняванията от рецепцията, а през това време той е бил зле. Не ми беше казвал, че е болен, за да не се притесня", спомня си Селенска.
Все пак, когато се овладява, Павлов намира сили да каже, че се е представила чудесно. Налага се скоростно да се приберат от Москва заради тежката му диагноза. Това е и последната им среща.
Когато губи треньора си, младата надежда получава предложения от най-добрите столични отбори – ЦСКА, "Левски" и "Славия", но тя отказва. Избира да остане да се състезава от името на "Етър" (Велико Търново).
Налага се да потърси нов треньор и избира Петър Рахманлиев от Казанлък, когото познава. Под негово ръководство през 1981 г. Антоанета на състезанието по лека атлетика за европейската купа в Загреб поставя световен рекорд с постижение 71,88 м.
"Стана от втория опит. Имаше много силен попътен вятър,
а копието лети, когато вятърът е насрещен
Тогава Рахманлиев ме насочи към нещо, което правех за първи път в живота си - да тичам по диагонала на пътеката и ако копието тръгне да излиза вляво, може би опитът ще е много добър. Стадионът избухна в див рев, тогава разбрах, че е световен рекорд", спомня си Тони.
За минути става звезда. Не спира да дава интервюта, всеки иска да се добере до нея. Осъзнава, че е знаменитост, когато цяло Самоводене е строено на гарата в Горна Оряховица, за да я посрещне по шампионски.
Същата година е определена за спортист № 1 на Балканите, № 2 в България и № 6 в света. Става заслужил майстор на спорта. Почетен гражданин на Велико Търново. Получава 1200 лв. премия за световния си рекорд. От "Етър" дават жилище.
"Заплатих го впоследствие, не е дарение. Въпросът беше, че го взех с предимство", смее се рекордьорката.
През следващата година при подготовката си за европейско първенство Антоанета
получава сериозна контузия
Дълго време именитата атлетка търси специалист от страната и чужбина, който да помогне с лечението. В крайна сметка претърпява операция на лакът в България, но психическата травма от случилото се остава. Така и не успява да се върне на предишното ниво.
Селенска взема участие с отбора на България на олимпийските игри в Сеул през 1988 г. и в Барселона през 1992 г. Тя участва и на алтернативните игри през 1984 г. в Берлин и Прага, когато соцлагерът бойкотира провеждащата се Олимпиада в САЩ.
"Аз станах втора в Прага. Това означава, че имам сребърен олимпийски медал, защото си получих и заплащането на стимулите за него. Когато обаче дойде време да номинират всички олимпийски медалисти да получават допълнителни стимули доживот, ние, участвалите на тези алтернативни олимпийски игри, не бяхме допуснати до тези премии",
не крие обидата си Селенска
Допреди няколко години тя и колегите медалисти от 1984 г. правеха постъпки да получат заслужената олимпийска пенсия, но не успяха да се преборят.
След Барселона '92 е сполетяна от нова контузия - скъсва ахилесово сухожилие. Това слага край на надеждите за последно участие в олимпийски игри и тя прекратява състезателната си кариера.
През 1994 г. става учителка по физическо в Икономическия техникум в Търново, сега Старопрестолна гимназия по икономика "Д-р Петър Аладжов". "Имах
усещането, че искам да се върна в спорта
Правех едни скокове - няколко месеца работя, после вземах неплатен отпуск, отивах да тренирам, участвах на няколко състезания по Европа, но не беше същото. Пак бях шампион на България, но вече не с такова усещане за големия резултат", прави равносметка сега.
Избира физкултурния салон и се чувства удовлетворена. "Учителската работа не е лесна, трябва да си внимателен, да не наскърбиш някое дете, в същото време трябва да си и взискателен, но успявам", посочва тя.
В личен план е щастлива със задружно и добро семейство. Синът Михаил Селенски е шампион на България в хвърлянето на диск. Горда е с двамата си внуци. Единият също е спортист, но се занимава с волейбол.
Голямата спортистка
има и една непостигната мечта
- да стане циркова артист. "Хвърлянето на копие е втора по сложност дисциплина в леката атлетика след овчарския скок. Това ме научи на много акробатични фигури, можех да правя салта и какво ли не въпреки едрата си фигура. Правех го и в спортната академия. Разочарованието ми беше, че такова училище има само в Москва", разказва Селенска.
Срещнала и пълно неразбиране от треньора си, който бил категоричен: "Цирк ли? Ето ти, циркът е тук!".
В последните години Антоанета Селенска се пробва и в политиката. Участва в листи за парламента и за общинския съвет.
Определя това като поредно предизвикателство в своя живот, което е приела. Справила се нелошо в привличане на гласове за общия успех на своята формация.
