Веднъж бях болен и мама ми каза да не ритам. Отговорих, че не мога и ден без футбол, а татко само ме прегърна, изборът си беше мой
Подписвам с “Вердер” за още 3 г.
Илия Груев-младши е роден на 6 май 2000 г. Син и съименник е на бившия национал Илия Груев, който е треньор на “Дуисбург”. Малкият Илия израства в Германия и започва да тренира там. До 2015 г. е в “Рот-Вайс” (Ерфурт), след което преминава в един от емблематичните за немския футбол клубове - “Вердер”. С отбора до 17 г. Груев-младши стана през изминалия сезон шампион на Бундеслигата Север/Североизток. Като такъв тимът от Бремен игра в полуфинала за националната титла в тази възрастова група, в който отстрани “Борусия” (Дортмунд). Във финала Груев и съотборниците му паднаха с 0:2 от “Байерн”. От миланалата година Илия е юношески национал на България. След кратка ваканция у нас той пое отново към Германия, но преди това даде интервю за “24 часа”.
- Илия, стана вицешампион на Германия до 17 г. Какви емоции ти донесе финалът на сезона и въобще постигнатото в него? Все пак не често българин печели сребро в немския футбол.
- Наистина финалът на този сезон беше нещо много значително за мен. В нашата Бундеслига
станахме
шампиони рано
и беше ясно, че ще играем на полуфиналите за титлата. Ние в отбора бяхме много радостни от това, а и в клуба, защото “Вердер” отдавна не бе играл на такава фаза при 17-годишните. В полуфиналите срещнахме “Борусия” (Д), много силен съперник. И двата мача се получиха добри, особено за нас. Вкъщи направихме 1:1, а в Дортмунд победихме с 3:0. Много бяхме щастливи, че отиваме на финал. За нас беше уникално. Финалът се игра в Мюнхен на “Грюнвалдер щадион”. Имаше над 5000 зрители. Всичко беше организирано страхотно. Предишната вечер имахме банкет заедно с “Байерн”, имаше представители на ГФС. За жалост, загубихме. Първите няколко дни, естествено, имаше разочарование. Но
въпреки загубата
смятам, че
направихме
много
добър сезон
- Всъщност паднахте с 2 късни гола.
- Да, но не играхме така, както можем. До почивката резултатът беше 0:0. 5 мин след началото на втората част изгониха едно момче от нашия отбор. 5 мин преди края пък “Байерн” вкара. Пробвахме да атакуваме, но се оголихме и при контраатака стана 2:0.
- Разкажи малко за полуфиналите с “Борусия”. Школата на дортмундци има солидно реноме.
- Да, наистина школата там е много силна. Отборите им до 17 и 19 г. постоянно се борят за титлата на Германия. По-големите станаха шампиони, но ние спряхме по-малките. В Бремен и двата отбора направихме много силен мач. Имаше публика над 2000 човека. Заслужено завършихме 1:1.
- Получи жълт картон в този мач.
- Наш защитник пропусна топка и се наложи да направя тактически фаул, който се получи малко груб. В Дортмунд още в 5-ата мин домакините останаха с човек по-малко. След това мачът се разви много добре за нас. Разигравахме топката. Преди почивката открихме резултата, а през втората част вкарахме още 2 гола. Много се радвахме, пяхме.
- Въпросните мачове бяха проследени от родителите ти. Как ти повлия това?
- Радвам се, че бяха там, но
по принцип
за мен това
няма значение
Аз се концентрирам върху самия мач.
- Как се получи така, че толкова рано си осигурихте титлата в Бундеслигата Север/Североизток?
- По принцип тази лига е много силна. През изминалия сезон обаче имаше голяма разлика между първите 3-4 отбора и останалите. В нашия отбор се разбираме много добре, между нас има развит синхрон.
От 26 мача
спечелихме 25
Е, в някои имахме и късмет, но без това не може. С “РБ Лайпциг” имахме 2 трудни мача, а единият бе единствената ни загуба. С “Хамбургер” е местно дерби и мачовете също са трудни. Това важи и за “Херта” и “Волфсбург”. Но въпросните 3 отбора нямат много добър набор. По принцип преди сезона “РБ Лайпциг” се водеше фаворит. Имат 6-има национали на Германия до 17 г. Бяха и на европейското в Хърватия. Но като отбор не успяха да се представят добре и затова завършихме с 16 т. преднина.
- Как се чувстваш на поста опорен халф?
- Играя сам като дефанзивен халф, защото използваме системата с ромб. Изнасям топката. Заставам между двамата централни защитници и не се включвам много напред, тъй като съм само аз пред тях. Много ми допада тази позиция. Играя често с топката и това ми харесва. Вече 2-3 г. съм опорен халф, но винаги съм играл в средната линия.
- Рита в 28 от 29-те мача през миналия сезон, вкара 3 гола и записа 4 асистенции, което за твоя пост е много добра статистика. Как успяваше да си така постоянен?
- Всяка седмица
работя много
здраво на
тренировките
Правя го и в мачовете. Това е. Успях да остана без контузии през годината. Всички мачове започвах титуляр. В 4-5 ме сменяха в самия край. Радвам се, че записах толкова минути игра. Няма по-хубаво от това.
- Не всеки син на футболист го последва, но при теб е така. Как се случиха нещата?
- Още от много
малък си играех
само с топка
Майка ми Петя ми е разправяла. Никакви колички или нещо друго. Баща ми никога не ме е карал да правя нещо, не ме е насочил той към футбола. Спомням си една случка. Бях II или III клас. Тръгвахме майка ми да ме кара на училище. И тя ми казва в този ден да не ритам, защото съм болен. Отговорих, че не мога и един ден, без да ритам. Баща ми още беше в спалнята, но бе чул думите ми. Стана, излезе и само ме прегърна. След това каза: “Отивай на училище.” Иначе първо бях в един малък отбор, но реално започнах да тренирам в “Рот-Вайс” (Ерфурт). Имаше моменти, в които ме пращаха в горния набор - 1999. Постепенно с времето други клубове започнаха да проявяват интерес към мен.
Мисля, че от “Вердер” се обадиха на родителите ми първо през 2010 г. Ходихме после 2 пъти с майка ми да разгледаме школата. Покани ни Франк Бауман, който сега е спортен директор на “Вердер”. Стана ясно, че той държи да отида при тях. Аз самият осъзнах, че ако искам да продължавам да се развивам във футбола, трябва да сменя клуба. В Ерфурт също има много добри условия, но “Вердер” е име в Германия.
- Кое те убеди да избереш “Вердер”?
- При посещенията си там усетих, че всички
в школата и в
клуба са като
едно голямо
семейство
В други отбори след слаб сезон често трябва да си ходиш. Вече съм 2 г. там и първоначалното ми впечатление не ме е излъгало. Всички във “Вердер” се подкрепяме. 20 момчета сме в нашия отбор и наистина сме като семейство. Заедно живеем в пансиона, заедно ходим на училище и, разбира се, тренираме. Всичко правим заедно. Баща ми каза да отидем да видим и в други отбори какви са условията. Аз обаче вече бях избрал Бремен. А и като малък бях фен на “Вердер”.
- Как съмвместявате училище и тренировки?
- Понеделник и сряда сутринта между 8 и 9 ч имаме тренировки на базата и след това отиваме на училище. Следобед провеждаме още една тренировка. В сряда е същото. Вторник е свободен ден. След това се готвим спрямо това кога ни е мачът през уикенда. Училището е на 15 мин от базата. Пансионът е в самата сграда на новия стадион. Под нашия етаж е администрацията, която отговаря за школата. Има жена, която се грижи за нас. Тя ни е като втора майка. Още един пример, че сме като семейство.
- Какво представляват тренировките във “Вердер”?
- В понеделник и сряда сутрин тренировката е за физика. Следващата също има 30 мин за сила, а след това тактика. И при двете интензитетът е голям. Четвъртък и петък тренировките са насочени спрямо предстоящия мач. Казах вече, че всичко е много интензивно. Понякога мачовете са по-леки от тренировките. Сега за лятната ваканция работих по специална програма, за да поддържам форма.
За 11 дни имах
8 бягания, като
най-краткото
бе 40 мин
- Дебютира за юношеския национален отбор. Наскоро в Германия те попитаха дали би играл за бундестим, тъй като имаш и немски паспорт. Какво ще кажеш по темата?
- Много се зарадвах, че ме повикаха в националния отбор на България. Още на първия сбор страшно ми хареса. Чувството да играеш за национален отбор е много различно. Не успяхме да прескочим квалификациите във Финландия. Много ми беше гадно 2-3 дена. Бях тъжен, тъй като и за първи път там бях капитан. Та радвам се, че ме извикаха да играя за България. От немска страна не са ме търсили. Какво ще се случи, не знае никой.
- Как ти се отрази отделянето от семейството на 15 г.?
- В началото ми беше трудно, защото сме много сплотено семейство, казваме си всичко. След половин година това нещо отмина.
- Имаш ли планове за образованието си?
- Имам още една година и ще завърша средно образование. Първо може би ще си почина. После смятам дистанционно да уча спортен мениджмънт.
- Баща ти върна “Дуисбург” във Втора бундеслига с титла в III лига и спечели купа. Ти стана вицешампион на Германия. Добър сезон за семейството явно бе отминалият.
- Да, получи се добре. Ако бях станал шампион, щяхме да имаме трипъл. Успях да гледам само 2 мача на “Дуисбург” на живо, тъй като програмата ми е натоварена. С баща ми обаче се чуваме почти всеки ден и говорим за футбол. Много се зарадвах, че влязоха във Втора бундеслига.
- И вицешампион не е лошо.
- Да, надявам се, че ще стана и шампион. Сега подписвам нов договор за 3 г. с “Вердер”.
- Как си представяш варианта да играеш под ръководството на баща си някой ден?
- Мисля,
че и двамата
чак толкова
не го искаме
Трудно ще е баща и син в един отбор. Но защо пък не?