Преди 85 години България печели балканската купа

https://www.24chasa.bg/sport/article/6270154 www.24chasa.bg
Българите при тържественото откриване на турнира в Белград. Начело е вратарят Ради Мазников, а крайният вляво в първата редица - капитанът Асен Пешев. На снимката липсва знаменосецът Тодор Дермонски.

Футболните ни национали бият

отборите на всички съседни държави

2 юли 1932 година. Исторически ден! Националният ни отбор по футбол печели в Белград втория турнир за балканската купа. Българите са балкански шампиони - най-големият успех дотогава за нашия футбол.

Преди мача с Югославия (от ляво на дясно): прави - Димитър Байкушев, Тодор Горчев, Михаил Лозанов, Асен Пешев, Тодор Мищалов, Асен Панчев; клекнали - Ради Мазников, Никола Стайков, титулярният вратар Тодор Дермонски, Борислав Габровски, Константин Ефремов, Любомир Ангелов.

Предисторията е свързана с неувереност. В първия турнир за балканската купа българите са опашкари. Очакванията за нещо повече в столицата на бивша Югославия са крайно сдържани.

Хиляди хора приветстват най-добрите футболисти на Балканите от централната гара до Паметника на Цар Освободител пред Народното събрание. Отпред с шлифера в ръка е треньорът Павел Грозданов.

Център-нападателят Михаил Лозанов: “В началото имаше колебание дали да участваме, преобладаваше мнението да се откажем. От федерацията се двоумяха много. При отказ ни грозеше опасност от заплащане на глоба. Отидохме като обречени, никой не разчиташе на нас. Не ни слагаха в сметките.”

Халфът Христо Минковски: “Пътувахме с третокласен вагон до Белград. Посрещнаха ни като аутсайдери. Всички сочеха за фаворити Югославия и Румъния. Никой не ни броеше като претенденти за балкански първенци.”

Турнирът започва на 26 юни с мача България - Румъния. Съперниците отвъд Дунава са професионалисти. Носители на балканската купа от първия турнир. Нашите не се стряскат и поднасят изненада. Голяма!

При утежнени условия те побеждават с 2:0 (на полувремето 0:0). Още в седмата минута заради сблъсък с румънски футболист център-халфът ни Пенко Рафаилов е отстранен. Българите остават с десет души, но с помитащ устрем сломяват всякаква съпротива. Голмайстори са Асен Пешев и Асен Панчев в 65-ата и 89-ата минута.

След мача е тържественото откриване на турнира. Знаменосец на българите е вратарят Тодор Дермонски.

Зрителите

поздравяват бурно

нашите момчета

не само за победата и добрата им игра, но и защото нанасят тежък удар на най-опасния според всички конкурент на югославяните.

На 30 юни следва още по-зашеметяваща футболна бомба: Югославия - България 2:3 (0:2). Домакините са полуфиналисти от световното първенство през 1930 година в Уругвай. И може би прекалено самонадеяни.

Нашите нападатели охлаждат бързо високомерието им. В 47-ата минута резултатът набъбва на 0:3 след голове на Любомир Ангелов, Асен Панчев и Михаил Лозанов. Секунди след това Любомир Ангелов разтърсва напречната греда зад противниковия вратар. В последните осем минути югославяните намаляват разликата до минимум.

Покрусата в лагера на домакините е огромна. Съвременници цитират с ирония белградски вестник: “Българският отбор нанесе такова петно на югославския футбол, че и водите на река Сава не могат да го измият.”

Треньорът Павел Грозданов допълва: “Завчера се смеехте на моите изявления, в които категорично твърдях, че нашият тим ще победи. Както виждате, моето предвиждане се сбъдна. Нашите футболисти играха, както рядко съм ги виждал, и бяха по-добри от своите противници. Най-много ни е страх от третия ни мач с Гърция, защото, когато човек е най-сигурен, може да му се случи най-неприятната изненада. Да, да, много ни е страх от гърците!”

Не, опасенията са напразни. На 2 юли следва трета поредна победа: България - Гърция 2:0 (0:0).

Дебютантът в турнира Христо Минковски: “Стигаше ни равенство за крайната победа и селекционерът Павел Грозданов-Пальо ни накара да играем отбранително: “Равният мач ви прави шампиони.” Решихме да сме по-предпазливи. Избраният маниер не беше по вкуса ни, не можехме да играем така. Нашата предпазливост позволи на гърците да нападат по-често. След почивката изнесохме играта напред и победихме.”

Титлата извоюват 14 футболисти: вратарите Тодор Дермонски-Йото (АС 23) и Ради Мазников-Мазнето (“Левски”), Тодор Горчев-Гьорчето (“Шипка”), Тодор Мищалов-Тотко (ФК 13), Борислав Габровски-Габрата (АС 23), Димитър Байкушев-Мими (“Славия”), Константин Ефремов-Жабчо (“Левски”), Никола Стайков-Толето (“Славия”), Любомир Ангелов-Старото (АС 23), Михаил Лозанов-Танка (“Левски”), Асен Пешев-Капуй (“Левски”) - капитан, Асен Панчев-Панчето (“Левски”), Христо Минковски-Мути (“Славия”) и Пенко Рафаилов-Пената (“Славия”). Резерви: Никола Калканджиев-Колата (“Славия”), Георги Костов-Циц (ФК 13) и Васил Табаков-Табака (ФК 13).

Белградският вестник “Време” подрежда в идеалната единайсеторка на турнира вратаря Тодор Дермонски, левия бек Тодор Мищалов и левия инсайд Асен Пешев. Сред подгласниците са левият халф Константин Ефремов, централният нападател Михаил Лозанов и лявото крило Асен Панчев.

След турнира футболистите на “Левски” заминават със своя клубен отбор за Чехословакия. С тях е и шипченецът Тодор Горчев. Останалите са

посрещнати

изключително

възторжено

в родината ни

В Драгоман влакът е обкичен с цветя. Ликуват хиляди хора. Влакът спира и в Костинброд. Тържеството на столичната гара е неописуемо. Целият отбор поема пеша с балканската купа по централните софийски улици. Гъст шпалир от посрещачи ги поздравява чак до паметника на Цар Освободител пред Народното събрание.

Бъдещият национален вратар Никола Савов-Коко: “Посрещането на нашите футболисти бе небивало и мога да го сравнявам само със сватбата на царя или завръщането на Дан Колов. В спортни облекла юношите на ФК 13 заминахме да посрещнем шампионите в Драгоман. Щастливи се настанихме и ние във влака. Почти през целия път край железопътната линия се стичаха хора. Преди София с мой съотборник се качихме

с балканската

купа в ръце отпред

на локомотива,

който намали ход. Така влакът навлезе тържествено в гарата. И народ, народ.”

Перонът и площадът пред Централната софийска гара са претъпкани с посрещачи. Военен оркестър изпълнява “Шуми Марица”. Мнозина плачат. Сълзи на радост. Балканските шампиони се озовават в прегръдките на непознати и безкрайно щастливи хора. Столичният град празнува. Магазините са затворени, къщите обкичени с цветя.

Играчът на “Славия” и също бъдещ национал Анастас Ковачев-Кълвача: “София посрещна страхотно отбора. Такова чудо не беше се случвало. Хиляди хора задръстиха централните улици, струпаха се от двете страни на тротоарите. Шествието продължи от централна гара до Паметника на Цар Освободител пред Народното събрание. Играчите вървяха в една редица, във футболните си екипи, чорапи и обувки. Всички с букети цветя. Балканската купа държеше здраво и високо я повдигаше Тодор Мищалов-Тотко.”

Цар Борис ІІІ приема председателя на БНСФ Димитър Иванов, Павел Грозданов и неколцина играчи. Другите прояви на внимание са многобройни. Клубното ръководство на АС 23 дава банкет в ресторант “Ариана” в езерото на Борисовата градина до Орлов мост. Управителният съвет на БНСФ организира увеселение в Градското казино, като на специална маса са героите от Белград. В чест на победителите пее хор „Родина”. Спортният клуб “Чардафон” (Габрово) изпраща за националите вълнени чорапи и бели пуловери. От фабриканта Никола Чилов те получават пакетчета с парфюм и тоалетен сапун, а от фабриканта Пеев – шоколади. Той си прави хубава реклама, като пуска на пазара шоколади и бонбони със снимки на играчите върху обвивките. Директорът на Италианската банка Чезаре Мердзагора им подарява златни медали в елегантни кутийки.

Единствената привилегия за балканските шампиони остават картите за безплатно ползване на Централната софийска баня с минерална вода. За материални награди те и не помислят. Мили аматьорски времена и нрави...

След балканиадата е уговорено гостуване в Истанбул. Нашите момчета за пръв път са осигурени при евентуална злополука на игрището. На 4 декември те налагат своята воля и край Босфора: Турция - България 2:3 (1:0).

България печели отново първенството на Балканите чак през 1976 година.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Халфът Георги Костадинов е оптимист за бъдещето на националния отбор. Играчът на руския "Арсенал" (Тула) съжалява за изпуснатата победа в гостуването на Кипър. "Имаме добра основа - смята Костадинов. - Все още ни липсват някои неща, които се изграждат с времето. Имаме добро бъдеще. При 1:0 се оголихме и затова съперникът ни вкара гол.

Голмайсторът на България в мача срещу Словения Галин Иванов остана разочарован от неуспеха на отбора да се класира за следващата фаза на турнира. Халфът на "Славия" отбеляза дебютното си попадение за "лъвовете". "Разочароващо е, че не успяхме да се класираме напред - каза Иванов. - Има голямо желание, имаше и голяма цел,

Ветеранът Георги Петков е готов да продължи да играе за националния отбор и в европейските квалификации догодина. 42-годишният страж направи страхотно спасяване в края на мача със Словения и спаси отбора от загуба. Петков няма нищо против и да спечели наградата "Футболист на годината", за която е фаворит според репортерите на БНТ.