Да пазиш за доминиращ отбор като нашия, е много трудно, казва Бернд Дреер, който подготвя вратарите в Разград
Бившият германски вратар Бернд Дреер е роден на 2 ноември 1966 г. в Опладен. Започва да играе футбол 5-годишен в “Шлебуш”, който е квартален отбор в Леверкузен. На 10 г. отива в школата на “Байер”. С екипа на “аспирините” дебютира в Бундеслигата през пролетта на 1987 г. През 1990 г. преминава в “Байер” (Юрдинген), за който пази 6 г. в Първа и Втора бундеслига. През лятото на 1996 г. преминава в доминатора на германския футбол “Байерн”. Дреер е привлечен за резерва на твърдия титуляр Оливер Кан. За 7 г. записва 11 мача за мюнхенци. През 2003 г. прекратява кариерата си и става треньор на вратари, като помага на легендата Сеп Майер в “Байерн”. През сезон 2005/2006 е реактивиран заради травма на Кан и записва още един мач в Бундеслигата. Това се случва и през май 2007 г., когато е на 40 г., 6 месеца и 17 дни. Следващия сезон също е картотекиран, но не се налага да пази. С идването на Юрген Клинсман Дреер напуска щаба на “Байерн”. От началото на сезон 2009/2010 е част от този на “Шалке 04”. В начолото на юли 2012 г. приключва престоят му в Гелзенкирхен.
Дреер е 7-кратен шампион в Бундеслигата с “Байерн”. 5 пъти е носител на купата на Германия. През 2001 г. печели с мюнхенци Шампионската лига и световната клубна титла. През 1988 г. е носител на купата на УЕФА с “Байер” (Л). От зимата Дреер е наставник на вратарите в доминатора на българския футбол през последните 6 г. “Лудогорец”.
- Хер Дреер, как се получи така човек с вашата визитка да дойде да работи в български клуб?
- Всичко стана съвсем случайно. В средата на ноември ми се обади Валери Великов от Хамбург и ме попита дали мога да си представя да работя за българския шампион “Лудогорец”. Той от много време работи в различни отбори от Бундеслигата като скаут, а преди това като мениджър и познава почти всички хора във футбола в Германия. Тъй като обаче е роден в България, явно има контакти и там, защото знаеше, че “Лудогорец” търси треньор на вратарите от зимата. Така се озовах в началото на януари в България. Преди това не се познавах с Великов. Той се свърза с мен чрез брат ми.
- Как се развиха нещата след това?
- Бързо. От 3 до 5 януари имах преговори в София с ръководството на “Лудогорец”. На 8 януари вече бях с отбора в Турция за подготвителен лагер.
- Играли сте, а после и работили в голям клуб като “Байерн” (Мюнхен). Какво е мнението ви за организацията в “Лудогорец”? Вече 5 месеца сте тук.
- Базата на клуба е изградена изключително професионално особено като се има предвид, че всичко е направено в последните няколко години. Хората в “Лудогорец” заслужават комплименти за постигнатото. Тук трябва да се добави и детско-юношеската школа, в която малките футболисти имат всички необходими условия да тренират. Смятам, че може да се даде отлична оценка на “Лудогорец”.
- Като треньор на вратарите какво е мнението ви за вратарите на клуба?
- Аз тренирам вратарите от първия състав, но имам поглед и върху развитието на тези от академията. Постоянно съм в контакт с колегите там. Смятам, че малките се развиват доста добре и напредват. Иначе Владислав Стоянов извади лош късмет с тази травма, която го извади от игра. Той е класен вратар. Заместлият го бразилец Ренан обаче също върши чудесно работата си.
- В “Лудогорец” има много чужденци, а след вашето идване вече и немскоговорещ. Как се разбирате с играчите и колегите си?
- Повечето от тях говорят английски, както и аз. Ако имаме проблем с комуникациите, на помощ идва преводач.
- Последният ви ангажимент бе в “Шалке 04” и приключи през лятото на 2012 г. С какво се занимавахте след това?
- Помагах в различни отбори като “Аустрия” (Залцбург) и “Ройтлинген”, където треньор беше Георги Донков. Това обаче не бяха истински ангажименти. Дълги години бях професионалист, а след това работих като треньор. Взех си малко почивка.
- Как се ориентирахте към футбола?
- В моето детство ритахме по цели дни футбол. Тогава нямаше плейстейшън. Започнах в един квартален отбор на Леверкузен - “Шлебуш”. Бях на 5 г. На 10 преминах в “Байер” (Леверкузен). Баща ми е играл футбол. Трима братя сме и той винаги ни е подкрепял в тази насока. Но не той ме накара да тренирам. Сам имах огромно желание.
- А защо избрахте вратарския пост?
- В “Шлебуш” търсеха вратар и се кандидатирах. Оказа се, че имам талант. Иначе винаги съм имал желание да играя напред. В “Байер” също опитах, но все ме връщаха на вратата и така си останах там. Иначе на тренировки или когато играя в приятелски мачлета, винаги съм полеви футболист. Там се учат тънкостите на играта. В много отбори погрешно вратарите тренират само профилирано. За да четеш играта обаче и да знаеш какво да предприемеш, трябва да тренираш и други неща. Така ще можеш да реагираш адекватно, да подадеш с премерен удар, да предотвратиш опасна ситуация и други неща. В последните години се акцентира все повече върху разнообразието при подготовката на вратарите. По принци в техните занимания участват трима и треньорът им. Футболът обаче се играе 11 срещу 11.
- В “Байер” (Леверкузен) не получихте много шансове за изява.
- Да, там по това време твърд титуляр беше Рюдигер Фолборн. Излязох от школата на клуба и стигнах до първия отбор, но беше тежко да се пребориш с него. В Леверкузен съм отраснал. Майка ми още живее там. Двамата ми братя пък работят за “Байер”. Винаги когато мога, се връщам там. През 1990 г. реминах в “Байер” (Юрдинген), с който също играх в Бундеслигата, а също и във II лига. Тогава дойде предложението от “Байерн”.
- За “Байер” (Юрдинген) сте изиграли най-много мачове. Кои бяха най-хубавият и най-лошият ви момент там?
- Беше тежко. Почти винаги се намирахме в борбата за оцеляване. Два пъти изпадахме от Бундеслигата и се завръщахме. Съответно хубавите и лошите спомени са разпредели по дивизии.
- В “Байер” (Юрдинген) се засякохте с българина Златко Янков. Знаехте ли, че той подаде на Йордан Лечков, с когото България елиминира Германия в 1/4-финала на световното първенство в САЩ през 1994 г.?
- Първо искам да кажа, че с него се опознахме добре. Беше много свястно момче. Да, наистина той бе в основата на този голям удар, който Германия получи, но това е футболът. Щеше да се радвам за него повече, ако го бе направил срещу друг отбор. Имахме наистина много добри отношения. Сезонът, в който той игра за “Байер” (Юрдинген), бе моят последен в отбора. Тогава отново изпаднахме нещастно. Разбрах, че сега Янков работи в български клуб. Ще ми бъде приятно да се видим.
- Знаехте, че отивате в “Байерн” като резерва на Оливер Кан. Как се решава един вратар на подобен ход?
- Не ми беше трудно. В “Байер” (Юрдинген) вече нямаше цели за гонене. Бях го обсъдил с ръководството и тогава дойде предложението от “Байерн”. Бях вече на 29 г. и трябваше да предприема нещо. Разбира се, бях наясно, че ще съм човекът след Оливер Кан. При пристигането ми обсъдихме нещата и мога да кажа, че общата ни работа тръгна и продължи чудесно.
- Оливер Кан бе известен с агресивния си темперамент на терена. Може да се каже, че беше от лудите глави във футбола.
- Трябва да го имаш това, за да можеш да достигнеш ниво като неговото. Беше много ангажиран в тренировките и по време на мачовете. Даваше всичко от себе си. Винаги 100 процента на терена и извън него. Винаги се опитвам да обясня това на вратарите, които тренират. Не става с половинчато отношение. Много е трудно, когато пазиш за отбори, които доминират в играта, и за 90 мин имаш много малко работа на вратата. Казвах го и в “Байерн”, а сега и на вратарите в “Лудогорец”. Може да се наложи да отразиш един-единствен удар на противника. Ако не го направиш обаче, той може да поведе в резултата. Затова трябва да бъдеш концентриран през целия мач. Това въобще не е лесно. Аз също в мачовете си за “Байерн” съм имал много малко работа, но съм се старал да бъда 100 процента ангажиран. Когато Мануел Нойер премина от “Шалке 04”, където му бях треньор, в “Байерн” му казах, че ако си мисли, че като отива в такъв силен отбор, ще има по-малко-работа, жестоко се лъже.
В “Шалке 04” той трябваше да се справя с повече удари, но това го държеше нащрек. В отбори, които играят доминиращо, като “Байерн” и “Лудогорец”, наистина е много трудно да си вратар. Та за Оливер Кан. В тренировките, които водеше Сеп Майер, винаги сме си създавали много добро настроение. Постоянно имаше шеги. Е имаше и някои моменти, в които ме настръхвали, но винаги сме оправяли бързо всичко с разговор. Заедно често ходихме да играем и голф.
- Обмисляли ли сте да напуснете “Байерн”, за да пазите по-редовно?
- Всъщност не. Както казах, отидох в този отбор на 29 г., което вече е началото на края на кариерата. Докато още тренирах, станах треньор на вратари в школата на “Байерн”. Това ми доставяше удоволствие, помагах на Сеп Майер в работата. Имаше запитвания към мен, но никога не съм имал намерение да напускам “Байерн”.
- Легендата на “Байерн” Лотар Матеус бе треньор на националния отбор на България. Какви са отношенията ви с него?
- Клиенти сме на един мениджър, но отдавна не съм го виждал, тъй като е много ангажиран. Чухме се обаче, когато стана ясно, че идвам в България, и той ми каза много хубави неща за “Лудогорец”.
- Били сте съотборник с Филип Лам и Бастиан Швайнщайгер, които имат големи заслуги за спечелването на световната титла от Германия преди 3 г. в Бразилия. Кажете няколко думи за тях.
- С Филип се познаваме много добре, живеехме наблизо един до друг. Много добро момче и изключителен професионалист. С него също сме играли голф. С Басти не изкарахме много време, но по принцип винаги съм се разбирал чудесно с по-младите си колеги.
- След “Байерн” Феликс Магат ви кани в щаба си в “Шалке 04”. С него сте работили в баварския гранд...
- А и не само там. Магат беше мениджър в “Байер” (Юрдинген). За него мога да кажа само хубави неща. Умееше да подготвя добре футболистите. В неговите отбори контузените винаги бяха по-малко. В пресата се шумеше около неговите методи за работа, но той наистина разбираше от нея. Да, тренировките бяха тежки, но именно благодарение на такива до над 40-годишна възраст бях професионалист в отбор като “Байерн”. Кариерата ми бе дълга заради него.
- Работили сте и със светила в треньорската професия като Отмар Хицфелд и Джовани Трапатони.
- С първия имахме много успехи. Спечелихме Шампионската лига. Трапатони не се справяше добре с немския и комуникацията бе тежка, но иначе беше много готин човек. С него имаше смешни ситуации Много време той смяташе, че се казвам Свен. В “Байерн” имаше такъв вратар - Свен Шойер. Обръщаше се към мен и казваше: “Свен, иди на вратата.” Тогава се обръщаше другият Свен и се чудехме какво става.
- Заради какво Мануел Нойер се нарежда сред най-добрите вратари в света?
- Физически е подготвен изключително добре. Има рефлекс, но и може да играе с крака много добре. Това е едно от най-силните му качества.
- В “Шалке 04” се засякохте и с испанската легенда Раул. Защо всички го обачат?
- Много хубав човек, който е абсолютен професионалист. И най-елементарните упражнения правеше със страхотно старание. Веднъж го попитах защо. “С това си изкарвам хляба. Винаги трябва да правя всичко възможно най-добре!” Той бе 1000 процента професионалист. Това се виждаше и на терена. Затова феновете навсякъде го харесваха много.
- Кои са най-хубавият и най-лошият ви момент във футбола?
- Загубата във финала на Шампионската лига от “Манчестър Юнайтед” със сигурност е сред най-лошите. Бях като прободен с копие. Но 2 г. по-късно спечелихме Шампионската лига, което пък бе сред най-хубавите.
