Васил Тинчев: Започнах като нападател, ритахме по поляните край Банкя с Бойко Борисов

https://www.24chasa.bg/sport/article/6532112 www.24chasa.bg
Васил Тинчев разговаря с "24 часа" в Сливен. СНИМКА: Ваньо Стоилов

Пред ЦСКА избирам "Сливен", защото там съм играл по-дълго време, признава шампионът с "червените" от началото на 80-те години

Васил Тинчев е роден на 21 септември 1958 г. в София. Играл е като нападател, защитник и дефанзивен полузащитник за "Сливен", ЦСКА и "Олимпик-Хаджи Димитър" /Сливен/, излиза за 1 мач и с екипа на "Олимпик" /Тетевен/. В "А" група има 342 мача, отбелязал е 24 гола, записва мачове и в по-долните "Б" и "В" групи. Шампион на България през 1980, 1981 и 1983 г. с фланелката на ЦСКА. Носител на Купата на страната през 1983 и 1985 с ЦСКА и през 1990 г. със "Сливен". В евротурнирите има 16 мача, 10 мача е изиграл за националния отбор на България. Женен, със син и дъщеря и двама внуци - момчета. Днес живее в Сливен.

- Живееш в Сливен, но в биографията ти пише, че си роден в София...

- По-точно е да се каже - в Банкя. С днешния премиер Бойко Борисов сме почти съседи, като деца сме ритали заедно топка по поляните край градчето. То беше малко, познаваме се. Майка му беше учителка на брат ми Георги, той е по-малък от мен. Аз започнах да тренирам футбол точно в Банкя при треньора Стефанов. Завърших и местния техникум по туризъм, по професия съм готвач, но никога не съм практикувал. То и ученето ни беше толкова - повече ни освобождаваха да тренираме.

Започнах като нападател. Като юноша на отбора на Банкя ме забелязали от ЦСКА и треньорът Христо Маринчев ме взе в отбора на старшата възраст. Станах голмайстор на първенството в тази възраст с 35 гола, мисля, че беше през 1978 година.

- Чакай малко, известният защитник Тинчев - нападател?! Да няма някаква грешка?

- Това е дълга история. То и Иван Зафиров-Копата започна като нападател, но после го преквалифицираха на защитник, който обичаше да атакува често по десния фланг. Така и аз... Времената бяха други. Отборите бяха капсулирани, защото по-известните футболисти не можеха да излизат в чужбина и си оставаха до края, как младите като нас да пробият? Когато за първи път попаднах в ЦСКА, там играеха Божил Колев, Георги Денев, Цоньо Василев, Никола Христов, Спас Джевизов, Иван Притъргов - беше дошъл от "Черноморец" и стана голмайстор... Беше ясно, че няма място за мен в нападението, но треньорът Аспарух Никодимов видя, че се справям добре в защита и ме върна назад. Играл съм централен защитник в ЦСКА в двойка и с Георги Димитров, и с Ради Здравков.

Но това не стана веднага. Първо, след като завърших училището и преди да вляза в казармата, ме изпратиха като юноша на "армейците" да помогна на "Сливен" да остане в "А" група. Тук записах първите си мачове в групата на майсторите, пак като нападател. Помня, че ден след като пристигнах, старши треньорът Серги Йоцов ме пусна на следващия ден срещу "Локомотив" /София/, спечелихме с 1:0. В друг мач вкарах 2 гола на "Академик" /София/, тях не съм ги забравил. Така помогнах на "Сливен" да се задържи при майсторите.

Любопитен момент е, че и последният ми мач в "А" група беше срещу отбор с име "Локомотив", но срещу "смърфовете" от Пловдив. Беше през 1998 година. Картотекираха ни с моя съотборник Георги Ташев само за 1 мач в "Олимпик" /Тетевен/ с надеждата да помогнем на отбора да не изпадне. Мачът в Пловдив беше решаващ, на Тетевен стигаше и равен резултат, но загубихме с 0:1. Тогава борците се разпореждаха в българския футбол, такава беше политиката. Но си мисля, че ако те не се бяха намесили, в онези трудни времена съвсем нямаше да имаме футбол.

- 100 мача за ЦСКА, 241 за "Сливен" - както и да ги погледнеш, това си е сериозно постижение? Как се стига до него?

- Никак не е лесно. След "Сливен" ме върнаха в ЦСКА, но влязох в казармата и пак ме разпределиха за града под Сините камъни - нали отборът беше армейски. Тук се запознах със съпругата си Стефка, беше още ученичка. Оженихме се на 6 септември 1981 г. и от тогава съм сливенски зет. Такива са и други бивши футболисти на ЦСКА като Иван Зафиров и Гелето Рангелов. Може би семейният живот ме е направил по-дисциплиниран, но е без това си бях режимлия. За първи път вкусих алкохол на 48 години, и досега не съм пропушил. Натурата ми е такава, спортна. По-възрастните ще ти кажат, че можех да започна мача и без загрявка.

Помня, че в едно от първенствата, май беше за титлата на ЦСКА през 1983 г. имам изиграни 30 мача от 30 възможни, при това без смяна. Захапех ли някой като защитник, нямаше пускане. Викаха ми "Железният" или "Железният войник", нали съм играл само в армейски отбори... Но не бях груб - получавал съм жълти картони, но никога не съм гонен от терена.

Успях да се опазя и от контузии. Само веднъж, вече бях в "Сливен", разтегнах връзки и не играх в 10 мача. Тогава изпаднахме в "Б" група, треньор ни беше Кирил Ивков.

- И заради един жълт картон, получен от теб по време на злополучния финал за Купата на България срещу "Левски-Спартак", игран на 19 юни 1985 г., те наказаха една цяла година да не играеш футбол. Помниш ли този мач?

- Още е пред очита ми. Беше несправедливо. Тогава ние победихме с 2:1. Преди това левскарите ни бяха побеждавали няколко пъти и не искаха да приемат, че този път са загубили. Първо претендираха, че при гола на Георги Славков имала ръка, не знам, съдията решава... В този мач, вярно, имаше грубости и оспорване на съдийските решения, но не чак такива, че след това да разформироват и двата отбора. Не помня за какво точно са ми вдигнали жълтия картон, сигурно съм влязал по-твърдо. Но помня, че в тунела след мача Емил Велев-Кокала, удари шамар на Хрито Стоичков, който по онова време прохождаше в големия футбол.

Веднага след мача дори поляхме победата и Купата в ресторант, а наказанията бяха обявени през следващите дни. От ЦСКА отнеха правата на треньора ни Манол Манолов-Симолията. Стоичков получи доживотна забрана да играе футбол - тъкмо треньорът го беше взел от Харманли и бе започнал да тренира с нас. Аз тогава изгорях за една година, Костадин Янчев - за 3 месеца. Наказаните от "Левски" бяха повече, но след това те продължиха да си тренират с първия отбор, без да играят в официални мачове. Докато на мен треньорът ни, тогава Серги Йоцов, не ми разреши това, изпрати ме при юношите, защото така било наредено. Но нямах право да протестирам - казваха ми: ти си офицер, няма да мрънкаш.

Наистина бях офицер - в армията стигнах до чин капитан. Но малко след като ми изтече наказанието напуснах ЦСКА и се върнах в Сливен, откъдето е жена ми. Трябваше да си оправям живота, родиха се децата, а в София не ми позволиха да си купя ведомствения апартамент, в който живеехме, макар че имах прословутото софийско жителство. Бяха и започнали да подмладяват ЦСКА - дойдоха Христо Стоичков, Любослав Пенев. Тогава старшията Димитър Пенев ми каза да остана, но треньорът на "Сливен" Людмил Горанов вече ме беше поканил при тях.

И не съжалявам, че напуснах София, в град като Сливен се чувствам по-добре.

- И сега, ако те попитам - кой ти лежи повече на сърцето - ЦСКА или "Сливен"?

- "Сливен", тук изиграх повече мачове, бях и капитан на отбора. Вярно, първите си титли спечелих като играч на ЦСКА, но там като че ли по-лесно забравят ветераните си - къде са сега Стойчо Младенов, Ради Здравков, Методи Томанов... Друг въпрос е, ако ме попиташ кое за мен е истинското ЦСКА - ще ти кажа, че е това, при което отива публиката. Догодина клубът ще празнува своята 70-годишнина, аз съм се родил точно 10 години по-късно, и се чудя дали ще ме поканят за тържествата. Имам чувството, че новите в клуба не ни познават много-много нас, ветераните, а аз пък живея чак в Сливен.

Мисля, че в "Левски" уважават повече бившите си футболисти.

- В "Сливен" си играл с Йордан Лечков...

- Чакай, не така - той е играл с Васил Тинчев, аз съм по-възрастният. Може да се каже, че съм играл с Николай Арабов. Поколението, което се състезаваше около 1990 г., бе наистина силно поколение. Нали ти казах, имах честта да бъда капитан на футболисти като Йордан Лечков, Велиян Парушев, Валери Вълков, Васко Сантулов...

А ролята на капитана е да обединява играчите. В "Сливен" например се бях нагърбил и с отговорността да изпълнявам дузпите. Казват, че само който не е бил дузпа, той не е изпускал. Аз нямам изпусната дузпа, винаги съм вкарвал. Влючително и на Джони Велинов на "армията", макар че в онзи мач "Сливен" загуби от ЦСКА. Когато биех дузпата, имах два начина на действие - или предварително съм намислил в кой ъгъл да стрелям, или пък следя движенията на вратаря срещу мен. Тръгне ли той нанякъде, после вече няма време да се върне. Така че най-добре е изпълнителят на дузпи да следи за действията на вратаря.

- Сигурно за теб, като бивш футболист на ЦСКА, финалът за Купата на България на 30 май 1990 г. в Габрово е бил по-специален? Тогава твоят "Сливен" побеждава твоето ЦСКА...

- За всеобща изненада победихме фаворита ЦСКА с 2:0 с голове на Лечков и на Вълков. Убеден съм, че ни бяха подценили - например Христо Стоичков влезе в игра чак през второто полувреме. А през сезона бяхме губили от столичани тежко на два пъти и това също им изигра лоша шега.

Колкото до мен - нямам сантименти. Аз съм на принципа, че се раздавам докрай за отбора, от който си вадя хляба.

- И тази победа доведе на стадион "Хаджи Димитър" в Сливен самия италиански гранд "Ювентус"...

- Беше славно време за сливенския футбол. Вярно, нямахме късмета на "Берое" от 1979 г. и загубихме на два пъти от италианците, но те наистина бяха по-силни от нас. В състава им бяха Тото Скилачи, който стана голмайстор на световното през същата тази 1990 г., Роберто Баджо, нисичкият германец Томас Хеслер... Трябваше да играя тъкмо срещу него и мисля, че успях да го опазя.

Виж как е сега, футболен град като Сливен няма свой отбор дори в "А" окръжна група, не говоря за трета дивизия. Никой не дава пари за футбол, всеки дърпа чергата към себе си. Това се отразява и на подрастващите футболисти. Големият ми внук Ивелин, който през декември ще навърши 10 години, е тръгнал по моя път. Играе като халф, но като всеки млад човек се увлича по нападението, иска да стане като идола си Неймар. Но си мисля, че за да израсне наистина като добър футболист, трябва да го изпратим в София или при моя приятел и бивш съотборник Методи Томанов в Разград.

В името на Ивелин има по една буквичка от моето име и от името на свата ми Иван, бащата на зетя. Другият ми внук е на 6 годинки, кръстиха го направо Васил, на мен. И той тренира отсега футбол, но за неговите възможности е рано да се каже.

- Съжаляваш ли, че не успя да заиграеш футбол в чужбина и да си "оправиш тотото", както се казва?

- И да, и не. От една страна щях да спечеля повече, защото по наше време от футбол в България не можеше да забогатееш. В един момент вземахме премия по 6 лева за равен мач, другите 6 лева ни ги удържаха. От друга - така останах да играя за отбора си "Сливен".

Тогава имаше изискване футболистът, който ще играе в чужбина, да е навършил 28 години и да има мачове за националния отбор. Когато навърших възрастта, времето съвпадна с края на едногодишното ми наказание след злополучния финал за Купата на България през 1985 години. За националния отбор имах 10 мача, но не бях играл в официални срещи цяла година. Въпреки това с помощта на Стойчо Младенов, който заигра в Португалия, аз също можех да отида там. Треньорът Апостол Чачевски пък ме беше уредил за Гърция, но тогава пък от моя отбор - "Сливен", не ме пуснаха. Май поискаха за мен повече пари, отколкото предлагаха да платят чуждите отбори. Така си останах вкъщи.

- И сега те окайват по форумите, че едва ли не мизерстваш, защото от големия футбол си се докарал дотам да работиш на паркинг?

- Това го написа фен на ЦСКА, който неотдавна ме позна и пожела да си направим двамата снимка. Работя в Синята зона на Сливен - задачата ми е да слагам скоби на колите на тези шофьори, които не са си платили за престоя. Работа като работа, няма защо да ме окайват, няма срамна работа, изпълнявам си задълженията. Вярно, че понякога е и главоболна, но е нормално да има недоволни, защото глобата при нас е 24 лева, на никой не е приятно да плаща. Някои от нарушителите ме познават, други - не. Нарушители са ми казвали, че разбират, че това ми е работата, която все някой трябва да върши. Други ми заръчват да предам на кмета, че Сливен не е София и не му трябва платено паркиране в центъра. Хората още не са свикнали, Синята ни зона заработи отпреди 2 месеца.

Имам още 5 години да работя, за да се пенсионирам. Навремето не ми стигна стажът за първа категория труд като офицер, имам само 10 години под пагон. По-старите футболисти се възползваха, но след злополучния финал от 1985 г. бяха премахнати и военните звания в ЦСКА и "Левски".

В Сливен безработицата е голяма. Навремето изкарах треньорски курс и имам права да водя отбор в "Б" група, но като треньор съм работил само една година - в "Олимпик" (Твърдица), когато се премести да играе в Сливен. Имаме и семеен хотел, но с него се занимават децата. Особено зимно време гости няма, от година на година става все по-трудно и в този бранш.

- Как изглежда днес откъм паркингите на Синята зона в Сливен българският футбол? Ше играе ли скоро националният ни отбор на голямо първенство, не го е правил от 2004 година насам?

- Ще играе, когато започнем да развиваме много сериозно детско-юношеските си школи. Ако питат мен, в един български отбор трябва да играят най-много 3 чужденци, за да можем да развиваме националния си отбор. А и къде са сега българските звезди, които играят в чужбина? През 1994-а имахме силен национален отбор, но водещите футболисти в него се състезаваха за престижни европейски отбори - Стоичков, Пенев, Балъков, Лечков... Нашето първенство се напълни с второкласни чужденци за сметка на българите. Ех, защо не играя аз сега - майко-о-о - това Каранга, Маранга, ще ги изям... И за да не се ядосвам, повече по телевизията гледам мачовете от първенствата на Англия и на Испания. Харесвам играта на Лионел Меси и на "Барселона".