Как един гоблен взе олимпийско злато преди 20 години

https://www.24chasa.bg/sport/article/6682750 www.24chasa.bg
Екатерина Дафовска покачена на раменете на единствените български журналисти, които са отишли на състезанието. С черните очила е пратеникът на “24 часа” и автор на този материал Георги Банов. СНИМКА: РОЙТЕРС

“Коне на водопой” са тайната на Катя Дафовска

Вилеровият гоблен е толкова трудно да бъде избродиран, колкото България да спечели златен медал на зимните олимпийски игри. Точно тези две неща се съчетаха по уникален начин преди 20 години, когато на 9 февруари Екатерина Дафовска взе първата и единствена до момента титла в Нагано.

Гобленът е “Коне на водопой”. Един от трудните, но не чак толкова. 36 вида конци, разграфена панама и бод след бод. Хиляди бодове.

“В къщата на мама е. Където са останалите.

Този ми беше

първият”,

спомня си Дафовска. С него тръгва за Япония, където никой не очаква нищо от нея. Женският ни тим по биатлон е в процес на обновяване. След игрите в Лилехамер се отказват най-добрите ни състезателки Надежда Алексиева и Мария Манолова. Няколко месеца преди Нагано Ива Шкодрева излиза в майчинство. Така от предната олимпиада остава само най-малката - Дафовска. С нея са дошлата от ски бягането Павлина Филипова, Радка Попова и Веселина Пейчинова.

По това време Катя няма дори победа за световната купа. Най-доброто класиране е шесто място. Има два бронзови медала от световно, което обаче е смятан за случайност, а не за закономерност. Защото сезонът е направо кошмар за 22-годишната чепеларка.

И за концентрация шие. Бод след бод. Ден след ден. Времената са достатъчно сложни. Толкова сложни, че представителят ни при мъжете Георги Касабов кара с третия чифт ски на Дафовска. Ваксите са кът. Като сложиш на жените, за мъжете не остава.

“Може би точно това, че никой не очакваше нещо от мен, ми помогна най-много. Бях освободена от всякакво напрежение. Обстановката преди старта бе напрегната, но не и нервна, както при останалите”, обяснява шампионката ни.

Титлата е толкова изненадваща, че тя няма дори и яке за церемонията по връчване на букетите и след това за награждаването в центъра на Нагано. Взема това на Касабов. “То на мен ми беше голямо, какво остава за нея”, спомня си момчето, което направи ските за старта на Катя и Павлина Филипова. ”Всички бяхме по спортните си екипи.

Кой е мислел за

награждаване?”,

допълва го шампионката.

Историческото яке отдавна е притежание на някой чужденец. Защото на тази олимпиада българската екипировка привличаше доста погледи и спортистите и журналистите бяха атакувани с оферти от над 500 долара. За България сумата бе невероятна.

Тогава българите пътуват по цял свят с микробуси. Стартовете от световната купа са изпитание, но въпреки това успяваме. Трудно и задружно.

Българският екип е повече от скромен. В Нагано са петимата състезатели, председателят на федерацията Васил Тончев, спортният директор Венцислав Илиев, секретарят Васил Сивков, старши треньорът Николай Болчев, треньорът на Павлина - Георги Ганчев, лекарят Иван Станков и физиотерапевтът Веска Александрова, днес Хеле.

В същото време например германците имат по седем човека само на един състезател. Същото е положението и с другите големи отбори.

А “Коне на водопой” успокояват нервите. Бод след бод, като изстрели на стрелбището.

Дни преди старта отиват в японска фирма, която да направи структура на ските спрямо местния сняг. Това е изключително важно за състезанието. В деня обаче Катя дори не ги докосва.

“Бяхме приготвили първи и втори вариант, както винаги. Катя взе втория. Просто така ѝ пасна. Аз щях да предпочета другия. Но все пак става въпрос за различни стилове на каране”, обяснява Касабов.

Времето е променливо. Първо вали сняг, после дъжд, а накрая грее и слънце. Катя стартира 18-а заедно с останалите фаворитки.

Всички предричат тотален триумф на шведката Магдалена Форсберг. Бившата ски бегачка тероризира съперничките си в световната купа. Почти няма загуба. И за олимпиадата е напълно готова.

“Никога няма да забравя нейният поглед, след като спечелих. Все едно

бях отнела всичко

най-ценно в живота ѝ”,

спомня си Катя.

Мишените падат една след друга, както бодовете по гоблена. Само една грешка при третата стрелба и първата от положение прав. Което носи наказателна минута на дългата дистанция.

Всъщност това е доста решаващо. Защото българката дава едва осмото бегово време от всички. Чисто на трасето тя е за 53:52,0 минути. Пред нея по този показател са словенките Андреа Грашич и Тадея Бранкович, норвежките Анет Скивебранд и Лив-Грете Скелбрайт, германката Мартина Целнер, китайката Сун Рибо и дори японката Риоко Такахаши. Но при тях стрелбата е доста по-зле.

Дафовска завършва първа от претендентките. След нея легендарната Урсула Дизъл завършва на 25,6 секунди. Шансовете на украинката Олена Петрова, която е 9 номера след българката, са големи. Но силите ѝ стигат само да изпревари Дизъл. За съжаление, Дизъл обаче изпреварва с 2 десети от секундата Павлина Филипова и троянчанката остава четвърта.

Една след друга състезателките започват да финишират. Всички 64. Форсберг е 14-а, Целнер - 10-а. Друкратната олимпийска шампионка от Лилехамер Мириам Бедар от Канада е чак на 50-о място.

Защото с една грешка в стрелбата са само първите 4-и в крайното класиране, плюс Албина Ахатова (Русия), Ева Тофалви (Румъния), Корин Ниогре (Франция), Ирина Тананайко (Беларус), Йева Чедерщрема-Вофа (Латвия), Петра Беле-Шааф (Германия) и Катерина Лоцманова-Холубцова (Чехия).

Багажът се събира почти светкавично след церемонията за връчването на букетите и пресконференцията. Защото няма време. Всички трябва да са в центъра на Нагано, където вечерта е церемонията по награждаването.

Шефът на БОК Иван Славков целият грее, когато връчва златния медал на Катя. “България има своята Екатерина Велика”, възкликва Вера Маринова по телевизията. След това Батето дава прием в една близка до центъра сграда.

Понеже БНТ е пратила само коментатори, екипът светкавично наема украински оператор срещу твърда сума в зелено, за да може да запечата всичко за историята на българския спорт.

Повечето кадри обаче са безвъзвратно изтрити и изхвърлени. Защото в България управлява СДС и няма как зетят на Тодор Живков да бъде показван по националната телевизия. Това е изричната заповед на тогавашния директор на БНТ Стефан Димитров. И от “Сан Стефано” я изпълняват 100%.

А денят продължава. От площада делегацията ни направо атакува дискотеката в олимпийското село. “Бяхме така, както сме били през деня. Всеки облечен с каквото е имал. Дали за тренировка, дали за състезание. Приключихме рано сутринта и всички се прибрахме по леглата. Други пък направо от дискотеката тръгнаха по състезания. Но никой не съжаляваше”, спомня си бегачът Славчо Батинков невероятния купон преди 20 години.

Дни след златния медал Венци Илиев обясни най-реално причината да спечелим. "Всичко бе променливо. И вятърът, и времето. Докато другите, големите, спореха точно какво да се направи, взехме бързо решение и то се оказа печелившо. Защото всичко трябва да е в синхрон, най-вече със състезателя", каза той. Синхрон като за Вилеров гоблен.

20 години по-късно Дафовска е олимпийският ни аташе за ПьонгЧанг. Но ще пътува по-късно заради юбилея на златния медал. В Чепеларе стягат голям купон за годишнината. И се надяват на останалите от малкото родопско градче да достигнат Дафовска. Като Радослав Янков например. Венци Илиев също е в екипа на биатлона.

Ползата от ранното ставане и японското недоглеждане

Най-вкусните пилешки хапки след титлата на Катя

За Нагано всичко бе странно. Дори тръгването ми. Пътувах в последния момент. Спах на летището в Лондон, защото не бяха изчислили, че полетът ми за Токио е чак на следващия ден. Там се видях с Камен Алипиев от БНТ, който пък пътуваше за мача на звездите на НБА, последния за Майкъл Джордън.

Оказа се, че съм

единственият

представител на

пресата в Япония

Всички останали се бяха отказали по една или друга причина. При акредитирани над 10 човека.

Настаниха ме в един апартамент с още двама, които виждах за първи път в живота си. За късмет, в съседство на този, който приюти пратениците на БНТ. Тези на радиото бяха някъде другаде, така и не разбрахме до края точно къде спяха.

Мъжкото спускане е една от най-чаканите дисциплини на една зимна олимпиада. Като канадски възпитаник нямаше как да я пропусна. Пък и цял свят чакаше какво ще направи австрийският зидар Херман Майер. Херминаторът доминираше във всеки старт от световната купа.

И всяка сутрин се товарехме с Тото Алексиев на рейса и тръгвахме да гледаме спускането. Той да го коментира. И всеки ден нещо ставаше и го отлагаха. Така неусетно стана 8 февруари.

Вечерта отново се събрахме на масата с колегите в техния апартамент. Тодор Шабански предложи безумната идея да ме води на биатлон на следващия ден. Обявих го за чисто луд. Първо, нямаме никакъв отбор в момента, а на всичко отгоре имаш 3 часа път до Нозава Онзен. Това означава ранно ставане около 5 сутринта и след това загуба на целия ден с връщането.

Шабанеца обаче се оказа инат и накрая поставих ултиматума, че ако дойде да ме събуди и успее, ще тръгна с него. Взе, че наистина дойде. Натоварихме се на автобуса. Огромен, удобен и само трима човека в него! Ние двамата и един фотограф, който през целия път наваксваше със спането.

В крайна сметка стигнахме до стадиона за биатлон. Журналисти и спортисти слизахме на едно място. Пресата тръгваше вдясно, а останалите - на ляво. Напред обаче имаше тунел, който никой не пазеше. И двамата през него се оказахме в кабините при нашите. Прибрахме акредитациите под якетата, за да не види някой, че има чужди хора. И така пред очите ни мина цялата подготовка за старта.

Д-р Станков ни беше донесъл сандвичи и други неща от олимпийското село, защото дневните в Япония стигат само за половин хубаво ядене, особено по време на олимпиада, когато цените се утрояват. Изтърбушихме и хладилниците с безалкохолно. И тръгнахме към местата за коментаторите. Решихме да си спестим обратното минаване през тунела, а да прескочим една въжена ограда. Шабански се промъкна, а аз затънах до кръста. Оказа се, че снегът е доста натрупан. Все пак се измъкнахме.

Седнах зад Тодор и шефа на федерацията Васил Тончев, които коментираха, въпреки че пряко предаване нямаше. След третата стрелба обаче нервите ми не издържаха. И

хукнах към финала

За целта трябваше да мина цялата трибуна отзад и след това да се върна в изходната точка, но пред нея. Пред мен тичаше физиотерапевтката на отбора.

Катя финишира първа. След това дойде и Павлина. Времето течеше, а никой не ни изпревари. Вече цялата малка групичка бяхме заедно. И започна неистова радост. Толкова неистова, че японците така и не разбраха как се озовахме при състезателите, за

да вдигнем

шампионката на ръце

След това тя си получи букета цветя.

На пресконференцията попитах домакините дали имат преводач от български. Те ме изгледаха, все едно съм казал, че КНДР е пуснала ядрена ракета към Нагано. Заради това се наех с превода, като помолих Катя да говори само на български. За да се чуе езикът на шампионите. В този момент се появи и колегата от БНР Асен Минчев. Титлата бе толкова изненадваща, че въпросите към първата и втората бяха прекалено малко. Най-много бяха към Уши Дизъл и доколкото схванах от немския, я питаха защо са се провалили германките, които очаквали титлата.

След края Асен включи Катя по сателитен телефон в София. Това бе нещо невиждано. Имах мобилен за смъртни случаи, защото сметките тогава бяха убийствени. Но и той започна да звъни неистово. България се бе събудила с новината, че има първата си олимпийска шампионка от зимни игри. Едно 22-годишно момиче от Чепеларе.

Връщането бе най-приятното в историята. Извадихме пилешките хапки и поляхме златото с гаторейд. Такива ни бяха възможностите в момента.

Други българи освен нас на стадиона нямаше. Просто очаквали други стартове. След това по време на спринта не можеше да се разминеш от белите якета на нашата делегация. Дойдоха Иван Славков, Цвятко Барчовски, цялото ръководство на делегацията. Всички състезатели, които нямаха стартове в деня. Дори и фигуристите бяха дошли на най-отдалеченото място на олимпиадата. Катя обаче падна още на първата обиколка и завърши назад в класирането. На никого обаче не му пукаше. Вече имахме своята олимпийска шампионка.

А интервюто в “24 часа” бе преписано доста добре от останалите. Просто излизахме на пазара първи и колегите спокойно си го откраднаха. Но това е най-нормалното нещо в България. И до днес.

Отнетият медал на Евгения Раданова

Псувните на Иван Пандов чува целият свят

Само 10 дни след триумфа на Екатерина Дафовска България можеше да спечели още един медал на олимпиадата или пък поне призово място. Но стана жертва на реверансите към домакините от страна на съдиите по шорттрек. По особено жесток начин за Евгения Раданова.

Жени вече е опитен състезател и се бори с азиатците, които доминират този спорт. Направила е и световен рекорд.

В първия кръг на 500 метра българката е една от трите, която слизат под 46 секунди. Другите две са Ван Чунлу (Китай) и Ани Перо от Канада. Това се смята за гросмайсторска норма за дистанцията. В серията си Раданова побеждава корейката Чой Мин-Кюн, която е една от най-добрите в дисциплината.

Драмата обаче идва на 1/4-финалите. 20-годишната българка отново печели и вече е сред най-добрите. Тогава идва голямата изненада. Съдиите се събират и я дисквалифицират. Защото била попречила на японката Икуе Текшавара. Абсолютно същото се е получило и в предната серия, като там го отнася Йон Ок-Мон заради Чикаге Танака. По регламент на тези, на които е попречено, се дава автоматична квота за следващия кръг.

За да покажат колко са напред с технологиите, японците бяха вкарали микрофони и в леда. За да се чуват кънките. И това става причина псувните на треньора ни Иван Пандов да се чуят по цял свят. Той хвърли папката си на терена и започна да ги сипе по адрес на съдиите. Сигналът влиза директно в телевизорите. В този момент се вцепенява дори и опитната Вера Маринова. Коментаторката излиза от ситуацията с “тук малко си изпуснахме нервите”.

Всичко това се разиграва и пред очите на тогавашния шеф на спорта Цвятко Барчовски. Бившият национал по баскетбол е единственият, който седи в ложата на стадиона.

Нищо не може да се направи. Съдийският състав е непреклонен и Раданова е отстранена от любимата си дисциплина.

В нито един от 1/4-финалите не се преодолява бариерата от 46 секунди. След това обаче идва още по-интересното. Във финала се изправят две канадки - Изабел Чарест и Ани Перо, и две китайки - Ян Ян (С) и Ван Чунлу. В малкия отиват корейките Чой Мин Кюн и Жон И Гуон, японката Тешигава и италианката Мара Урбани, побеждавана на всяка крачка от Раданова.

Корейките са на първите две места в битката за пето - осмо място, Урбани е трета, а пробутаната напред заради Раданова японка остава четвърта.

Битката за златото обаче е невероятна. И завършва изненадващо. Фаворитката Чарест изблъсква Ван и китайката не завършва. Канадката пък е дисквалифицирана. Титлата е за Ани Перо, която изпреварва Ян Ян. Времето на шампионката е 46,568 секунди.

Така по регламент Жеон се придвижва на третата позиция и взема бронза, а победената от Раданова в серията Чой става четвърта.

Иван Пандов е категоричен, че при реално състезание Раданова е трябвало да бъде на големия финал. Където всичко може да се случи. А времето е по-добро от това на златната медалистка. Всъщност само Чарест е по-бърза от нея.

Но в статистиката тя остава на 14-о място на 500 метра в Нагано. При второто си участие на олимпиада. След това печели медалите си в Солт Лейк Сити и Торино. За да завърши кариерата си във Ванкувър с последния си финал на олимпийски игри.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Съпругата на италианския национал Чиро Имобиле - Джесика Малена, не си губи времето, докато той е зает със "скуадра адзура". Нападателят на "Лацио" е сред избраниците на Роберто Манчини за мача с Португалия от Лигата на нациите и контролата със САЩ. Докато той се поти на тренировките, Джесика отпраши на топло.

Роумингът в Европейския съюз отново поевтинява! Евродепутатите гласуваха вчера нови правила за телекомуникациите с цел ограничаване на цените на разговорите в общността. Този път финансовото облекчение засяга обажданията от собствената страна към друга държава от ЕС. В момента подобно позвъняване не се приема за роуминг,

Евелин Банев-Брендо е продал бутиковия си хотел "Ле Фльор", показа проверка на "България Днес". Срещу 4 559 691 лв., платени в брой, фирма на столични счетоводители се сдобива със седеметажната сграда на столичния бул. "Витоша", известна като перла в короната на Брендо. Впечатляващата сума постъпва по сметките на офшорка,