ДС осуетила бягството на Наим Сюлейманоглу година по-рано

https://www.24chasa.bg/sport/article/6647984 www.24chasa.bg
Наум Шаламанов става световен шампион в София малко преди да избяга в Турция. СНИМКА: Иван Григоров

Наим Сюлейманоглу смятал да избяга в Турция още преди световната купа в Мелбърн през декември 1986 година. Това било подготвено за световното в Швеция година по-рано. Но тогава около щангистите имало прекалено много тайни агенти на Държавна сигурност и бягството било отложено за Австралия.

Това разказва журналистът Джелал Демирбилек от “Карар”, който е представен за един от най-близките до Наим. Демирбилек е наистина едно от големите имена при съседите и е присъствал на много състезания по вдигане на тежести през годините, а сега голямата му страст е волейболът.

Световното първенство в Сьодертале е второто за Наим, след като България бойкотира олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 г. Тогава игрите са се броели и за първенство на планетата.

Дебютът му на световно е през 1983 година в Москва. Тогава 16-годишният феномен поставя световен рекорд в изхвърлянето в категория 56 килограма, като заковава щанга от 130 килограма. В изтласкването обаче спира на 160 кила, а опитният Оксен Мирзоян (СССР) подобрява световния рекорд със 165. И така Наим остава втори в класирането. И това е му е последната загуба за доста време.

Лелята на Наим показва сакото, което пази 15 години преди завръщането на пременника си в България.

В Сьодертале вече няма кой да го спре в категория до 60 килограма. Наим печели златото с аванс от 15 килограма пред Юрик Саркисян (СССР). Първенството в Швеция е големият пробив на България, когато за първи път смазваме СССР в щангите. Наим е третият ни шампион след Севдалин Маринов (52) и Нено Терзийски (56). След него Михаил Петров и Веселин Гълъбаров са първи и втори в категория до 67,5 кг. Александър Върбанов и Минчо Пашов повтарят това и при 70-килограмовите. Асен Златев е втори след Юрик Варданян в категория до 82,5 кг, а първенството завършва със златото на Антонио Кръстев при свръхтежките. Така България печели 26 медала, от които 16 златни, а СССР остава с 25 и само 12 първи места.

Демирбилек твърди, че се е виждал с Наим още по времето, когато е бил български национал и често е бил на гости в залата в “Дианабад”. При едно от посещенията Сюлейманоглу му поискал Коран и турско знаме Внимателно трябвало да ги вкара в България през Капитан Андреево. За да не го хванат. Това е малко странно, като се има предвид колко строго бяха държани националите по щанги по време на социализма. А Демирбилек е наистина един от най-известните турски журналисти и едва ли е получил бърз достъп.

Джелал придружил Наим и при едно от завръщанията му в България, след като получил разрешение за това. “До неговото село Птичар се стигаше само с магаре. Когато стигнахме до дома му, там беше чичо му. Той отвори един прашасал скрин и извади от него едно сиво сако. Любимото на племенника му. Пазил го толкова време - 15 години, за да има какво да облече на сватбата си”, обяснява журналистът.

“Животът ми в България беше прекрасен Имах дом, модерна кола за тези времена. Но нямаше как да остана, след като ни смениха имената”, обяснил приживе Наим.

Той разказал и за срещата си с Тодор Живков малко преди заминаването си за Мелбърн. Бил при него по лична покана след световното в София, когато отново смазваме СССР пред родна публика, а Наим троши световните рекорди като кибритени клечки.

“Какво толкова ти липсва?”, обърнал се Живков към Наим. “Нищо. Абсолютно нищо. Но това, което направихте, не е правилно. Като турчин не мога да го приема. Аз съм Шаламанов, майка ми е Анна, баща ми - Стилиян”, обяснява щангистът. “Това не го говори публично!”, е вледеняващият отговор и в този момент Живков напуснал стаята.

Колата била продадена след бягството на Наим, спомнял си още той. “Стана ми болно. Не очаквах такова отношение”, обяснил Сюлейманоглу. “Но винаги съм смятал, че имам несвършена работа в България. Най-вече заради семейството, близките ми. Много от тях останаха. Не бях виждал семейството си две години, преди да ги пуснат при мен”, допълва той.

Демирбилек бил сигурен, че точно Наим е избягал през декември 1986 година, когато се появил слухът, че известен спортист е предпочел да се състезава за Турция.

Наим никога не бил обръщал внимание на това, че преди опит духаше

перчема си нагоре все едно косата му пречи. Това се превърна в негова запазена марка. “Вероятно е някаква част от концентрацията ми. Но не съм го правил нарочно. Просто някакъв неволен тик”, разказал още Наим.

“Всичко, което приемахме, ни беше давано като витамини. Не знам дали някой от нас знаеше какво е допинг. Сега обаче положението е съвсем друго. Всеки един от младите спортисти е наясно с това, което приема. Защото имат информацията”, обяснявал при срещите си с приятеля си 3-кратният олимпийски шампион по щанги.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Краят на традиционният есенния фестивал в Китай предизвика огромно задръстване от автомобили в близост до Тол-станция на магистралата в Женгжу, провинция Хенан, Китай. Снимка: REUTERS /

Бизнесменът Тодор Хаджижеков, станал известен с прякора си Тотко Поршето, който бе погнат за нелегална фабрика за цигари край Костинброд, е оправдан тихомълком! След шумната акция през декември 2012 г. по разбиване на тайния цех Хаджижеков е оневинен окончателно, а сега с юристи подготвя иск срещу прокуратурата за 100 хиляди лева,

Със здрав банкет и кючеци на Азис загря отборът на "Атлетик" (Куклен) за мача с "Левски". Днес храбрият аматьорски тим ще посрещне "сините" в двубой от турнира за Купата на България. За отбора от малкото градче, разположено в полите на Родопите, това ще бъде най-големият мач в цялата му история. Срещата ще се играе в Пловдив,