През последните дни усилено се коментира новият бюджет, но една тема остава като че ли в сянка и без дискусия, a тя ще засегне сериозно спонсорите на футбола и много други спортове в страната. Не е тайна, че през последните години основни спонсори в спорта са именно бетинг компаниите, лицензирани по Закона за хазарта и това не е случайно - те са бизнесът, който е най-заинтересован от развитието на професионалния спорт, защото той е в основата на тази индустрия. Именно бетинг компаниите сключват договори за спонсорство в размер на десетки милиони левове с футболни клубове, сред които ЦСКА, „Левски“, „Лудогорец“, „Ботев“ Пд, „Локомотив“ София и всички отбори от Първа лига и някои от Втора лига. Индустрията спонсорира и баскетбола, и волейбола, футболните лиги ( Първа и Втора), баскетболната и волейболната лиги. От лицензираните вече над 20 онлайн бетинг компании първите 10 са крупни спонсори в спорта.
В новия бюджет 2026 е предложена „малка“ корекция на таксата по чл.30 ал.4 от Закона за хазарта, която предвижда увеличаването от 20 на 25 % от финансовия резултат от сумата от приетите залози минус изплатените печалби. Тази на пръв поглед дребна промяна изглежда незначителна, но нека се вгледаме по-добре в цифрите. Това налага на бетинг компаниите - увеличение на задълженията им към НАП с данък в допълнителен размер от над 80 млн. лева годишно. Някои ще кажат, че това не е съществена загуба за този бизнес, но истината е различна.
Онлайн бизнесът изисква време и търпение от всеки нов оператор, за да получи дял от пазара и да достигне до критичната маса публика, с която да покрие оперативните си разходи. При сегашните 20 % такса повечето от компаниите работят при 10 - 15 % марж на печалбата си, а много от стартиращите работят дълги месеци при негативни маржове. Увеличението на таксата с 5 % ще свали маржа осреднено под 10 %, което вече е критично ниско за този високо рисков и капиталоемък бизнес. За да коригира това, мениджмънтът на компаниите ще пристъпи към съкращение на разходите и много от спонсорствата в сферата на спорта ще са първите, от които ще бъде отрязано. Те съставляват над половината от маркетинговите бюджети на бетинг компаниите и именно от тук е най-логично да се отреже.
Какво ще рече това в цифри? Да вземем например една компания, която е листната на БФБ и за нея има достатъчно публична финансова информация. От нея, както и от медийни публикации,става ясно, че компанията е включила в маркетинговия си бюджет редица спонсорства, сред които ПФК „Левски“, Българска федерация по художествена гимнастика, Волейболен клуб „Левски“, Баскетболен клуб „Левски“, както и редица индивидуални спортисти, катоЦанко Цанков, Нургюл Салимова, Владимир Георгиев.
При отчетени за 2024г. разходи за маркетинг от 24 млн. лева е логично да приемем, че общата стойност на спортните спонсорства надхвърля сумата от 10 млн. лв. годишно. Колко процента от оборота на компанията е това? Лесно е да се изчисли– около7 %. Какъв е маржът на печалба на компанията? И това е посочено в отчетите, от които става ясно, че разходите ежегодно растат и маржът пада на около 15%.
Как ще повлияе новата увеличена такса? Тук мениджмънтът е изправен пред трудно решение - или да приеме, че маржът на печалбата ще падне под 10 %, което вече е критично ниско ниво, или да ореже част от разходите. Както бе отбелязано и по-горе - спонсорствата ще бъдат големият губещ, тъй като се оказват съществена тежест. Така държавата ще постави бетинг компаниите в ситуация, в която няма да имат избор, освен да свият бюджетите си, предвидени за спонсорства.
Нека сега погледнем хазарта от друг ъгъл - какво генерира игралната индустрия за държавния бюджет и какво остава за инвеститорите?
Отново справка от НАП показва, че само за първите 9 месеца от 2025 г. в НАП са постъпили по Закона за хазарта само от онлайн организатори 235 млн. лв., като очакваните за годината само от онлайн организатори са около 320 млн. лв (около 163млн евро). С промяната в таксата от 20 на 25 % приходите в НАП само от онлайн хазарт през 2026 г. се очаква да нараснат до около 200 млн евро. Към това се добавят и поне още 60 млн. евро приходи от наземен хазарт.
Очевидно е, че се очаква през 2026 г. бизнесът да генерира приходна част около 1 млрд. евро, от които държавата без никакви инвестиции просто прибира 250 – 260 млн. евро. Ако към това добавим и ДДС, което в този бизнес компаниите не могат да възстановяват (размерът му е над 130 млн. евро), както и някои други "малки" такси за издаване на лицензи и промени по тях, в крайна сметка излиза, че от хазарта НАП ще прибере почти 400 млн. евро, което очевидно е 40 % от целия годишен оборот от този бизнес.
Някои ще се запитат- а къде отиват останалите пари? Сметката не е сложна - разходи за персонал (около 10-12 % от оборота), разходите за софтуерни лицензии за платформи и игри се движат около 18-20 % ( с включено ДДС), Разходите за онлайн разплащания също са съществен процент около 8-10 %), маркетинговите разходи стигат 20-25%, спонсорства - 7-8 %. С таксата към НАП от 25 %, след всички разходи за оператора остава по-малко от 10 % марж. Разбира се, печалбата се облага също и с 10 % корпоративен данък и вече разликата от 9 % може да остане за инвеститорите, като разбира се и тя трябва да се обложи с данък дивидент, който също се предвижда да се удвои през 2026 г. Как ви се струва това? Доколко е коректно държавата да прибира над 42 % от оборота, а за инвеститорите да остават под 8 % ?
А сега малко по философска гледна точка - в живота, както и в природата винаги се установява баланс, макар и понякога това да отнема време. Днес, когато всичко е на един клик разстояние и времето се движи с космическа скорост, този баланс настъпва за броени месеци. С тази данъчна политика очевидно има сериозен дисбаланс между бизнеса и държавата - бизнесът получава 5 пъти по-малко и това ще има своите последствия. Логично е много инвеститори да потърсят начин да избягат от това данъчно бреме и да работят в тъмния сектор - без лиценз, без да плащат данъци, без да поддържат скъп персонал от юристи, комплаянс и др. и така вместо да взимат 8% да прибират всичките 42 +8 % в джоба си, даже и повече защото ще си намалят не малка част от разходите. Да, някой ще кажат това е нарушение на закона. Да, така е, но как ще ги хванат? Статистиката показва, че засега няма ефективни методи за борба с нелегалния онлайн хазарт. Единствената работеща формула е да се търси балансиран подход в данъчната политика. Европейската и световна практика показва, че критичната граница между легалния и нелегалния хазарт е тънка и държавата не трябва да взима повече от 20 % от резултата. С тази промяна в таксата България се нарежда до само няколко страни с подобен силно рестриктивен данъчен модел. Тези страни отчитат официално, че нямат контрол на над 30 % от хазарта, който минава на тъмно и за съжаление този процент се увеличава като няма и точна статистика за това.
Подобни недалновидни решения работят директно срещу обществения интерес - задушават легалния бизнес, силно редуцират интереса на инвеститорите в сектора и допринасят растежа на сивия пазар. Дали тези допълнителни 40 милионаевро в държавния бюджет ще запълнят дефицита от почти 4 милиарда евро? Очевидно не. Но последствията ще са крайно негативни. Легалните оператори ще трябва да затягат коланите, футболът и другите спортове ще страдат и ще трябва да чукат на вратата на Министерство на спорта и да се надяват на поредните трохи, които, както вече години наред виждаме, са крайно недостатъчно, за да се вдигне спорта на нивото, на което беше в България преди 40 и повече години. А нелегалният хазарт ще процъфтява. Браво на политиците и НАП!
