До последните си дни – все още с искрица от традиционната й жизненост, динамична, по младежки пъргава и вечно усмихната, открита.
Такава ще запомнят по-възрастните приятели на ски спорта у нас най-добрата ни състезателка в алпийските ски през десетилетието 1958-1968 г. Шинка Куцинова.
Тя е починала в четвъртък, 9 януари, около 17 ч., във френския град Гренобъл, където живееше отдавна. И на 7 юни щеше да навърши 90 г.
Шинка е родопчанка, родена е в с. Проглед. А за да продължи да учи, след началното образование, за прогимназията е ходила всеки ден пеша 7 км до Чепеларе и обратно. Там се среща и със ските, а първата й победа е още 17-годишна, когато печели купата на в. „Отечествен глас" (Пд.) през 1952 г.
Сериозното треньорско начало започва със самоковския специалист Димитър Марков, а вече студентка във ВИФ (сега НСА) е под ръководството на проф. Димитър Дражев. Дълго време след това се състезава и е треньор в ЦСКА до 1980 г.
След това е треньор на ВИФ и националния тим, където има личен принос за израстването на Адриана Попова, Сълзица Мачирска, Весела Таранджийска, Диди Салчева, Ели Димитрова и други алпийки.
Шинка имаше многобройни контузии, три от които повече от тежки на краката и ръцете.
Почти сигурно е, обаче, че нейният рекорд от 22 (!) републикански титли на слалом, гигантски слалом, спускане и комбинация ще остане вечен. От успехите й в чужбина може да се отбележи, че е 15-а на гигантски слалом от Универсиадата 1956 г., когато е и 3-та на слалом от международни студентски състезания във Франция. Задължително трябва да си припомни, че тогава възможностите ни (чисто материални) за участие в чужбина бяха силно ограничени, особено за женския отбор.