Човекът зад рекорда по Е8 говори за мотивацията, психическата подготовка и силата да бъдеш сам в планината
Какво кара един човек с колело да се изправи срещу 440 километра планински терен и 12 000 метра сумарно изкачване? Какво се случва в ума му по време на 41 часа почти непрекъснато каране?
За Петър Матов, човекът, който счупи рекорда по българската част от трансевропейския маршрут Е8 (Рила – Родопи) с 11 часа, отговорът е прост: „Обичам да се забърквам в немислими неща. Прогресът с колоезденето ме бута напред и нагоре, както в работата, така и в живота ми.“ Досегашният рекорд по трасето принадлежи на Борислав Йорданов, който през 2019 г. премина маршрута за 2 дни, 4 часа и 39 минути. Шест години по-късно, Петър Матов не просто надминава това постижение, а поставя изцяло нов стандарт за издръжливост.
Това не е просто спортно постижение; това е философия. Разговаряхме с Петър Матов, за да разберем какво се крие зад рекорда и защо за него балансът с природата и уважението към тренировките са всичко.
Пътят до рекорда
Днес Петър вече е синоним на екстремна издръжливост, но пътят му дотук не е бил предначертан. Признава, че макар да е на колело от малък, родителите му не са имали спортна култура и не са го насочвали по този път. „Минал съм през джудо, спортно катерене, баскетбол и какво ли не, но никъде не съм се чувствал на мястото си“, споделя той.
Страстта към колоезденето, позабравена през студентските години, се възражда експлозивно малко след това. Или както казва самият той: „нещата тогава излязоха извън контрол“.
Той съзнателно избира планинското колоездене и ултра дългите дистанции пред пистата или шосето, макар днес да тренира основно на шосе около родния си град Троян. Причината за този избор се крие в характера му: „Планинското колоездене ме впечатли с това, че си сам – там няма отбор и е много трудно някой с нещо да ти помогне по време на състезание. А дългите карания дойдоха от самосебеси. Някак си не ми стигаше час-два… все се бутах за повече.“
От Ком-Емине до Е8
Идеята за рекорда по българската част от маршрута Е8 не се ражда веднага. Катализаторът е другото голямо българско трасе – Ком-Емине, което той преминава сам за 90 часа преди три години. „Вечерта, след като приключих, си казах: “Ама мен май ме бива в тези неща”. Тогава всъщност дойде и идеята да направим Е8 много бързо.“
Така рекордът по Е8 идва като логично следващо приключение, в което да се използва инерцията. Първоначалните му впечатления за Е8 обаче се оказват напълно погрешни. „Като започнах да мисля за това предизвикателство, знаех, че маршрутът е някъде там... в Родопите. Мислех си, че е доста лесен и това може би е причината хората да не ходят там. Обаче изобщо не беше така“, признава той.
Тренировки в 45-градусови горещини
Подготовката за подобно изпитание не е спринт, а маратон, продължил 4-5 години. Петър обяснява, че не става въпрос само за физика, а за натрупване на опит с екстремна умора, недоспиване, хранене при тежки условия и тестване на лимита. Физическата подготовка включва и съзнателно излагане на екстремни условия – като например три дни тренировки в 45-градусови горещини през юли. Психическата подготовка е също толкова важна: „Едно от основните неща е да преминавам трасето наум. Опитвам се да пресъздам в съзнанието си маршрута, терена, колко време ми отнема, колко завоя има до края, какво може да се обърка.“
По време на самото 440-километрово каране трудности не липсват. Най-голямото предизвикателство се оказва студеното време. Появяват се и физически проблеми – схващане на долната челюст, което затруднява храненето, и липса на сън преди старта, което води до непредвидена 3-часова спирка за сън.
Но за отказване и дума не може да става.
„Представяте ли си – въвлякъл си 20 души, те са си взели отпуска, далеч са от техните си неща заради теб и ти да се откажеш...“, разказва Матов. А на въпроса какво му е помогнало в най-трудните моменти, отговорът е еднозначен: „Целият екип. С тях, каквото и да ти е, някак си ти минава. Страхотни са.“
Баланс, природа и бъдеще
Цялото това усилие е подкрепено от партньори като „Велинград Alcalia“. Петър споделя, че това партньорство, макар и започнало "малко на шега", се е оказало изключително успешно. „За мен е важно да имаме големи имена за партньори – това се вижда отстрани и означава, че вече колоезденето е разпознаваемо и се развива.“
Той намира и директно припокриване между ценностите на бранда – баланс, чистота и връзка с природата – и неговата лична философия. „Те са точно с моята идея за живот. Преместих се от шумната София в спокойния Троян, винаги съм тренирал чисто (без забранени субстанции), а връзката с природата е ясна – тук, където живея, няма и 5 минути и вече си сред природата.“
Историята на рекорда по Е8 е разказана и в документалния филм „Дивото ни зове“. Петър се надява зрителите да усетят най-вече, че екипът се е забавлявал. „Колоезденето на подобни места е магнетично, трябва да го изживееш“, казва той. Новата лента вече направи своята премиера в гр. Троян, а през ноември предстоят прожекции в София (19.11.2025 г.), Пловдив и Стара Загора, както и на Банско Филм Фест 2025.
А следващият връх? Матов е харесал няколко международни състезания, но остава верен на стила си – първо делата, после думите. „Досега се „стисках“, защото за мен беше важно да обиколя голяма част от България, преди да тръгна да карам в чужбина... А празни приказки не бива да се изговарят.“
Когато го питаме какво изречение би изсякъл някъде по маршрута на Е8, ако можеше, отговорът му обобщава всичко:
„Не може да се преразкаже – трябва да се изживее.“
