Спортът е силно вкоренен в ДНК-то на българите, а всички Олимпийски игри, без значение летни или зимни, носят свежа порция надежда за гордост и успехи. Със същото усещане изпращаме и родната делегация на предстоящите Зимни олимпийски игри в Милано и Кортина д’Ампецо, чието официално откриване ще се проведе след само три дни.
Предвождани от знаменосците Александра Фейгин и Владимир Илиев, общо 20 български спортисти ще дадат най-доброто от себе си, за да представят достойно родината пред света.
За разлика от Летните олимпийски игри, исторически погледнато българските спортисти имат по-скромни успехи на “бели”. Страната ни има шест медала и само един шампион - Екатерина Дафовска, макар и класиранията на великия Петър Попангелов в ските (две шести места в слалома) да имат своята колосална тежест и без медал.
Участието на българските спортисти в Милано/Кортина ще бъде част и от програмата на сайт №1 за спортни залози у нас, отлично познат на публиката като генерален спонсор на ЦСКА. Там всеки фен на българския спорт ще може да остави своите прогнози, използвайки уменията си на познавач.
Но отново поглеждайки към историята, как са се представяли българските спортисти на Зимни олимпийски игри през годините?
Началото: Първите скиори в Гармиш-Партенкирхен
Българският дебют на Зимни олимпийски игри се случва през далечната 1936 г. в Гармиш-Партенкирхен, Германия. Тогава делегацията ни е скромна, но ентусиазирана - общо петима спортисти.
Първият официален олимпиец на България в зимен спорт е Борислав Йорданов, който се състезава в алпийските ски. Заедно с него в ски бягането на 18 км участват Иван Ангелаков и Христо Кочов. Макар и без медали тогава, те полагат основите на традиция, която продължава до днес.
През годините числеността на нашия отбор варира значително според квотите и развитието на спортовете. Например, най-големият ни отбор в историята е на Игрите в Сараево през 1984 г., когато делегацията ни наброява 53 спортисти. А като изключим дебютната Олимпиада през 1936 г., най-малкият ни екип е за Осло 1952 - тогава участваме със само 10 атлети.
Златният връх и “ледените кралици”
Изключвайки великолепните слаломи на Петър Попангелов, най-славните мигове за България безспорно са свързани с женското присъствие в зимните спортове.
Българският спорт няма как да забрави датата 9 февруари 1998 г., когато страната ни се сдоби с първия си и единствен засега шампион на Зимни олимпийски игри - Екатерина Дафовска. Славното момиче от Чепеларе триумфира в дисциплината 15 километра индивидуално и направи така, че в далечна Япония да зазвучи българският химн.
Истински феномен на българските “бели” спортове е и легендата ни в шорттрека Евгения Раданова. Тя е мултимедалист от Зимна олимпиада и единственият ни спортист с три медала. Макар и да остава без бленуваната олимпийска титла, Жени приключи кариерата си с два сребърни и един бронзов медал. Тя е и една от малкото спортисти в света, участвали и на Летни, и на Зимни игри, като доста след шорттрека се впусна в пистовото колоездене на най-големия форум.
Петър Попангелов - повелителят на ските
Не може да се говори за историята на България на Зимни олимпийски игри, без да се отдаде заслуженото на голямата звезда на българските алпийски ски - Петър Попангелов-младши.
В ера на пълна доминация на алпийските нации, момчето от Самоков се превърна в истинско световно явление, записвайки четири поредни участия на Олимпиади (1976–1988 г.). Неговите две шести места в слалома (Лейк Плесид 1980 и Сараево 1984) остават едни от най-авторитетните постижения в историята на българския спорт.
Любопитен и изключително положителен факт е, че Пепи Попангелов беше толкова уважаван от своите конкуренти, че легенди като Ингемар Стенмарк и братята Фил и Стив Мер неведнъж са признавали неговата перфектна техника. В онези години цяла България затаяваше дъх пред екраните, а неговите “шестици” в крайните класирания имаха тежестта на златни медали, поставяйки страната ни за първи път в елитния клуб на великите скиорски сили.
Легендарният Иван Лебанов и "скандинавският" бронз
Ако Петър Попангелов е кралят на пистата, то Иван Лебанов е човекът, който сътвори най-голямата сензация в историята на северните дисциплини за България.
На Игрите в Лейк Плесид през 1980 г. той постигна нещо, което дотогава се смяташе за физически невъзможно за състезател от Балканите - спечели бронзов медал в ски бягането на 30 километра. Това беше първото зимно олимпийско отличие за страната ни, извоювано в директен сблъсък с недосегаемите дотогава скандинавци и руснаци.
Положителният отзвук в световната преса е огромен, а Лебанов става обект на истинско възхищение заради своята скромност и желязна издръжливост. Любопитно е, че неговият успех идва в изключително тежки условия и при сериозна конкуренция, но той успява да разсече снега със своите ски така, че да постави България на световната карта на бягането.
Този бронз не само проправи пътя на бъдещите ни шампиони, но и остава в историята като един от най-чистите и вдъхновяващи моменти на триумф на волята над географските предразсъдъци.
Скритият коз на Ирина Никулчина, който я изведе до медал
Не по-малко вълнуваща е историята на Ирина Никулчина, която донесе на България един от най-драматичните и запомнящи се медали в биатлона.
На Игрите в Солт Лейк Сити през 2002 година тя сътвори истински подвиг в дисциплината 10 километра преследване. Тръгвайки от 11-а позиция след спринта, Никулчина демонстрира невероятно “ски бягане” и характер, за да си пробие път до челната тройка.
Любопитен и изключително позитивен детайл е, че Ирина всъщност започва кариерата си като състезателка по ски бягане (където дори участва на Олимпиадата в Нагано 1998), преди да премине в биатлона. Точно тази нейна скорост по трасето се оказа нейният “скрит коз” в САЩ. В последната обиколка тя буквално “летеше” по снега, изпреварвайки някои от най-големите имена в спорта, за да грабне бронзовия медал.
Историята на България на Зимни олимпийски игри е много повече от статистика на медали и класирания. Тя е разказ за непримиримостта на една малка нация, която дръзва да предизвика гигантите в спортове, родени сред вечните ледове на Севера. От първите крачки в Гармиш-Партенкирхен до днес, българските спортисти са доказали, че талантът не се измерва с надморската височина или географската ширина, а с големината на сърцето.
Българският сайт №1 за спортни прогнози напомня да се играе разумно и отговорно.
