“Толкова години минаха, толкова неща съм преживял във футбола, но все още има един въпрос, който ме мъчи. И сега виждам тук човека, който може да ми отговори. Големия треньор Боре Ангелов. Бате Боре, моля те да ми кажеш за онзи мач, в който ме пусна резерва, а после ме смени. Защо?” Думите изрича магьосникът от златното поколение на българския футбол Красимир Балъков. С широка усмивка той кани до себе си един от емблематичните български треньори Борис Ангелов, водил и юношеския, и младежкия, и мъжкия национален отбор на България, човека, повикал за първи път в национален отбор Христо Стоичков. За да му отговори десетилетия по-късно защо “го е наказал” тогава с двойна смяна. “Влязъл съм в игра. По едно време гледам табелата за смяна. Май е моят номер. Ама не играех с 10 или 20. Даже питах едно от момчетата да ми погледне номера на гърба дали е този, да не е станала грешка с табелата. Няма грешка. Треньорът сменяше мен”, разказа още легендарният плеймейкър и помоли Боре Ангелов за “публично обяснение”.
“Много е просто. Валеше като из ведро. Теренът - подгизнал. А Краси влязъл в игра с гумени бутони. Пързаля се, подхлъзва се. Какво, като съм го пуснал резерва? Смених го”, обясни 78-годишният Ангелов отговора на онази стара история.
“След смяната бихме, нали”, попита Балъков. “Да, 1:0”, отговори Ангелов. “Правилна смяна”, добави през смях легендарният халф.
А след това направи препратка към случка с “учителя си” Феликс Магат от времето, когато именитият треньор ръководи “Щутгарт” от скамейката, а Балъков е с “диригентската палка” на терена. “Вали дъжд. Преди мача Магат казва - всички с железни бутони. Аз имам само гумени. Отивам до тоалетната, връщам се - моите обувки ги няма, оставени други, с железни бутони. Отивам при домакина и му казвам: “Не се прави на интересен, дай ми моите обувки, защото аз не мога да играя с железни бутони. Навън - ужасен дъжд. Но идва по едно време домакинът и ми носи моите. Почва мачът - да, теренът хлъзгав, но аз съм лек и уверен. Бум - 1:0, гол на Балъков. Бум - 2:0, гол на Балъков. Следващата седмица влизам в съблекалнята - имам три чифта гумени бутонки, сложени пред моето място. И Магат каза: “Единственият футболист, който може да играе с гумени бутони, е Балъков. Никой друг”, разказа Балъков.
На Боре Ангелов дължал и част от добрата си форма, защото ги скъсвал от коремни преси в националния отбор. “В клубовете такива неща не правехме. Като отивахме на лагер на националния отбор, си знаехме - седем дни са лицеви опори, коремни преси, гръдна мускулатура, няма спирка. Бате Боре, имаш голям принос и за успеха ни през 1994 г.”, каза Краси Балъков.
Срещата между двамата беше в Музея на спорта на Националния стадион “Васил Левски” в София по време на представянето на третото преработено издание на книгата “Седемнадесет крачки към безсмъртието”. Книгата на Диан Никифоров проследява най-големия успех в историята на българския футбол - разглежда периода 1992-1994 г., завършвайки с уникални разкази за подвига на Пеневата чета в САЩ. Краси Балъков и Валентин Михов са консултанти на книгата, а епилогът е от Христо Стоичков.
"Тази книга е специална и много истинска. Нашето усещане тогава не беше това, което са чувствали хората тук. Беше коренно различно. Години по-късно, особено след като спряхме с футбола, аз лично разбрах какво е било, когато ние сме играли и сме печелили. Сега, като гледах Дара на "Евровизия", мисля че разсъждавах по темата. И осъзнах повече какво са изпитвали хората тогава. Стоиш пред телевизора и започваш да плачеш, не искаш, но плачеш. Това означава гордост. Ние, българите, много рядко се сещаме за тази гордост. Когато има такива моменти, всички сме горди, а трябва да сме горди всеки ден, всеки час. Едно голямо благодаря на Диян и се надявам тази книга да остане в историята, както ние може би ще останем в тази история", заяви Красимир Балъков.
Всичко, което е описано в книгата, всичко е изживяно. Всички тези момчета направиха така, че да се получи нещо, което никой не очакваше. Аз бях един от малкото оптимисти. Да, имаше трудности, но всичко завърши прекрасно", заяви Валентин Михов, който е президент на БФС по време на квалификациите за световното в САЩ.
"Решихме да възобновим спомена за онова време, времето беше не само футболно, емоционално, но и беше време на трудности, време разделно. Този отбор, този екип и тези футболисти направиха нещо, което никой друг не беше правил до този момент и след това не видях някой друг в такава степен да направи. Те обединиха нацията, те подариха на всички нас мечтата, че човек, който иска да постигне нещо в живота, който се труди, който е единен, който не се щади, може да постигне тази мечта", каза Диян Никифоров.
