Голът на починалия внезапно само на 46 г. Георги Марков срещу Англия ще остане емблематичен за неговата кариера. Предлагаме ви интервю на "24 часа" с бившия национал по тази и други теми.
Георги Марков е роден на 20 януари 1972 г. В началото на кариерата си играе като нападател, но по-късно се преквалифицира централен защитник. В "А" група играе за пловдивския "Ботев", "Локо" (Сф) и "Левски". Зад граница рита в турския "Трабзон" и гръцкия "Ерготелис". В националния отбор има 36 мача и един гол. Той е именно срещу предстоящия ни съперник Англия. На 9 юни 1999 г. Марков носи с глава престижното равенство 1:1 на стадион "Българска армия". Така той става едва вторият българин с гол срещу родината на футбола след легендата Георги Аспарухов-Гунди.
- Голът срещу Англия ли е най-ценният в кариерата ти?
- Със сигурност е най-важният, който съм вкарвал в кариерата си. През по-голямата част от нея съм защитник, тъй че не ми се случва много често да бележа. С този гол България постигна престижен резултат и затова
настина е много
ценен за мен
- Имаше ли нещо заучено при ситуацията, в която Христо Стоичков центрира, а ти в типичен английски стил с глава прониза Дейвид Сиймън?
- По принцип защитниците, които играят добре с глава, се включват за центриранията от корнер или пряк свободен удар. Тренирахме и тогава подреждане при такива ситуации. При изпълнението на Стоичков се оказах свободен и успях за моя голяма радост да се разпиша. Просто се получи, в такива случаи няма много време за мислене, а и топката ми дойде перфектно.
- Запомнил ли си с нещо друго мача? Доколко трудно беше срещу нападатели от калибъра на Шиърър и Шерингам?
- Този мач съм го запомнил с това, че като цяло играхме добре. Успяхме бързо да изравним, а след това бяхме много бързо и до втори гол. Отново Стоичков центрира, но Христо Йовов се размина, за съжаление, с топката. Естествено, срещу Англия е трудно да се играе. Както обаче вече казах, нещата при нас се получаваха и се справихме. Мога да кажа, че съм имал и по-тежки мачове в кариерата си. Именно Теди Шерингам пък трябваше да ме пази при положението, когато отбелязах за 1:1, но той закъсня фатално с придвижването. Жалко, че само срещу Англия се представихме добре в тези квалификации. Късметът, който е много важен не само във футбола, ни изостави в няколко много важни момента.
- Отпразнува ли по-специално гола?
- Успешните моменти във футбола трябва да се празнуват. Не бих казал обаче, че съм направил нещо по-специално. Събрах приятели и ги почерпих.
- Тогава стана вторият българин след легендарния Георги Аспарухов-Гунди, вкарал гол на Англия, която се смята за родина на футбола. Как те кара да се чувстваш това и смяташ ли, че традицията може да се спази и отново Георги да вкара? В сегашния състав това е твоят бивш съотборник от "Локо" (Сф) Пеев.
- Че имам гол срещу Англия, ме прави горд, но по никакъв начин не ме кара да се чувствам по-различно. Колкото и изтъркано да звучи, най-важното е да се вкарва, а не кой е голмайсторът. Всеки на терена може да се разпише. Най-добре е в един отбор всички да мислят така. Традиции има, но те все някога се нарушават. Може Пеев да ги продължи, а друг да ги наруши. Защо в петък вечерта на "Уембли" да не разберем имената на двама българи, които ще ме последват с попадения срещу англичаните.
- Явно мислиш, че националният отбор може да направи мечтан старт на европейските квалификации с победа на "Уембли". Откъде идва оптимизмът ти?
- От две посоки, но най-вече от лошата форма на Англия. Начело с Фабио Капело в квалификациите за световното вървяха добре. Типично за тях обаче на първенството се провалиха. Можеше и да завършат по различен начин с Германия, ако им бяха признали гола, но аз говоря за мачовете в групата. В тях те тотално разочароваха. Въобще в големи турнири не се представят добре, а последното европейско даже го пропуснаха. И в последната контрола с Унгария се видя, че имат проблеми. Те станаха още по-големи заради отсъствието заради контузии на абсолютни титуляри като Франк Лампард и Джон Тери. Публиката на "Уембли" вече
започна да
натрупва опит
в освиркването
на националите си. Тъй като трибуните в петък ще са пълни, един такъв шум ще звучи много приятно за нас.
- Да, но България все още няма победа през 2010 г.
- Така е, но това е второто нещо, което щях да спомена. Като резултати не сме направили нищо, факт. Има и много неща, които не са розови. В последния мач с Русия обаче смятам, че имаше голям период от време, в които отборът ни изглеждаше много добре като действия на терен. Владеехме сигурно топката, създадохме и няколко ситуации за гол. При това Станимир Стоилов не можеше да разчита на някои играчи заради травми. Други като Димитър Бербатов се отказаха. Изборът си е негов, но смятам, че щеше да е много полезен на тима в Лондон. Иначе с игра като срещу руснаците, изключителна концентрация в защита и късмет пред вратата на противника имаме шансовете си. Сега е нашият момент за победа.
- Спомена защитата. Ти с твоя доста богат опит какво би посъветвал колегите си, които ще излязат на "Уембли"?
- Хубаво е, че мачът е първи в програмата на тези квалификации. Нормално е да има напрежение. Най-важното е защитниците ни да играят със самочувствие. Няма от какво да ги е страх, защото на този етап не могат да загубят нищо. В Англия се играе по принцип твърдо, което е плюс за отбраната ни.
- Имаш предвид, че трябва нашите да влизат по-твърдо, с каквото реноме си известен от дълги години ти. Оттам ти дойде и прякорът Рендето Вьорнер. Защо остана и така избухлив с годините?
- Нещата се усещат най-добре на терена, когато за първи път се сблъскаш с противника. След това много бързо се ориентираш как да действаш. Що се отнася до мен - аз играя футбол. Това е
игра, която
не е балет
За него си има специални зали. Има футболисти, които играят сума ти време, а дори не могат да направят нещо, за да им лепнат прякор. При мен това стана рано. Не съм се променил, защото независимо от годините не мога да понасям да губя. Затова си изпускам нервите, карам се със съдии и противници. Късно е да се променя, а и разбрах отдавна, че това няма как да стане. Всеки казва, че излиза за победа на терена, но не всички го показват. Тук пак ще спомена самочувствието. То ти помага да се справиш с напрежението и да гониш наистина успеха. Може би именно това липсваше на някои футболисти в "Локо" (Сф) и се стигна до тоталния провал на миналия сезон. Явно не бяха свикнали да се борят за нещо голямо. Сега едва проходили във футбола, младите мислят повече за прически, момичета, излизания. Няма как да се получат така нещата. Когато аз бях на техните години, всичко бе съвсем различно.
- Явно този сезон ти е последен, после някъде?
- Да, този сезон е последният ми. Със сигурност обаче оставам във футбола, ще продължа да работя в "Локо" (Сф). Спечелил съм различни трофеи във футбола. Всички, които се интересуват от него, знаят прякора ми и че съм вкарал гол на Англия. Няма как да съм недоволен от кариерата си.