550 000 се прощават с Гунди и Котков (Уникални снимки)

https://www.24chasa.bg/sport/article/6308643 www.24chasa.bg
Хората са напълнили трибуните и терена на “Герена” в очакване да се сбогуват с любимците си.

“24 часа” ви показва фотоси от несъстоялото се поклонение на “Герена”, съчетани със спомените на едно 12-годишно тогава момче

Датите 30 юни и 2 юли 1971 г. ще останат знакови не само в историята на българския футбол, но за родината въобще.

Първата е трагична. Преди 46 г. в зловеща катастрофа в прохода Витиня загиват емблематичните за футбола ни Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. Играчите на “Левски”, които тогава са на 28 и 32 г., пътуват за Враца.

Историята на зловещия инцидент е добре позната. Гунди и Котков се движат с автомобила “Алфа Ромео” на Аспарухов. Катастрофата става малко след моста над река Бебреш.

Колата не успява да спре на Т-образен разклон и се блъска в движещ се към София камион ЗИЛ. Ударът е точно зад шофьорската врата, където е резервоарът, и той се запалва. Аспарухов и Котков загиват в пожара.

По това време държавата ни носи названието Народна република България.

Това, което обаче се случва на 2 юли, е може би единствената неподправена и неорганизирана по тогавашните методи проява на народна любов и почит към паметта на две искрено обичани личности.

Около 550 хиляди българи изпращат двамата велики футболисти. Нещо без аналог в годините, в които България е част от социалистическия блок в Източна Европа.

Затова то

стряска жестоко

тогавашните

властници от БКП

Те всячески се опитват да изместят центъра на вниманието от погребението на Гунди и Котков. Това обаче е невъзможно.

Част от събитията през онзи 2 юли преди 46 г. е и едно 12-годишно момче. Това е Радостин Янков. Потомствен левскар. Той предостави на “24 часа” уникални снимки от тогава и бе така любезен да разкаже пред “24 часа” тяхната история и всичко, което си спомня от онзи исторически ден.

“Човекът, който ме направи привърженик на футбола и левскар, се казва Огнян Ризов. Той бе мой чичо, но аз го наричах бате Оги и винаги ще го помня с това обръщение. С него бяхме изключително близки.

Всъщност Огнян Ризов е авторът на снимките, които излизат във вашия вестник, който чета винаги. Беше юрист и се пенсионира като върховен съдия в касационния съд. Та той ме заведе на “Герена” за първи път. Взе ме със себе си и в деня, когато бе погребението на Гунди и Котков. Тогава карах 13-ата си година”, започва разказа си Янков.

Той се смята за потомствен левскар и до ден днешен живее с радостите, а напоследък повече с болките, свързани с любимия клуб. От 1992 г. има сезонна карта за мачовете на “сините”, която с малки прекъсвания подновява редовно.

“Бях някъде в първи клас, когато бате Оги започна да ме води на мачове.

Гледал съм на живо Гунди и Котков. Вярно е, че бях малък, но те наистина бяха невероятни футболисти, а като пораснах, разбрах, че са били такива и като хора. С Гунди съм се запознавал лично. Бате Оги беше от една махала с Аспарухов - тази около ул. “Оборище”. Една вечер се разхождахме с чичо ми и

се срещнахме с Гунди

и Сашо Костов

Бях много щастлив и впечатлен, че се запознавам с такива футболисти”, продължава 58-годишният сега Янков.

Той разбира за смъртта на Гунди и Котков от хорската мълва. Случва се следобеда, след като е станала катастрофата на Витиня.

Има най-различни

версии и слухове

Хората са много развълнувани. Най-накрая официално е съобщено, че двамата футболисти на “Левски” са починали на път за Враца.

“Вкъщи първоначално не повярвахме. Бяхме шокирани. Бях малък, но тогава в този ден, а и в тези след това всички - и малки, и големи, говориха само за това. На никого не му се вярваше, че тях просто вече ги няма и няма да ги гледаме на терена”, спомня си столичанинът.

За 2 юли е обявено поклонението пред Аспарухов и Котков. Денят е петък. Въпреки опитите на властимащите да ограничат присъствието на хора на събитието, такива се стичат от цялата страна.

Сред многохилядното множество са малкият Радостин и чичо му Огнян.
“Предния ден бате Оги ми каза, че ще ме вземе на поклонението. Тръгнахме преди обед към “Герена”. Никой не знаеше какво ще се случва и хората по информация от уста на уста явно се бяха насочили към стадиона. По-късно разбрах, че наистина е

имало идея да има

сбогуване с двамата

в сектор “А”

Когато с бате Оги наближихме стадиона, именно това разбрахме, че очакват повечето хора. Затова и бяха дошли. Не бях виждал толкова народ на едно място, а като се замисля, и по-късно не съм бил свидетел на нещо подобно. Първоначално ми се стори, че няма никакъв шанс да влезем и ние. Около входовете имаше тълпи, а и след нас продължаваха да прииждат хора. В един момент обаче отвориха вратите на някакъв до момента затворен вход и ние успяхме да се озовем на трибуните на сектор “А”.
Тогава, а доскоро, преди да бъде разрушен, хората се качваха по извити алеи към него. Нашата естествено беше претъпкана, но лека-полека успяхме да се доберем до трибуната. Като малко дете бях изключително впечатлен и развълнуван от това, което видях. Навсякъде по трибуните и на терена имаше хора. Букlално нямаше къде да хвърлиш игла. Побиха ме тръпки. Народът стоеше и не мърдаше. Чакаше се да се случи нещо, но никой не знаеше какво точно”, разказва Янков.

Положението на “Герена” и около стадиона наистина е на път да излезе от контрол.
Властта явно е неподготвена да установи такъв. Впрегнатият ресурс от милиция и пожарникари не отговаря на мащаба, който предизвиква сбогуването с Гунди и Котков. По-късно заради това вътрешният министър Ангел Солаков е порицан от Политбюро на ЦК на БКП и свален от поста. Напълно неочакваната огромна народна любов предизвиква и последвалата промяна.

“Хората чакаха, но въпреки че не се знаеше как точно ще се случи, общата нагласа бе, че на стадиона ще има сбогуване с Гунди и Котков. Едни казваха, че ковчезите ще бъдат изнесени на терена. Според други хората щяха да бъдат пропускани в зала, намираща се под сектор “А”, където да се мине покрай ковчезите и да се отдаде последна почит на футболистите. В интерес на истината аз лично

не помня да се виждаха

много милиционери

Не знам, може да е имало и цивилни. Просто хората бяха толкова много, че и да е имало милиционери, не се набиваха в очи. Не мога и да си представя какво е да изпълняваш тази роля и да се опитваш да контролираш хора, които бяха искрено опечалени, и се виждаше, че страдат. Доста от тях не можеха да си сдържат сълзите. Имаше всякакви хора. Имам предвид като различни възрасти и като социален статус, въпреки че тогава в него нямаше такива амплитуди като днес”, спомня си Радостин.

Тогава не става ясно как и защо събитията се развиват по последвалия сценарий, но години по-късно нещата се натъкмяват.

Размерът на събитието в години, в които бледо подобие на случилото се на 2 юли 1971 г. бяха манифестациите, на които трудещите се маршируваха под строй, всява паника у властимащите.

Хората така и не успяват да се сбогуват с любимите си футболисти на стадиона, който по-късно е кръстен на Георги Аспарухов. Явно се преценява, че това ще доведе до още по-голяма показност на народната любов към Гунди и Котков, и то в дните след смъртта на трима съветски космонавти. (На 30 юни загива екипажът на “Союз-11” - Георгий Доброволски, Виктор Пацаев и Владислав Волков.)

“В един момент настъпи някакво раздвижване. Пак от уста на уста стана ясно, че поклонение в истинския му смисъл няма да има. Излезе, че хората напразно се бяха събрали там. Който и както да го беше измислил обаче не беше познал. Разбра се, че ковчезите са изнесени от стадиона и се отправят към гробищата в “Орландовци”. Хората веднага се ориентираха да напуснат стадиона и се организираха в

шествие, което да

съпровожда автомобилите

с ковчезите
и тези зад тях. Получи се така, че поклонението се проведе по пътя към гробищата”, спомня си левскарят.

Многохилядното множество не се спира и пред гробищата - всички искат да влязат и да минат покрай гробовете на двамата футболисти. Много по-късно се стига до оформянето на цифрата 550 хиляди участници в това събитие.

Самият Радостин и неговият чичо не тръгват към гробищата, а остават на бързо изпразващия се “Герена”, за да станат свидетели и на част от наистина трогващи картини. Те също са заснети от фотоапарата на Огнян Ризов.

“Изчакахме почти до края, докато хората на терена можеха да се преброят. Преди това слязохме с батко Оги долу на тревата. Спомням си, че бяхме едни от първите, които поставиха цветята си в центъра на игрището. Всъщност това направих аз, а бате Оги снимаше. Постепенно започна да се натрупва камара от букети. Беше много, много тъжно. Не мога да кажа, че съм запомнил определени физиономии. Но по-късно към тях ме върнаха именно тези снимки, направени от бате Оги. Например на млад мъж, както ми се струваше тогава, а може би и юноша, който коленичи до купа цветя в центъра на терена и заплака. Или пък на човек, който изглеждаше, че е избягал от работа, за да дойде на “Герена”. С такъв един определен вид на чиновник и отговаряща на това чанта. Сега, като се замисля, сигурно повечето хора се бяха измъкнали по някакъв начин от работни ангажименти. Та благодарение на тези снимки, направени от бате Оги със съветски фотоапарат “Смяна 8” и източногерманско филмче ORWO 20, и до ден днешен мога да си припомням подробности от този 2 юли, който никога няма как да забравя”, приключва разказа си Радостин Янков.

Сменят шефа на МВР след погребението

Изключително емоционално свързан с живота и смъртта на Георги Аспарухов е Иван Вуцов.

Като футболисти на “Левски” и националния отбор двамата често са в една стая, а макар че е вече в “Академик” (София), Вуцов е трябвало да пътува за Враца с Гунди във фаталния 30 юни. Наложило се обаче да закара със своята кола тъща си и тази на Аспарухов на почивка и когато се върнал, Гунди и Котков били заминали.
Вуцов също определя погребението на двете футболни звезди като нещо грандиозно и невиждано:

“Влизаше се на стадиона откъм сектор “А” от едната врата, минаваше се покрай ковчезите и от другата врата се излизаше. Неприятното беше, че по едно време разбраха, че няма да стигне времето да се източат всички хора на поклонението. Бяха дошли от всички краища на България, да не говорим, че сигурно цяла София се изсипа на “Герена”. Плачеха, нареждаха, скърбяха.

Организаторите направиха една глупост и тя беше, че казаха на хората да спрат, защото ще изнесат ковчезите на терена на стадиона. Призоваха всички да влязат на стадиона и да изчакат там, по трибуните. А ковчезите, натоварени на два лафета, ще обиколят пистата и така хората ще се простят с Гунди и Котков, защото беше невъзможно всички хора да се извървят. Нямаше да стигне този ден за погребението въобще.

И върхът на глупостта беше, когато съобщиха за това на хората с мегафони, всички се разбързаха и сигурно за десет минути стадионът се напълни. И следващата глупост, защото тогава милицията и МВР сътвориха вълна от глупости, беше, че когато се изпразни отпред, където беше поклонението, те вместо на стадиона тръгнаха направо към гробището с двата ковчега.

Стана голяма суматоха, хаос някакъв, хората започнаха да излизат, втурнаха се и те към гробищата.”

Именно там са станали инциденти, които дали повод на властта да предприеме нещо като репресии, обяснява Вуцов.

“Тръгнахме към гробищата, маршрутът беше начертан предварително все по задните улици – покрай гаража, през Малашевци. Аз вървях с Величка (съпругата на Гунди), крепях я през цялото време. Голяма част от хората, които бяха на стадиона, бяха избързали с коли и ни изпревариха до гробищата. Искаха поне там да се вредят, да видят нещо, да се простят с Гунди и Котков. Тогава обаче стана голямо кощунство – в района, където бяха изкопани гробовете на двамата, бяха изпочупени много паметници, надгробни плочи, всичко беше изпотъпкано. В никакъв случай това не беше направено нарочно, но после изкараха хората, които са били там, хулигани и вандали. Едва ли не всички левскари, които бяха отишли на гробищата, били такива. Това не е вярно, категорично не е вярно. Никой не е искал да руши паметници и да осквернява гробове”, разказва той.

Погребението има и страничен ефект на политическо и партийно равнище”, обяснява Иван Вуцов:

“Това събитие наля масло в огъня за смяната на Ангел Солаков като министър на вътрешните работи. Мисля, че той не отиде в съветското посолство за смъртта на космонавтите, а само на поклонението на Гунди и Котков. Беше и на гробището човекът.

Солаков си понесе последствията за погребението на Гунди и Котков. На едно заседание на Политбюро, когато го сваляли, му казали, че на погребението на Георги Димитров не е имало 550 000 човека, колкото са дошли за футболистите.”

ЕДУАРД ПАПАЗЯН

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Краят на традиционният есенния фестивал в Китай предизвика огромно задръстване от автомобили в близост до Тол-станция на магистралата в Женгжу, провинция Хенан, Китай. Снимка: REUTERS /

Бизнесменът Тодор Хаджижеков, станал известен с прякора си Тотко Поршето, който бе погнат за нелегална фабрика за цигари край Костинброд, е оправдан тихомълком! След шумната акция през декември 2012 г. по разбиване на тайния цех Хаджижеков е оневинен окончателно, а сега с юристи подготвя иск срещу прокуратурата за 100 хиляди лева,

Със здрав банкет и кючеци на Азис загря отборът на "Атлетик" (Куклен) за мача с "Левски". Днес храбрият аматьорски тим ще посрещне "сините" в двубой от турнира за Купата на България. За отбора от малкото градче, разположено в полите на Родопите, това ще бъде най-големият мач в цялата му история. Срещата ще се играе в Пловдив,