Отиде си Цоньо – другото име на футболната страст

https://www.24chasa.bg/sport/article/4800935 www.24chasa.bg

Една вест от Шумен покруси не само онази част от България, за която ЦСКА е повече от религия. В дни, в които ЦСКА е в будна кома, без време си отиде Цоньо Василев – от породата футболни личности, които вече не се раждат. С него сякаш си отиде част от бунтарската младост на не едно поколение футболни фенове. В „червените сърца” има специално място за този шуменец, роден в Търговище, който бе най-добрият ляв бек в българския футбол през 70-те години на миналия век. И далеч не само това.

Да, Цоньо Василев бе противоречива фигура. Мнозина журналисти навремето го недолюбваха (може би защото дори гонеше да бие най-предубедените сред тях), но публиката го боготвореше. Защото играеше със страст, която буквално извираше от него. Безкомпромисен в намесите си, той не правеше компромиси и извън терена. Не търпеше неправдите и не държеше езика си зад зъбите, като наричаше нещата с истинските им имена. Това прекрати без време кариерата му при „червените”. Опълчи се на (все)силния човек в ЦСКА по онова време полковник Никола Миланов-Чопъра и...през лятото на 1981 г. бе принуден да се върне в своя Шумен едва навършил 29 години. На него и на далеч по-възрастния Иван Зафиров-Копата им направиха нещо като импровизирано изпращане (в България никога не оценяваме хората по истинската им значимост) и така Василев изпусна уникалната възможност да стане единственият български футболист, участвал при детронирането на три действащи шампиона на Стария континент – Аякс през 1973 г., Нотингам през 1980 г. и Ливърпул през 1982 г.

В годината, в която стана излишен за полковниците в тогавашния Парк на свободата, треньорското светило Юп Дервал го взе в отбора на Европа за бенефисен мач с турския Фенербахче, където игра до великия Йохан Кройф. В ЦСКА обаче вече го брояха за свършен.

Журналистите също му отмъстиха за това, че не цепеше басма никому. През 1976 г. нямаше никой друг, по-достоен от бранителя на ЦСКА за признанието футболист номер едно на България, но синьо-червеното противопоставяне доведе нещата до неочакван „компромисен” победител – централния нападател на Славия Боби Григ(оров), който дори не бе национал. Така Цоньо се нареди до други „червени” легенди, които никога не бяха оценени по достойнство у нас – Димитър Якимов, Петър Жеков, Георги Денев, Божил Колев. Анкетите още преди време загубиха своята морална стойност, сега просто ударихме дъното с „футболист номер едно” Бойко Борисов и някой си Васил Лукаев, котиран по-високо от Мартин Петров...

За шуменеца просто нямаше по-подходящо място от това 21-годишен да акостира при „червените”. През пролетта на 1973 г. той вече бе изиграл 6 мача с националната фланелка в далечно презокеанско турне на А отбора и неговият роден клуб му бе „отеснял”. Само десетина минути пък му бяха необходими да плени претенциозната „армейска” публика в дебюта си. На 4 август 1973 г. младежът не се притесни да обезвреди едно от най-бързите и пробивни десни крила по онова време в България - Младен Василев от Академик, а още първите му отигравания накараха сектор Г да скандира „Цоньо, Цоньо!”. В опит за отговор на предизвикателството на дебютанта, Махо го изрита лошо, а до края на срещата другият Василев му го върна тъпкано. С което навеки бе заклеймен от някои пишещи братя за непоправим грубиян.

Този „грубиян” обаче три месеца по-късно не даде да „пие вода” и на далеч по-голяма фигура от Махо в световен мащаб – холандеца Джони Реп. Битката им по фланга продължи епични 120 минути, след които ЦСКА стигна до една от най-големите сензации в континенталния клубен футбол за всички времена, елиминирайки безспорния хегемон в Европа Аякс. В един момент Цоньо дори нокаутира провокатора Реп зад гърба на съдията, след като не му отстъпваше нито на бързина, нито на повратливост. „Червените шалчета” вече имаха своя нов идол – нищо, че той не бе изкусен голмайстор или елегантен плеймейкър. Футболът се мери не само с голове, но и със сърцето, което оставяш на игрището.

Пет дни след епохалната победа над амстердамския колос Цоньо имаше нещастието да си отбележи решителен автогол при своя дебют във вечното дерби с Левски. ЦСКА падна с 0:1 – неразчетено връщане на топката от страна на младока хвана в крачка вратаря Йордан Филипов, излязъл напред от голлинията, без да подвикне на защитника. От това любовта на „армейските” привърженици към Василев не намаля, а Цоньо изкупи греха си с фантастични намеси в четвъртфиналните битки в турнира за КЕШ с мюнхенския Байерн.
Естествено националният селекционер Христо Младенов го повика в състава ни за финалите на световното първенство в Германия през 1974 г. и го пусна титуляр, но на десния фланг на отбраната, където нерядко се подвизаваше в А отбора чак до пролетта на 1981 г. Тази негова универсалност го правеше мечта за всеки треньор. Цоньо с лекота се справяше със задачите си когато действаше в централната зона на защитата и дори когато бе изтеглян по-напред в средата на терена.

В ЦСКА левият бек изкара 8 пълни сезона и наистина бе железен – никога не се контузи сериозно, а мачовете, които пропусна през тези дълги години се брояха на пръстите на двете ръце. С него в състава си ЦСКА не слезе под второто място в А група, а в точно половината от сезоните стигна до шампионския трофей – роден победител,за когото успехът просто нямаше алтернатива.

Гореше в играта и нерядко получаваше червени картони, като при онова спречкване с Бумбо Стойков на 4 март 1979 г. в мач срещу столичния Локомотив, загубен злощастно от „червените” с 2:3. Месеци по-късно пък не издържа на съдийската тенденциозност в двубой със Славия и запрати чим от тревата по посока на страничния арбитър. Сектор Г го изпрати с аплаузи, а ЦСКА дори с 10 души стигна до частичния обрат, след като губеше с 0:1.

Забърка името си и в най-големия скандал в историята на националния ни тим. На 1 юни 1977 г. България посрещна в световна квалификация най-големия отбор във футболната история на Ейре с О’Лиъри, Брейди, Стейпълтън, Хайуей, Джайлс и Гивънс в състава си. Стигнахме до героично 2:1, а напеченият мач се запомни със страхотно сбиване между 22-ата играчи по чисто хокеен маниер. Във вихъра на страстите отново бе той – легендата на Арсенал Дейвид О’Лиъри в един момент стъпи върху лицето на Чавдар Цветков, Цоньо въздаде справедливост с кроше, а накрая сащисаният гръцки рефер изгони по двама играчи от съперниците, сред които обаче не бе Василев. На реванша след само 4 месеца ирландците чакаха Цоньо както партизаните са бленували Девети септември, за да му го върнат, а той не се побоя да отиде в Дъблин и да допринесе за героично 0:0 срещу коравите домакини. Нищо, че тогава получи най-тежката травма в своята кариера – Брейди от Арсенал усука коляното му и българинът бе принуден да напусне терена в 71-ата минута. Да се скрие не бе в неговия натюрел на мъжкар до мозъка на костите.

Първенството на планетата в Германия в началото на стремителната му кариера през 1974 г. си остана и последният голям футболен форум, на който го видя светът на футбола. Кипър пък бе последната спирка за таланта му. А би могъл с успех да играе в който и да е от големите шампионати в Европа.

Да се променя спрямо политическите ветрове пък също не бе неговото „аз”. Дълго време бе комсомолският секретар на ЦСКА, но никак не понасяше подлизурковците, а промените в обществения живот не го накараха да свърне в друга посока, да се префасонира, да измени на природата си. Не се промени дори и външно, камо ли да се ояде. Отново не се стараеше да се хареса на всички и предизвикваше противоречиви оценки. Впусна се в политиката на местно ниво, стана общинар от листата на БСП в Шумен и оглави комисията за младежта и спорта в общинския съвет.

За 55-ия му рожден ден Шумен го обяви за свой почетен гражданин. Той пък раздаде полагащата се премия от 1500 лева на старчески дом, заведение за умствено изостанали деца и сиропиталище и дори сам разнесе парите с колата си. Това бе Цоньо, когото „Армията” обикна още в десетата минута на неговия дебют с червената фланелка...

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Оплюваната и сочена с пръст за глупава плеймейтка Нора Недкова прецака Биг брадър! Блондинката изненадващо беше изгонена от риалити шоуто, но реално тя печели от цялата ситуация. Предисторията. В деня на напускането си на къщата Нора се скарва с продуцентите, защото личният й фризьор не я посещава достатъчно често.

Чалгарки + лоши момчета = класическа комбинация. Представителките на кръшния жанр имат силно влечение към мъже, които имат проблеми със закона. Или към парите им. Жоро Бирмата е последният виден любовник на фолкпевици, който е преследван от органите на реда и беше обявен за издирване. Младежът дълго време имаше връзка с Преслава,

Феновете на една от най-сексапилните жени в Италия Мелиса Сата могат да си отдъхнат! Съпругата на Кевин-Принс Боатенг, който в момента рита в "Сасуоло", се завръща на малкия екран. Моделката ще води риалити предаването "Бащата на булката" по LA5. Това ще е последното издание на шоуто, което се радва на огромен успех на Апенините.