Феновете на “Левски” идваха на “Армията”, за да ме гледат с екипа на ЦСКА, спомня си футболният гений.
Сменил си фланелката с великия бразилец Зико, но съотборник от националния я отмъкнал.
Приятелите му до един приемат като най-голямата шега на света новината, че е решил да напуска София. Божидар Искренов-Гибона сякаш се е сраснал със столицата. Разпознават го навсякъде и винаги го посрещат като бог. Един от най-талантливите футболисти на нашето време обаче е решил да се премести да живее в Стара Загора.
Трябва мощен генератор на енергия, за да се случи подобна рязка промяна в ежедневието на футболната легенда. Любовта се оказва достатъчно силен стимул за Божидар Искренов, известен в цяла България с прякорите си Гибона и Радостта на народа. Легендата на "Левски" не успява да избяга от класиката - известен футболист да се влюби в популярна гимнастичка. Точно това се случва с Божидар и Кремена Ангелова.
Една от популярните ни грации от близкото минало търси професионален съвет за футболната кариера на сина си. Нейна приятелка й споменава, че познава Божидар Искренов и им урежда среща на кафе. Разговорът обаче се проточва цели 5 часа.
"Моят син тренира футбол и пожела да го види някой известен и успял футболист, за да му даде съвети как да се развива. Моя приятелка се обади и уреди среща с Божидар. Седнахме на кафе да обсъдим нещата и срещата се проточи около 5 часа. Много малка част от разговора протече за детето и футбола. Повече си говорихме за нещата от живота. Започнахме да се чуваме и да се виждаме.
Много бързо разбрах, че е страхотен кавалер. Той е изряден в жестовете, които ме правят щастлива", разказва пред "168 часа" Кремена Искренова. Двамата с Божидар имат по един брак зад гърба си, но решават да вдигнат сватба. Канят само най-близките, но купонът е ненадминат.
След сватбения купон Гибона решава да напусне София и да се премести в Стара Загора, където съпругата му управлява школа по художествена гимнастика. Футболната легенда често се включва в тренировките на момичетата и им показва различни упражнения.
"Може би аз съм първият, който избяга от София. Приятели и близки много се учудиха, но на мен отдавна не ми харесваше цялата тая пренаселеност и напрежение на големия град. А и вярвам, че няма нищо случайно на този свят.
Случва се това, което ни е писано", твърди футболната легенда. Самият той много мрази да го определят по този начин в тв репортажи и вестникарски дописки.
"Стига с тия легенди. Много се изтърка това понятие. Излезе едно момче, поиграе в два-три мача и моментално му лепват благородническа титла. Легендите се броят на пръсти, и то в целия свят. Трябва да си прескочил много висока летва. Винаги съм играл с идеята да доставям удоволствие на себе си, а след това и на хората. Било ми е кеф да виждам как запалянковците си тръгват с усмивка от стадиона. Това е най-важното", отсича Божидар Искренов. Иначе той си харесва другите прякори. "Гибона" започват да го наричат още в първия учебен ден. Другите деца го видели, че е дребен и много подвижен и моментално се сетили как да го наричат.
"След години, когато вече играех в "Левски", идваха да ме търсят фенове в квартала и питаха: "Къде живее Божидар Искренов?" А съседите отговарят, че не знаят такъв човек на тяхната улица. Но беше съвсем друго, ако питаха къде е Гибона", смее се бившият национал.
Няма специална история за неговото нахлуване с гръм и трясък във футбола. Първоначално го взимат в състава, за да запълни бройката. После нещата си идват на мястото. На 18 г. Гибона вече е в титулярния състав на "Левски".
"Кой е най-великият ми мач ли? Сигурно още не съм го изиграл, макар че няма за кога вече. Няма най-велик мач. Всеки един е бил различно изживяване. Още на 18 години имах шанса да играя срещу Бразилия и това наистина беше велико изживяване. Случи ми се точно преди да вляза в казармата. Биха ни само с 3:0. Казвам "само", защото това беше звездният отбор със Зико, Сократес и всички други, за които може да се сетите. Добре че беше вратарят Кольо Донев да ни спаси от по-голям резултат", спомня си Божидар Искренов. Той никога няма да забрави атмосферата на стадиона, както и след това всичките 90 минути, през които е титуляр.
След мача нашите бързат да си разменят фланелките с бразилските суперзвезди 18-годишният Искренов се урежда с фланелката на Зико, но радостта му е твърде кратка.
"Някой ми я открадна от сака и се наложи да отида и втори път да сменям. Обаче и нея ми откраднаха. Бях се отчаял, но се яви нов шанс да се сдобия с футболната реликва. След мача домакините ни поканиха на ресторант. Събрахме се на една голяма софра, започнаха да носят едни огромни шашлици, а пред ресторанта се събра огромна тълпа с бразилски фенове. В разгара на купона наш емигрант в Бразилия разбра какво се е случило с фланелките на Зико и реши да помогне. Бай Иван отиде и се помоли за трета фланелка, но и тя изчезна от ресторанта. След това разбрах кой от съотборниците ми ги е свил, но няма смисъл да се връщаме назад", отсича Радостта на народа. Той ще остане в историята и с на пръв поглед безбожното решение да отиде да играе в ЦСКА.
"Тъкмо се бях прибрал в България и отидох в ЦСКА. Много бяха шокирани от решението ми, но нямаше как. Трябваше все някъде да играя. Беше уникално изживяване, за което не съжалявам. За пръв път най-омразният човек на "Г" изведнъж мина в техния лагер. А най-голямата изненада беше, когато на 4 януари отидох на "Армията". Бяха изписали: "Добре дошъл, Гиби." След това фенове на "Левски" идваха на стадиона не за да гледат мача на кръвния враг, а за да ме гледат мен. В началото някои ме обявиха за "предател", но след това никога не съм имал проблеми нито с едната, нито с другата агитка", разказва Божидар Искренов.
Той не би променил нищо, ако можеше да върне времето назад. Не съжалява, че не се е родил две или три десетилетия по-късно, за да използва шанса си да играе в голям европейски гранд за много пари.
"Никога не съм искал нещо особено. От Министерство на вътрешните работи ми дадоха един апартамент, което си беше голяма помощ за едно 19-годишно момче, което вече иска да се отдели от родителите си. И това беше в общи линии. Имаше един лаф: "Много късно се родихме за партизани и много рано за футболисти." И така да е, за нищо не съжалявам. Срещнах страхотни хора, много от които ми останаха приятели за цял живот", казва Гибона. Такъв верен другар е легендата на българската естрада Емил Димитров. Певецът е фен на "Левски", но двамата рядко си говорят за футбол.
"Той беше от хората, които не се впечатляваха от простотиите по техен адрес. Впечатляваше ме с неговото спокойствие и излъчване. Често пееше в бара на хотел "Родина" и ходех там да го слушам. Много ми звънеше за един златен синджир. Искаше да го купи, но така и не му го дадох", спомня си Божидар Искренов. Футболната звезда често отскача до Народния театър, където се сприятелява с почти всички звезди на българския театър и кино. На свой ред и той участва в два любими български филма – "Маневри на петия етаж" и "Скъпа моя, скъпи мой".
"В първия съм асансьорен техник, а във втория участвах в една житейска драма. "Скъпа моя, скъпи мой" спечели “Златната ракла”. После се шегувах, че и аз съм допринесъл филмът да завоюва толкова престижна награда.