Георги Христов е роден на 10 януари 1985 г. в Пловдив. Нападателят е юноша на “Марица”. С този отбор става голмайстор на “Б” група през сезон 2006/2007 с 18 попадения. Мести се в елитния “Ботев” (Пд). С него става голмайстор и на “А” група с 19 попадения. През лятото на 2008 г. разтрогва договора си с “Ботев” и подписва с “Левски”. Със “сините” е шампион за сезон 2008/2009. Вкарва първия гол срещу ЦСКА за решителната крачка към титлата на “Левски” с победата 2:0. През пролетта на 2010 г. е преотстъпен за кратко във “Висла” (Пол). Връща се в “Левски” и в края на август преминава в “Славия”. През есента на 2011 г. отива под наем в “Ашдод” (Изр). В началото на следващата година се връща в “Славия”. Завършва 2012 г. в “Локо” (Сф). От 2013-а е в САЩ, където рита за “Тампа Бей Роудис” във второто ниво на американския футбол. Наскоро Христов закръгли на 50 головете си за този тим. През този сезон за първи път ще играе с него в плейофите за определяне на шампиона на USL. В “Тампа Бей Роудис” българинът е съотборник с 3-кратния шампион на Англия Джо Коул и спечелилия Бундеслигата с “Волфсбург” Марсел Шефер.
- Георги, да започнем отзад напред. Правиш може би най-силния си сезон в САЩ на 32 г. Вкара вече 13 гола в първенството, което е твой личен рекорд в Америка. Каква е причината годината да е толкова добра за теб и “Тампа Бей Роудис” до момента?
- Първо, отборът ни определено е по-добър тази година. Това се дължи и на новия треньор Стюарт Кембъл, който преди беше помощник при нас. Смятам, че всички свършихме много сериозна работа. Самият аз положих допълнителни усилия във физическата подготовка. Правя индивидуални занимания с кондиционния треньор.
Вече много внимавам
какво ям
Като минеш 30 г., това е задължително, ако искаш да си на ниво. Физически в момента се чувствам най-добре през цялата си кариера. Играта ми върви. Освен това в отбора дойдоха играчи, които вдигнаха класата.
- А каква е ролята на англичанина Джо Коул и германеца Марсел Шефер за предното класиране? Ставали са шампиони във Висшата лига и Бундеслигата.
- Да, определено те вдигнаха класата на “Роудис”. Джо е голямо име във футбола. На 35 г., има над 600 мача в кариерата си и не може постоянно да е на високо ниво, особено ако играем в цикъл сряда-събота. Но Джо дава класа на отбора и е много ценен за него. Марсел е германска машина. Не спира да тича по цял мач. Освен шампион с “Волфсбург” е викан и в националния на Германия. Запълни перфектно пъзела при нас на много важно място. Тук трябва да прибавя и датчанина Мартин Вингаард, който също е играл за националния тим.
- Четох, че сте близки с Коул и спите в една стая при гостуване. Беше казал, че си говорите за книги и музика, казва нещо и за хъркането. Ти ли си хъркал?
- (Смее се.) Не. Всъщност обяснява, че делим една стая при гостувания, говорим за книги и музика, а на всичкото отгоре и не хъркам. Нещо като перфектен съквартирант. Смея да кажа, че с него станахме наистина доста близки.
Джо освен голям футболист
от световна класа е
и голям човек
Всеки път, когато общуваме, се убеждавам в това. Наистина често си говорим за музика, разменяме си книги. Миналата година бях в Лондон и ме заведе на мач на бившия си отбор “Челси”. Там ме запозна с Франк Лампард, който е емблема на клуба. След мача отидохме на ресторант. За Лампард също мога да кажа, че е супернормален човек на фона на това, което е постигнал. Поговорихме си доста и странното бе, че не аз, а той ме разпитваше повече - за България например. С него също си говорихме за музика. За рок музика.
- И Джо Коул ли я харесва?
- Да, той е фен на брит рока - “Оейзис”, Питър Уелър. Моят спектър е по-широк. Харесвам различни видове музика.
- Джо Коул изглежда дяволит, майтапчия ли е?
- Да, но има нещо друго. Той е човек, който носи на бъзик, което хич не е често срещано. При нас в “Роудис” хуморът е интернационален, всеки носи този от своята страна. Веднъж, си спомням, ни предстоеше важен мач. И Джо пристигна в съблекалнята с яркорозова риза. Отиде при физиотерапевта, а ние в това време я закачихме да виси от тавана. Влезе босът на клуба Бил Едуардс да ни каже няколко думи. Джо видя ризата си на тавана и разбра, че го майтапим, но по никакъв начин не се засегна. Въобще около такъв човек винаги има интересни истории. През юни в Тампа имаше концерт на U2. Исках да отида с жена си, но не успях навреме да взема билети. Един ден Джо ми казва: “Знаеш ли, че ще има концерт на U2 тук.” Обясних му, че съм наясно, но, за съжаление, билети вече няма. Последва: “Спокойно. Обади ми се масажистът на Боно. Той ни беше масажист в националния отбор на Англия. Ще уредя нещата.” Заведеде ни с пасове на нещо като VIP място до самата сцена. Не на предния ред, където е претъпкано с хора.
Гледахме си комфортно
концерта и бяхме на
метри от Боно
Преживяването беше невероятно. Една седмица след това не спирах да му благодаря.
- Коул се засече за малко с Влади Гаджев в “Ковънтри”. Ставало ли е дума?
- Да, говорили сме си за Влади. Коул каза добри думи за него. Обясни ми, че е бачкал здраво, но в “Ковънтри” не му е потръгнало заради стила на треньора. Футболистите сме зависими от такива неща. Аз също смятам, че Влади определено е един от добрите български халфове.
- Какви други интересни футболисти си срещал за толкова години в САЩ?
- Раул, когато играеше в “Космос”. Взех специално за брат ми от него автограф върху фланелката му. За Раул, който е легенда на “Реал”, мога да кажа същото като за Джо Коул. Те са големи футболисти, защото са много свестни хора.
По никакъв начин не те карат да се чувстваш като някой на по-ниско ниво. Напротив - карат те да се чувстваш като равен с сях. Засичал съм се още с Клеберсон, Дидие Дрогба. Джо иска да играем финал срещу Дидие, нали бяха заедно в “Челси”.
- Как стана така, че се задържа толкова дълго в “Тампа Бей Роудис”?
- Доказването във всеки един мач, във всяка една тренировка. В САЩ ама въобще не им пука, че си европеец. Това важи и за имена като Коул, Лампард, Раул и Дрогба. Окей - като звезда от Европа допринасят за имиджа на клуба. Трябва обаче постоянно да се доказват, а не просто да бъдат лице. За себе си ще кажа, че много си паснах с “Роудис”, а и градът ми харесва. Имах оферти от MLS (бел.авт. - елитната лига в САЩ), но за мен отиването в елита на САЩ не е самоцел и не стои на дневен ред. Мисля и за семейството си, което се чувства също много добре в Тампа.
- Кой бе най-тежкият ти момент след пристигането в САЩ?
- В личен план първите 4-5 месеца, след като дойдох през 2013 г. Имам братовчеди в Тампа, но иначе не познавах почти никого. Когато заминах, жена ми Теодора бе бременна с първото ни дете. Божидара се роди през април, а за първи път я видях 3 месеца по-късно, когато се прибрах през лятото. В спортен план имах проблем през 2015 г., когато дойде един холандски треньор. Влязохме в пререкания. Доведе нови играчи и ме премести да играя на пост, който не е за мен - зад нападателя. Въпреки това водех в класацията по асистенции, но нещата в отбора просто не вървяха. Собственикът разбра това в един момент и се стигна до треньорска смяна. 2015-а ще я запомня и с нещо много хубаво -
тук се роди синът
ми Кристиян, той
си е американец
- Има ли нещо, с което не можа да свикнеш в САЩ?
- По принцип човек трябва да поживее тук, за да види, че положението не е така розово, както си мислят хората. Още не мога да свикна със здравната политика. Трябва всеки месец да плащаш много скъпи застраховки. Сумите са значителни. Но още по-значителни са, ако решиш да не плащаш и имаш нужда от лекарска помощ. За сравнително елементарни неща може да се наложи да платиш 5-цифрена сума. Но в САЩ казват, че или свикваш, или си тръгваш. В крайна сметка тук всички са чужденци. Или баща ти, или дядо ти е дошъл отнякъде. Затова и сигурно чужденците в повечето случаи се приемат така добре. В САЩ е важно да се бачка здраво. Това е вариантът да задържиш стандарта си. Има и партита, но висенето по кафенетата тук е пълен абсурд.
- Как ви се отрази ураганът Ирма?
- Предупрежденията към нас в Тампа бяха преувеличени, но това е редовна практика. Американците искат да са подготвени за най-лошото, пък ако е по-мек вариантът - добре дошъл. Ураганът беше от най-силните, но първо удари на друго място - в Южна Флорида, и за Тампа силата му беше намаляла значително. Можеше и да си останем вкъщи, но решихме заради децата да заминем. Познати в Нейпълс останаха вкъщи и се затвориха в банята. Изпочупили са се прозорци, няма ток. Защо да причиняваме на децата подобно нещо и да рискуваме.
- Докога е договорът ти и смятате ли да останете да живеете в САЩ?
- Договорът ми приключва в края на годината и вече преговаряме за нов. Има интерес и от други държави. Говоря и с двама треньори от MLS. На 32 г. съм все пак и честно казано, трябва по някакъв начин да използвам силния си сезон и да си осигуря добри условия в следващия договор. Казах вече, че MLS не ми е фиксидея. А “Роудис” сигурно скоро ще бъдат поканени в нея. Стадионът ще бъде разширен, за да отговаря на условията. Имаме фенска маса. Дали ще останем със семейството ми в САЩ? Изкарахме си зелени карти, с което бихме улеснили много подобен ход. Истината е, че свикнахме много тук. Обясних, че се чувствам много добре физически. Смятам, че мога да играя още 3, 4, та и 5 г. Какво ще стане за това време, е трудно да се предвиди. Мога обаче да кажа, че отмина периодът, в който се двоумяхме дали искаме да останем. Затова и стартирахме процедурата със зелените карти.
- Какво всъщност е нивото в USL в сравнение с България?
- Нивото в лигата е високо. Да го кажа така -
където има много пари,
играят и добри футболисти
В началото си спомням, че дойдох с вирнат нос. Идвам от водещи отбори в България в “Б” група. Бях обаче изненадан неприятно. Главно физически трябваше да подобрявам доста неща, за да съм на нужното ниво. Иначе за футбола в България сега нямам подробни наблюдения и затова не мога да кажа нищо.
- Спомням си, че имаше някакъв конфликт в “Локо” (Сф) преди заминаването ти. Не се качи на автобуса за лагер. Какво се случи?
- В България собствениците на клубове се възползват от действителността и правят неща, които не са редни, а и няма правно основание за тях. Паднали сте 2 мача и ви глобяват с една заплата. Такъв беше и моят случай. Обявих, че няма да тръгна на лагер, ако не ми бъде платена заплатата. Треньор в “Локо” ми беше Емо Велев, с когото станахме шампиони с “Левски”. С него се разбирахме добре. Каза ми, че ако размисля, ще ме чака на лагера. Аз още преди това обаче я имах идеята за Америка. В Тампа имаше човек, когото познавах, а той бе близък с тогавашния спортен шеф на отбора. Отидох при братовчедите си. Малко налудничаво беше. Първо даже тренирах с “Филаделфия Юниън” от MLS. Заради запълнената квота чужденци обаче ми казаха да изчакам до лятото, за да подпиша. Не се съгласих. 3 дни тренирах с “Роудис” и подписах.
- След силния ти сезон с “Ботев” (Пд) се стигна до сагата с преминаването в “Левски”. Каква бе причината?
- Имах откупна клауза в договора с “Ботев”. От “Левски” обявиха, че ще я платят, но собственикът на “Ботев” Димитър Христолов не се съгласи. Затова разтрогнах договора си.
- Какво е за теб титлата с “Левски” от 2009 г.?
- Пловдив и “Ботев” със своите невероятни фенове са много специални неща за мен. Детската ми мечта обаче беше да играя в “Левски”. Затова и първата година на “Герена”, завършила с титла, ми донесе голямо щастие.
- След това обаче нещата в “Левски” не се развиха добре за теб.
- Заредиха се треньорски смени. Признавам, че и аз не бях на необходимото ниво. Емил Велев беше освободен.
Отбор, който вървеше
добре, бе разбит с тези
чести смени на треньори
Целият клуб се поразклати и затова напуснах. Преди това да стане, Гонзо ми предложи нов договор и го подписах. После обаче реших, че мястото ми вече не е в “Левски”. Беше дошъл Гара Дембеле, който играеше силно. Може би съм реагирал емоционално и съм направил грешка, но вече е минало.
- Как ти харесва прякорът Жоро Метъла?
- Аз съм фен на метъла и се гордея с това. Приятно ми е да ме наричат така вече толкова години. Понякога оправдавам прякора си, като имаме тренировка във фитнеса с “Роудис”. Редуваме се да пускаме музика там. Това лято имах и друго незабравимо преживяване освен концерта на U2. На 7.07.2017 г. бях на концерт на “Металика” в Маями.
- Попаднах на снимки с твои татуировки от 2008 г. Сега са повече. На каква тематика са?
- На различни. Харесвам татуировките, но не се идентифицирам с тях. Някои си правя от художествена гледна точка, а други просто така. Когато бях под наем в полския “Висла” през пролетта на 2010 г., отидох в Краков при човек на име Виктор Португал. Който се интересува от татуировки, знае кой е той. Казах му да ми направи, каквото прецени.
- Имаш ли идея с какво ще се занимаваш след края на футболната ти кариера?
- Треньор няма да ставам. Намекват ми вече, че мога да остана в клуба под някаква форма, но не знам. Занимавам се с проекти извън футбола. В единия сме заедно с Джо Коул. Участват няколко наистина сериозни хора. Единият е синът на Стив Джобс Рийд. Включи се и много богат човек от Силициевата долина. Става дума за портал. Казва се getmontage. Това е сайт, чиято идея е
да се отбелязват по
изненадващ начин
различни поводи,
като специален подарък за рожден ден, сватба, завършване на университет, различни годишнини и т.н. Например за рожден ден се прави връзка с, да речем, 20 приятели на рожденика. Те заснемат видеа с послания към него от различни места. Всички се събират и се пращат като изненада на рожденика. Хората се разчувстват адски много. В момента това ми е голяма страст. Искаме да разработим този проект и кой знае - някой ден може да бъде купен от фейсбук. Ако не, ще пием по една студена води и толкоз. С друг мой съотборник пък правим линия за шапки с козирка, тип бейзболни. Брат му е модел и се надяваме чрез него да пробием. Както се казва тук - не е важно какво знаеш, а кого познаваш.
- За финал – най-резултатният българин в чужбина си. Върти ли ти се в главата още мисълта за националния отбор?
- (Кратка пауза.) Може би мълчанието ми по някакъв начин дава отговор на този въпрос. По едно време не мислех въобще за това. Кой обаче не би искал да играе за националния отбор. В него трябва да са футболистите в най-добра моментна форма. Според мен Петър Хубчев си върши прекрасно работата и трябва бъде оставен да продължи. Смятам, че националният отбор в момента има облик.