От Русе през Люксембург до Бразилия - разследване как Гунди е играл за “Дунав”

https://www.24chasa.bg/sport/article/6374082 www.24chasa.bg

За Георги Аспарухов-Гунди се знаят много неща. Че започва кариерата си в махалата, след това отива в “Левски”. Като войник записва мач за ЦСКА на бенефиса на Манол Манолов-Симулията, а след това е пратен в пловдивския “Ботев”. И обратно при “сините” до трагичната си смърт на Витиня.

Но само за един-единствен мач той облича и екипа на русенския “Дунав”. За да играе в контролата с бразилския “Португеза” през вече далечната 1963 г.

Красивата история за участието на Гунди с фланелката на “Дунав” излезе на бял свят благодарение на Павел Белчев, който работи в Еврокомисията в Люксембург, и легендарния вратар и треньор на русенци Любен Марков.

Белчев е роден през 1983 г. в дунавския град, а баща му Белчо Белчев е завършил във ВИФ, след което става учител по физическо възпитание. Пенсиониран, той издава малка книга за русенския спорт. Още от малък Павел чете книги за футбола и спорта, впоследствие станали част от колекция, която той постоянно обогатява във времето, най-вече със справочници и футболна статистика. Докато учи в гимназията в Русе, младежът става член на сдружението на статистиците от цял свят. Неговите членове си помагат да се открива информация за мачове.

Още като малък Павел дочул, че Гунди е играл за “Дунав” в приятелски мач, но в онези години така и не можел да го потвърди. Някои от хората, с които разговарял, дори помнели, че е било срещу бразилски отбор, но най-често визирали по-популярния “Крузейро”.

“Помня, че още в онези години се бях срещнал с участници в мача или поне такива, играли за “Дунав” тогава. Някои ми потвърдиха, че Гунди е играл за “Дунав”, но така или иначе вече бях установил, че контролата е срещу “Португеза”, и просто търсех доказателство, различно от нечии спомени, пък било те и на участници в мача”, разказа за “24 часа” Павел.

Заминава да учи в Американския университет в Благоевград. Въпреки че вече е далеч от Русе, от време на време се опитвал да намери нещо онлайн основно с цел да убеди свои приятели, най-често фенове на “Левски”, които били учудени и не вярвали на историята.

“За съжаление, “Португеза” отдавна е далеч от славните си години и няма толкова материали за отбора, нищо не излизаше. После академичната ми кариера мина през Германия, Италия и Ирландия. Случваше се там да попадна на някои непознати за нас факти, които инак са били отразени от местните журналисти най-вече в статии за мачове в европейските турнири на тамошните отбори срещу български съперници. Като това за гостуващите

фенове на “Рома”,

които закъсняват с

няколко минути за

мача с “Дунав”

заради административен проблем на Дунав мост на идване от Букурещ. Или пък историята за Тодор Паунов от “Локо” (Пд), за когото се твърдеше, че е роден в съблекалнята по време на футболен мач. Даже това за Паунов бях пуснал някъде като въпрос, за да видя дали някой въобще ще успее да намери отговора”, разказва Белчев.

Така постепенно в него се изградило свеобразно хоби да търси неща, които са интересни факти, но са много малко познати и е трудно да бъдат намерени. “Когато видях, че

търсенето на такива

находки е вълнуващо

и за други,

намерих начин да го направя достъпно за повече хора, но за да направя връзката, трябва да обясня първо за едно друго мое хоби - куизовете, както днес наричат викторините. След като защитих дипломна работа в Италия, през 2012 г. се върнах в Русе, където стартирах малък бизнес, а в свободното си време започнах да ходя на куизове”, казва младият русенец.

Бързо направил силен отбор и се сприятелил със собствениците на заведенията в града, които ги провеждат и реално правят въпросите. През 2015 г. Павел спечелил конкурс и малко след това вече бил назначен на работа в Европейската комисия, където и досега работи в една от дирекциите в Люксембург.

“От разстояние вече не можех да съм токова активен с организацията по куизовете, а нямам вече и такова свободно време, но мой приятел хареса идеята ми да давам по един седмичен въпрос направо на сайта на заведението му във фейсбук, който да е част от куиза, а участниците да имат цяла седмица да търсят отговора.

“Преди няколко седмици моят приятел Бисер Христов се свърза с мен и каза, че по традиция последният за сезона куиз е благотворителен и е

решил каузата

да бъде школата

на “Дунав”

Затова беше поканил и част от треньорското ръководство да участва и ме помоли да направя няколко интересни въпроса, свързани с клуба и русенския футбол като цяло. Та така се сетих за добрата стара история за мача на Гунди за “Дунав” и ми се отвори нов шанс да опитам да я потвърдя”, разказва Павел.

Оказало се, че самият Бисер лично знае за престоя на Гунди в Русе и за срещата с “Португеза”, тъй като баща му бил личен приятел с Динко Дерменджиев и в дните си в Русе Чико и Аспарухов им били на гости. По това време двамата са в “Ботев”.

Пловдивчани идват в Русе още преди мача си с “Дунав”,тъй като предната седмица има реванш за купата на Съветската армия срещу другия клуб в града - “Локомотив”. Мачът е протоколен, защото в Пловдив “Ботев” е бил с 9:0. В този мач Гунди, Дерменджиев и Попов затова и не играят”, посочва Белчев. Той решил да включи за куиза въпроса за участието на Аспарухов за “Дунав” и пак да поднови търсенето.

“Започнах да търся хора, които евентуално да пазят снимка от мача. В годините вече се бях убедил, че източник като вестник или справочник със съставите на двата отбора няма да намеря. Насочиха ме към Любен Марков, вратар на “Дунав” в най-силните години на отбора. Оказа се, че през баща ми с него сме семейни познати и почти съседи в Русе. Марков ми разказа за спомените си от мача, свърза се с двама от игралите в него - голмайстора Димитър Василев и Емануил Димитров, но се оказа, че и те нямат снимка от срещата”, признава Павел.

“Самата идея за намиране на снимки от срещата обаче беше като цяло нов момент за мен - аз преди търсех основно писмени източници, в които евентуално да намеря съставите и развоя на мача. А и в крайна сметка това е, което остава в статистиката. За потвърждение на историята обаче снимка щеше да свърши още по-добра работа. Това ме накара да потърся друг тип хора по бразилска линия, откъдето паралелно също търсех детайли за мача. Такива хора, които събират по-скоро снимки на даден отбор или на конкретни футболисти. По онова време звезди на отбора на “Португеза” са вратарят Феликс, който през 1970 г. става и световен шампион, и Иваир”, спомня се младият русенец.

“Португеза” не идва

до Европа само за мач

с “Дунав”. Бразилците

правят цяло турне,

в което срещат дори италианските грандове “Интер” и “Ювентус”. По онова време тимът е втори по сила в щата Сао Паулу след “Сантос” на Пеле. Успява да победи “Интер” с 3:2, а след това италианците стават два пъти европейски шампиони. Светна ми, че дори да не излезе снимка с Гунди, може би поне ще намеря такава, на която ще е Феликс. И това не би било малко - все пак друг световен шампион не мисля, че е стъпвал на градския стадион в Русе. И така бразилските ми познати ме насочиха към профила на Felix Mielli Venerando като такъв, който притежава безброй снимки на вратаря. Свързах се веднага с човека и му разказах историята и защо мачът е особен за българската публика. Той обаче каза, че, за съжаление, в този мач Феликс е оставен на пейката за сметка на резервния вратар Орландо”, разочарован е Павел.

“Имаше единствено състава на “Португеза” от мача, което все пак беше пробив. Аз си направих устата, че сигурно познава някого, който може да има снимки от турнето, и той обеща да разпита. Историята явно го заинтригува и така всъщност той намери негови приятели, които изровиха снимките от музея. Държа и в статията да споменеш, че снимките са налични благодарение на Museu Historico da Portuguesa - Dr. Eduardo de Campos Rosmaninho. Нататък беше лесно - Любен Марков ми написа имената на всички футболисти на “Дунав” от снимките. Бисер също беше изключително доволен, като споделих снимките публично”, споделя младият статистик от Русе.

Според Павел Белчев показателното в тази история е, че отбор от четвъртото ниво на бразилския футбол има и поддържа музей с такъв сериозен архив. “Намерих сайт на музея и въобще у нас дори грандовете са далеч от това да имат такава придобивка. Надявам се във времето това да се промени. Та това е, общо взето, малко дълго стана, но за по-кратко нямах време. Не знам фокусът в материала ти дали ще е върху находката или върху самия път за стигането до нея, но при всички положения смятам, че това е интересно”, завършва Павел.

Аспарухов имал любовна тръпка край Дунава, преди да се ожени

Голмайстор за “Дунав” в историческия мач е Димитър Василев-Вуйчо. Той е роден през 1940 г. в Павликени.

Баща му Васил Петков-Гарата е бивш капитан на “Етър”. През 1956 г. започва в “Червено знаме” (Павликени), първо като вратар, после като защитник. През 1958 г. преминава в ЦДНА и играе там до 1960 г. След контузия отива в “Септември”, а след това пристига в “Дунав”. Първият му мач и на 4 юни 1960 г. - участва в

контролата с “Ференцварош”

на Флориан Алберт в Русе,

спечелена с 4:3, и удря две греди от преки свободни удари.

Остава в “Дунав” до 1968 г. После отива в другия русенски тим - “Локомотив”, спира с футбола и става администратор.

“На 12 май 1963 г. посрещнахме “Ботев” в първенството”, спомня си той. “Поведохме с 1:0, а гостите ни вкараха три гола. Разочарована, публиката си тръгна 5-6 минути преди края на мача”, разказва Вуйчо. “Другата “левачка” в “Дунав” - Васил Разсолков, с когото бяхме много добри приятели, ми вика: Гаро (такъв ми бе прякорът в Павликени), тия ни хванаха, загубихме. В тоя момент Никола Йорданов бележи гол и става 2:3 в 88-ата мин. Бият център, какво я замотаха топката, Чико я сбърка с техния център-нападател, Виден Апостолов се спъна и стана 3:3. Хората бързаха да се върнат и да видят как стана обратът. В този мач Гунди игра срещу нас. Два дни по-късно трябваше да играем приятелски мач срещу “Португеза”. В тези времена в България често се практикуваше, когато наш отбор играе контрола срещу известен чужд съперник, да бъде подсилен с играчи от други състави, от пловдивски или софийски отбори. Няма да забравя, когато попитах защо ще вземаме играчи от “Ботев”, ми отвърнаха, нали знаеш, трябва да се подсилим малко. Като пример ще кажа, че през 1959 година, когато “Крузейро” игра приятелски мач с “Дунав” в Русе, завършил 1:1, с гол за русенци, вкаран от Атанас Цанов от дузпа, за нас е пазил националният вратар Йордан Йосифов от “Локо” (Сф)”, обяснява Димитър Василев.

“С Гунди се имах много отдавна, още преди този мач. Играл съм две години в ЦДНА, една в “Септември” (София), стигнах до “Б” националния отбор. Докато бях в ЦДНА, много обичах да дружа с левскарите, на терена се сражавахме, ритахме се, но след това бяхме приятели. И след мача с “Ботев” председателят на “Дунав” Йордан Петров-Яфата вика Гунди и Иван Занев и им казва, че остават да играят с нас. Разбрали се с треньора. Двамата останаха да подсилят халфовата линия. Спаха в хотел “Дунав”. В тези години Георги Аспарухов играеше като десен инсайд, център-нападател ни беше легендата Никола Йорданов. Аспарухов беше добро момче и се водеше. Гунди беше доволен, че ще носи фланелката на “Дунав”.

Вечерта преди мача

го разкарвахме по гезмето

в Русе с Мано Димитров. Всички бяхме млади, весели. Такива бяха времената! Може да се сритаме здраво на терена, но след това сме приятели извън него”, разказва Вуйчо.

Мачът с “Португеза” е във вторник, два дни по-късно, на 14 май. “Футболът в тези години в Русе беше магия. Стадионът с “Крузейро” беше препълнен, така беше и с “Португеза”. Бразилският футбол беше на мода, играчите им бяха непобедими. Както казваше треньорът Любомир Ангелов-Старото, за това какво не може един бразилски футболист - не може да глътне топката”, допълва играчът на “Дунав”.

“Не се изложихме, играхме. Те - техничари. Като дойдоха да загряват, гледаме с Разсолков - ние правим спринтове, а те разгряват на центъра на терена, прехвърлят си топката на колене, на глава, тя не може да падне на земята. Всичко на градския стадион в Русе бе организирано много добре, свири ни оркестърът на речния флот. Проблемът преди мача бе само един. Бразилците си идват със своя топка и искат да играем с нея. Нашите топки стари, с цип, с възела навървяш, за да ги помпаш вътре. Техните, “унгарски”, помпат се с игла. Нашите, като се намокрят, от 680 грама натежават до 2 кг, ако те ударят с някоя от тях в главата, ухото ти дава заето цяла седмица. Техните топки бяха червени, малко по-малки, ушити пак от 27 парчета, по инструкция. Ние излизаме и започнахме с наша топка първото полувреме, а с тяхна изиграхме второто. Преди почивката ни вкараха един гол. В 30-ата минута появилият се като смяна Нилсон откри резултата. Не си спомням какви положения имахме, но играхме смело и навито. Като българи искахме да покажем, какво “Дунав” може да играе срещу такива отбори, да се представим добре. На полувремето сменихме топката, домакинът вика - изтървахте ги. След почивката ние се разиграхме. Спомням си, че повечето бразилци бяха черни, едри, снажни. Не сме ги ритали, нямаше неприятни сцени. “Дунав” им импонираше с бърза игра, с много желание, Кольо Йорданов удари и греда за нас. Някъде към 87-ата минута събориха Ремзи Нуриев пред пеналта, точно до дъгата. Аз изпълнявах фаловете и дузпите, имам силен ляв крак. Залагам я аз топката, бразилците направили стена на 7 метра. Васко Разсолков вика: Ще ги уцелиш ли, а аз отвръщам - каквото стане! Винаги съм се засилвал двадесетина метра и биех с пълна сила, без да се целя на някое специално място. След засилката стигах чак до стената срещу мен, не можех да се спра. Засилвам се и сега, срещу мен седем души стена. След удара

стигнах чак до стената

и се блъснах в нея

Не видях топката, но чух, че хората викат “гооол”. Видях, че двама от бразилците лежат на земята! Сигурно, като са видели как се засилвам, са се уплашили и сами са паднали на земята. Нейсе - 1:1! Топката минала точно между главите им и спряла в мрежата. В онези години си попийвах и Спиро Дебърски ме беше кръстил “летящото буре”, като биех фаловете. Искам пак да подчертая как в тези години си създавахме настроение, играехме на терена, но после си оставахме приятели! Топката влезе на педя от гредата!”, описва гола си Вуйчо.

“Чест прави на нашите партийни ръководители тогава, спомням си, че беше Петър Данаилов, че след мача изпразниха целия ресторант “Дунав” и градината, поканиха нас и стари футболисти, директори на предприятия, които в тези години даваха парите на играчите, да купонясват с бразилците. Най-смешният момент беше колегата ми отдясно Добри Добчев, с него 8 години играхме заедно, лека му пръст . Някъде към 23 часа, в градината, идва Добри, прегърнал един от бразилците, и ме ръга: “Вуйка, къде е треньорът Атанас Цанов, да ме види, че го хванах най-после тоя бразилец!”. Имаше голямо настроение в нас, такива бяха годините. Гунди игра в целия мач, беше с нас в ресторанта, прибраха се на другия ден с влака”, продължава разказа си голмайсторът в мача.

“След този мач хората в Русе много уважаваха Георги Аспарухов, никога не забравиха, че той е защитавал и цветовете на “Дунав”. Като дойдеше тук в мачовете с “Левски”, никога не го освиркваха. След две години той вече е при “сините”, идват пак в Русе, а аз играя последен в защитата, треньор беше Берков. Тогава го пазеше Огнян Илиев, а Жоро Димов пази Георги Соколов. Никога няма да забравя как Огнян го риташе здраво, малтретираше го, а ние водим с 2:0, треньор им беше Рудолф Витлачил. “Дунав” беше в синьо, а те бяха с червени фланелки. Когато играехме с голям отбор, Берков, лека му пръст, казваше - и слонът е голям, но индийците го яздят! Още от първото полувреме водехме с 2:0, а Гунди тъжно ми викаше: Кажи му на този селянин бе, Вуйчо, стига ме е ритал, бе! За тази победа дунавци взели по 100 лв. премия, огромна сума в тези времена! Гунди беше истински човек, джентълмен!

Имаше и “русенска връзка”, още не беше женен. Още при първото идване го запознахме с красавицата Лина, щерката на бай Коста, беше голяма симпатяга. Отборите обикновено гостуваха тук вечер, пътуваха на другия ден. Какво е имало между тях, не знам, но Гунди редовно се разхождаше с нея по центъра на Русе, поне на два пъти излизаше с нея, когато гостуваше тук.

Аспарухов беше невероятен човек, добър приятел. Разказвали са ми, че когато се оженил, още играели на сгурията на “Спартак”. Техният домакин ми разказа как по време на един мач дикторът обявил по уредбата, че са дали жилище на Гунди, а той няма какво да сложи в него. Няколко души минали с каскети през публиката и събрали пари, после купили нафтова и готварска печка и бойлер, да го обзаведат”, завършва разказа си голмайсторът в историческия мач Димитър Василев.

Знаменит треньор извежда "Португеза" в Русе

Най-известното име в “Португеза” от състава, който играе срещу “Дунав”, е на треньора Ото Глория.

Името на бразилеца е записано със златни букви в историята на португалския “Бенфика”, където отива след престой в “Ботафого” и “Васко да Гама”. Той привлича в отбора Еузебио и го прави нещо уникално. За 5 години става шампион два пъти и три пъти взема купата.

След това отива в Марсилия и след 4 месеца без загуба връща “Олимпик” в елита.

Връща се обратно в “Бенфика”, печели още две титли и купи и класира отбора за финала на КЕШ през 1968 г. в Лондон, загубен от “Манчестър Юнайтед” с 1:4 след продължения.

На световното първенство през 1966 г. извежда Португалия до третото място, въпреки че официално треньор се води Мануел да Луш Афонсо. Но всички слушат Ото Глория.

Води и Нигерия, като прави отбора шампион на Африка за първи път.

Глория пуска на терена в Русе Орландо, Перейра, Дитао, Жорже, Вилела, Касио, Неивалдо, Силвио, Джино, Наир и Иваир.

Джино Орландо е бивш национал на Бразилия, който има 8 мача за “селесао”. И в тях бележи цели 3 гола. Най-голямата част от кариерата си прекарва в “Сао Паулу”, като с неговия екип за 447 мача бележи 233 попадения.

Иваир Ферейра започва кариерата си в “Португеза”, но става два пъти шампион с “Флуминензе”, а в края на кариерата си играе с Еузебио в Португалия.

Наир и Дитао предизвикват първия сериозен скандал в историята на бразилския футбол, когато започват преговори с “Коринтианс” за тяхната покупка. Двамата вече са стигали и до националния отбор през 1965 г., а шефовете на “Коринтианс” преговарят с двамата зад гърба на босовете на “Португеза”. В края на кариерата си Наир предава екипа си не на кого да е, а на Роберто Ривелиньо, едно от най-великите крила в историята на футбола.

Наивалдо пък е вечната резерва на Гаринча в “Ботафого” и точно е избягал от сянката му в “Португеза”, когато идва в България.

Вилела е любимият защитник на великия вратар Феликс, като няколко пъти е викан и в националния отбор, но само за легери.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Аверът на сина на Йоско Костинбродския - Иван Йосифов, влиза в пандиза, научи "България Днес"! Петко Стоянов-Пендака е спряган като един от тарторите на банда за наркоразпространение и опити за покушения над магистрати заедно с Малък Йоско. Преди броени дни Пендака призна вината си и сключи сделка със спецпрокуратурата да лежи 4 години в панделата.

Световният и олимпийски шампион по вдигане на тежести Гълъбин Боевски изплува от нелегалност, за да даде показания по делото за бардака в столичния хотел "Шератон", научи "България Днес"! Процесът се точи на втора инстанция, след като на първа аверите на Боевски бяха оправдани. Неясно защо спецпрокуратурата нито обвини Боевски за вертепа,

Зрелищна възстановка на въоръжени комити, които слизат от планината, за да обявят свободата на Банско, а банскалии ги посрещат с народно веселие и цветя, беше акцентът на третия фестивален ден на Национален фестивал за народно творчество „Фолкорна магия“. Впечатляващата демонстрация беше дело на самодейците към НЧ „Никола Вапцаров 1894“ и