Илия Груев: Още като футболист ми казаха, че съм по германец от германците

https://www.24chasa.bg/sport/article/6290813 www.24chasa.bg
Илия Груев

Преди последните 2 мача чух по телефона от легенда на “Дуисбург”: Момче, ако ги спечелиш, ставаш първият ни треньор с титла и дубъл

Илия Груев е роден на 30 октомври 1969 г. в София. Започва да тренира футбол в школата на “Левски”. Халфът рита за “сините” от 1988 до 1992 г. Следва трансфер в турския “Алтай” (Измир). След един сезон се завръща у нас и подписва с “Локо” (Сф). Следващото лято отива отново в “Алтай”. През сезон 1995/1996 играе в “Монтана”. Следват 4 г. в състава на “Нефтохимик”. През 1997 г. става вицешампион с бургазлии и печели купата на Професионалната лига. От 2000 г. започва германският период на Груев. Той играе 4 сезона за “Дуисбург” и се превръща в един от любимците на феновете. Следват още 2 г. футбол. Българинът рита за “Юрдинген” и “Рот-Вайс” (Ерфурт). Веднага след завършването на кариерата си става помощник-треньор на юношите до 19 г. в последния си клуб. Следващото лято поема този отбор и го води 2 г. През 2009 г. е поканен от Красимир Балъков за асистент в “Черноморец”. Остава там до края на 2010 г. В началото на следващата Груев влиза в щаба на тогавашния селекционер на националния ни отбор - германската легенда Лотар Матеус. През лятото той отново е взет за помощник от Балъков, този път в хърватския “Хайдук” (Сплит).

През март 2012 г. Балъков става първият български старши треньор в Бундеслигата. Той пристига в “Кайзерслаутерн” с Груев. Престоят им там е кратък. За следващия сезон Груев се завръща в “Дуисбург”. Асистент е на Коста Руняич и за кратко на Карстен Бауман. През септември 2013 г. отново пристига в “Кайзерслаутерн”, този път като помощник на Руняич. 2 г. по-късно си тръгва с него оттам.

На 3 ноември 2015 г. Груев се връща пак в “Дуисбург”, за да поеме първия си ангажимент като старши треньор. “Зебрите” са на дъното на Втора бундеслига и положението им е много тежко. Въпреки това българският треньор успява да докара “Дуисбург” до бараж за оставане. Той обаче е изгубен от “Вюрцбургер Кикерс”.

Един сезон бе нужен на Груев, за да върне “зебрите” във Втора бундеслига. Те станаха шампиони в долната дивизия, а освен това спечели регионалната купа на областта Нидерхайн.

- Г-н Груев, авторитетното издание “Кикер” написа в материал по повод успешния ви сезон - шампион на III лига с “Дуисбург” + регионална купа, че сте привърженик на желязната дисциплина. Наистина ли толкова стегнато държите положението?

- Мисля, че за вас като журналист най-интересното е, че глобявам колегите ви по 50 цента, когато закъснеят за пресконференция. Наистина държа много на дисциплината. Мисля, че всеки може да бъде точен и да покаже уважение по този начин. Като глобих няколко журналисти, всички започнаха да идват навреме. По принцип глобявам играчите, когато при упражнения за координация бутнат препятствие. Написаха го и при следващото закъснение на журналист казах, че щом са го забелязали, вече и те ще си плащат. В “Дуисбург” се спазва дисциплина и това е едно от нещата, които ни донесоха успеха през този сезон.

- Вие сте били футболист. Смятате ли, че на вашите играчи им е тежко с този затегнат режим?

- Аз се гордея, че за 4 г. като футболист на “Дуисбург” не съм бил глобяван нито веднъж дисциплинарно. В един разговор тогава треньорът ни Норберт Майер ми каза, че съм по̀ германец от германците. За мен това бе страхотен комплимент. Тогава още не знаех, че 10 г. по-късно ще имам немски паспорт и животът и кариерата ми ще бъдат свързани с Германия. На този ред и дисциплина съм се научил в “Левски”, а по-късно и в “Нефтохимик”. За тези неща треньорът трябва да бъде безкомпромисен. А и този, който държи на себе си, трябва да ги спазва.

- Какво ви струваше най-големи усилия да направите, за да успее “Дуисбург” да изпълни целта си - връщане във Втора бундеслига?

- Най-много усилия ми струваше да овладея напрежението, защото “Дуисбург” е традиционен отбор с голяма фенска маса и очакванията още преди сезона бяха много големи. Разбира се, че целта ни беше директно влизане във II лига. С ръководството обаче бяхме направили двегодишен план, с който беше предвидено финансиране, ако не успеем веднага да се върнем. На пръв поглед това изглежда лесно, но ще дам следния пример. Другите два изпаднали отбора освен нас - “Франкфурт” и “Падерборн”, продължиха надолу към 4-а лига. Със спортния директор Иво Гърлич имаме много добра стратегия. Добре стана и че повечето играчи продължиха с нас в III лига, а можеха да си намерят други отбори.

Тази сплотеност ни

донесе много позитиви

и бе нашето предимство. Напрежението обаче бе много голямо, въпреки че бяхме начело в класирането през по-голямата част от сезона. След 18-ия кръг имахме комфортна преднина, но равенство или загуба неминуемо внасяше напрежение. Въпреки че се движихме равномерно, а и поставихме рекорд - клубен и на лигата, от 13 мача без загуба. През целия сезон се отнасяхме с изключителна сериозност към всеки мач. Така беше и в турнира за купата на Нидерхайн. Там в полуфинала и финала бихме “Рот-Вайс” от Оберхаузен и Есен, което донесе голяма радост на нашите фенове, тъй като това са местни дербита. Преди последния кръг на III лига, когато вече си бяхме осигурили изкачване във II лига, ми се обади легендата на “Дуисбург” Бернард Дитц и ми каза: “Момче, днес, ако биеш и в четвъртък вземеш купата, ставаш единственият треньор в историята на клуба, който е печелил първо място в професионалния футбол и дубъл!”

- По мое наблюдение правихте доста промени в състава, но “Дуисбург” се движеше сравнително равномерно.

- Беше голям плюс, че имахме широк състав с изравнени сили, а и се опазихме от контузии. Имаше периоди с 2 мача на седмица и това, че можеше безболезнено да се правят ротации, ни помогна много. Даже ни обявиха за ротационна машина.

- Дубъл във втория ви сезон като старши треньор. Не звучи зле. Колко важни бяха за вас първото място и регионалната купа, след като си бяхте осигурили завръщане във Втора бундеслига?

- Смятам, че успях да предам на футболистите това сериозно отношение към всеки един мач. В III лига на Германия силите са изключително изравнени и всяко минимално отпускане ти носи проблеми. В турнира за купата участваха и отбори от по-ниски дивизии, но и там си пролича, че се отнасяме винаги много сериозно.

- В Германия има много местни треньори и текучество в отборите. Как един български специалист успява да пробие при такива обстоятелства?

- Единственото, което те задържа в един отбор, са резултатите. Наистина нивото на треньорите в Германия е много високо и конкуренцията е огромна. За мен е важно, че се идентифицирам с клуба. Бил съм в “Дуисбург” като футболист, после помощник-треньор, а сега и старши. Клубът ми е много скъп, наистина обичам “Дуисбург”. Това е плюс в работата ми, но и ме натоварва. Познавам всички служители в клуба. Знам колко важно е за тях да сме минимум във II лига. Живея в центъра на града. Знам какви са очакванията на хората. Разговарям с тях по улиците. Невероятно е чувството да виждаш, че хората те обичат и уважават. Но пък знаеш, че ако не им изпълниш очакванията, ще ги разочароваш. Много по-трудно е от например, ако работя в клуб Х и съм насочил усилията си само професионално да си вършиш работата. Сегашният момент обаче ми носи голямо удоволствие. Хората се радваха много на двата трофея. На другия ден след финала за купата се прибрах в България и, така да се каже, не съм обрал още овациите напълно. Част от тях получих, когато след последния мач от III лига ни приеха в кметството на Дуисбург и от балкона поздравихме събралите се фенове.

- Миналата година бяхте обещали, че ако “Дуисбург” остане във II лига, ще тичате с костюма на талисмана, който е зебра. Нещо любопитно случи ли се при празненствата сега?

- Един журналист се опита да го изкара, че важи и за тази година, но отказах. Научих обаче нещо ново.

Тези бирени душове като

чувство са супер,

но, честно казано, не са ми много приятни. Е, ако има поводи, съм съгласен да ги получавам.

- Преди 7 г. Павел Дочев дойде да води ЦСКА и в интервю ми каза, че “А” група е на нивото на III лига в Германия. Доколко сте съгласен с това мнение сега?

- Трудно е да се сравнява. Факт е, че българските играчи са добре подготвени технически. Но това е техника на място. Има голяма разлика в темпото. В Германия то е много по-високо. Топката се движи много по-бързо. Отборите са много добре подготвени тактически. В същото време се играе малко по-опростен футбол. Няма я тази импровизация, която понякога може да се види у нас.

- Интересното е, че с Дочев се разминавате постоянно в лигите. Сега той ще води “Ханза” в 3-а, а вие се изкачихте във 2-а. След като той се наложи като име в Германия, вече може да се каже същото и за вас. “Дуисбург” ли бе най-подходящото място за това?

- На този етап определено да. Хората са доволни от начина ми на работа. Както вече обясних, съм много тясно свързан с клуба. Аз съм привърженик на работата в хармония, в екип. Откакто съм старши треньор в “Дуисбург”, не сме имали никакви скандали и неприятности. Решаваме си проблемите вътре в отбора. Затова допринася и нашето ръководство в лицето на президента Инго Валд. В последните близо 2 г. в “Дуисбург” е спокойно, което се е случвало много рядко. Така клубът трупа точки и получава симпатии. Подписах нов договор до 2019 г., но президентът каза, че иска и след това да продължим съвместната си работа. Затова в момента това е най-правилното място за мен. Мога да изградя нещо. Оставен съм да си върша работата на спокойствие, за което съм благодарен.

- Още като футболист бяхте сред любимците на феновете. Този сезон обаче имахте и проблем с тях. Много са взискателни или?

- Чак проблем, не бих казал. В мач серщу “Франкфурт” падахме с 0:2 на полувремето и започнаха освирквания. През втората част обърнахме резултата до 3:2 за 9 мин. След това обаче играчите не отидоха да поздравят феновете, а само им помахаха от центъра. Това се раздуха в медиите. Още на следващия мач обаче всичко беше отново наред. В последния ни двубой на стадиона имаше над 27 000 зрители, което е показателно. Футболистите просто решиха да покажат, че да, - феновете са много важни, но в края на краищата играчите имат достойнство. Искаха да покажат на запалянковците, че не бяха прави.

- Какво трябва да се направи, за да е “Дуисбург” конкурентоспособен във II лига?

- Ние ще сме отборът с един от най-ниските бюджети. Единствената ни цел е оставане във II лига. Искаме да привлечем 5-6 добри футболисти. Моето желание е те да са млади и съответно - жадни за успехи, а не такива, които са сити.

- Бяхте помощник на Балъков и Матеус. Какво ви донесе тази съвместна работа?

- Страшно съм благодарен на двамата, както и на Коста Руняич. Краси ми даде път в мъжкия футбол. Той работи по германската система с акцент върху организацията и планирането на тренировъчния процес.

От Балъков може

само да се учи

Поддържаме връзка и обменяме професионални мнения. Лотар е човек, който мисли много динамично. Винаги има нови идеи и е готов да експериментира. Смятам, че има голям потенциал. Краси и Лотар са играли на топниво, което не важи за Руняич. Той е тръгнал най-отдолу и затова от него научих неща, които няма как да научиш от известни футболисти, станали треньори. Та благодарение на работата с тримата и различните неща, които ми дадоха, сега съм старши треньор.

- В този ред на мисли кажете няколко думи и за приноса на вашия асистент Йончо Арсов към успеха на “Дуисбург”.

- Много се радвам, че е при мен. Познаваме се от съвместната работа в щаба на Балъков. Мислим в една насока. Това важи и за останалите хора в екипа. Решенията вземам аз, но съм отборен играч и винаги изслушвам мненията на другите.

- В щаба ви има още един човек, който е работил с българи.

- Свен Бойкерт, треньорът на вратарите. Той пазеше за “Унион” (Берлин), когато треньор там бе Георги Василев. Казва много добри думи за него, а и за помощника му Иван Тишански. Говорим на тази тема. Често го бъзикам за гола от пряк свободен удар, който му вкараха като играч на “Дуисбург”.

- Илия Груев е вторият български треньор в Бундеслигата след Балъков. Как ви звучи това заглавие?

- Бих се радвал много. Радвам се и че бях в щаба на Краси в “Кайзерслаутерн”, въпреки че тогава ситуацията бе тип “мисията невъзможна”. Това би било голямо признание за работата ми като треньор и за България. Това, че имам немски паспорт, ми дава спокойствие, сигурност и някакви предимства.

Аз обаче никога не съм

преставал да

се чувствам българин

- Всъщност кога се ориентирахте към треньорството?

- Още докато играех. В интерес на истината първият, който ми каза, че имам тези данни, беше Димитър Димитров-Херо в “Нефтохимик”. Той беше голям новатор, треньор от новата генерация тогава. Непрекъснато имаше различни идеи и системи. Аз бях един от футболистите, които много бързо ги възприемаха и прехвърляха на терена. Затова той ми каза, че имам качествата да стана треньор. В края на кариерата си много говорих за футбола и треньорството и с наставника си в “Дуисбург” Норберт Майер. Та те двамата с Херо ме насочиха към тази професия.

- За кое съжалявате най-много като футболист?

- По принцип аз съм такъв човек, както казва жена ми: “Бързо забравяш за лошото и си спомняш за хубавото.” Може би единственото, за което съжалявам, е, че на 23 г. излязох да играя в Турция. За тогава си беше голямо постижение. Но може би, ако бях изчакал и малко по-късно бях отишъл в Германия, кариерата ми щеше да се развие по друг начин. Аз чак на 30 г. заминах за Германия. Сега обаче вече всичко е минало и се надявам, че като треньор ще постигна тези успехи, до които не стигнах като футболист.

- Синът ви и ваш съименник се развива добре в Германия. Дебютира за юношеския национален отбор на България. По какво прилича на вас като футболист?

- Мога първо да кажа по какво се различаваме. Илия е със силен ляв крак, аз бях с десен. Той играе по-дефанзивно. Аз бях юноша на “Левски”, той е на “Вердер” (Бремен). Изключително съм доволен,

че синът ми се

развива самостоятелно

Избра да отиде във “Вердер”, имаше предложения и от други отбори. В Бремен се чувства много добре. Игра в 25 от 26-те мача този сезон. Спечелиха Бундеслигата на Северна Германия, сега са на финал за националната титла. Иначе си приличаме по футболния интелект, по погледа върху играта. Съвременният футбол обаче е много по-динамичен. Беше ми на гости преди 2 седмици. Опитах се да правя неговата физическа програма, но на втората серия се отказах. Е, тук роля играе и разликата в годините. Радвам се също, че е много съсредоточен във футбола.

- Имате и дъщеря.

- Да, казва се Християна и учи в университета в Хайделберг.

- Значи всички сте в Германия. Там ли ще живеете и занапред?

- Всички имаме немски паспорти. Децата се чувстват много добре там, но и 4-мата се гордеем, че сме българи. Децата израснаха в Германия и учат, съответно могат да търсят реализация там. С жена ми се чувстваме добре. За момента плановете ни са свързани с Германия.

- В Германия от средата на 90-те г. на миналия век докъм 2010 г. ритаха много национали. Сега наши футболисти там няма. За сметка на това все повече български треньори работят или са работили в период от кариерата си там. На какво се дължи това?

- Нямам обяснение защо изчезнаха българските футболисти в Германия. Гледах 2-3 мача у нас сега и мога да кажа, че имаше играчи, които ми харесаха и бих ги взел при себе си. И съм сигурен, че ще се справят. А за треньорите - Балъков, Дочев, Петър Хубчев, Георги Донков и аз сме играли в Германия и от тази гледна точка е по-лесно да работим и като треньори. Ще е трудно да се вземе треньор от България за немски клуб.

- Какво постижение като треньор би ви зарадвало най-много?

- Винаги имам желанието и амбициите да постигна нещо голямо. Сега не се фокусирам върху конкретна цел. Пожелавам си само винаги да успявам да дам най-доброто от себе си.

- Започнахме с желязната дисциплина. Да завършим с това как разпускате.

- След мач с жена ми пием по чаша вино, понякога и с приятели. На другата сутрин правя задължително крос. Особено след победа да тичаш със слушалки, е страшно релаксиращо и чувството е много хубаво.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

На младини зарязах професията заради ниските заплати КОЙ Е ТОЙ: Люси Иларионов е роден на 26 септември 1974 г. в Добрич. Той е актьор, певец в поп и попфолк стил, режисьор. Завършва НАТФИЗ в класа на професор Крикор Азарян. През 1997 г. излиза първият албум на групата UpDown, чийто основател и фронтмен е. През 2002 г. подписва договор с Пайнер.

Жестока свада в ефир си спретна екранна двойка на сутрешен блок в сръбска национална телевизия. Красивата водеща Наташа Милкович вдига луд скандал на колегата си Аца Стоянович в пряко предаване, което вдига рейтинга до небесата. Поводът е отсъствието на госта. Блондинката посочва партньора си за основен виновник за провала и го обвинява в

Смокини от Черна гора унищожават напълно рака на дебелото чрево на сръбския военнопрестъпник Воислав Шешел. Лидерът на Радикалната партия разкри на всеослушание, че прогнозите му за скорошна кончина са силно преувеличени и ще живее още дълги години. Докторът на правните науки 12 г. води съдебна битка на подсъдимата скамейка в Трибунала в Хага,