С него играчи и фенове ще разбират какво им говори Делио Роси и без преводач
"Левски” е в италианския си период - старши треньор е Делио Роси. Играчи и фенове се мъчат да разберат какво точно говори бившият аленаторе на “Лацио”, чийто преводач очевидно скъсява и опростява отговорите на въпросите.
А Роси говори умни неща. Само максимата “Защитата печели титли, но атаката пълни стадиона” е достатъчно, за да се разбере, че човекът идва от една от най-футболните страни.
Затова “24 часа” ви предлага кратък курс по футболен италиански, след който много от казаното от Делио Роси ще ви е по-ясно. На играчите също.
Основни
термини
Калчо (сalcio) - по принцип футбол. Понякога в определен контекст може да означава удар. Например - калчо а либерата (сalcio a liberata) - свободен удар.
Джокаторе (giocatore) - играч, футболист. Делио Роси, а и други италиански треньори, говорейки за своя отбор, често използват думата рагаци (ragazzi) - момчета. Използва се и калчаторе (calciatore), което вероятно няма нужда от превод.
Скуадра (squadra) - отбор. Оттам идва и прякорът на италианския национален отбор - Скуадра Адзурра (Squadra Azzurra), тоест синият отбор.
Аленаторе (allenatore) - старши треньор.
Арбитро (arbitro, с ударение на първата сричка) - съдия.
Тифозо (tifoso) - запалянко, фен, ултрас. В множествено число е тифози.
Курва (curva) - не е това, което си мислите. По принцип означава завой или крива. Във футболен смисъл това са трибуните зад вратите, където се събират най-запалените фенове. Тоест “Курва Бе” на “Герена”.
Капитано (capitano) - капитан на отбора.
Гара (gara) - Не става въпрос за жп спирка, нито за нападателя Дембеле. Това означава състезание, във футбола се използва главно за мач.
Партита (partita) - по-често се използва за мач, среща, двубой.
Джорната (giornata) - кръг от първенството.
Джироне (girone) - полусезон.
Стаджоне (staggione) – сезон.
Скудето (scudetto) – титлата (главно) в Италия. Терминът идва от нашивката във форма на щит в цветовете на италианското знаме, която всеки отбор шампион носи на фланелката си през следващия сезон.
Пала (palla) – топка.
Пунти (punti) - точки в класирането. В единствено число - пунто (punto).
Витория (vittoria) - победа, спечелен мач.
Сконфите (sconfitte) - загуба.
Пареджо (pareggio) - равен мач.
Позиции
на терена
Портиере (portiere) - вратар.
Дифенсоре (difensore) – защитник.
Различават се най-общо два вида. Първият е терцино (terzino) - краен защитник или бек, както е по-популярно. Понякога го наричат дифенсоре латерале (difensore laterale), тоест краен защитник. Думата терцино идва от разделянето на терена на три части (терци) - защита, средна линия и нападение. Различават се терцино синистро (terzino sinistro) - ляв бек, и терцино дестро (terzino destro) - десен. Ако бекът често се включва в атаките, може да го определят като терцино флуидификанте (terzino fluidificante) - проникващ бек.
Вторият е дифенсоре чентрале (difensore сentrale) - централен защитник. Преди години, когато рокендролът беше млад и двамата централни защитници се разполагаха един пред друг, а не един до друг, се различаваха стопер (stopper, от английски - спирач) и либеро (libero) - свободен, на който по едно време в България му казваха чистач или метач. Сега обаче също са дестро и синистро.
Чентрокамписта (centrocampista) - полузащитник, халф. Е там ви е бедна фантазията какво разнообразие от полупозиции има. Различават се медиано (mediano), медзала (mezzala), естерно (esterno), трекуартиста (trequartista) според мястото на терена и методиста (metodista), реджиста (regista) и фантасиста (fantasista) според ролята, която изпълняват.
Медиано е горе-долу чист опорен халф, чиято основна задача е да отнеме топката от съперника и да я върне във владение на своя отбор. Преди така са наричали всеки полузащитник, но след това започват да асоциират думата с позицията на медиано инконтриста (mediano incontrista), тоест с булдога в средата на терена, който захапва всеки съперников играч и не го пуска, докато не му отнеме топката. В момента чистите разрушители също не са много търсени, трябва да имат и градивен капацитет.
Медзала е универсален полузащитник, който умее еднакво добре да се брани и да атакува. Алтернативният термин е интерно (interno). Общо взето, това е най-натовареният халф в схемата, защото трябва да прави от всичко по много между двете наказателни полета - както казват англичаните, бокс ту бокс.
Методиста отговаря за реда в средата на терена. Има добри умения както в разрушаването на играта на съперника, така и в съзидаване на собствената. Обикновено започва атаките с пас на средна дистанция, по-рядко с дълго подаване, а най-често подава на истинския плеймейкър.
Когото италианците наричат реджиста. Това е съзидателят в отбора, архитектът на атаките, футболният философ в отбора. Той трябва да притежава прекрасен дълъг пас, но и да не бърка при подавания на средно и късо разстояние. За най-добрите представители в това амплоа италианците са измислили прекрасен израз, който е като изваден от сонет на Петрарка - чентрокамписта чентрале дай пиеди буони (centrocampista centrale dai piedi buoni), което може да се преведе буквално като централен полузащитник с добри крака. В чист вид този тип футболисти струват теглото си в чисто злато и почти не се срещат вече, затова ролята им се разпределя между всички полузащитници.
Крайните полузащитници, които атакуват по фланговете, се наричат естерно. Логично също са дестро и синистро. В края на миналия век и напоследък се вижда препокриване - къде частично, къде пълно, между естерно и терцино. Най-много това се вижда при схемата 3-5-2.
Трекуартиста е атакуващ полузащитник, чието име идва от математическия термин три четвърти. Така се нарича линията, която се намира по средата между линиите на полузащитата и атаката. Това са преди всичко плеймейкъри, но само в отредената им от треньора зона. Има отбори с двама, трима, а веднъж “Лацио”, където доста време работи Делио Роси, излезе с четирима трекуартисти.
Ако въпросният трекуартиста е разположен непосредствено зад нападателите, той се превръща във фантасиста. Това е романтично определение на класическия плеймейкър от 70-те и 80-те години, като ако трекуартистите може да са няколко, то фантасиста винаги е един. В края на 90-те години настъпи еволюция в ролята на фантасиста и повечето се преквалифицираха в нападатели, а малцина - в трекуартисти.
Атаканте (аttacante) - нападател. Само за протокола напомняме, че дестро (destro) е десен, а синистро (sinistro) - ляв.
Прима пунта (prima punta) е типичният централен нападател, тип таран. В повечето случаи е изключително здрав физически и вкарва до половината голове за отбора си, особено срещу по-слаби съперници.
Секонда пунта (seconda punta) е този, който играе зад основния нападател. Най-често е провалил се фантасиста и много обича да дриблира и обикновено много добре бие преките свободни удари.
Ала (аla) са крилата, когато схемата е с трима нападатели. Да се очертае разликата между него и естерно е толкова трудно, ако не и повече, отколкото между естерно и терцино. В повечето случаи всичко зависи от конкретната тактическа схема.
И малко
жаргон
Мерда (merda) - технически погледнато, това е продуктът от човешката дефекация, или казано просто - ла*но. Но в италианския футбол така наричат всеки съперник или съдия, който е направил нещо не според вашите виждания за ситуацията. Освен това феновете наричат така и играта на любимия отбор, когато пада.
Кацо (cazzo) е една от най-употребяваните в Италия псувни. На български е думичката, която най-често българските туристи, ако бяха италианци, щяха да употребяват в израза “пиши cazzo и да си ходим”.