Българинът Александър Георгиев, световен вицешампион по хокей с Русия, пред "24 часа"

https://www.24chasa.bg/sport/article/5225971 www.24chasa.bg

Александър Георгиев е роден на 10 февруари 1986 година. Баща му Георги, който е от Русе, завършва инженерство в Москва като стипендиант на АЕЦ “Козлодуй”.
От 1-годишна възраст Александър живее в Москва. Там започва кариерата си в хокея. Той стартира в школата “Московски пингвини”, която е финансирана от “Питсбърг Пенгуинс” от НХЛ и ЦСКА (Москва). След това преминава в “Химик” (Воскресенск), където обаче рядко попада в състава.
Заради това преди два сезона се мести във финландския ТПС (Турку). Там известният вратар Фредерик Норена има една от най-добрите школи в Европа. Георгиев дебютира много бързо и в първия отбор. Преди миналогодишния драфт в НХЛ българинът бе в десетката на вратарите от Европа, но не бе избран. На световното първенство по хокей за младежи, което завърши в Хелзинки, той бе титуляр на руския национален отбор, спечелил сребърни медали. Висок е 186 см, тежи 80 кг.

- Здравейте, Александър. Обаждам се от България. Първо - поздравления за сребърния медал. Вероятно сте първият българин с подобно отличие в хокея. Успокоихте ли се вече след емоциите покрай загубения финал?

- Благодаря. Започвам лека-полека да осмислям станалото и вече се поуспокоих. Обидно беше да загубим финала по такъв начин, но вече нищо не може да се направи. Световното приключи, идват следващите мачове, трябва да се готвя за тях.

- Сега, буквално часове след финала, какви чувства преобладават? Разочарование от загубата, дошла с “внезапна смърт” в продълженията, или все пак радост от второто място, удовлетворение от добре свършената работа и гордост?

- Разбира се, отначало преобладаваше неудовлетворението. Все пак бяхме толкова близо до световната титла и златните медали. След това обаче това чувство започна да отстъпва място на радостта и гордостта, защото все пак и сребърните медали са изключително постижение. Още повече малцина очакваха от нашия отбор да стигне чак до финала. Така че сега преобладават позитивните усещания.

- Как оценявате своето представяне на това световно първенство?

- Бих казал, като добро. Имаше няколко гола, при които можеше да реагирам по-добре. Но като цяло ние спечелихме всички мачове, в които аз бях на вратата, с изключение на последния. Но и в загубения финал аз дадох всичко от себе си. Генерално съм доволен от играта си на световното.

- Не се ли изненадахте, че след победата срещу САЩ в полуфинала, където титулярен вратар беше Самсонов, отново вие бяхте избран да пазите във финала? Какво ви каза треньорът Брагин?

- Не, не се изненадах. Аз се готвих много старателно и във всеки един момент по време на цялото първенство бях готов да изляза на леда и да пазя.

- Имам предвид, че журналистите дори бяха леко удивени от тези рокади на вратарите. Очевидно треньорът вярва във вас…

- Да, треньорът показа недвусмислено, че на този турнир разчита много на мен. Но и аз се подготвях старателно и разчитах да играя.

- Вие във Финландия ли останахте, или отпътувахте за Москва с останалите момчета от отбора?

- Аз останах, дори в момента си пътувам за Турку, за да подновя тренировки в моя клуб ТПС. Тези, които играят в САЩ и Канада, отлетяха отвъд океана. Останалите се прибраха в Москва.

- Как отпразнувахте успеха? Отидохте ли на дискотека?

- Не, до дискотеката не стигнахме. Останахме си в хотела, дадоха в наша чест рекрасна
вечеря. Треньорите и ръководителите ни поздравиха със сребърните медали. Всички искахме повече, но и второто място си е успех.

- Как реагираха финландците на вашето присъствие в руския отбор? Вие все пак сте единственият представител на тяхното първенство в “Сборная”.

- Изключително положително. Всички се интересуваха какъв отбор имаме и как ще се представим във Финландия. Доброжелателно се интересуваха имам предвид.

- Наистина ли Финландия имаше най-силният отбор, или просто им помогна факторът домакинство? А и защо толкова зле играха Канада и САЩ?

- От самото начало се виждаше, че Финландия има изключителен отбор. Особено силни са в атака, там имат много опасни играчи. И като се има предвид, че са домакини, не е чудно, че всички ги смятаха за фаворити. А що се отнася до американците и канадците, то и те имаха силни отбори. Възможно е влияние да е оказал размерът на ледените пързалки. В Северна Америка те са по-тесни и вероятно момчетата не са свикнали и им е било неудобно.

- Какво предстои? Промъкват ли се мисли за Континенталната хокейна лига, а може би и за Националната?

- Не, сега всичките ми мисли са насочени към финландското първенство и мачовете на моя ТПС (Турку). Трябва първо да приключи този сезон, пък после ще мислим за бъдещето.

- Няма ли да си дойдете до България? На почивка например?

- Вероятно да, трябва само да видя кога ще имам свободно време. Роднини там вече нямам, само приятели и познати, но идвам почти всяка година, а миналата почти месец прекарах в България. Даже там ме намериха от хокейната федерация да ми съобщят, че съм поканен в младежкия национален отбор. Бях си изключил телефона, та трябваше да се свързват през баща ми. Той дойде при мен и каза: “Сега ще ти се обади Брагин.” Не крия - много се развълнувах.

- Баща ви е българин, а тук хокеят не е много популярен. Защо той не ви ориентира към футбола примерно?

- Той искаше аз да стана професионален спортист, нямаше конкретни предпочитания в кой спорт. Той просто видя кои спортове са най-популярни в Русия и прецени, че хокеят има най-добра школа и че има по-голяма вероятност да се реализирам.

- Защо все пак не ви оцениха в Русия, та се наложи да преминавате във финландски отбор и чак тогава да получите повиквателна за националния отбор?

- Защо да не са ме оценили? Аз просто бях много млад дори за юношеското първенство. Няколко години посещавах лагерите на знаменития финландски вратар Фредерик Норена.
Той ме хареса и ме покани на проби в младежкия отбор на неговия клуб ТПС от град Турку. Това беше голяма чест за мен, нямаше как да откажа. Даже само проби в подобен голям клуб са невероятен шанс да покажеш на какво си способен. Одобриха ме, от руския ми клуб “Химик” (Воскресенск) се съгласиха да ме пуснат и подписах договор за две години. Станахме първи при младежите, мъжкият отбор вървеше зле в първенството и повикаха няколко от нас в първия състав.

- След сребърните медали на световното за младежи мислите ли за мъжкия национален отбор?

- Всичко по реда си. Първо трябва да тренирам здраво и да покажа добра игра в клуба. С младежкия отбор приключих, значи трябва да се постарая да заслужа повиквателна при мъжете. Надявам се, един ден и това да стане.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Има диплома Оперната певица лекува с космическа енергия Оперната певица Весела Нейнски владее техниките на хипнозата, научи "България Днес". Участничката във "ВИП брадър" е сертифициран терапевт от Българската асоциация по хипноза и хипнотерапия, показа проверка на вестника. Самата Нейнски признава, че е вкарвала много хора в транс.

ДесиСлава строши кантара, певицата удари 90 кила  ДесиСлава е победителка в антикласация за най-тежка фолкаджийка. Певицата, която от няколко години води тежка битка с килограмите, почти превъртя кантара и тежи над 90 килограма, отбелязаха наблюдателни нейни почитатели. Положението й се усложни в последната една година,

Нелепо припознаване става причина за смъртта на сириеца Локман Ибрахим. Според криминалисти наемникът, изпратен от хора на ВИС-2, е трябвало да убие брат му Бахзад, сочат от МВР за един от босовете на контрабандните канали у нас. Самата екзекуция е извършена късно вечерта на 19 юли 2004 г. Куршумите застигат 37-годишния сириец с български паспорт