Алекс Фергюсън, Пеп Гуардиола, Карло Анчелоти и Мирча Луческу. Това са треньорите с най-много трофеи в историята на футбола. Във вторник Луческу почина на 80 години, след като така и не дойде в съзнание след инфаркта, който получи след загубата от Турция в плейофа за световното. Така остана с 35 спечелени купи в кариерата си.
Мнозина обаче забравят, че точно като Димитър Пенев, той е и голям футболист. Израства в бедно семейство, баща му се връща от войната ранен, а майка му често боледува. Най-малък от пет деца, като големите рано се захващат да работят, за да има за него. Заляга над учебниците, но постоянно рита с наборите си. И на един такъв мач го забелязва Траян Йонеску, наставникът на букурещкия “Динамо”. В мача, на който присъства, дясното крило Мирча вкарва два гола и треньорът прави магистрала до дома му, за да го пуснат да тренира.
Дебютира в първия отбор през 1964 г. в градското дерби с “Рапид”. Но за двата си първи сезона записва три мача. Първо - много изпити в училище, а и рязко пораства и се появяват болки в гърба.
С “Динамо” става 7 пъти шампион на Румъния. Първите две титли през 1963/1964 и 1964/1965 са сезоните с три мача. Както и последната - през 1989/1990. Тогава той вече е треньор на отбора и се пуска на терена в един мач почти на 45 г.
Но през останалото време е двигателят на отбора. Особено през 1972/1973 г., когато за 28 мача вкарва 12 гола като крило. Става и капитан на националния отбор, като го извежда на световното в Мексико през 1970 г. Там се изправя срещу Бразилия и Англия. И след мача с бразилците лично Пеле го търси, за да си размени фланелката с него. Луческу я пази и до днес, като не е прана, за да си личат следите от тревата.
На 32 години отива в “Корвинул” (Хунедоара), откъдето тръгва кариерата му на треньор. И през 1979 г. става играещ наставник на тима, след като е поел всичко от учителя си Виорел Матеяну. Началото не е добро. Тимът изпада, но само след сезон го връща в елита. И през сезон 1981/1982 г. завършва на трето място в първенството. Дебютира и в евротурнирите за купата на УЕФА.
И е поканен за национален треньор. Класира Румъния на Евро 1984 от квалификационна група със световния шампион Италия, Швеция и Чехословакия. На финалите не излиза от групата, но прави равен с Испания. Точно Мирча вкарва Георге Хаджи в националния тим на 18 години и го прави капитан на 20.
Една година съвместява поста национален селекционер и треньор на родния “Динамо”. И за купата елиминира “Стяуа”, спечелил току-що КЕШ. Много точно миксира младежи с ветерани и така достига до пика на резултатите си. През сезон 1988/1989 “Динамо” стига до 1/4-финал за КНК, а през следващия прави дубъл в Румъния и играе 1/2-финал в същия турнир.
Така е забелязан от Италия. Поема “Пиза”. Но само след година е уволнен, а отборът изпада. Но пък дава път на Диего Симеоне. В “Бреша” тръгва по-добре, като още след първия сезон го вкарва в елита, но липсва стабилност. За 5 сезона два пъти изпада и се връща. Там разчита главно на сънародниците си Хаджи, Флорин Радучою, Йоан Сабъу, Дорин Матеуц и Донуц Лупу. И при него дебютира не кой да е, а Андреа Пирло. Формално “Бреша” дори взема трофей - англо-италианската купа след победа над “Нотс Каунти” на “Уембли”. “Реджана” през 1996 г. и гръмкото назначение в “Интер” са последните му мигове в Италия, които не са толкова успешни. Но признава, че така се е научил как се работи в голям клуб.
Прибира се у дома и взема купата с “Рапид”, първи трофей от 23 г. И се озовава в Турция, където придобива статута на голям треньор. През лятото на 2000 г. сменя Фатих Терим в “Галатасарай” и веднага взема суперкупата на Европа след победа над “Реал”, след това стига до 1/4-финал на Шампионската лига, най-добър резултат на клуба в историята и става шампион през 2002 г.
В първия си сезон с “Бешикташ” пак става шампион, и то при вековния юбилей на клуба. Паралелно с това го извежда до 1/4-финал за купата на УЕФА.
След година стартира главната епоха в кариерата му - “Шахтьор” (Донецк). Пристига през май 2004 г. и остава в клуба 12 незабравими години. Рекордна и по продължителност и по успехи кариера: 573 мача и по-важното 22 купи. Веднага взема купата на Украйна и в края на престояси си вече е превърнал отбора от просто един силен тим от Източна Европа до редовен участник в Шампионската лига и един от най-трудните за преодоляване съперници на континента.
Създадена бе тотална династия - под ръководството на Луческу “Шахтьор” стана 7 пъти шампион на Украйна, шест пъти спечели купата, 7 пъти суперкупата. И най-важният трофей - купата на УЕФА през 2009 г.
Направени бяха и други европейски пробиви: 1/4-финал в Шампионската лига през 2010/2011 и 1/2-финал за Лига Европа през 2015/2016. Дори официалният сайт на УЕФА призна, че Луческу постави “Шахтьор” на футболната карта на континента.
Но неговата следа в Донецк не бяха само трофеите. Той направи новия модел на клуба - млади, технични бразилци, които след обучение на тактика и физика стават невероятни играчи и се продават за милиони евро. При него бразилската линия стана пълноценна система, стратегия. Той даде път на имена като Брандао, Фернандиньо, Виллиан, Луис Адриано, Дъглас Кощаа и един куп други.
След напускането на “Шахтьор” се премести в Санкт Петербург и пое “Зенит”. И първото, което направи - взе суперкупата на Русия. Все едно друго не може да направи.
Но престоят му в Русия не бе толкова успешен. Трофей и пет победи в групите на Лига Европа се оказаха недостатъчни. Трето място в първенството, бързо отпадане в елиминационната фаза на евротурнира и постоянно недоволство от съдиите и ръководителите на руския футбол. И след като договорът му бе разтрогнат само след година, самият треньор си призна, че споразумението със “Зенит” е било голяма грешка. Въпреки че и там направи няколко невероятни момента, като например обрата от 0:3 до 4:3 в Израел срещу “Макаби”.
Трите последни глави от кариерата му бяха тотално различни.
В националния отбор на Турция не се получи. Нито се класира на световното през 2018 г., а в Лигата на нациите отпадна в третата по сила дивизия.
Пристигна при невероятен шум в “Динамо” (Киев) през 2020 г., кръвния враг на “Шахтьор”. И още през първия си сезон направи вътрешен требъл. И върна тима в Шампионската лига. По ирония на съдбата обаче бе уволнен точно след загуба от “Шахтьор” през 2023 г.
И последната му работа бе връщането в националния отбор на Румъния през август 2024 г. Със задачата да го класира на световното първенство. Но всичко приключи доста бързо. На 2 април румънците загубиха от Турция и така отпаднаха от решителните плейофи. Тогава се появиха първите съобщения, че не е наред. Той припадна по време на съвещание във федерацията, на което се е обсъждала следващата контрола на отбора. И след това изпадна в кома, от която така и не се събуди.
