Първата жена в света със съдийска "Тройна корона" пуска ръкавиците си от финала на световното на благотворителен търг
“Какъв ден, какъв момент за Десислава Божилова...”
В "Крусибъл тиатър" прозвучават тези думи. Започва финалът на световното първенство по снукър между Жао Синтон и Марк Уилямс. Но в този миг светът на снукъра е с усещането, че голямата звезда е друга. Една българка влезе в историята на снукъра - тя стана първата жена в света, ръководила финала и на трите турнира от “Тройната корона” - Мастърса, Шампионата на Обединеното кралство и световното първенство.
Една-единствена жена е била съдия на финала на световното преди българката - британката Михаела Таб. Публиката в “Крусибъл” знае, че присъства на историческо събитие и посреща с дълги и силни аплодисменти Десислава Божилова преди финала...
“По принцип успявам да се подготвя
психически и да не се отдавам толкова на емоцията
Случва се да има и адреналин, но отшумява бързо. И вече се чувствам нормално - спокойна и концентрирана. Но този път беше доста по-трудно да овладея емоциите. Всъщност всичко започна в деня преди финала. Тогава Олег Велинов (президентът на Българската федерация по снукър - б.а.) дойде и ме изненада с подаръци, много мили жестове и думи в самия “Крусибъл”. Разчувствах се доста. И както цял месец стисках да не се отдавам на емоции, изведнъж всичко избухна в мен.
Подари ми специална скулптура, уникална изработка на Николай Нинов. Този жест на благодарност, това засвидетелстване насред “Круисибъл” колко се гордее с мен, наистина отключи емоциите. Олег винаги ме е подкрепял. Мисля си, че в тези дни той беше по-щастлив и по-емоционален от самата мен. Така всъщност осъзнах, че наистина ми се случва, че съм постигнала нещо, а всъщност това нещо е огромно. В онзи миг даже се просълзих”, разказва Десислава Божилова пред “24 часа”.
Че постижението ѝ е нещо огромно, осъзна и цяла България. Хора от различни краища на страната споделяха гордостта, че талантливо българско момиче е стигнало с упоритост и труд до най-високо световно признание в своята област.
“Много съм щастлива, че хората ме подкрепяха по този начин. Получих толкова много съобщения, коментари, споделяния в социалните мрежи. И съм много благодарна. Да,
тази позитивна вълна, тази реакция на хората
също допринесе много за моята емоция
Защото аз всъщност не го осъзнавах. И изведнъж, цялото това внимание и отношение ме накара да се замисля. Да си кажа - всъщност наистина успях”, допълва Деси.
Колкото и да е концентрирана в работата си, финалът на световното първенство логично е сред най-емоционалните моменти в живота й. "Дължи се и на самия факт, че работех страшно много, за да стигна до това място. С толкова усилия и жертви. И в един момент, когато трябва да се изправиш пред тази мечта, която става реалност, не е толкова лесно да спреш емоции да те връхлетят. Но професионализмът изисква да ги овладееш бързо, а опитът помага. Честно казано, много повече съм се притеснявала в началото - и за телевизионните маси, дори и за много по-малки финали. Натрупаният опит елиминира притеснението. Но удоволствието остава", продължава тя.
Десислава Божилова е родена на 16 октомври 1992 г. в Сливен. Дебютира като съдия по снукър през 2012-а. Но как всъщност едно момиче, нямащо 20 години, намира точно това призвание? Особено във времена, в които много по-логични изглеждат други избори и интереси.
“По принцип винаги съм имала много и най-различни интереси. Все странни, поне за повечето хора. Като това да запиша да уча ландшафтна архитектура. Повечето хора ме питаха какво точно е това. После започнах да се занимавам със снукър. И същият въпрос - какво е това? Може би е, защото имам интерес към математика, геометрия, пространство. Вероятно това е свързващата линия”, обяснява Божилова.
Ако я върнем още по-назад от периода с ландшафтната архитектура в Лесотехническия университет в София и старта на снукър мечтата със съдийстване на турнири в България като хоби - към детските години в Сливен. За какво ли е мечтаела като малка? Не е ли логично момичетата да искат да станат лекар, учител или пък гимнастичка?
“Всъщност още като бях в първи клас, реших, че искам да ставам архитект. Като наближаваше време за гимназия, за изпити, се чудех - в художествената гимназия ли да отида, или в природо-математическата. Тогава нашите ме побутнаха: “Не, влез си в ПМГ, рисуването може и допълнително”. Може би до януари преди завършването на 12-и клас все си мислех, че ще кандидатствам архитектура. И накрая си казах - няма да е архитектура, ще кандидатствам ландшафтна архитектура. И въобще не се явих на изпити за архитект. Но всъщност винаги съм се интересувала от рисуване, геометрия, ъгли. Билярд започнах да играя на около 13 години. Но то в Сливен нямаше и какво друго да се прави. Има и други спортове, разбира се. Аз съм
тренирала малко лека атлетика,
малко тенис, спортни танци...
За един тийнейджър е хубаво да има какво да прави, когато приключи училище. Да има хоби, с което да разтовари. За мен беше билярдът”, разкрива още за себе си Десислава.
Почти по същото време тя се запалва и по снукъра. Има доста добри играчи, които започва да наблюдава - какво, как и защо правят. Дават ѝ съвети. “Започнах да гледам и снукър по телевизията, да си обяснявам къде и защо ще отиде бялата топка. Гледайки, се запалих и по самия спорт. По-късно за съдийството - започнах като хоби, по българските турнири, после по професионалните международни турнири, които Олег организираше в България. И се оказа, че имам потенциал. Не съм си и представяла, че нещата ще се развият толкова бързо. Но вече беше въпрос на обучение, подобряване и трупане на опит”, допълва Деси.
Как отговаря най-опростено на въпросите за избраните от нея две линии на развитие в живота, които на мнозина звучат странен избор, особено за момиче? “За ландшафтната архитектура обикновено казвам, че е нещо подобно на екстериор. А за снукър - че е едно такова подобно на билярда. Всеки в България поне е чувал за билярда, дори не всички да знаят правилата, са чували”, отговаря през смях Десислава.
Молим я да разясни на разбираем език и каква е точната работа на съдията по снукър. “Много хора си мислят, че нашата работа е да вадим топки от джобовете, но не е така. Това може да го прави всеки”, започва тя с усмивка.
“Първо трябва да сме сто процента концентрирани, което е много трудно. Дори играчите понякога губят концентрация, а ние не можем да си го позволим. А мачовете може да са много дълги. Имала съм работен ден с 16 часа съдийстване без почивка. Задачата ни е първо да гледаме за фалове. Има много спорни ситуации, където решението е само на база нашата преценка. Друг важен детайл е контролът на публиката. Това се учи с опита. Защото трябва да цари абсолютна тишина. Правим забележка, ако някой говори, ако има забравен да се изключи звук на телефон. Друг е решил да си хапне някакъв снакс и шумоли с опаковката. Трети крещят в неуместен момент.
Контролът на публиката е
изключително важна част
от нашата работа. Реално ние сме там, за да улесним максимално играта на двамата играчи. Това е спорт, свързан с много силна психика и психическото натварване е огромно. Отразява се и на нас като съдии”, обяснява първата жена в света, съдийствала на финал на трите най-големи турнири в снукъра.
Дали започва да усеща, че се превръща и във вдъхновение като успяла жена? “Надявам се да съм добър пример. И най-вече с факта, че този финал не съм го получила, защото съм жена. А защото съм професионалист, защото съм работила здраво. Че съм първата жена в света с “Тройната корона” - просто така се е случило. Но се надявам не само да дам пример на жените, но и на мъжете. Не е като да отсъстват и коментари, че съм получила това, защото съм жена. Не, няма нищо общо. В нашата професия си вършим работата еднакво - мъже и жени. Надявам се също, като дойдат да се записват нови дечица, да не са само момченца, но и момиченца. Има снукър и за жени, който също се развива добре”, отговаря Деси.
Интересно е как я гледат най-големите звезди в снукъра - като строгия съдия, или някои - и като жена? Определено като строгия съдия. Даже много често обичат в медиите
да пускат майтап за мен,
че аз никога не се усмихвам.
И че съм страшна
А те много добре ме спознават и извън масата. И знаят, че с мене може да има и майтап. Но когато съм на масата, се старае всичко да е както трябва. Не мисля, че някой въобще от тях гледа на мен като на жена, просто като на колега професионалист", споделя тя.
Друг мач, който няма да забрави - както финалът на световното през 2025 г., е полуфиналът преди 3 г., който отново изправи един срещу друг в “Крусибъл” Джъд Тръмп и Марк Уилямс. “Изключителен мач. С големи обрати. До последно не се знаеше кой ще спечели. Играха “дисайдър”. Специални са ми повечето финали, къито съм съдийствала. Имало е и много големи и тежки мачове, които са били дори в квалификации. Щастлива съм, че имам много специални моменти”, казва Божилова
От получените безброй съобщения и поздравления за днешния и огромен успех, тя отличава жестовете от Олег Велинов, когото поставя на едно ниво с благодарностите към семейството си.
“Олег дава цялото си сърце за снукъра, за спорта. Не мога да повярвам, но той наистина беше
по-емоционален от мен,
от приятеля ми, от родителите ми
Той ме приема все едно съм му дъщеря. И то защото е вложил толкова много в нашия спорт и може би разбира колко съм вложила и самата аз. Беше толкова щастлив, радостен, емоционален”, споделя Деси.
“Ако трябва първо да благодаря на някого за всичко, това са моите родители. Те в началото също не знаеха какво е това снукър, но толкова ме подкрепяха. Аз все още бях в университета. Опитвах се да пътувам по турнири. Те ми помагаха финансово. Един път не са ме спрели, правиха възможното и невъзможното за мен - да мога да пътувам, да се обучавам и да се развивам.
Благодарна съм и на цялата Българска федерация по снукър, на колегите съдии. С Пролетина Виличкова пътуваме нон-стоп заедно и си помагаме. Тя сега ще съдийства финала на световното първенство за ветерани. Благодарна съм и на състезателите. Разказвала съм с усмивка колко по-лесно е човек да се научи да съдийства на български турнири, особено през годините, когато играчите нямаха опит. Защото постоянно изпадахме в ситуация "ами сега", какво трябва да се направи. Което беше отлична тренировка. И тако, дори сега в "Круисъбъл" дойдоха да ме изненадат и Олег, и Краси Киров, който винаги ни е помагал с турнирите, Виктор Илиев от нашите играчи, Салим Отти... Получих огромна подкрепа не само от федерацията, но и от самите играчи. Благодаря им. Истината е, че всички ние израстнахме заедно. И играчите ни сега също са на друго ниво. Вървим заедно напред", допълни Божилова.
Освен нея и Пролетина Величкова, с която провеждат и курсове за съдии, има и други момичета, показвали и показващи потенциал. "Диана Бакалска се справяше много добре. Трябва да спомена Стефана Алексова. Сега имаме нови момичета като Красиана Димитрова, която се справя отлично. Цвети Минкова също съдийстваше и работеше много усърдно с нас, беше и турнирен директор. Но просто идва момент, в който става доста трудно да ходиш по турнири, като имаш и постоянна работа. Истината е, че не всички могат да отделят чак толкова много време, колкото аз имам възможност", казва Деси. И не пести похвалите си за всички български момичета в снукъра.
След като тя не поема по пътя към проектирането на обществени места на открито, паркове и градини, а се реализира изцяло в съдийството, мара и завършила ландшафтна архитектура, може би все пак има някакво свободно време за друго хоби или поле за изява? Оказва се, че да. И областта отново е много различна. И интересна. като самата Деси. “Занимавам се с торти”, усмихва се отново тя.
“Моята страст и към рисуването, и към дизайна преди години доведе и това. Изведнъж реших: “Защо да не си опитам да украся торта за рождения ден на най-добрата ми приятелка?” Първият опит не беше много красив, но на вкус много им хареса. И оттогава започнах да правя торти за поводи на близки хора. Миналото лято
изкарах един курс за сладкар
в Европейската академия
за обучение и развитие в София. За момента правя торти само вкъщи, за приятели, като има повод, да ги изненадам, но си мисля, че вбъдеще мога да започна да се занимавам и професионално”, разкрива още Десислава Божилова.
Докато завиждаме на близките ѝ, че все още само те могат да се радват на дизайнерските й торти, за финал ни остава време да разкажем и още един, важен детайл от образа на първата жена, съдийствала на финал на трите най-големи турнири в снукъра. Доброто ѝ сърце. Сред първите неща, които й хрумват как може да използва за добро голямата си популярност по целия свят в момента, е благотворителност. Ръкавиците, с които Деси носеше купата на световния шампион, и с които съдийстваше финала на световното в “Крусибъл”, ще бъдат пуснати на търг за благородна кауза. Защото Деси вярва, че да получаваш отплата от съдбата за труда си не е достатъчно, трябва и да даваш на обществото. И всички да се стремим да вървим заедно напред към по-доброто утре.
