Ичко Лозев: Боби Михайлов не е само отборен играч, той е капитанът на отбора

https://www.24chasa.bg/sport/article/6636885 www.24chasa.bg

Българските рефери са на две скорости - една в Европа и друга у нас. Липсват им постоянство и самокритика

- Каква беше отиващата си 2017 г. за най-българското семейство в УЕФА - Нели и Ичко Лозеви?

- Ако кажа, че е била успешна, сигурно ще ми завидят. Но няма как да скрия, че беше добра. И Нели, и аз (двамата са съответно дежурен делегат и съдийски наблюдател към УЕФА - б. а.) получихме ангажименти в Шампионската лига, което е добро признание както за българския футбол като цяло, така и за кадровата политика на Борислав Михайлов като президент на съюза. Обикновено кадрите, които той предлага на УЕФА, се утвърждават в комисиите и се котират добре. Иван Леков вече 17-18 години има ангажименти в Европа, Мишо Касабов е легенда в делегатския апарат, новото поколение, което настъпва - Йордан Лечков, Павел Колев, също са много ценени. Над 23-24 човека, като се има предвид, че при предишни президенти беше табу да се говори за излаз на втория управленски ешелон.

- Съдийството винаги е предмет на коментари от страна на фенове, клубни президенти, треньори и футболисти. Как се справиха българските рефери през тази година?

- В кръга на шегата българските съдии се справиха с основното си задължение - да оберат общественото недоволство, което иначе ще се насочи към играчи, треньори и президенти. Ако трябва да бъда сериозен, справиха се на две скорости. В Европа са много добре, докато в България правят компромиси. Най-тъжното е, че

подобни

компромиси

се толерират

дори от членове

на изпълкома

на БФС. Според мен това не трябва да се допуска, защото по този начин се променят поведението и стереотипът на българските съдии и когато излязат навън, това веднага дава своите последствия. Иначе в Европа много добре се представят и Никола Попов, и Ивайло Стоянов, и Георги Кабаков. Лоша шега им изиграва непостоянството. Точно когато се формира мнението, че се представят добре и трябва да растат в ранглистата, те правят някой мач със споменатите компромиси и това им се отразява. Борислав Михайлов прави всичко възможно, за да толерира представянето им навън, но той не иска да носи отговорност за представянето им. Като заместник-председател на съдийската комисия на УЕФА той удържа квотата ни при международните съдии от шест ръководещи и десет асистенти, но не иска да поема никаква персонална отговорност. Марк Бата - вторият човек в съдийската комисия на УЕФА, се е заел да помага на българските съдии, така че остава само проблемът с манталитета и постоянството.

- Всъщност промени ли Марк Бата с нещо българските съдии и какви са пътищата за развитие оттук нататък?

- Той даде насоки за нов стил на работа. Преди всичко - за много труд. Освен това изисква самокритика, а на трето място, за да бъде някой промотиран в международен план, той трябва да се представя на различно ниво от това във вътрешното първенство. Проблемите са с втората точка. Българският съдия трудно приема чужди авторитети, за него единствен критерий е неговото мнение, останалите все не го разбират. Смятам обаче, че Марк Бата работи в тази насока, дискутира с тях всички спорни моменти и стигат до някакъв общ критерий. Перспективата е тази година Георги Кабаков да пробие в първа група, като моят апел е компромисите, които прави в българското първенство, да не си и помисля да ги прави в Европа. Защото там не е само Кабаков, а съдия от България, който трябва да проправя път и за следващите. Готови за това са и Никола Попов, и Ивайло Стоянов, и младото поколение в лицето на Чинков, Апостолов... Имаме добри кадри.

- На фона на съдийството как оценявате състоянието на българския футбол като цяло? Основната критика е за равнището на първенството и липсата на успехи на националния отбор.

- Тази критика клубните президенти трябва да я приемат като самокритика. Ковачниците на кадри са именно клубовете. Като нормативна база футболният съюз е уредил всичко - изисквания към стадиони, терени, осветление. Но самият БФС не може да създаде кадри за отборите. Напоследък основните критики са към “Лудогорец”, но по мое мнение трябва да свалим шапка на разградския клуб, защото той е вече име. Тъжното е, че грандове като “Левски” и ЦСКА започват да се забравят в Европа. Ако братя Домусчиеви имат някаква вина, тя е

като вината

на Стефка

Костадинова във

високия скок

Тя вдигна толкова високо летвата, че вече десетилетия наред никой не може да я надмине. Така е и с “Лудогорец” - останалите отбори пазят дистанция с тях, опитват се да ги настигнат, но по стар български обичай предпочитат първият да се върне до тяхното равнище, отколкото те да се издигнат на неговото.

- Предстои конгрес на БФС и по стар навик критиките за всички неудачи се отправят към ръководството и конкретно към президента. Но има ли той реална алтернатива в битката за нов мандат?

- Моята камбанария е твърде ниска, за да направя преценка какви са алтернативите му. Но от личния си опит от пътуванията ми из Европа мога да кажа, че Борислав Михайлов не е само разпознаваем, той е фактор в европейския футбол и ще бъде кощунство да го приберем някъде на сянка. Може да прозвучи грубо, но той трябва да бъде изпозлван, даже експлоатиран за благото на българския футбол. За мен колкото повече са критиките към него и екипа му, това е доказателство, че те си вършат добре работата. Михайлов е позитивен и консенсусен ръководител и ще извлече само полза от критиките, стига да са конструктивни.

- Любо Пенев няма шанс срещу него, така ли?

- Както споменах, пътувам много из Европа, особено в Испания, където живея. Ако трябва да говорим за опонентите на Михайлов, защото той никога не би нарекъл този, който се изправя срещу него, враг, той в момента е един. Може би ще се появи още някой. Но мнението на футболните хора в Испания за Любослав Пенев в момента е красноречиво иронично - човек, който не си държи на думата. Поема ангажимент, но когато му се отвори някакъв личен хоризонт, загърбва всичко, без да се интересува за последствията. В една държава като Испания, чиито отбори на клубно и национално равнище са в световния елит, на това въобще не се гледа с добро око. Хората там държат много на лоялността. Когато не си коректен към клуба, с който имаш договор, това значи, че

утре може

да предадеш и

приятелите си,

каузата, в името

на която

си избран

Нещо, което във футбола не се прощава.

- Значи смятате, че Борислав Михайлов няма алтернатива?

- По моите критерии да - дали за лошо, или за хубаво. За толкова години в българския футбол Борислав Михайлов се е доказал не само като отборен играч, но и като капитан на отбора. На всеки, в който е бил. Нека всички, които го атакуват, независимо какви са, да си спомнят дали някога в кариерата си той е показвал среден пръст, дали си е позволил да си събуе шортите пред публиката, дали някога е казал на някого да духа супата. Той е твърде положителен, твърде консенсусен, всичко, което прави, го прави за благото на футбола ни. А това, което е направил досега, се вижда - нищо няма да вземе и да отнесе в къщи.

- Все пак българският футбол не е цъфнал и вързал, което означава, че има доста голямо поле за развитие. Какво трябва да се направи?

- Ако отново бъде избран и за да не го упрекват, че толерира един или друг отбор, Борислав Михайлов по мое мнение трябва да не кани в изпълкома на БФС клубни президенти. Те си имат професионална лига, нека се събират там и да мислят за визията и на отборите си, и на първенството като цяло. Когато това стане и клубовете започнат да функционират пълноценно, те ще започнат да дават и кадри за националния отбор. Защото какво може да направи Борислав Михайлов за националния отбор? В различни периоди той

търсеше и

намираше

най-добрите и

разпознаваеми

треньори,

но за съжаление, никой от тях не успя да се реализира напълно. Явно някъде нишката се къса и затова смятам, че Кирил Домусчиев върви по прав път. Той създаде на практика чисто нов клуб, направи го печеливш, побеждаващ и разпознаваем, което постепенно ще започне да привлича кадри. Всеки млад състезател иска да тренира и играе в отбор, който побеждава. Ако същото в скоро време започнат отново да правят и другите утвърдени клубове в българския футбол - “Левски”, ЦСКА, пловдивските “Ботев” и “Локомотив” и така нататък, нещата ще потръгнат. Всеки от тях да даде по двама-трима футболисти, националният отбор ще се издигне на съвсем друго равнище. Ние сме малка държава, нямаме потенциала на великите сили в световния футбол, но в същото време малцина у нас признават какво прави Борислав Михайлов. Все пак той с екипа си с помощта на спонсори издържа националния отбор. Вярно е, напоследък държавата също полага много усилия. Ето например даде прекрасен парцел, върху който с помощта на финансиране от ФИФА и УЕФА бе изградена една фантастична база на всички национални отбори. Така че няма как да се отрече, че в момента държавата стои зад гърба на ръководството на БФС.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Софиянец изхвърли книги до кофи за боклук и предизвика възмущението на потребителите в социалните мрежи. Вместо да ги запази и съхрани столичанинът явно е решил да освободи място за нещо по важно в жилището си от художествените

Навряха ми маркуч в за*ника! Скандалната изповед направи известната разложка кримка Сергей Шопов, по прякор Тони Измамата, пред шокираните погледи на магистратите от Софийския апелативен съд, видя "България Днес". Кримигероят от гърменското село Дъбница отдавна е напълнил полицейските сводки в района на Гоце Делчев и Разлог с палитра от

Фолклегендата Руси Русев стана учител! Изпълнителят на вселенския хит "На бургаската гара" преподава на деца в училище "Христо Ботев" в бургаския кв. Долно Езерово. "Започнах втора учебна година като вокален педагог. Музикалната ми кариера продължава - имам участия и концерти, опитват се да правя нови песни, но и искам да уча деца.