Екатерина Аврамова: Спирам с плуването през 2021 г.

https://www.24chasa.bg/sport/article/6660350 www.24chasa.bg
Аврамова позира със спечелените през 2017 г. медали.

26-годишната Екатерина Аврамова е многократна национална шампионка. Живее и тренира в Лондон. Държи рекордите на 50, 100 и 200 м гръб. Има финал на европейско и полуфинал на световно първенство. Чаровната състезателка е участничка на олимпиадите в Лондон и Рио де Жанейро. От 2014 г. Аврамова плува за Турция. Държи националните рекорди в гърбовите дисциплини и на южната ни комшийка. Аврамова плува за “Галатасарай”. Пред “24 часа” тя разказа какво се е случило през миналата година.

ак премина 2017 г. за Екатерина Аврамова?

- Годината като цяло беше приятна. Случиха се и някои неща, които не бяха окей. В края на май получих контузия и все още се възстановявам от нея. Тя не ме е спирала да тренирам, но подготовката ми протича по различен начин. Ходя на физиотерапевт 4 пъти в седмицата и нещата вървят към оправяне.

- Чисто спортно какво ти се случи?

- Миналия януари се върнах от лагер в Австралия и имах доста състезания в Лондон, които бяха част от подготовката ми за ислямските игри. Те се проведоха през май в Баку и преминаха доста добра за мен.

Спечелих 5

златни медала -

3 от индивидуални стартове - 50, 100 и 200 м гръб, и 2 от щафети. Това бе първото състезание през 2017 г., върху което се бяхме концентрирали с моя треньор. Второто беше световното първенство в Будапеща. На него обаче отидох с обострена травма и не мина, както искахме и предполагахме, че ще мине. След втория старт на 50 м гръб прецених, че няма смисъл да участвам на 200 м, и се прибрах вкъщи. През август си дадох почивка и от септември започнах рехабилитация.

- Каква е травмата ти?

- На врата.

Появила се е

херния между

прешлените

Тя засяга нервите, които са към двете ръце, и в зависимост от това на коя част от мен ѝ е писано да я боли, я боли. Наистина е доста болезнено. Със специалните упражнения, които правя, болката намалява и успявам да вървя към пълно възстановяване. Та първата половина от годината мина добре. Последваха премеждията с контузията. През декември участвах на европейското първенство в Копенхаген в 25-метров басейн. Там бяхме решили с личния ми треньор и федерацията, че е добре да се пусна само на 50 м гръб и 50 м кроул като индивидуални дисциплини, за да видим как ще ми се отрази да се състезавам пак на такова високо ниво, и щафетите. Идеята бе да не натоварвам организма си след травмата. След това плувах на републиканското на Турция също на малък басейн. От него спечелих 5 златни медала, 2 сребърни и 1 бронзов.

- Всъщност ти продължаваш да тренираш в Англия, нали?

- Да, в по-голямата част от времето се подготвям в Англия с моя треньор Дейв Хичкок. С него сме заедно вече 10 г. Ходя и на лагери с националния отбор на Турция.

- В какво се изразява клубният ти ангажимент към “Галатасарай”?

- 2 пъти годишно трябва да представлявам клуба на републиканското - лятно в 50-метров басейни и зимно в 25-метров.

- Значи не трябва да плуваш с другите състезатели на “Галатасарай”?

- Не, споразумението е, че аз продължавам моята подготовка постарому, защото така е отработено и върви. И ако аз желая и моят треньор реши, че е добре да сменя климата и обстановката с лагер в Турция. Така беше преди олимпиадата в Рио де Жанейро. 3 месеца тренирах в Истанбул.

- Това ли са плюсовете от твоето решение да плуваш за Турция?

- Реално плюсовете да плувам за Турция са не само защото те ме подкрепят изцяло в зависимост от това, което аз преценя да правя с подготовката, но и финансовата помощ за нея. През последните 2 г. аз 2 пъти бях на лагер в Австралия за по месец и половина.

Всичко бе

покрито от

турската

федерация

Тренировките в Англия, пътуванията за състезанията, в които участвам, също се поемат от нея. Това се отнася и за всички медицински разходи, свързани с травмата.

- Докога е договорът ти с федерацията?

- Няма такъв договор. Аз имам турски паспорт и трябва само да си покривам нормативите. Имам договор само с “Галатасарай”. Той се подновява на 2 г., какъвто е случаят и сега. Ще остана в “Галатасарай” поне за още 2 г.

- Преди олимпиадата в Рио де Жанейро през 2016 г. избухна един скандал. Беше нападната грубо словесно от бащата на турска състезателка, защото си я изпреварила и така тя няма да участва на игрите. Имаше ли някакви последствия от него?

- Олимпиадата мина и аз не бях се засичала с нея до ислямските игри в Баку, на които бяхме съотборнички. Не си говорим. Дори да сме в една щафета. Даже ни бяха сложили една до друга да даваме интервюта, но не комуникираме изобщо. След случилото се подадох жалба срещу баща ѝ заради създадените проблеми и напрежението, през които минах. Адвокатът ми се занимава със случая. Доколкото знам, той е прекратил работата си за волейболната федерация на Турция и със семейството си се е преместил извън Истанбул, май в Бодрум.

- Следващата олимпиада ще е в Токио през 2020 г. Ще гониш ли квота?

- Със сигурност главната ми цел е да покрия нормативите и този път да плувам на 100 и 200 м гръб. Плановете ми са това да е последната ми олимпиада, но кариерата ми, да съм жива и здрава, да приключи през 2021 г. Тогава ще има отново ислямски игри. Турция ще домакинства. След това състезание смятам да прекратя кариерата си. Вече ще съм на 30 г., което за плуването си е преклонна възраст. (Смее се.)

- Няма вариант отново да плуваш за България?

- Няма документално как да се случи. Тук не става дума дали нещата в българския спорт ще се оправят. Като сменяш държавата, за която се състезаваш, трябва поне една година да си извън всякакви международни състезания.

Просто няма

време за това

Има и нещо друго. Имам принципна договорка с турската федерация. Те не биха позволили плувец, в когото са инвестирали, да се състезава за друга държава.

- Докъде стигна с образованието си?

- Опитах се да запиша университет. Още след първия семестър през 2013 г. стана ясно, че нещата не могат да се съчетаят с плуването и пътуването. В момента съм концентрирана върху плуването. Когато приключа, ще запиша университет. Както обясних вече, това все още е далече. Може би образованието ми ще е свързано със спорта и с плуването. Със сигурност не желая да ставам треньор. Нямам търпението да тренирам някой друг. Аз винаги се старая да тренирам на високо ниво с отговарящите за това натоварвания. Няма да мога да разбера защо други не биха го правили. По-скоро бих работила за това плуването да се развива, може и за България да го правя. Мисля, че и след края на кариерата бъдещето ми ще е свързано със спорта.

- В българското плуване има едно ново явление. 18-годишният Антъни Иванов наистина внесе много свеж полъх и надежди за големи успехи. Какво мислиш за старта на кариерата му?

- С него не се познаваме отблизо. На здрасти сме. Не съм наясно с начина му на подготовка. Видях страхотното му представяне на световното в Будапеща, където влезе във финал. След това взе медал от световното за юноши в Индианаполис. От наши общи приятели знам, че той се отнася изключително професионално към работата си.

България

наистина има

нужда от такива

плувци

Разбрах, че ще заминава да учи и тренира в САЩ. Винаги съм приемала Америка със смесени чувства. Имаше университети, които се бяха свързали с мен с покана да плувам за тях. Причината да откажа бе, че в САЩ има страшно много плувци. Там няма как да ти обърнат голямо внимание. Ако не си ти, ще е някой друг. Това става, ако не си на правилното място. Надявам се Антъни да го е открил и да успее да продължи развитието си нагоре.

- Антъни заяви, че за момента не смята да плува за друга държава. Какво би го посъветвала?

- Не мога нищо да го посъветвам. Наскоро друг плувец ме попита за подобно нещо. Казах му същото. За мен Турция бе най-добрият вариант, който можех да избера. Но това е за мен. Това, което ми бе предложено, може да не е същото за други. Направих своя избор и засега не съжалявам със сигурност. Въпреки всички перипетии. За Антъни много зависи от това какво той иска от спорта и докъде би желал да стигне. Аз за себе си прецених в един момент, че за мен спортът е работа. Реших, че ще плувам и няма да уча. Затова трябваше да инвестирам в себе си и да получа нещо от това, което правя в плуването. При него обстоятелствата може да са съвсем различни. Не знам дали има спонсори.

- Какво си пожелаваш за 2018 г.?

- Да съм здрава. Предстоят средиземноморски игри. Пожелавам си медал оттам, както и от европейското на голям басейн, което ще е в Глазгоу.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Глория никога не е с подуто лице КОЯ Е ТЯ Джулия Ангелова е един от най-популярните гримьори в България вече повече от 15 години. Получила редица престижни награди за работата си, сред които "Златна игла" за "Най-добър моден гримьор" за 2004 г. и 2008 г., "Първа награда за принос към цялостна модна визия на модел".

С просторен апартамент за впечатляващите 339 039 лв. се е обзавела Лили Иванова, показа проверка на "България Днес" в Имотния регистър. Новото жилище на естрадната прима е с впечатляващата площ от 196 квадратни метра, а към него вървят и два гаража. За разлика от повечето българи, които ползват ипотеки при покупки на ново жилище,

Сочни гърди и дупета разголиха родните чалгаджийки в разгара на лятото. Изпълнителките, които не крият прелести и във видеоклиповете си, още по-свободно се разхвърлиха по плажовете у нас и в чужбина. Най-активна в събирането на тен е Мара Отварачката. Фолкаджийката почти всеки уикенд е на родното Черноморие,