В живота няма вечни приятели, а само вечни интереси. Това го доказва и предстоящият конгрес на БФС. Поне засега основните претенденти са настоящият президент Борислав Михайлов и бившият национален селекционер Любослав Пенев.
Двамата имат дълга история, като в нея най-малко са били противници на терена. В повечето случаи са един до друг.
Всъщност периодът на противостояние е от 23 ноември 1986 година до 1 април 1989 година и продължава само 7 мача.
В него Борислав пази вратата на “Левски”, а Пенев е централен нападател на ЦСКА, тогава “Витоша” и “Средец”. И нападателят има предимство с 4 победи и 1 равен. Придружени с два гола във вратата на съперника. Но и победите на Боби заслужават внимание. Една от тях е на стадион “Българска армия” за купата, и то с убедителното 3:0. След това кратко противостояние пътищата им на съперници се разделят. Любо е продаден на “Валенсия”. Не след дълго и Михайлов поема към чужбина.
Двамата така и не играят един срещу друг повече. Нищо, че след приключването на кариерата си се връщат в България. Просто в различни периоди.
На 20 май 1987 година стартира вторият им период на съотборници в националния отбор. И той ще продължи близо 10 години до 18 юни 1996 година Михайлов е капитанът, а Пенев - острието на тима, постигнал едни от най-големите победи в историята на родния футбол. Онази незабравима вечер на “Парк де Пренс”, или пък успехът с 3:2 над Германия в евроквалификациите.
Двамата са на терена в общо 40 двубоя на националния отбор в кариерата си. И го класират на две световни и едно европейско първенство. Друго поколение няма как да се похвали с подобни постижения.
Любо ще пропусне световното в САЩ заради заболяване, но ще се върне още по-силен на терена. Борислав пък ще стане първият, който минава 100 мача с националния отбор точно през този период, когато са един до друг.
Всичко завършва на доста ниска нотка. С автогол. В онзи прословут мач с французите на европейското в Англия, когато в 64-ата минута Пенев с глава пронизва Михайлов. Нашите са елиминирани и четвъртите в света се прибират с наведени глави. И при прибирането в София изтърсва историческата си реплика: “България има своя №9. Който ме уважава, уважава. Който не ме уважава, да духа супата”.
Веднага Иван Славков отстранява централния нападател и уволнява чичо му Димитър Пенев като национален селекционер. Назначен е Христо Бонев, а Христо Стоичков обявява бойкот. Бързо обаче осъзнава какво е направил и цъфва на вратата на Зума с букет цветя за съпругата му, за да се извини.
Всъщност периодът, в който претендентите за поста президент на БФС са съотборници е доста по-дълъг. Любослав Пенев се връща в националния отбор, но по това време Михайлов вече е изиграл последния си мач и е резерва на Здравко Здравков. Като такъв той пътува и на световното първенство във Франция. Но на терена двамата повече не застават заедно.
Тогава има една мистерия, която остава неизяснена и до днес. Точно преди последния мач в групата срещу Испания Пенев и Стоичков изчезват от лагера на националите за ужас на Бонев. Връщат се чак сутринта, а след това падаме със срамното 1:6.
Следва период, в който Любослав се появява само като президент на ЦСКА, след което малко рита за “червените”, за да приключи в “Локо” (Пд).
Михайлов пък поема по различен път. Първо е в държавната агенция за младежта и спорта, след това става и вицепрезидент на Иван Славков в БФС.
Скандалът, който взе главата на Батето като член на МОК, отново ги събира един до друг. Този път буквално. Пенев е точно до Михайлов на прословутата пресконференция през януари 2005 г., когато бе обявено, че той ще е претендентът за поста на Иван Славков. Точно до него, от дясната му страна. На масата бяха още Йордан Лечков, Емил Костадинов, Христо Стоичков, Трифон Иванов и журналистите Жаклин Михайлов и Георги Атанасов. Сред зрителите в залата на столичния хотел “Хилтън” бяха Златко Янков и Петър Михтарски, които бяха също основна част на големия ни национален отбор.
На пресконференцията Славков бе призован да се присъедини към тях и да подкрепи Михайлов.
По ирония на съдбата днес хората от масата са от двете страни на барикадата. Любо и Стоичков плюс журналистите са против Михайлов.
Конгресът през октомври е спечелен със солидна преднина пред Иван Славков.
Така Михайлов влиза в БФС, а Любо Пенев се отдава на тениса.
Всъщност точно Михайлов го връща във футбола след дълъг период забвение, когато Пенев става помощник на Пламен Марков в националния отбор при повторното му назначение. Всичко приключва след едно фатално 1:6 в Белград срещу Сърбия на 19 ноември 2008 година. Пламен Марков е уволнен, а с него си тръгва и Любослав Пенев. На тяхно място идва Станимир Стоилов.
Третият голям период в отношенията между двамата бе, когато Любо стана национален селекционер по личното предложение на Борислав Михайлов. Пенев бе предпочетен да замести Лотар Матеус, който се издъни. Любо вече бе натрупал малко опит като треньор на ЦСКА и “Литекс”. Ловчанлии обаче го пускат без проблеми в държавния тим.
В началото всичко е оптимистично. Правим няколко добри резултата и както казва сам селекционерът, ютията започва да се отлепва от дъното.
Губим шансовете си за световно първенство в края, но пак завършваме четвърти в групата. Има обаче оптимизъм за нещо по-добро.
За да дойде краят, който е на 16 ноември 2014 година.
Всичко приключва с една дузпа в Космоса, довела до коктейл от аулин с уиски за Ивелин Попов и равенство с тоталния аутсайдер в групата Малта, и то в София. И то след като с него като селекционер ги размазваме 6:0 при предното си докаминство на 22 март предната година и ги надвиваме с 2:1 при гостуването си във Валета.
Пенев е уволнен светкавично, като повечето от членовете на изпълкома са против него. Атаката идва от Кирил Домусчиев и Венци Стефанов, които съсипват селекционера от критики.
След уволнението Пенев даде култово интервю, в което попиля Кирил Домусчиев, Атанас Фурнаджиев, Венци Стефанов, Йордан Лечков и Емил Костадинов, но не и Михайлов.
“Най-много съм се виждал с Боби, но той не е изпълкомът”, е единственото му изречение по отношение на президента на БФС. Останалите са сринати със земята, обявени за неграмотници, престъпници и какво ли не още.
И така идва последният етап, който е отново противостояние, както в самото начало на отношенията между двамата.
Заради кандидатурата си за президент на БФС Пенев изгори много мостове във “Валенсия”, един от клубовете, където го боготворяха, и неговия първи в чужбина.
Отказа се рязко от това да бъде наставник на втория отбор на клуба, като това не се хареса на ръководството, което обяви, че е огорчено от отношението му. Той ги бил поставил пред свършен факт с решението си.
Преди това се разпадна и треньорският му екип, с който работеше постоянно. Радослав Здравков предпочете втория отбор на “Лудогорец”, Йордан Йорданов-Жан се заби в аматьорски отбор, за да работи. До края до Любо остана само Давид Родригес. Испанецът обаче също заяви, че е изненадан от решението му да си тръгне от “Валенсия”.
Този период приключва на 16 февруари. С което със сигурност ще приключи и цялата им история като съперници и съотборници. За някой пореден епизод просто няма да има време.