Вместо брой удари вече се броят очакваните голове
Статистиките във футбола са едно от най-показваните неща в коментарните студиа по телевизиите, а и в сайтовете. Те обаче често не дават точна картина на събитията на терена.
Така например отбор А е имал 52% владеене на топката, отправил е 18 удара към вратата и е бил 7 корнера. Опонентът им от отбор Б пък е притежавал топката в 48% от времето, имал е 14 удара и 5 корнера. Това е нормалната статистика, която често виждаме. От нея изглежда сякаш мачът е бил напрегнат, а отборите - с почти изравнени сили.
Всъщност обаче истината е коренно друга. Отбор А е Бразилия, а отбор Б - Германия. Статистиката е от знаменития полуфинал на световното първенство през 2014 г., спечелен от немците с категоричното 1:7.
След мача двама не чак толкова известни немски футболисти решават, че традиционните данни не показват реалното отражение на събитията на терена и измислят нова статистика. Щефан Райнарц и Йенс Хегелер са дефанзивни халфове и смятат, че медиите не отразявали реалния им принос към играта. Пример за това се среща и в реванша от четвъртфиналите на Шампионската лига през 2016 г. между “Байерн” (Мюнхен) и “Ювентус”. В последната минута при резултат 1:2 Артуро Видал отне топката от Пол Погба, подаде на Кингсли Коман, а след негово центриране Томас Мюлер изравни и прати мача в продължения. При традиционната статистика Видал би получил просто едно отнемане и един точен пас, Коман - асистенция, а Мюлер - гол.
В действителност обаче играта на чилиеца е ключова. Той спира опасна контраатака, а пасът му преодолява няколко защитници.
Точно това е и смисълът на измислената от Райнарц и Хегелер статистика, наречена “Импект”. При нея се отчита не броят, а качеството на всяко отиграване. Идеята на двамата е, че при традиционните статистики както пас на 2 метра към вратаря се брои за точно подаване, така и невероятно 35-метрово подаване на Тони Кроос се смята за 1 пас.
Всички метрики на “Импект” се основават на идеята, че
всяко отиграване трябва
да се измерва качествено
Отбор може да отбележи само ако прокара топката зад защитата, а оттам и статистиката им “победени от паса защитнци”. Колкото повече бранители елиминираш с пас, толкова по-качествено е било подаването, смятат Райнарц и Хегелер.
“Импект” се задълбава дори повече и според статистиката да елиминираш защитник с пас, е по-ценно от това с подаване да придвижиш топката през пресиращ нападател. Затова и броят на преодолените бранители чрез пас се нарича импект, точно както и компанията.
Елиминираните общо по време на мача съперникови футболисти пък се измерват чрез т. нар. пакинг рейтинг. Статистиката е предвидила и обратното - броя на преодолените защитници, за да се прецени състоянието на отбора, когато се отбранява.
Връщайки се на мача Бразилия - Германия, новата статистика показва следното - Германия има пакинг рейтинг от 402 срещу 341 за Бразилия. Предимството от 15% обаче не може да обясни резултата от мача.
Затова поглеждаме и импект рейтинга - този на елиминираните защитници. Немците са се справили с 84 защитници, а бразилците - с 53. Тоест Германия си е разменяла много по-смислени пасове в противниковата половина, макар и да е владеела топката в по-малък процент от мача.
Пример за по-доброто приложение на статистиката може да се види при втория гол на Германия в мача. Когато пас изведе футболист зад противниковата защита, почти винаги се стига до опасна ситуация. При атаката за гола на Мирослав Клозе, той получава пас от Томас Мюлер, който пък е овладял подаването на Тони Кроос.
По старите метрики Клозе обира славата, а Мюлер и Кроос имат по един точен пас.
С “Импект” обаче нападателят получава 1 точка за овладяване на паса на Мюлер. Идеята на статистиката е, че почти всеки би вкарал от подобно положение, но малцина биха намерили Мюлер с подаване като на Кроос.
Затова и халфът получава 4 точки за преодолени с подаването си 4-ма защитници. Мюлер също взема същия брой точки, защото с движението си по терена се е открил и е овладял подаването. Той получава и допълнителна точка за паса към Клозе, с който се елиминира още един защитник. Голмайсторът пък има 1 точка, защото е овладял подаването. Така излиза, че
най-полезен е бил Томас
Мюлер, който се е открил,
с движението си е овладял
топката зад 4 защитници
без да попадне в засада и с паса си е елиминирал още един бранител. А ефектът за цялата защита на Бразилия е отрицателен - само от тази ситуация те получават -5 точни заради допуснатото преодоляване на ключови играчи.
Статистиката, измислена от двамата дефанзивни халфове, вече има широко приложение в Бундеслигата. И макар и доста по-добра от традиционната, тя отново не може да бъде 100% сигурна. Според анализа на топпървенствата през сезон 2015-2016 г. обаче отборът с по-добри показатели в броя елиминирани защитници има 86% шанс да не загуби мача.
Напреднали статистики има и за нападателите. Често по време на футболни мачове, след като футболист пропусне, се чува репликата “Трябваше да вкара”. Е, метрика и за това вече съществува и се ползва от отборите в цял свят.
Идеята на Expected goals (очаквани голове), или накратко xG, е да показва дали наистина даден удар е трябвало да бъде гол. Отчита се със специална формула и ако е имало 35% шанс ударът да е гол, се получава рейтинг от 0,35 xG.
Изчисляването е доста сложно и в него се вземат предвид редица фактори. Например дали топката идва на левия или десния крак на футболист, ъгълът на подаването към него, има ли защитници пред играча, разстоянието до вратата и редица други.
Статистиката се извлича на база колко подобни положения са били превърнати в гол и най-общо се отнася за средностатистически футболист. Така например в мача между “Ливърпул” и “Борнемут” Мохамед Салах има няколко положения.
Във втората минута египтянинът се озовава в ситуация, която е оценена като 0,45 xG, или 45% шанс за гол. Ударът му с левия крак от вратарското поле обаче излиза в аут. В 68-ата минута обаче той играе с глава, а шансът за гол е 9%, или 0,09 xG. Салах обаче реализира.
За целия сезон в английската Висша лига египтянинът има 30 гола. Качеството на положенията му обаче предполага той да е отбелязал 22,59 попадения, т.е. Салах е вкарал 7,41 гола повече от очакваното.
И докато Салах има много повече отбелязани от очакваните голове, то вторият в листата - Хари Кейн, е с почти еднакви показатели - 25 отбелязани при 24,63 очаквани гола.
От показателите излиза, че Салах има по-добър завършващ удар от Кейн. Примерът с мача с “Борнемут” обаче показва, че невинаги египтянинът вкарва по-чистите положения. Затова и топотборите в цяла Европа използват модерните статистики, които в голяма степен не са достъпни за феновете, но не им се предоверяват.
В крайна сметка статистиката анализира даден мач след края му, а не може да предвиди изхода на предстояща среща.