На 20 април бе анонсиран краят на една ера във футбола. Французинът Арсен Венгер обяви, че в края на сезона напуска мениджърския пост в емблематичния английски клуб “Арсенал” след 22 г. на него. Последните сезони са тежки за треньора заради липса на резултати и на стадиона се стигна до директни призиви той да си тръгне. “Арсенал” за 14-а година поред няма да стане шампион. За първи път не игра в Шампионската лига. И Венгер си тръгва година преди края на договора си.
Той обаче имаше и редица славни моменти начело на “топчиите”. Руското издание sports.ru избра 10 от тях и ги подреди.
1. Непобедимите
- 2003/2004
Ако не вярваш, че можеш да постигнеш нещо, няма как да успееш.
Тези думи на Арсен Венгер и вярата в невъзможното са главната причина за постигнатото от “Арсенал” през сезон 2003/2004 в английската Висша лига. “Смятам, че можем да изкараме без загуба цял сезон. “Милан” го направи и не виждам защо това шокира всички.” Венгер заяви това през септември 2002 г. Веднага се родиха серия майтапи с французина, но той се смя последен. Защото вярваше най-силно от всички.
“Арсенал” стана шампион на Англия за 2004 г., без да допусне загуба - 26 победи и 12 равенства. Тиери Анри, Денис Бергамп, Фреди Люнгберг и Робер Пирес бяха оформили страхотно каре в нападение. Огромна бе заслугата обаче и на защитата заедно с вратаря Йенс Леман, който играеше понякога и като либеро.
2. Първата титла
Младият Венгер запозна английския футбол с иновативни методи. Той забрани шоколада и въведе европейски диети. Вманиачи се в детайли, като например изискваше в съблекалнята да има различни по височина пейки спрямо ръста на играчите. Всичко това обаче направи “Арсенал” конкурентоспособен. За първата му титла с “топчиите” обаче се наложи французинът да направи и тактически промени. Въведе схема с 4-ма в защита - 4-4-2. За повратен момент може да се смята загубата с 1:3 от “Блекбърн” през декември 1997 г. Капитанът на “Арсенал” Тони Адамс игра ужасно и даже е разказвал, че мислил за край на кариерата си. Венгер предприе нестандартен ход. Даде 3-седмичен отпуск на Адамс в разгара на сезона. Той се върна като съвсем друг играч и вкара в шампионския мач с “Евертън”.
3. “Емирейтс”
Сега е трудно да се обясни важността на построяването на нов стадион за “Арсенал”. Проектът стартира през 2002 г. и изглежда като единствената правилна крачка клубът да се закрепи сред елита на Англия. “Арсенал” се конкурира с отборите от него и преди преместването, но само благодарение на звездните трансфери и треньорския гений на Венгер. Проектът така и не се изплати сам в пълен размер, тъй като се случи нещо трудно предсказуемо - парите от телевизионни права за Висшата лига скочиха главоломно. Сега само с тях клуб може да си позволи построяването на нов стадион с минимални ограничения. Но да го направиш само със средства на клуба, както бе при “Арсенал”, беше безпрецедентна идея. Това, че Венгер я осъществи, а в същото време да държи отбора в Шампионската лига, е грандиозно постижение.
4. Дубълът за
сезон 2001/2002
Финалът на този сезон във Висшата лига е най-силният за “Арсенал”. След 17-ия кръг “топчиите” са на 4-о място, като са по-близо до 8-ото, отколкото до лидера. Следва серия без загуба от 21 мача за Венгер и момчетата му, включваща победи в последните 13 мача. Сред тях е първата победа на французина на “Анфийлд”. “Ливърпул” тогава бе главен конкурент на “Арсенал” за титлата. Финалът за купата е спечелен с 2:0 срещу “Челси”, за да се оформи дубълът.
5. Трансферът
и еволюцията
на Тиери Анри
Тиери Анри е емблемата на способността на Арсен Венгер да разкрива нови умения у един футболист. Французинът пристигна в Лондон от “Ювентус” като обикновено ляво крило или дори бранител в схема с трима централни такива. Тръгна си от “Арсенал” като най-добрия голмайстор и футболист в историята на клуба. Всъщност неговият принос за английския футбол е още по-голям. Анри “уби” типичния таран 9-ка ала Алън Шиърър и въведе модата на футболистите, играещи по цялата линия на атаката. Анри и досега държи рекорда за най-много асистенции за един сезон. Той признава, че ги цени повече от головете си.
6. Подписът
на Сол Кембъл
Венгер винаги е харесвал Сол Кембъл. Французинът признава, че играейки срещу него, нападателите на “Арсенал” не приличат на себе си. “Струваше ми се, че Сол е несъкрушим и божествено мощен”, казва френският мениджър. На фона на обещанията на Кембъл пред феновете на “Тотнъм”, че ще преподпише договора си с “шпорите” и според легендата отделно обещание да не преминава в “Арсенал”, привличането му изглежда като непостижима цел. Венгер обаче успява. По думите на самия Кембъл французинът осъществява трансфера, демонстрирайки много високо ниво. Сред обиждащите Сол фенове на “Тотнъм” при първото дерби след подписа му с “Арсенал” е дори по-големият му брат Тони. Във футболен план това е един от най-успешните свободни трансфери в историята.
“С него получихме физическо надмощие практически над всеки един съперник и стабилност в отбрана”, спомня си Венгер. Без Кембъл е трудно да си представим дубъла от 2001/2002 или сезона без загуба.
7. Сухите мрежи
в Шампионската
лига през сезон
2005/2006
Сезон 2005/2006 в Англия е най-слабият за Венгер като събрани точки. Несвойствено за стила си французинът се фиксира върху задачата да закара “Арсенал” до финал в Шампионската лига. За целта сменя схемата с контраатакуващото 4-5-1. В груповата фаза вратарят Йенс Леман допуска само 2 гола. В 6-те плейофни мача до финала след това германецът записва сухи мрежи. Той обаче е изгонен още в 18-ата мин в решителния двубой за трофея и “Арсенал” пада с 1:2 от “Барселона”.
8. Победата
над “Хъл” във
финала за купата
през 2014 г.
Венгер признава, че ако “Арсенал” бе изгубил този финал, е щял да си тръгне. Тимът допуска два бързи гола, но стига до обрат. След ужасни 60 мин Венгер пуска Яя Саного на терена, за да действа в нападателно дуо с Оливие Жиру. Двамата разкъсват отбраната на “Хъл”. “Арсенал” изравнява, а в продължението създава достатъчно положения, за да стигне до крайното 3:2.
9. Футболът на
“Арсенал” от
сезона
2007/2008
Скоростта и мощността бяха отличителните белези на първите отбори на Венгер в “Арсенал”. Във втората половина на първата декада от ХХI век французинът започна да залага на владеенето на топката и техниката, частично адаптирайки се към световния тренд и частично към играчите, с които разполага. Най-добрият пример за това бе тимът от сезон 2007/2008. Преди него “Арсенал” се раздели с Тиери Анри, който бе започнал да вреди на отборния баланс. Заради участието на бразилеца Жилберто Силва в Копа Америка в предсезонната подготовка Матьо Фламини получи шанс да действа до Сеск Фабрегас в центъра на терена и се оказа, че го допълва идеално. Пъзелът се нареди. “Арсенал” изигра изключително силен сезон, но не спечели титлата, тъй като “Манчестър Юнайтед” направи най-могъщата си кампания под ръководството на Алекс Фергюсън. Венгер спечели 83 т. - третия най-добър резултат в кариерата си в Англия, а “Арсенал” безболезнено остана в топ 4 въпреки раздялата със звездата си Тиери Анри.
10. Рекордната
купа на Англия
Венгер има спечелени 7 купи на Англия. Това е рекорд в 145-годишната история на най-стария футболен турнир в света. 7-те купи са повече от тези, които “Арсенал” бе вдигнал преди Венгер. “Ливърпул” и “Челси” пък имат по толкова за цялата си история. Уникално постижение, при това на чуждестранен треньор.
Последната си купа Венгер спечели през миналия сезон и го направи по страхотен начин. В хода на турнира смени схемата на 3-4-3 и това преобрази “Арсенал”, който победи в 9 от последните си 10 мача по пътя към трофея. В полуфинала и финала “Арсенал” на Венгер се наложи над двата най-силни отбора през сезона - “Манчестър Сити” и “Челси”.