Броени дни преди старта на Мондиал 2018 ще ви върнем назад във времето, в далечната 1966 г., когато първенството се провежда за първи път в Англия, а България се пада в една група с някои от най-силните отбори в света като Бразилия и Португалия.
И макар, че нашият отбор отпада от първенството, то родните футболисти правят силно впечатление на целия свят – Александър Шаламанов попада в идеалния отбор на шампионата, а Гунди е определен като играч от световнa класа.
Текстът, който ви предлагаме е част от книгата „Българи, юнаци”, събрала в себе си историята на световните първенства по футбол, на които България е участвала.
Англия, 1966 г.
Изгрява звездата на Гунди
„Аспарухов е извън всякаква класация. Ако някой ми беше казал, че България притежава играч от такава класа, нямаше да повярвам. Европейският футбол ще има в негово лице един нов Ди Стефано. Достоен е да играе в най-големите европейски отбори.”
Това са думи на треньора на „Бенфика” Бела Гутман след мач срещу „Левски” в турнира за Купата на европейските шампиони в София. Двубоят завършва 2:2, а Гунди вкарва първия гол и е най-добрият на терена. Пресата в цяла Европа е възхитена от българския талант. Гутман го иска в отбора си, както и редица европейски грандове. Но трансферът е невъзможен в онези години, когато комунистическият режим забранява на футболистите да играят в чужбина. Само можем да гадаем докъде можеше да стигне Аспарухов, ако беше в един отбор с Еузебио в „Бенфика”. Този тим е сред най-силните в света, а през 1961 и 1962 г. печели Купата на европейските шампиони, побеждавайки във финалните мачове „Барселона” и „Реал” (Мадрид). Под ръководството на същия този Бела Гутман, който мечтае да има Гунди в състава си. Кандидат за българския нападател е и „Милан”, но Аспарухов остава в „Левски”.
Гунди заема престижната осма позиция в класацията на списание „Франс футбол” за най-добър футболист в Европа през 1965 г. Това е блестяща година за Аспарухов. Той се превръща в първата голяма футболна звезда на България. Този забележителен играч е с основен принос за класирането на националния отбор на световното първенство в Англия през 1966 г. Отново, както и четири години по-рано, нашите трябва да играят решаващ мач за място сред най-добрите. В квалификациите България завършва с равен брой точки с Белгия. Според тогавашния регламент головата разлика няма решаващо значение.
Треньор на нашите е Рудолф Витлачил, извел чехите до сребърните медали в Чили през 1962 г. В директния сблъсък за класиране на финалите „червените дяволи” са фаворит.
„Белгийците бяха обявени за най-силния състав в Европа за 1965 г. – спомня си защитникът Димитър Ларгов. – В Брюксел ни размазаха с 5:0, а в София ние ги бяхме били с 3:0. За третия мач на неутрален терен във Флоренция Витлачил направи 9 промени в състава. Шефът на федерацията Недялко Донски беше говорил с треньора за това.”
По-късно ще се разбере, че на най-високо държавно ниво е било решено за двубоя в Италия да не се разчита на повечето от играчите, загубили катастрофално от Белгия с 0:5.
Според партийните ръководители тези футболисти били психически обременени от поражението и трябвало да отпаднат от състава. Донски вика Димитър Ларгов при себе си и му казва: „Решението вече е взето. Капитан във Флоренция ще бъдеш ти!”
Промяната е неочаквана, защото преди това в квалификациите лентата носят Тодор Диев и Иван Димитров.
„Притесних се, защото не знаех как ще ме приемат съотборниците – признава Ларгов. – Реших да отида при Гунди. Казах му директно: „Жоре, Донски ми каза, че аз ще съм капитан. Имаш ли нещо против?” Гунди ме успокои, че няма проблем. Същото казаха и другите момчета.
Гунди отново е големият герой. Футболните специалисти в Европа и медиите го засипват с хвалби. След победата над Белгия треньорът на Италия Фаби, който е изгледал мача на живо, заявява: „От българския отбор мога да отлича онова зверче център-нападателя. Той е наистина момче на място. Не е много бърз, но при неговата височина повече не може да се иска. Аспарухов владее отлично топката. Белгийците му оставиха прекалено много пространства и когато се усетиха, вече беше късно”.
Италианската преса отдава дължимото на нашия отбор. „Победата на българите бе неоспорима”, пише в. „Кориере Дела Сера”.
В този момент пловдивският талант Христо Бонев все още не е национал, но селекционерът Рудолф Витлачил е изправен пред труден избор в определянето на състава за Англия. Падаме се в една група със световния шампион от последните две първенства Бразилия. В нашата група са още силният отбор на Португалия и ужасните унгарци, които четири години по-рано са ни помели с 6:1.
В България очакванията са да се представим по-добре отколкото в Чили. Вече имаме натрупан опит. Имаме и Гунди. Победили сме Белгия и за втори пореден път сме сред най-силните отбори в света. Първенството се провежда в родината на футбола и целият свят с нетърпение очаква началото.
„Тук, в Англия, атмосферата е наелектризирана до най-висок градус – пише пратеникът на в. „Спорт” в един от първите си репортажи от мястото на събитието. – Пулсът на голямата футболна проява може би не се долавя само в прочутия Хайд парк, където уморените лондончани обичат да се усамотяват, и където издаването на какъвто и да било звук е едва ли не престъпление. Днес (11 юли 1966 г. – б. а.) от 20,00 часа българско време на лондонския стадион „Уембли” ще стане официалното откриване на VIII световно първенство. Церемонията ще започне с музикална програма, в която участие ще вземат няколко гвардейски оркестъра. След това на стадиона ще дефилират 320 лондонски ученици, облечени в състезателните екипи на 16-те страни финалисти. На учениците е разрешено да задържат у себе си екипите като скъп спомен от световното първенство, организирано за първи път от родината на футбола. В 20,15 часа българско време местата си на официалната трибуна ще заемат английската кралица Елизабет и съпругът й Единбургският херцог. Председателят на ФИФА сър Стенли Роуз ще покани кралицата официално да открие първенството. На 16 пилона, издигнати на стадиона, ще се извисят знамената на участващите страни. Точно в 20,30 часа ще бъде даден началният сигнал на първата среща от шампионата между отборите на Англия и Уругвай. Съдия на този мач ще бъде унгарецът Жолт, а един от неговите помощници ще е българинът Димитър Руменчев.”
И така, шоуто в Англия започва!
Мачът на откриването между домакините и Уругвай завършва 0:0 за нещастие на повечето от тези 87 148 зрители, изпълнили „Уембли”. Българите играят на следващия ден срещу световните шампиони от Бразилия.
Анализите на ситуацията преди мача в нашата преса са доста оптимистични.
„Вярно е, че Пеле и Гаринча могат да играят с неподражаема фантазия, но вторият не е във форма, а първият все още не е доказал в Европа своята класа” – пише в. „Спорт”. Изданието напомня, че гръбнакът на бразилския отбор е „поостарял”. От друга страна нашите демонстрират самочувствие.
„Само няколко часа преди срещата бяхме при нашите футболисти – пише в своята кореспонденция пратеникът на „Спорт”. – И останахме удивени от тяхното спокойствие. Не забелязахме нервно потропване с крак, бледност по лицата или други белези на боязън и напрежение.
„Преди мач от българския шампионат се вълнувам повече, отколкото сега”, дословно заяви Динко Дерменджиев. Ала всичко това съвсем не значеше, че нашите момчета бяха вдигнали предварително бяло знаме пред световните шампиони. Tе просто знаеха, че ако някой ги ритне, това ще е ат, а не магаре. Но в същото време в очите им искреше едно неутолимо желание за борба. И вечно скритата надежда, че ще може да бъде побе ден и по-силният. И когато българските футболисти излязоха на терена на ливърпулския „Гудисън Парк” с националния герб на гърдите, те се хвърлиха с устрем и жар в борбата срещу своя силен противник. И с всяка изминала минута уважението на 50 000 зрители растеше.”
Зад кулисите остават скрити доста неща около тази среща.
„За бразилците не знаехме нищо, преди да излезем срещу тях на игрището – признава днес, 48 години по-късно, защитникът Александър Шаламанов. – Само бяхме чели какви футболисти са Гаринча и Пеле. Нямахме никакво разузнаване. Сами се бихме срещу Бразилия. Липсваше ни увереност, че можем да победим световните шампиони. Те на този мондиал не бяха в добра форма, но ние направихме доста грешки. Когато бразилците биеха фаулове, вместо да скъсим разстоянието на стената, стояхме дори по-далеч отколкото е нужно. Редяхме се на по 10–11 метра от топката. Приличахме на агънца преди заколение. Така станаха и головете за Бразилия. Два чудесни фаула изпълнени от Гаринча и Пеле, две попадения. Мачът завърши 2:0. Имахме своите шансове да вкараме, но ги изпуснахме. Загубихме, защото се бяхме стъписали от съперника.”
В този двубой основна роля при опазването на Пеле, най-добрият футболист в света по това време, има Добромир Жечев.
„Колкото и чудно да изглежда, забележителното при Пеле беше играта му без топка – разказва Бобата. – Стремях се винаги да го бия за първа топка, но той имаше едно лъжливо движение. Тръгва метър-два в една посока и изведнъж се обръща и спринтира на другата. Точно тогава получаваше пас. Винаги имаше вероятност да закъснея, но съумях да играя добре. Очакванията на всички ни бяха да видим неговата брилянтна техника с топката и той я показа на моменти. Но лъжливия му финт бе това, което ме изненада в мача.”
Треньорът Витлачил инструктира защитника Иван Вуцов да помага на Бобата в опазването на Пеле.
„Добре се справихме с „кариоките”, защото не им позволихме да ни вкарат гол от игра – казва Вуцов. – Трудно се играе срещу футболисти от ранга на Пеле и Гаринча. Но ние бяхме концентрирани и не им позволихме много-много да си „разиграват коня”. Наистина Бобата имаше основната задача да опази Пеле. Срещна много трудности, но успя. Пеле беше много интелигентен футболист, който може да надиграе всеки съперник в персонален двубой. Помагах на Жечев за Пеле и трябваше да чистя доста топки от задни позиции. Интересен играч беше и Гаринча – с едни ужасно криви крака. Не можеш да го разбереш накъде ще тръгне!”
Световните медии са изненадани от добрата игра на българите. Авторитетният английски в. „Гардиън” пише: „Равният резултат най-реално би отразил картината на терена. Всеобщо бе мнението, че Бразилия ще спечели този мач. Изненада добрата игра на българите”.
„Франс Прес”: „Българите играха много добре. Независимо от резултата, те принудиха бразилците да положат много усилия. В края на краищата не играта, а свободните удари, изпълнени от Пеле и Гаринча, доведоха до крайния резултат”.
Общото впечатление след двубоя с бразилците е, че нашите са били достоен съперник, но не са успели да се възползват от слабостите на световния шампион. А в този мач се вижда, че такива има. Южноамериканците губят следващите си два двубоя от Португалия и Унгария с един и същ резултат – 1:3. Така отпадат от турнира. За нашите остават още два мача в Англия. В тима започва да се усеща напрежение и уплаха, че отново може да се върнем от световно, без да спечелим нито един мач. Освен това се оказва, че треньорът Витлачил не е в добри отношения с всички в отбора. Чехът дразни част от футболистите с някои свои решения.
„Рудолф Витлачил беше много добър специалист, но особняк като човек – разказва Бобата Жечев. – Имахме малко спречкване с него. Първо беше ни осмял нас, българите, как сме спели по пижами. Не знам защо това му се струваше смешно. По време на световното в ресторанта на един обяд дойде български оркестър, който бе на турне в Англия. Започнаха да свирят химна, а ние станахме прави и запяхме. Витлачил вика: „Сядайте, сядайте, не ме интересува какво свирят. Яжте”. После бях казал за един вестник, че за следващото световно първенство ще се класираме и без чешкия треньор. Той се настрои негативно към мен. Когато нещо не беше наред, не знам кой го беше научил, Витлачил, казваше: „Болгарска работа”. Това не ми беше никак приятно. Ние може да си викаме така между нас си. Ама чужденец да го казва, е малко обидно. Независимо че беше голям треньор.”
Чешкият селекционер започва да изпуска съблекалнята след поражението от Бразилия и решенията му не се приемат безпрекословно от играчите.
„Преди срещата с Португалия Витлачил направи няколко хода, които се оказаха неудачни – казва Александър Шаламанов. – Тактиката ни за този мач се провали. В атака идеята беше Сашо Костов да центрира топката към Гунди. Няколко месеца преди това те двамата бяха играли с „Левски” срещу „Бенфика” и тогава се справиха добре. Но на световното нещата не се получиха. Освен това португалците имаха отбор, който можеше дори да спечели купата. Загубиха нещастно на полуфинал от Англия. Въпреки поражението Еузебио беше обявен за най-добър футболист на първенството. Изключителен спортист! Понякога казват, че Господ дава, дава, но все нещо забрави да даде... Е, при Еузебио нищо не беше забравил.”
Губим от Португалия с 0:3, като иберийците не оставят никакво съмнение в превъзходството си. Мачът започва кошмарно за нашите, след като още в 17-ата минута Вуцов си отбелязва автогол.
Следват още два гола за Португалия, които просто довършват сломените българи. Да се връщаме сразени от финалите на световни първенства започва да се превръща в синдром.
„Нашите загубиха важния мач с Португалия и ние естествено сме печални – пише в коментара си за мача в. „Спорт”. – Но веднага трябва да кажем, че сме печални не толкова от самия резултат, колкото поради начина, по който нашият отбор загуби... Нас, наблюдателите, ни беше срам да видим, че отборът няма морални сили да се бори.”
Последният мач с Унгария е въпрос на формалност.
„Бяхме отписали тази среща – признава Шаламанов. – И въпреки това пак имахме своите шансове. Поведохме с 1:0 след гол на Гунди. После по едно време Митата Якимов като ги грабна, излъга един, двама, трима от унгарците... Накрая, вместо да вкара топката във вратата, той се върна да лъже едва ли не и страничния съдия. Не се знаеше какво щеше да стане, ако беше отбелязал, но... Няма как да върнем събитията назад. Загубихме с 1:3.” В тази среща също остават съмнения, че нашите са си вкарали автогол.
„Отново набедиха мен, но този път незаслужено – казва Вуцов. – Просто стана един карамбол. Топката се удари в няколко крака, включително и в мен. Това бе при втория гол на унгарците, но аз нямам вина за това. От тях имахме страх, защото на предишното световно ни бяха били много лошо с 6:1.”
Така България си тръгва безславно от второто си участие на световно първенство. С три загуби и само един отбелязан гол, дело на Георги Аспарухов.
Малко утешение е, че за първи път българин попада в идеалния отбор на шампионата. Това е защитникът Александър Шаламанов, който се представя на отлично ниво във всички мачове.
След последната среща в Англия началникът на футболната федерация Недялко Донски заявява, че причините за слабото представяне на футболистите ще бъдат подложени на внимателен анализ. За следващото световно първенство в Мексико партийните и държавните ръководители си поставят за цел да следят още по-изкъсо какво се случва в националния отбор. Решено е подготовката да бъде поставена на научна основа, което тотално обърква плановете на спортно-техническото ръководство.
Из „Българи, юнаци”. Книгата може да поръчате тук!
Още информация за Гунди може да откриете в книгата „ГУНДИ, какъвто не го познавате”.