Джони Велинов на 60: Първата ми премия беше 99 лв., броиха ми я в банкноти по 1

https://www.24chasa.bg/sport/article/6500205 www.24chasa.bg

Мама се хвалеше с батко, че бил военен инженер, аз бях другият син, който е известен и е в ЦСКА

Георги Велинов е роден на 5 октомври 1957 г. в Русе. Кариерата му започва от местния “Дунав”.

Като войник играе в “Черно море”, а през 1978 г. се мести в ЦСКА “Септемврийско знаме”.

С “червените” е петкратен шампион на България и четирикратен носител на купата. Футболист №1 на България за 1981 г.

След 11 сезона заминава за Португалия, където играе за “Спортинг” (Брага), “Академика” (Лисабон) и “Елваш”.

Връща се обратно в ЦСКА и отново става шампион през 1992 г. След това последователно преминава през “Славия”, “Сливен”, за да завърши кариерата си в “Ботев” (Нови пазар).

Общо в елитната ни група има 338 мача, в националния отбор - 33, 21 в младежкия и 17 в юношеските държавни отбори.

След края на кариерата си става треньор на “Локомотив” (Русе), като праща родния си “Дунав” за първи път при аматьорите, а неговият отбор се задържа във втора дивизия.

След това работи в детско-юношеската школа на ЦСКА, като за кратно е и неин директор. В момента е главен скаут на школата.

- Каква е равносметката за тези първи 60 години от живота?

- Бих казал повече от добра. Младеем. Особено сега, когато ЦСКА се върна там, където му е мястото, след толкова години в забвение и мимикрия. Това ми дава сили да бъда в млад борчески дух.

Децата ми са наред, всички са здрави. Жената, с която живея, също е добре и се разбираме перфектно.

Сега остава сезонът да завърши правилно - с титла на ЦСКА, и няма защо да се оплакваме от нещо.

60 години наистина са прилично много. Но смятам, че до момента повече съм спечелил, отколкото съм загубил в него. Имаше и трудни моменти, но успяхме да ги преодолеем.

- Как започна всичко?

- С голяма амбиция. Едно малко, бледо момче, което отиде на средношколския стадион в Русе при треньора Иван Иванов, Бог да го прости. Попаднах в една малка идилия. Всичко беше прекрасно. Застанах на вратата, винаги съм искал да бъда вратар. Много колеги говорят как започнали като централни нападатели, като защитници. Никога не ме е привличало.

- Абсолютно никога ли?

- Не. Още от малък знаех, че е

по-важно да ги изкарваш,

отколкото да ги вкарваш

Да, на малки вратички играех като нападател, но никога не съм искал друг пост. Вярно, имам и голове в кариерата си, един от игра и няколко дузпи. Но това винаги е било нещо второстепенно. Най-хубавото беше да спасиш някоя топка, която всички виждат в мрежата.

Вратарят трябва да е всичко на терена, да чете играта. Да е нападател, халф, защитник. И тогава успява. Иначе няма как да бъде добър. Мнозина забравят това. Това е най-комплексният пост във футбола.

- Помниш ли дебюта си в елита?

- Как да го забравя. Нямах още 16 години. Бях на лагер с батковците. И изведнъж треньорът Любо Малинов ми каза, че аз ще пазя. По това време бях само юношески национал. А в отбора бяха и легендата Игнат Младенов, и Любо Марков.

А мачът беше срещу “Миньор” (Перник), корав съперник и отбор. Бихме с 1:0. След това победихме със същия резултат и “Берое” като гост. И така започна всичко.

- Как те посрещнаха съучениците?

- Те толкова ме и виждаха. Вече бях юношески национал. Спомням си, че една година се появих чак през ноември в училище, преди това бях в Лас Палмас на турнир. Това за тях беше доста по-интересно.

Но съм запомнил първата си премия - 99 лева. От една пачка с банкноти от 1 лев извадиха една заради удръжките и останалите ми ги дадоха. Това бяха първите пари, които занесох вкъщи.

- Родителите ти как приеха кариерата ти като футболист?

- Две години крих от татко. Използвах един момент, когато беше на кеф, тръгваше за банкет и му казах. Отвърна ми - ха, ритнитопковец, троши си главата. Те бяха радостни и горди с батко. Той се учеше, беше отличник. Няма да забравя как мама ни представяше - това е синът ми, военен инженер, и другият, той е известен и е в ЦСКА. Демек нищо не стана от него, ама е известен. Много се смеех тогава.

- Как се озова в Борисовата градина?

- Първо ме взе Кирил Ракаров в “Черно море” като войник. Там дори ме направиха офицер, даваха ми тристаен апартамент. Но така и не го видях. Защото вече се бяха обадили от ЦСКА. Треньор тогава беше Никола Ковачев. А на ЦСКА не се отказваше. Дълго време се опитваха да ме задържат, но се бях запънал. И така отидох в Борисовата градина. Бате Стоян Йорданов вече го нямаше, бяха останали бате Данчо Филипов, Боре Манолков, който отиде на мое място в “Черно море”, и Иван Камарашев от Габрово.

Започнах като титуляр и още във втория мач бе вечното дерби. Победихме с 2:1, като хванах дузпа на Войн Войнов, а Руси Гочев ми вкара от дузпа. Това е онзи мач, заради който има и песен:

“А Гибона на тревата,

моли се на съдията

втора дузпа да даде,

от позора да ги отърве”

И така се наложих в отбора. За да си тръгна след повече от 10 години.

- Как изкара в Португалия?

- Всъщност аз съжалявам, че отидох там. От отбор, който бе страшилище в Европа, отидох в такъв, който се бореше да не изпадне. Пък и уж професионалисти, а въобще не им пукаше. Падаме с 3-4 гола, мен ме е срам и се гуша в рейса, а те танцуват, все едно са станали световни шампиони. Заради това ми беше добре, че се прибрах.

- Кой ти е любимият мач?

- Нямам такъв. Прекалено много са. И тези, в които съм бил добър, много са и тези, в които съм се провалял. А провалът на вратаря се вижда от всички. Халфът може и 10 грешни паса да даде и никой да не види. Но вратарят сгреши ли, всички го виждат.

Всъщност най-добрия ми мач много малко са го виждали на живо. Защото не го даваха по телевизията. Тези, които бяха в Сан Себастиан, твърдят, че никога не съм пазил така. А “Реал Сосиедад” беше с Луис Арконада, Лопес Уфарте, абе 9 национали на Испания.

И направихме равен 0:0, а в първия мач Цецо Йончев им беше вкарал един гол. След това се опитахме да го намерим, но явно и там не пазят архив. Писахме на Арконада, той обеща да потърси в испанската телевизия, но явно не е успял. Но след толкова години се намери запис от мачовете ни в Англия, значи и този може да се намери някъде.

- Кои са най-омразните ти нападатели?

- Двама са. Петър Курдов и Начко Михайлов. Така и не разбрах как въртеше топката бате Начо. Уникален футболист.

- Навремето като че ли нямаше такъв антагонизъм между цесекари и левскари. Защо? Ти например стана кум на Борислав Михайлов.

- Не бих казал, че бяхме някакви огромни приятели. Имахме си уважението. На терена е едно, извън него - съвсем друго. Пък и бяхме постоянно заедно в националния отбор. И как ще разминеш човек на улицата, след като само преди няколко дни си бил в една стая с него? Имахме си уважението. А Боби, момчето, пет пъти идва да ме увещава. Как да му откажа?

- Как прие разформироването на ЦСКА и “Левски” след скандалния мач през 1985 г.?

- Разплаках се. Бях в болницата с менингит, тогава пази Краси Досев, Бог да го прости. Нямаше ни. Ей така, изведнъж.

Всичко бе направено,

за да го няма ЦСКА

Това се видя и след това, когато привилегиите на “Левски” бяха върнати светкавично, а ние се мотаехме по Герман и Мировяне, защото не ни пускаха на “Българска армия”.

Но всяко зло за добро. Те пак не успяха да направят отбор, а ние постепенно върнахме формата си, дойдоха Стоичков, Пенев и Костадинов и нещата отново се обърнаха в наша полза.

- Как беше на първата тренировка на Стоичков?

- Беше по-нисък от тревата. След това бе седнал на мястото ми, беше дори ползвал кърпата ми. Но няма да забравя как на една тренировка влезе остро на Стойчо Младенов. Той започна да му се кара. Ицо наведе глава и само промърмори, че следващия път ще е още по-остро влизането. Тогава видяхме какъв характер е. Уникален, шампионски. Няма втори като него.

Трифон Иванов също бе уникално момче. Невероятен мъжкар. Той дойде, когато вече бях на края на кариерата ми. Много ми липсва сега. Трудно се намират хора като него.

Няма да забравя как ми вкара автогол. На мач с “Миньор”. Преди него ми се хвалеше, че никога не си е вкарвал автогол. И ми го заби. След това до края на мача игра централен нападател, за да си го върне.

- Кое беше най-силното оръжие на вашия отбор, който игра 1/2-финал с “Байерн”?

- Характерът. Уникални характери на едно място. И бяхме достатъчно време заедно. Майтапи, скандали, всичко имаше. Най-много си го отнасяше Ружди Керимов, иначе уникален футболист. Едва ли има човек, който да е поръчвал толкова таксита. Защото ги поръчвахме вместо него, а като дойдеше на адрес кола, и не я ползваш, се плащаше един лев.

- Влезе ли топката във вратата ти срещу “Ливърпул”?

- Не. След като съдията не е дал гол, значи не е минала. Точка.

- А как видя удара на Джонстън в последните секунди и го извади под гредата?

- Инстинкт. Просто виждаш, че нещо идва към теб, и се хвърляш. Мигновена реакция и избиваш топката.

- Кой е най-добрият български вратар в момента?

- След като е в ЦСКА, това е Георги Китанов. Владо Стоянов е контузен тежко. Но и той е минал през ЦСКА. Това е най-добрата българска школа за вратари. Няма друга. Започваш да изреждаш и няма нито един слаб.

Владо аз го взех от Перник. Настоях да го вземем. След това избяга в Бургас. Сигурен съм, че каквото и да е направил през кариерата, съжалява, че си е тръгнал от ЦСКА.

- Но сега част от твоите съотборници не припарват до стадиона. Тъжно ли ти е?

- Разбира се. Но помни ми думата, че рано или късно всички ще се върнат в Борисовата градина. Защото не ние направихме ЦСКА, а ЦСКА направи нас.

Клуба го е имало и преди нас, ще го има и след нас. Да, минаха трудни години, но ето че всичко си идва на мястото.

Играем най-добрия футбол в елита. Единственият отбор от лидерите, в който ритат български футболисти. Школата се възражда. Всичко по малко си идва на мястото.

Бяха наистина трудни времена, много хора се обезвериха. Но се завръщат. Защото ЦСКА е повече от отбор. Това е любов за цял живот.

Аз например никога не съм разбирал драмите покрай емблемата. Аз никога не съм играл за нея, а за тези четири свещени букви. Ако някой си направи труда да дойде на стадиона и да види големите ни отбори, които са на едно табло, ще види, че на повечето екипи емблема няма. И това не ни е правило по-слаби. По мое време се смениха един куп емблеми. Някой да е ревал?

Това, че си на стадиона заради емблемата, е просто една долна лъжа, за да се оправдаеш за предателството. За съжаление, предатели в България дал господ.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Куршум от предишен атентат са извадили медици от тялото на несебърския бос Димитър Желязков - Митьо Очите след престрелката между хората му и групата на Божидар Кузманов - Божо Кравата в Слънчака! Това разказаха вчера пред съда доктори, помогнали за спасяването на Очите, научи "България Днес". Лекарите се явиха да свидетелстват по делото срещу

Манчо Ковачев осветли проблем с простатата. Ходя до тоалетна по 50-60 пъти на ден, оплака се изпеченият врачански мошеник За памперс се разплака в съда изпеченият врачански измамник Манчо Ковачев. Гангстерът разигра истински шоу спектакъл пред спецмагистратите, които решаваха дали да го пуснат от ареста заради проблемите му с простатата,

На доста необичайна случка станаха свидетели тази сутрин шофьори в столичния КАТ. Автомобил от опашката за смяна на талони изтърбуши вратата на един от каналите за технически преглед и почти падна в него. Не е ясно дали причина за инцидента е нетърпението на водачът да смени скъпоценните табели или техническа неизправност във возилото е довела за