Саранск, където “Коммунистическяй курось” не е мръсна дума

https://www.24chasa.bg/sport/article/6937847 www.24chasa.bg

Или как премина операция “Най-безсмисленият мач в най-неизвестния град”

Още на 1 декември, когато се тегли жребият за груповата фаза на световното първенство по футбол в Русия, през главата ми мина мисълта, че ако даде Господ (финансовият, имам предвид) да ходя през лятото там, трябва да посетя задължително град Саранск.

Именно той беше голямата атракция сред домакините - известната със своята неизвестност столица на още по-прочутата в цял свят република Мордовия. Всъщност някои фенове на Дж. Р. Р. Толкин сигурно са били във възторг, защото са си помислили, че мачове от световното ще се играят в

Мордор -

столицата на

злия Саурон

На мен лично градът ми бе познат по две линии. Първо, знаех, че в Мордовия е имало много лагери по време на съветската власт. Това го научих от книгата на адаша с фамилия Топол, преведена на български като “Русия утре” (в оригинал “Завтра в России”), в която едно към едно се описва опитът за преврат срещу Горбачов през 1991 г. и един от героите в книгата беше син на началник на лагер именно в Мордовия.

Втората ми допирна точка с Ботевград е по линия на тъщата, която има роднински връзки с града. А той пък по стара социалистическа традиция си имаше побратимено съветско другарче. Е кой да е, ако не Саранск?! За това днес в столицата на Мордовия напомнят улица “Ботевградская”, по която за двата часа разходка така и не успях да мина, както и баничарница “Ботевград”, тръгваща от централния площад, познат с гордото англосаксонско название “Милениум”.

Интересът ми към посещението на Саранск освен от факта, че никога повече вероятно няма да имам нито повод, нито желание да го посетя, се провокираше от това, че досега на големите футболни първенства, на които съм присъствал (6 европейски и 5 световни), винаги съм търсил топмачовете. Примерно в Русия си взех предварително самолетен билет за Сочи още на втория ден, за да гледам на живо Испания - Португалия, и не сбърках - 3:3 и хеттрик на Кристиано Роналдо. Но реших да направя едно изключение и да гледам вероятно най-безинтересния мач в цялото световно, който при това ще се играе в най-неизвестния град.

Казано - сторено. Разбира се, с помощта на “Росийские железние дороги”, които осигуряваха влакове специално за мачовете за феновете и милостиво качваха в тях и журналистите. 500-те километра от Москва до Саранск, които всъщност са почти 600

заради леките

извивки на

трасето, се

вземат за 11 ч

Не само че влакът кара със скоростта на онзи от моята младост (58 км за 90 минути) между Пловдив и Карлово, където отбивах дълга към родината в местната танкова бригада, но и понеже е специален за световното, току спира на някоя гара за половин - един час и дава път на редовните.

Освен че е най-неизвестният от 11-те градове домакини на мачове от Русия 2018, Саранск е и най-малкият. По жители дори Пловдив го бие с 367 000 на 314 000. Свързват попадането му в списъка с хора, близки до обкръжението на руския президент Владимир Путин, които имат интерес от развитието на региона, но и с ФИФА. Работата е там, че от световната футболна федерация винаги са проявявали желание да покажат не само визитните картички на една страна, но и нещо по-типично и не толкова туристическо.

В това отношение Саранск е перфектно попадение. Малък, неразглезен нито от солиден туристически поток по второ направление (така наречените капиталистически страни, които в днешни дни включват всичко освен КНДР, Китай и бившите съветски републики), нито от голям футбол. Местният отбор “Мордовия” по едно време беше в руския елит, но бързо се върна в местната “Б” група.

Но пък хората са искрени, доброжелателни и много доволни, че градът им се прочу и в него се появиха странни и тайнствени същества, говорещи чужди езици. Местните жители с радост упътват всеки, който попита нещо, опитват се да помогнат и не крият, че световното по футбол е събитието на живота им, що се отнася до случващото се в града.

Властите са свършили много работа. Ново летище, почти нова гара, ремонт на всички сгради, даже и на панелките в местните аналози на “Младост” и “Дружба”. Е, въпреки изминалия от разпада на СССР четвърт век стадион “Мордовия Арена” - прекрасно ултрамодерно съоръжение за малко над 40 000 зрители,

се намира

на улица

“Комунистическа”,

а на връщане на път за гарата от нея трябваше да завия надясно по “Ленински проспект”, но това са подробности от пейзажа. Комичното беше, че на табелата на “Комунистическа” пишеше старото й име - “2-и покровски переулок”. Е колко трябва да си стар, че да помниш, че преди 100 години се е казвала така?

По табелите имаше и друго смущаващо нещо. Освен на руски и английски (похвално, разбира се) имената бяха написани и на два от местните езици - мокшански и ерзянски.

И на двата имената на улиците звучаха като реплики от опашка за олио по времето на Жан Виденов - “Коммунистическяй курось” и “Коммунистической куро”.

Но пък заради световното всички улици бяха ремонтирани, преасфалтирани и пазени като зеницата на окото. Дотолкова, че даже градският транспорт беше спрян и всички ходеха пеша. Добре, че градът прилича по още едно нещо на Плодив - всички забележителности са на среднокрачно разстояние. Те не са и много - като видите църквата “Свети праведен воин Фьодор Ушаков” и паметника на прочутия адмирал пред него, след което се разходите до Площада на Хилядолетието (въпросния “Милениум”), сте видели всички.

Точно преди мача Панама - Тунис (всъщност завършил 1:2, но на кого му пука) там имаше голям фестивал на местните кулинари.

Основните предложения бяха разни видове палачинки, домашен мед, варени картофи с краставички и копър и някакви пирожки. Много ми се искаше да пробвам

саранската

гордост овтон

лапат (меча

лапа),

но нямаше. Това е нещо като плескавица, набучена отгоре с кротони. Абе странна работа, но все едно - нямаше. А с ресторантите работата в Саранск хич не е добре и това си го признават дори местните.

За сметка на това са им построили до стадиона цял жилищен комплекс. Мислело се там да живеят фенове, но се оказало, че почти никой не иска да остане за повече от една нощ. Сега част от апартаментите ще минат по социални програми, а другите ще се продадат на свободния пазар.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Световна шампионка по гимнастика дарява лентата си от олимпиадата в Рио де Жанейро в подкрепа на каузата "Сърце за пример". Християна Тодорова и куп популярни лица дават лични вещи за благотворителен търг в подкрепа на жени, жертви на насилие. Актрисата Стоянка Мутафова, певиците Нели Рангелова, Михаела Маринова и Сантра,

Камен Тонов свързан с неофициалния охранителен бизнес на Балбузанов Участник от „Биг брадър“ се оказа коз на прокуратурата срещу Камен Балбузанов-Куката. Камен Тонов-Михаловски бе викнат в спецсъда, за да даде показания по дело за рекет, палежи и побои срещу плевенския ъндърграунд герой заради връзките си с неофициалния му охранителен бизнес,

Живея чрез изкуството. То ми е необходимо, за да съм това, което съм. Така обяснява работата и призванието си актрисата и художник Диана Димитрова. Шармантната красавица, която спечели симпатиите на широката публика след превъплъщението си в образа на д-р Зорница Огнянова от популярния сериал "Откраднат живот",