БКП закрива “Левски” и ЦСКА, създава БФС (Видео)

https://www.24chasa.bg/sport/article/6674223 www.24chasa.bg
На 27 юни 1985 г. в НДК е учредителната конференция на БФС

БФС се ражда точно 8 дни след едни от най-скандалните моменти в историята на българския футбол. На 19 юни 1985 година ЦСКА “Септемврийско знаме” и “Левски-Спартак” изиграват скандалния финал за купата, спечелен от “червените” с масови битки на терена и извън него.

Серкетариатът на ЦК на БКП взема спешни решения, като най-важното е да се разформироват двата отбора, а и да се закрият ведомствените клубове към Министерството на Народната отбрана, Министерството на вътрешните работи, Главно управление на Строителните войски и Министерството на транспорта.

След това до живот са наказани Пламен Николов, Борислав Михайлов, Емил Велев, Емил Спасов и Христо Стоичков. За година аут са Наско Сираков, Мирослав Байчев и Васил Тинчев, а за 3 месеца Костадин Янчев.

И на 27 юни в НДК е учредителната конференция на БФС. Повечето от 341-те делегати са партийни, комсомолски и профсъюзни функционери, както и заслужили ветерани. Най-важното име е това на кандидат-членът на Политбюро на ЦК на БКП Георги Атанасов.

Избран е централен съвет, в който влизат 149 души. От тях излиза и управителен, като негов председател става Иван Шпатов, първи заместник-председател Петър Сучков, заместник-председатели Ангел Шишков и Тодор Хамамов, главен секретар Борислав Миланов и членове Минчо Чунтов, Никола Тончев, Димитър Димитров, Андон Трайков, Евгени Узунов, Ангел Цветков, Начо Начев, Кунчо Кунев, Стоян Ляхов, Спас Мулетаров и Стефан Божков.

Всъщност почти всичко се покрива със съществуващата федерация по футбол и промените са главно в имената на сдружението.

На 3 април 1986 година фирменото отделение към Софийския градски съд регистрира новото сдружение БФС и то започва да съществува реално. Не след дълго то се премества на улица “Гочо Гопин” №19 (днес “Кърниградска”) от офисите си на стадион “Васил Левски”. БФС обаче продължава да се води от “дадените указания на Политбюро на ЦК на БКП и Министерския съвет”.

След Иван Шпатов шеф става профсъюзният лидер Андон Трайков. Първият реален избор на президент е на 20 февруари 1990 година. Тогава има цели 10 кандидатури - Димитър Ларгов, Борис Станков, Славчо Тепавичаров, Андрей Кожухаров, Илия Патронев, Атанас Пържелов, Христо Младенов, Крум Василчев, Стефан Божков и Митко Червеняков. Преобладават отново партийните кадри, но за сметка на това всички имат футболно минало. След първия тур остават Тепавичаров, Ларгов, Божков и Василчев. На втория с 256 гласа печели Тепавичаров, Ларгов е със 160, Божков - 45, и Василчев - 16.

През декември същата година се прави инициативен комитет за кардинални промени в БФС и Тепавичаров подава оставка. На негово място идва Димитър Ларгов.

На 29 юни 1993 година със 196:143 гласа президент на БФС става Валентин Михов, който печели срещу Николай Гигов. Президентът на ЦСКА управлява кратко, като е свален след скандала с премиите за световното в САЩ. Мястото му е заето от Христо Данов, скандално известния шеф на Агробизнесбанк.

И неговите дни са преброени, за да настъпи ерата на Иван Славков. Батето се възкачва на президентския пост на 21 ноември 1995 година, за да приключи след близо 10 години на 21 октомври 2005 година. След филма на Би Би Си “Да купиш игрите” той губи и изборите в БФС от Борислав Михайлов.

Всъщност Михайлов отдавна е абсолютният рекордьор на българския футбол, като нито един човек до момента не е управлявал 12 години.

Футболен съюз е имало и два пъти преди 9 септември 1994 година.

За първи път той се създава на 16 май 1935 година като опит да се отцепи от Българската национална спортна федерация. Учредители стават софийските АС-23, “Славия”, ФК 13, “Цар Борис III”, “Ботев”, “Устрем”, “Фортуна”, “Лозенец” и “Хоментмен 15”, както и провдивските “Сокол”, “Хоментмен” и “Бар Кохба”. Председател става майор Борис Паров от АС-23.

В залата присъстват и доста легендарни футболисти на “Левски”, но клубът запазва неутралитет и не иска да се отцепва от БНСФ.

Събранието се води от митичния ръководител на българския футбол Павел Грозданов, най-известният ни функционер в миналото.

БНСФ реагира светкавично, като изхъврля от редиците си повечето бунтари, но те продължават да работят. Столичното първенство е блокирано, защото повечето клубове напускат Софийска окръжна спортна област и преминават към съюза.

След близо година битка с БНСФ се намесва министърът на просвещението Михаил Йовов. Той изпраща писмо №183 от 4 април 1936 година, с което обявява БФС за несъществуваща организация. Така всичко се връща обратно в БНСФ.

Четири години по-късно самата БНСФ взема решение да се извърши “федерирането на федерацията на базата на четирите родови спортни съюза, в т.ч. и Българския футболен съюз”. Начело застава заместник-кметът на София Любомир Сокеров. Следващият шеф е вътрешният министър Дочо Христов. И съществуването на организацията приключва с 9 септември 1944 година. За да се появи отново на картата след драматичните събития, завършили с разформироването на “Левски” и ЦСКА и създаването на “Витоша” и “Средец” на териториален принцип.

На 16 февруари предстои едва осмият редовен конгрес на БФС. Останалите са извънредни.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Нелепо припознаване става причина за смъртта на сириеца Локман Ибрахим. Според криминалисти наемникът, изпратен от хора на ВИС-2, е трябвало да убие брат му Бахзад, сочат от МВР за един от босовете на контрабандните канали у нас. Самата екзекуция е извършена късно вечерта на 19 юли 2004 г. Куршумите застигат 37-годишния сириец с български паспорт

Богдан и Янко с обща кръвоносна система, единият е добре, другият - в кома Борислав РАДОСЛАВОВ Сиамските близнаци са под ключ в социален дом в Бургас. До тях не се допуска никой друг освен семейството и всякаква информация за състоянието им е забранена. Това показа проверка на "България Днес". Богдан и Янко се родиха през август 2016 г.

Нова серия финансови проблеми и дела заплашват богатството на Ветко Арабаджиев, показа проверка на "България Днес". След обвиненията за пране на пари и последвалия запор на част от богатството му за олигарха са се присетили от НАП и руският гражданин Семьор Данилюк. Заради неплатени дългове и данъчни задължения приходната агенция и чужденецът са