Kогато стана шампион, ще си нахлузя старите дънки, ще си нахлупя някоя стара шапка, ще си пусна брада и ще тръгна по някой селски път, дето никой не ме познава.
Ще вървя, докато открия някоя малка лисичка, която не знае как се казвам и която ме харесва само заради това, което съм. И тогава ще я заведа в къщата си за 250 хиляди долара с изглед към жилищния ми квартал за 1 милион долара и ще й покажа всичките си кадилаци, а ако вали - закрития си басейн. И ще й кажа: "Това е твое, скъпа, защото ме обичаш такъв, какъвто съм." Не, това не е текст на песен от някое популярно кънтри парче. Това са думи на великия Мохамед Али, който си отиде от този свят на 74-годишна възраст.
Светът му отдаде подобаваща почит, въпреки че сякаш го беше забравил през последните години. Почти 32 години Али се бореше с болестта на Паркинсон, която бавно, но сигурно изпиваше жизнената му сила.
На хората сякаш им беше гузно да гледат в безпомощно състояние великия шампион, който сътвори някои от най-великите боксови двубои на всички времена. Мохамед Али обаче не печелеше битки само на ринга. Той се опълчи на Бог и държава, удари смъртоносно кроше и на расовите предразсъдъци.
Бъдещият велик боксьор е роден на 17 януари 1942 г. в Луисвил, а баща му Касиус Клей го кръщава на себе си. 12-годишният Касиус за първи път
подсказва за таланта си по време на уличен бой с момчета, които опитват да му откраднат колелото. Якият юноша тъкмо е разхвърлял противниците си, когато притичва полицаят Джо Е. Мартин. Той раздава бързи шамари на участниците в боя, а Касиус замъква почти насила до боксовата зала при тренера Фред Стоунър. На последния не му трябва много, за да забележи таланта на момчето, и прави и невъзможното да го задържи между въжетата.
Касиус бързо усвоява основните правила в бокса, но и
въвежда чисто своя техника
Вместо да държи ръцете си пред лицето, за да се предпазва от ударите, той постоянно движи главата, за да отбягва крошетата на противника. С тази си техника, с мощните си мускули и с бързите като разярени кобри ръце Касиус Клей започва да трупа победи.
Пращат му високи боксьори, пращат му стари кучета в спорта, опитват да го изненадат с талантливи младоци и всички до един ядат здрав пердах.
Оказва се, че и в света няма достатъчно подготвен боксьор да спре устрема му, след като на олимпийските игри през 1960 г. 18-годишният американец печели първата си голяма битка, завоювайки златния медал.
До 1964 г. талантливият боксьор регистрира 19 победи и 0 загуби, като 15 от победите са с нокаут. На 22-годишна възраст с технически нокаут печели титлата в тежка категория в мач срещу Сони Листън в шест рунда. На другия ден му предстои и втората голяма битка. Касиус Клей втрещява милионите си почитатели в САЩ, след като на пресконференция обявява намерението си да се прекръсти на Мохамед Али и да приеме исляма. Каква е причината ли? Американският боксьор иска по този начин да се опълчи на предразсъдъците в САЩ срещу чернокожото население.
„Касиус Клей е робско име и аз искам да се отърва от него. Християнството също е религия за бели хора. Исус Христос е бял, всички на Тайната вечеря са бели и така е продължило през вековете. В исляма аз виждам много голяма сила и успокоение.
Моите братя мюсюлмани помогнаха на много хора да осъзнаят, че светът не е създаден в услуга на белите. Надявам се и аз да вдъхна надежда на много мои събратя”, обяснява своите действия новоизлюпеният мюсюлманин Мохамед Али.
Бунтът му съвсем естествено не е никак добре приет от обикновения американец. Мнозина забравят за страхотните му победи и са готови да го разпънат на кръст заради променените му религиозни възгледи. Той обаче устоява и търси още по-широка подкрепа сред масите, които се чувстват онеправдани.
Само след 3 години му предстои отново сам да се изправи срещу гнева на милиони американци. Една сутрин двама войници му носят повиквателна да се яви пред наборната комисия. Войната във Виетнам е зациклила и американската армия се нуждае от свежа кръв.
Боксьорът отива на място да провери каква е работата, но категорично отказва да се подчини на команди и да мине всички необходими прегледи. Военните не търпят подобни своеволия и нареждат на Али да си вземе униформата и да се яви във военната част, към която е зачислен. Той обаче не се трогва от категоричните заповеди.
"Няма да отида на 10 хиляди мили, за да помагам в убийството и изгарянето на други хора, за да може белите робовладелци да властват над тъмните хора. Това е денят и епохата, в които трябва да се сложи край на това зло.
Защо искат от мен да сложа униформа, да пускам бомби и да стрелям по тъмнокожи хора, а в същото време негрите в Луисвил да бъдат третирани като кучета и да им се отказват човешки права?", обяснява своето нежелание да воюва Мохамед Али.
Как се разминава със затвора и какви други несгоди търпи, какво се случва с мача на века и защо Франк Синатра не успява да се сдобие с билет, но успява да влезе на мача, четете в сайта на "168 часа", тук - http://www.168chasa.bg/article/5566549