Росен Кирилов е роден на 4 януари 1973 година във Видин. Започва кариерата си в местния “Бдин” в “Б” група, където дебютира при мъжете.
Едва 18-годишен се мести в ЦСКА. С “червените” става шампион през 1992 година и печели купата през 1993 година. С ЦСКА има 61 мача и 2 гола.
След това отива под наем в ловешкия ЛЕКС, който обаче изпада в “Б” група. След това клубът става “Литекс”, с който Кирилов печели две титли, през 1998 и 1999 г., като през 1998 г. е обявен за най-добрия централен защитник в българското първенство, заедно със съотборника си Златомир Загорчич. Изиграва 58 мача с 1 гол за този период в елита.
През лятото на 1999 г. отива в турския “Адана”, където изкарва два сезона, като записва 48 мача в елитната дивизия.
Връща се обратно в “Литекс” и става капитан на отбора. От 2001 до 2007 г. записва 122 мача и 10 гола с екипа на ловчанлии.
Следва един сезон в кипърския АПОП, за който има 22 мача. Последният му клубен отбор през 2008 г. е румънският “Васлуй”.
В националния отбор на България дебютира на 20 юли 1995 г. срещу Узбекистан в Куала Лумпур. Викнат е за световното във Франция, но там не записва нито един мач.
Утвърждава се като титуляр едва след това. Част от отбора, който се класира на европейското в Португалия, което е последното голямо първенство за България. За държавния тим има 55 мача.
След края на кариерата си става треньор. В момента е помощник на Костадин Ангелов в новия член на елита “Витоша” (Бистрица).
- Как попадна във футбола, Росене?
- По наследство. Баща ми Йордан е един от най-големите таланти на видинския футбол. Играл е в много мачове за младежкия национален отбор, дори когато излиза от възраст, защото имали право на двама по-големи. Всички от по-старото поколение играчи като Ради Здравков, Георги Димитров-Джеки го помнят. Мен така ме посрещнаха в София - като момчето на Ганди. И той е бил централен защитник. Но не прогресира, защото категорично отказва да напусне Видин. И той ме заведе на стадиона. Май бях на 10. Израснал съм на стадиона, друг път за мен нямаше.
- Майка ти не беше ли против да има двама ритнитопковци в къщата?
- Майка ми Любка Радославова е една от най-добрите лекоатлетки на Видин. И винаги ме е подкрепяла.
- Вашият набор май е последният, който излезе от Видин.
- За жалост, така е. Дебютирах в “Б” група на 17 години. В нашия отбор беше Алексей Дионисиев-Дино, който след това отиде в “Левски”, Милен Радуканов, с когото отидохме в ЦСКА. Когато се появихме, Даниел Боримиров премина в “Левски”. Както пееше агитката - “Бдинци, лъвове, титани”. За съжаление, наистина сме последните,
които излязоха от този регион.
- Съжаляваш ли, че “Бдин” го няма на картата на футбола в момента?
- Как да не съжалявам? Една от мечтите ми е да се намери човек, който да възроди този славен клуб и аз да съм му треньор. Защото мястото му е сред най-добрите на България.
- Значи не си опитвал други спортове?
- Не. От училище - във футбола. Сега на стари години опитвам тенис. Справям се, на аматьорско ниво.
- Как попадна в ЦСКА?
- Гледали са ме. Вече бях в младежкия национален отбор. Трябваше да влизам в казармата. И след един мач с “Ботев” (Враца) при мен дойде Георги Илиев-Майкъла да говорим. И така се появих в ЦСКА. В началото всичко тръгна перфектно, след това дойдоха проблемите.
- Съжаляваш ли, че бе в ЦСКА в един от най-трудните периоди за отбора?
- Не съжалявам за нищо. Така е трябвало да стане. Да бъде труден период, за да отида в Ловеч и там да тръгне кариерата ми нагоре. Всяко зло за добро, както се казва.
- Как попадна в Ловеч?
- Първо бях под наем. Треньор бе Радослав Здравков. Отборът се казваше ЛЕКС. И тогава се появи Гриша Ганчев и всичко тръгна нагоре. Негова е заслугата за всичко. Той създаде организацията, намери точните изпълнители и се получи. Сега сигурно ще направи същото и с ЦСКА.
- Помниш ли дебюта си в националния отбор?
- Първи ме взе Димитър Пенев. За едно турне в Малайзия през 1995 г. Тогава бяхме само момчета от вътрешното първенство. Дебютанти. От тези, които играха на 1/2-финал в САЩ, бяха само Емо Кременлиев и Наско Сираков. Там изиграхме четири мача. Бях още в ЦСКА.
След това на световното във Франция Христо Бонев ни покани в състава няколко играчи от “Литекс”. Там не играх, но бяхме в групата.
И накрая Димитър Димитров-Херо ме взе за евроквалификациите. И
ме сложи титуляр срещу Англия на “Уембли”.
- Кой мач в кариерата си никога няма да забравиш?
- За мен са три. Този на “Уембли” на първо място. 80 000 зрители на стадиона. Тогава се играеше персонално покритие и трябваше да пазя Алан Шиърър, един от най-добрите нападатели в света. Всички ни бяха отписали. И накрая успяхме да се стегнем и завършихме 0:0. Как да забравя това?
Другият е победата над Хърватия с 2:0 на “Васил Левски”, която на практика ни прати на европейското в Португалия.
И разбира се, победата над “Ювентус” с 3:2. Онази изтритата. Но тогава един млад отбор, който нямаше нищо в състава си, съкруши за 90 минути един европейски гранд
Беше изключителна емоция.
- Това е на положителния полюс, а отрицателна емоция?
- Не ми се говори. Мачът ЦСКА - “Левски” 1:7. За съжаление, и в него съм играл. Тогава всичко бе объркано. Димитър Пенев трябваше да стане треньор, а Божил Колев да му е помощник. Всичко бе договорено.
В последния момент оставиха Пената в националния. Подготовката не мина на ниво. А “Левски” тогава имаха изключително силен отбор и не ни простиха.
- Как приеха четвъртите в света вашето поколение, което ги смени?
- Напълно нормално. За нас имаше някакво стъписване, но те ни помогнаха да го преодолеем. Всъщност тогава само Лечков и Трифон Иванов, Бог да го прости, не бяха в отбора. Всички останали бяха около нас.
- Европейското, на което игра, обаче е последното за България голямо първенство. Защо не можем да се класираме?
- Труден въпрос. Лично аз нямам отговор. Според мен това е един
тъмен период, който ще отмине. Защото имаме футболисти, имаме и треньори. Вече в повече школи се работи, и то правилно. В един момент ще се събере поколение и ще направи нещо. Аз лично съм оптимист. Видяхте как играхме срещу Холандия. След това обаче дойде спад срещу Беларус. Но ще се научим да няма такива спадове и съм сигурен, че тогава отново ще имаме силен национален отбор.
- Защо реши да станеш треньор, след като приключи с кариерата си? Стефан Юруков например стана полицай.
- Защото цял живот съм във футбола. От дете. Трудно е да работя нещо друго. И така станах треньор. Сега уча за лиценз “Про”.
- Работил си с доста специалисти. От кого какво взе?
- От всеки по малко. Искам например да имам невероятния нюх на Димитър Пенев към младите играчи. Пената е човекът, който наложи всички големи
футболисти в България през последните години. Започвате със Стоичков, Костадинов, Пенев, след това са Бербатов, Мартин, Стилиян. Най-добрите и скъпи български играчи.
От Димитър Димитров-Херо например искам да взема неговото изключително качество да види един играч точно на коя позиция ще даде най-много за отбора.
Има какво да се вземе от Стефан Грозданов, който ми бе първият треньор при мъжете, от Ферарио Спасов, от всеки, да не ги изброявам всичките.
- Как попадна във “Витоша” (Бистрица)?
- Миналото лято ми се обади Костадин Ангелов и ме покани за помощник. Реших да приема. И така започна авантюрата “Витоша”, която завърши по един перфектен начин с влизането в елита. След Купата на аматьорската лига преди няколко години това е най-големият успех на клуба.
- Защо “Витоша”?
- На първо място заради идеалните условия, които е създал президентът Сергей Ташков в клуба. Попаднах в една доста приятна атмосфера. Костадин Ангелов също така работи изключително много, направил е перфектна структура. След това идва колективът. Една сплав от по-опитни играчи като Христозов, Четин Садула, Йордан Върбанов, Венци Бонев с млади играчи. Имаше трудни моменти през сезона, но ги преодоляхме.
Много се радвам, че по телевизията даваха плейофа с един доста силен отбор като “Нефтохимик”. И цяла България видя, че не сме случаен отбор. Спечелихме мача напълно заслужено.
- Но за всички това остава отборът на Бойко Борисов.
- Е, г-н Борисов остава част от историята на отбора. Няма как да го извадиш, пък и никой не иска. А защо никой не вижда, че в школата ни вече има близо 200 деца? Или че базата бе може би най-добрата от всички отбори във Втора лига, а сега ще стане и още по-добра, когато завърши реновирането на стадиона.
Бойко Борисов продължава да играе за ветераните, защото обича футбола. За отбора, който е в “А” окръжна група. Както се шегуваме, това е първият отбор на “Витоша”. Вторият влезе в елита. Аз също имам няколко мача при аматьорите. Значи сме съотборници с премиера.
- Какви са амбициите за новия сезон? Евротурнири?
- (Смее се.) Да се утвърдим в елита. Ще играем според възможностите си, пък каквото стане. Ако попаднем в първата шестица, ще е невероятен успех. Но първо трябва утвърждаване.