На 7 ноември 1937 г. националите правят 1:1 с вицешампиона на планетата Чехословакия
Първият излаз на България на най-голямата футболна сцена е през пролетта на 1934 година. Националният ни отбор играе в VIII европейска квалификационната група на Второто световно първенство в Италия. Трите мача завършват със загуби: в София с 1:4 (1:1 на полувремето) от Унгария, във Виена с 1:6 (0:3) от Австрия и в Будапеша с 1:4 (0:1) от Унгария.
Надеждите у нас за нещо по-добро на Третото световно първенство във Франция през 1938 година не са особено големи. При жребия, теглен през февруари предната зима, България попада в VI квалификационна група. Съперник е само един отбор. Изключително опасен!
Новината за нежелания “късмет” поражда почти единодушно мнение сред спортната ни общественост: “Отредено е да играем с Чехословакия, което значи загуба.” Всеобщото притеснение е обяснимо. Футболистите на тази бивша в наши дни държава са много силни, сребърни медалисти от отминалото първенство на планетата.
Подготовката на националния отбор за 1937 година започва още от началото на февруари. Колебливо, в нестроен ритъм. От края на март нещата уж са подобрени, но всичко протича главно в мачове с клубни и градски отбори, между две национални единайсеторки. Така продължава до 22 май.
На тази дата пристига чехословашкият треньор Станислав Томс. До неговото идване в разширения състав са привличани общо 59 футболисти. Новият наставник събира отбора най-напред на 2 юни и през следващите пет и половина месеца увеличава тази бройка на 77 - може би трудно достижим български рекорд.Станислав Томс свиква играчите всяка сряда и петък. В началото нещата не потръгват. На една от тренировките вместо повиканите 25 футболисти идват само четирима. Наставникът им изразява недоволството си публично: “Не желая нито да обвинявам, нито да критикувам, но при тази система на работа не може да се постигне много нещо.”
По-нататък настъпва подобрение, но се случва друго. За дисциплинарни провинения в своите клубове са изключени титулярите Георги Балъкчиев - завинаги, капитанът Любомир Ангелов - за една година, резервата Стою Недялков (ЖСК) - за 5 месеца. Едно щастливо събитие предизвика пълен обрат. На 16 юни се ражда престолонаследникът Симеон, княз Търновски. По този повод ръководителите на българския спорт
опрощават
наказанията на
всички футболисти
Ала в края на август поради отказа им да играят в Русе, вратарят Ради Мазников и Димитър Байкушев (“Славия”) са изключени до края на годината. От ден до пладне. Съвсем скоро и те са помилвани.
На 11 юли футболистите на България сразяват на игрище “Юнак” Югославия с 4:0 (2:0). Това е най-изразителната им победа в двубоите между националите на двете държави. На 12 септември, пак в София, е първата във футболната ни история среща с Полша. Съперникът е много силен, четвърти на ХI олимпийски игра предната година в Берлин. Мачът завършва 3:3 (2:1), като двайсетина минути преди края нашите водят с 3:1. Двата поредни успеха повдигат общото настроение и самочувствие в лагера на българите.
Наближава най-важната среща - за световно първенство с Чехословакия. Тя също е първа между двата национални отбора. Две седмици преди решителния двубой предстоящият ни съперник побеждава прочутия “вундертим” на Австрия с 2:1, а нашите редици оредяват.
Димитър Байкушев заминава за Франция, там вече е Пенко Рафаилов (“Левски”). Михаил Лозанов играе в “Моравска Славия” (Бърно). Контузия лекува лявото крило Вучко Йорданов (АС 23). Треньорът Станислав Томс събира в Банкя цялото налично футболно войнство. Определя единайсеторка със средна възраст 23 и половина години. Най-възрастен е 27-годишният Анастас Ковачев, а Георги Балъкчиев, Никола Б. Николов и Георги Пачеджиев са на по 21. Има двама дебютанти.
Българите са с бели фланелки, зелени гащета и червени чорапи. И стъписват гостите с първоначалния си щурм. В средата на полувремето капитанът Любомир Ангелов забива топката във вратата им, но съдията свири засада.
В 45-ата минута настроението е попарено - 0:1. Най-драматичните събития се развиват в последните две минути на мача. Левият инсайд Георги Пачеджиев изравнява резултата от дузпа. Почти веднага след началния удар дебютантът Никола Б. Николов стреля от около 30 метра и топката спира в мрежата. Миг преди това обаче главният съдия Риналдо Барласина дава край на двубоя.
Зрители пробиват полицейския кордон и нахлуват на терена. Опиянени от радост след втория ни гол. Уви. Резултатът е равен - 1:1. Част от секундата “изяжда” победата на нашите. Жестока несправедливост! Футболна трагедия!
7 ноември 1937 година. Игрище “Юнак”, 15 000 зрители. България - Чехословакия 1:1 (0:1). Голмайстори: Георги Пачеджиев (88-дузпа); Ржиха (45).
България: Радослав Мазников-Ради (“Левски”), Анастас Ковачев-Кълвача (“Славия”), Георги Балъкчиев-Куш (АС 23), Любомир Петров-Боби (АС 23), Панайот Стефанов-Пано (“Славия”), Борислав Габровски-Габрата (“Левски”, Русе), Никола Б. Николов-Колето (ФК 13), Любомир Ангелов-Старото (АС 23) Ц капитан, Крум Милев-Палаврата (“Славия”), Георги Пачеджиев-Чугуна (АС 23), Борислав Каменски-Камичето (ФК 13). Треньор Станислав Томс (Чехословакия).
Резерви: вратарят Тодор Дермонски-Йото (АС 23), Никола Николов-Бачо Кольо (“Левски”), Стефан Калъчев-Муната (ФК 13), Кирил Илиев-Павле (“Шипка”) и Стоян Ташков-Макето (“Шипка”).
Чехословакия: Вехет, Бургер, Чтироки, Коуцки, Боучещ, Кощялек, Ржиха, Клоц, Соботка, Копецки, Рулц.
Голмайсторът Георги Пачеджиев: “Играхме достойно, на предела на силите си. Бях спокоен при дузпата, умеех да заблуждавам вратарите. Не се поколебах, нищо че бях един от най-младите в отбора. Никой не ми беше казал предварително какво да правя. Не ме спря и никой от съотборниците. Чаках сигнала на съдията. В такива случаи се чувствах повече от сигурен. Изпълнявах по 12 начина дузпите. И срещу чехите тръгнах, без да мисля как и с кой крак ще стрелям. Това става в последния миг несъзнателно. Обичах много финтовите движения. Бих в едната посока, вратарят се хвърли в обратната.”
Десният бек Анастас Ковачев: “Чешкият треньор Станислав Томс беше симпатяга. С дружелюбно отношение към играчите. Благодарение на него отборът се сплоти и обигра. Той го обнови, даде път на младата генерация.”
Централният нападател Крум Милев: “Това е първата ми среща в националният отбор.
Мръсна роля изигра
италианският съдия
Барласина, лиши ни от победата.”
Безспорният успех от равенството с Чехословакия сякаш остава в сянка у нас след злополучния край на мача и дава повод за разгръщане на градския фолклор. Ето закачливо четиристишие за главния съдия:
Ти пристигна със експреса
и с експреса си замина,
но два гола ни изяде.
О, синьоре Барласина!
Премии за футболистите няма. Аматьори! Само скромни дарения. Доктор Манев им
обещава 6 месеца
безплатно
зъболечение
След мача с Полша фабрикантът Никола Чилов подарява на всеки комплект кислородна паста за зъби и спортен крем “Идеал”.
Проблемите обаче остават. Георги Пачеджиев, строителен техник, се оплаква - за мача с Чехословакия обещали да им платят денгубите за тренировките, но трябвало да ходи “пет пъти на ден в БНСФ”, за да получи парите. Георги Балъкчиев, Борислав Габровски и Вучко Йорданов са безработни.
Капитанът Любомир Ангелов най-сетне е назначен за пазач на строежа на Народната банка, която длъжност изпълнява две години. А е завършил Италианското училище и освен италиански, владее много добре френски език. Той обаче е скромен: “Други и това нямат.”
Реваншът през 1938 година в Прага завършва 6:0 (1:0) за Чехословакия.
