Божидар и Матей Пампулови: По наше време тенисът бе в 9-а глуха, БКП лансираше борбата и щангите

https://www.24chasa.bg/sport/article/6376830 www.24chasa.bg
Снимка: Бончук Андонов

Най-големите български тенисисти са най-добрите дипломати - сестри Малееви, Григор Димитров, Цветана Пиронкова, хубаво е и чиновниците да разберат това

Божидар Пампулов е роден на 29 април 1949 г. в Пловдив. Дългогодишен състезател за купа "Дейвис". За отбора на България има 13 победи и 22 загуби. 

Държавен шампион за юноши и мъже.

През 1973 г. участва в квалификациите на “Уимбълдън”, но губи още в първи кръг от Клиф Летчър с резултат 7:9, 4:6. През 1975 г. участва в квалификациите на “Ролан Гарос” и стига трети кръг след победа над Франческо Ричи Бити (Ит), който доскоро бе президент на Международната федерация по тенис.

През 1975 г. Матей и Божидар Пампулови печелят сребро на двойки от европейското във Виена и това е първият медал за България от голямо състезание. 

През 1977 г. става европейски шампион на смесени двойки в Марибор с Мима Яушовец (Юг). От години е треньор в Дорнбирн (Ав).

Матей Пампулов е роден на 29 април 1949 г. в Пловдив. Също дългогодишен състезател за купа “Дейвис”. За отбора на България има 7 победи и 13 загуби.

През 1973 г. участва в квалификациите на “Уимбълдън”, но губи в първи кръг 4:6, 2:6 от Питър Къртис. През 1975 г. участва в квалификациите на “Ролан Гарос”, където отпада в трети кръг след 1:6, 6:4, 4:6 с румънеца Йонел Сантею. 

Като треньор Матей има основна заслуга за успехите на една от най-добрите австрийски състезателки Тамира Пашек. 

Братя Пампулови от години участват в програми на Българската федерация по тенис за развитие на млади състезатели.

- Как започнахте с тениса?

Божидар Пампулов: Увлече ни брат ни Емилиян, който е 5 години по-голям. Той в далечната 1955 г. започна да играе тенис. Това стана на един летен лагер под ръководството на учителя по физкултура Веселин Лазаров. На следващата година също през лятото един ден родителите ни заведоха на кортовете на “Локомотив”, които се намираха непосредствено до футболното игрище на Асеновградското шосе. От този ден започна нашият нов живот.

- Имаше ли възможност да се занимавате с друг спорт?

Б. П.: Разбира се! Увличаха ни всички игри с топка. Особено футболът. Най-големият ни брат вече тренираше в клуба. Но един ден се върна вкъщи със счупен нос. И след това спря да играе. Изглежда, че индиректно това е повлияло и на нас. Когато по-късно напреднахме, една невидима сила започна да ни тегли като силен магнит към тенис корта.

Колкото повече

наближавах корта, усещах

как забързвах крачките

Адреналинът се покачваше още повече, когато чувах ударите по топката на играещите.

- Как станахте специалисти на двойки? Какви са тайните в такива мачове?

Б. П.: С Матей сме близнаци. Той е десничар, а аз левичар - идеалната комбинация. Той посреща ретурите отдясно и блокира неудобния сервис по диагонала с форхенда си. Същото е от лявата страна. Там съм аз. Играта по двойки е доста по-различна от тази поединично. В арсенала се включват специфични удари, най-вече късите диагонали и, разбира се, волетата, които задължително следва да бъдат пласирани ниско под мрежата. Както и ретурите, които са по-различни от тези при играта поединично. Разбира се, най-важни са синхронът между двамата играчи и хармонията между тях. И когато се намери балансът между различните компоненти, нещата се получават. И не на последно място - духът. Да помогнеш, когато другият е в криза, после той да стори това с теб. Ето тези неща са много важни. Много често победата и загубата висят на косъм. Да “измъкнеш” един загубен мач, доставя истинско удоволствие. И обратно, да загубиш спечелен мач боли.

- Божидар, имате победи над първия водач в световната ранглиста Илие Настасе, срещу шампиона от “Уимбълдън” Ян Кодеш, срещу звезди като Метревели и Морозова, Адриано Паната. Разкажете нещо повече.

Б. П.: Всеки играч мечтае да победи най-добрите. Мотивацията е огромна. Просто в такива мачове няма какво да губиш. Раздаваш се допоследно и усещаш силно вдъхновение. Поникват ти криле и започваш да летиш. Когато “звездите” играят, трибуните са пълни, нещо, което още повече мотивира. Удоволствието от победата над тях е в пъти повече от всяка една друга. От нея черпиш огромна вяра за това, че можеш. Такава победа те зарежда с огромна енергия. (Победата над финалистите от “Уимбълдън” Александър Метревели и Олга Морозова е на европейското в Марибор, където Пампулов печели с носителката на титла от “Ролан Гарос” Мима Яушевац. Метревели показва, че трудно приема загубите. Срещу Кодеш успехът е в Пловдив, а срещу Настасе - в Будапеща. Тогава великият румънец идва да поздрави българите. В кариерата си Пампулови имат победа и над Павел Сложил, впоследствие треньор на Щефи Граф, Дженифър Каприати и Магдалена Малеева - б.а.)

- Преди години тенисът не бе от най-обичаните спортове от ръководителите в България. Това проблем ли бе за вас?

Б. П.: Да, разбира се. Ние бяхме силно ощетени. Тенисът беше в девета глуха. БКП лансираше борбата и щангите. И думата дискриминация в спорта пасва най-добре. И като прибавя това, че тенисът дълги години не фигурираше в олимпийските спортове, картината е още по-ясна. Причината беше, че играят професионалисти. А какви бяха тогава спортистите от целия соцлагер, които участваха на олимпиадите? Не бяха ли професионалисти? Как се правеха световни рекорди в щангите?

- Имахте ли трудности да пътувате в чужбина?

М. П.: Живеехме зад желязната завеса. За всяко пътуване

се изискваше разрешение

от международния отдел

на БСФС, което всъщност

представляваше

Държавна сигурност

Пътуваше се със служебни паспорти.

- Кои треньори най-много са ви помогнали?

Б. П.: На първо място ще спомена Здравко Рангелов. Той беше нашият първи треньор. Когато започнахме да играем, той беше още ученик в десети клас. Той постави основата на прословутата пловдивска школа. След него дойде брат му Рангел Рангелов. На него дължим също много. По-късно, когато дойдохме в София, започнахме да тренираме под ръководството на Ники Николов, който преподаваше в МЕИ. Българската федерация по тенис фаворизираше треньорите на най-добрите играчи, които автоматически ставаха и треньори на националния отбор. По-късно треньор на националния отбор при мъжете стана Ангел Пенчев, който от Русе се премести в София. В родния си град успя да изгради редица играчи, които достигнаха до върховете на нашия тенис.

- Вие сте от Пловдив, трудно ли бе преместването в София?

М. П.: В началото винаги е трудно. Няма го бащиния дом. Родителите са далеч. Комфортът и удобствата също липсват. В един момент осъзнаваш, че започва нова страница от живота ти. Хубаво беше, че по-възрастните ни братя Димитър и Емил вече следваха в София. Живеехме в една стая тримата с Емил в един апартамент на ул. “Априлов”. Добре беше, че беше близо до Борисовата градина. Лошо беше, че от душа течеше само студена вода. Хранехме се по студенстките столове. Но когато човек е млад, не забелязва несгодите и бързо привиква с тях.

- Кои са били най-неприятните ви съперници?

Б. П.: По принцип много мразех да играя срещу гиганти. Тези “чудовища” правят лесни точки. Най-вече със сервиса. Много неприятни и неудобни от българските тенисисти ми бяха Илия Илиев, който е с една година по-голям, защото е левичар и играеше много “криво”. Побеждавах го много трудно. Дори един или два пъти загубих. Но със силно лифтирания си форхенд той разбиваше моя тайминг, с което ставах неуверен. За мен той беше неудобен, но за Матей точно обратното - много лесен. Причината е в това, че аз съм левичар и той беше свикнал да играе срещу тях. Друг неудобен играч за мен беше Кирил Яшмаков. Имаше плътни удари от задната линия, което ми пречеше да подготвям атаките си и да печеля точки на мрежата, мястото, където се чувствах много комфортно.

- Вие сте от едно поколение с Любен Генов. Срещу него ли бяха най-трудните мачове в България?

Б. П.: Любен Генов беше много стабилен играч от задната линия. Играта му беше пригодена за червени кортове. При мен беше обратното. Имах много добър сервис и волета. Прилягаха ми бързите настилки. Най-големите си успехи постигнах именно на такива кортове. Побеждавах го винаги в зала “София” и само веднъж или два пъти на червени кортове.

Бях неотлъчно шампион

на страната в зала

и само веднъж или два пъти на открито. На една балканиада в Атина на финала в решителната среща на двойки Любен Генов седна на капитанския стол. Играеше се в 3 от 5 части, ние водехме уверено 2:0 сета. На смяната Любен се обърна към Матей и каза: “Копеле (така се обръщаха софиянци - б.а.), знаеш ли, че досега не си сбъркал нито един ретур?”

- Имало ли е спречквания между вас и други национали с тенисисти от бившия СССР и социалистическите страни?

Б. П.: Една от положителните страни на онова време бяха засилените контакти с елита от играчи от соцстраните. Ние гостувахме в Москва и съвместно със съветските тенисисти тренирахме, после те идваха у нас. Това, че сме славянски народи, ни помагаше да се сприятеляваме. В тези години бяхме приятели с много от тях. Ще спомена Морозова, Тарпишчев, Богомолов, Исланова (по-късно тя се омъжи и се преименува Сафина. Майка на Марат и Дарина Сафини - б.а.), Егоров, Коротков и др.

- Как се допълвахте в двойката?

М. П.: Нещата идваха от само себе си, доста често по интуиция. Сякаш имахме очи и на гърба. Бързо запушвахме празните и уязвими места. Защото е много важно да се намери балансът между агресията и отбраната. И когато това стане, нещата се получават.

- С кои титли се гордеете най-много?

Б. П.: Разбира се, с европейската на смесени двойки с Мима Яушевац, на сребърния медал на европейското с Матей на двойки и на трите първи места на балканските игри. По наше време хората оценяваха това.

Заслужено ни удостоиха

със званието “заслужил

майстор на спорта”

Такова отличие получаваха и художниците - народен художник, артистите - народен артист.а Ние всички се гордеехме с това. Хората ни обичаха.

М. П.: Безспорно тези от европейско първенство и на балкански игри. По наше време тези титли бяха най-ценните.

- Кое е най-странното нещо, което ви се е случвало по турнири?

Б. П.: Има доста интересни случки, които съм ги описал в книгата, която наскоро завърших.

- Как бихте се описали един друг?

М.П.: Когато толкова години живяхме заедно, просто не се замисляхме по този въпрос. Сега, когато не сме заедно, разбираме колко силна е била връзката между нас. Непрекъснато се търсим. Добре, че техниката отиде толкова напред и това не е вече проблем. Единствено часовата разлика пречи.

- Карали ли сте се на корта?

Б. П.: Никога. Много важни в двойките са позитивното мислене и духът. И когато започваха да падат, било то при мен или при него, правехме всичко възможно нещата да тръгнат.

- Какво си казвахте най-често между разиграванията?

Б. П.: Днес играчите се събират след всяка точка и едва ли не правят конференция. По наше време не беше така. Казвахме си най-важните неща. Например, когато сервирах, го информирах в кой ъгъл ще е. Знаех кога той ще пресича. Просто елементарни неща от кухнята на тениса.

- Коя настилка бе най-подходяща за играта ви?

Б. П.: Много ни прилягаше бързата настилка. На нея се чуствахме най-комфортно. Високото темпо ни беше любимо.

- Има ли нещо общо между тениса с дървени ракети и този сега?

Б. П.: Разликата е оттук до небето. Новите материали, които навлязоха благодарение на астронавтиката и по-специално ракетостроенето, направиха тениса още по-динамичен. Карбонът, графитът, кевларът, титанът и други подобни материали се оказаха по-здрави от стоманата и по-леки. С така направена ракета е детска играчка да изпратиш със сервис топката с 200 км в час. Нещо, което с дървената ракета беше невъзможно. Днес голяма част от жените в топтениса успяват в това.

- Какво е различното в спорта ви по ваше време и в последните години?

Б. П.: Както по-горе споменах, на първо място материалите, с които са направени ракетите. По наше време кариерата на тенисистите приключваше, когато играчите достигаха 30-годишна възраст. Днес горната граница достига понякога дори и до 40 г. Вие видяхте Томи Хаас, който е на почти 40 г., победи Федерер две седмици преди “Уимбълдън”. А Роджър, който скоро ще е на 36 г., забележете, без да загуби сет, безапелационно спечели “Уимбълдън”. Причината за това се крие и в отличната физическа подготовка, на която играчите наблягат днес.

- Кой е най-добрият тенисист, ако сте склонни да правите подобна класация?

Б. П.: Безспорно

това е Федерер. Той просто

е феномен

Ако става въпрос за червени кортове, това е Надал. Никой друг не е печелил 10 пъти “Ролан Гарос”. Неслучайно го наричат Краля на клея. В челната петица за най-добрите за всички времена бих включил и Джокович, който удържа при особено силна конкуренция в продължение на две години да бъде неизменно номер едно в световната ранглиста. Тези трима тенисисти вдигнаха летвата много високо. Толкова високо, че все още никой от по-младото поколение да не спечели турнир от “Големият шлем”.

- Можете ли да сравните тениса с някое изкуство?

Б. П.: Между тениса и изкуството има много общо. След много тренировки и работа нещата започват да се напасват, за да дойде моментът, когато се получава хармонията. Същото е и в музиката, и в живописта, и в литературата. В основата на всички тях е творецът. И когато творбата е готова, всичко изглежда добре подредено и естествено. Ето защо творецът е щастлив човек.

- Божидар каза, че подготвя книга, какво да очакват бъдещите читатели?

Б. П.: Завърших книгата. Написах я, за да помогна с богатия си житейски опит, който натрупах като състезател и по-късно като треньор. В тази книга ми се иска всеки да намери нещо за себе си. Ще се радвам, ако със съветите помогна на младите играчи, на родителите да вземат правилни решения в решителните моменти и на младите треньори в овладяването на тази трудна професия.

- Пазите ли лоши спомени от някого в българския тенис?

Б. П.: Разбира се, в живота на всеки един от нас има и горчиви моменти.

Отдавна съм простил

на всички, които

са ми навредили

Опитвам се да гледам напред и да се радвам на всеки нов ден.

- Има българско момче с победа срещу сегашния водач в ранглистата Анди Мъри в мач при 14-годишните. Кой е този тенисист и какво стана с него?

Б. П.: Да, така е. Момчето се казва Кирил Димитров, а негов треньор бе Косьо Георгиев от “Левски”. Когато Кирил Димитров победи Анди Мъри, майка му разбра, че не е в състояние да даде повече на него и брат му Джейми и ги изпрати в академията “Санчес-Касал” в Барселона. Там двамата братя тренираха в продължение на две години и видяхте докъде достигнаха. Не съм се интересувал какво стана с Кирил Димитров, но зная, че и той би имал този шанс, ако в подходящия момент бе направил правилния избор.

- Бихте ли коментирали сестри Малееви, Цветана Пиронкова и Григор Димитров?

Б. П.: Всички те в различно време носеха и носят славата на родината ни. Те показваха и показват лика на страната ни в най-хубавата ѝ светлина. Много ми се иска тези чиновници в държавата, когато решават на кого да дадат най-високите държавни отличия, да прочетат написаното от мен и да им отдадат заслуженото. Крайно време е да погледнат надпартийно. Защото за мен споменатите имена са най-добрите дипломати на България.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Харесвам се, не ми пука, фука се Анджи В садо-мазо порноклип лъсна джендърът Анджелина, известна като двойничка на Николета Лозанова. 21-годишният Филип, както е родното й име, не се посвени и веднага след като преминала от мъжки в женски пол, решила да заснема видео със секссъдържание за спомен. "И за това ли ще ме мразите?

Българският снайперист Крум Хаджипетков шашна и най-добрите военни специалисти в Германия, след като уцели портокал от 800 метра разстояние. Това е само един от уникалните рекорди на българина, регистрирани по време на състезание в Германия това лято. Ефрейторът от 31-ви механизиран батальон - Хасково, спира дъха на всички с точния си мерник.

Световна шампионка по гимнастика дарява лентата си от олимпиадата в Рио де Жанейро в подкрепа на каузата "Сърце за пример". Християна Тодорова и куп популярни лица дават лични вещи за благотворителен търг в подкрепа на жени, жертви на насилие. Актрисата Стоянка Мутафова, певиците Нели Рангелова, Михаела Маринова и Сантра,