“Там аз бях във юлска вечер,
за да търся любов,
с магията
на новия залез
и с прекрасното слънце…”
Така сигурно би прозвучало началото на легендарната песен на “Юрай Хийп”, ако тя бе посветена на победата на руския национален отбор над Испания с дузпи в 1/8-финала на световното.
78 011 (това е официално пълният капацитет) видяха наживо тази футболна изненада, да не кажа сензация от трибуните на московския стадион “Лужники” в неделя вечерта, 1 юли. И ако Джулай морнинг е световният празник на хипарите, то Джулай ивнинг е на път да се превърне в Ден на славата на руския футбол.
Час и половина след края на мача, когато бях чул пресконференцията на руския треньор Станислав Черчесов, а в миксзоната вторият герой на вечерта след вратаря Акинфеев - Артьом Дзюба, отмени всичките си съотборници, като се спря пред журналистите, за да отговори на въпросите им, около “Лужники” вече бродеха само доброволци, охрана, чистачи и, разбира се, журналисти. Някак си ми липсваше празничната атмосфера, която би прилягала на този повод - все пак най-големия успех на руския футбол, пробив сред 8-те най-силни в света. Даже в червената линия на метрото хората някак си стеснително се поздравяваха с победата, ной-вече през мобилните телефони. Два-три пъти малки групички се опитаха да скандират “Ро-си-я”, а отнякъде като фон се чуваше “Калинка”, но още на стадиона се изясни, че руснаците, особено по-младите знаят само припева и първия куплет.
Но когато слязох в центъра, си спомних за невероятното американско лято и разбра - руснаците най-после получиха своята 1994 г. През тълпата, празнуваща наистина като за световно, най-интересните и романтични места могат да се обиколят за около три часа. От “Лубянка” през “Николская” до Червения площад. Оттам към Театралния площад и пресечките му “Столешников” и “Камергерский”. През Покровка към ЦУМ и Кузнецкия мост - навсякъде хората се радваха, пиеха, пееха, прегръщаха се. Дори полицията някак си участваше в празника - главно в отсъствието си, като един добър футболен съдия. Униформените се намесваха, само когато бъдеха помолени, а това се случваше съвсем рядко.
Уличните дискотеки и импровизираните мачлета (в 3 и половина пред Болшой театър се играеше здраво дерби 15 на 15, едните голи до кръста, другите облечени) са продължили вероятно до сутринта, още повече, че в Москва след 4 вече си е напълно светло. Единствено, за което хората съжаляваха, беше, че мачът се падна в неделя, а не в събота, защото понеделник все пак трябва да се ходи на работа. Призивите да го направят почивен ден се чуваха почти толкова често, колкото песните за главния герой на вечерта Игор Акинфеев. Момичетата си пишеха името му по деколтетата, мъжете показваха как точно отбива с крак решителния удар на Яго Аспас, а чужденците съжалително цъкат с език, разбрали, че той се е заклел да не напуска Русия и ЦСКА (Москва).
Най-интересното, а в същото време - и най-хубавото е, че нямаше ексцесии. Да, по цялата “Николская” се вървеше по натрошено стъкло, но случилото се през 2002 г. след загубата от Белгия на световното (бяха потрошени стотици витрини, обърнати автомобили, полицията се намеси брутално, имаше ранени, че дори и една жертва - 17-годишен ученик) нямаше как дори да започне, камо ли да се повтори. Не е ясно какво ще става на 7 юли, когато Русия играе срещу Хърватия в Сочи, но Джулай ивнинг заслужава повторение.
За хората, най-вече от Западна Европа и Америка, но и за българите, е донякъде странно, когато се говори, че Русия няма успехи в най-популярния спорт. Всеки роден преди 1970 г. веднага би припомнил европейската титла през 1960 г., както и финала през 1988 г., четвъртото място в света в Англия ’66, че дори и олимпийските титли през 1956 и 1988 г. Само че те са на целия “Союз нерушимых республик свободных”, тоест СССР, затова руснаците си водят футболното летоброене от световното през 1994 г., когато за първи път участват на голямо първенство с това име.
А успехите са им мижавички - по-точно бяха преди това световно първенство, на което са домакини. Всъщност до мача с Испания “сборная” не само не бе излизала нито веднъж от групата на световно първенство, но и общо четирите победи на мондиал бяха над неособено авторитетни съперници - Камерун, Тунис, Саудитска Арабия и Египет. Отстраняването на Испания вече ги мести в групата на големите момчета, макар че куриозното е, че това е може би най-слабият отбор като качества на отделните футболисти в него. Треньорът също не е върхът на сладоледа. Но всички те заедно събрани и споени заедно направиха това, което искаха от тях хората. Че май и повече.
Руският колега Дмитрий Егоров от сайта “Чемпионат” разви много интересни разсъждения за успеха на Русия над Испания, докато чакахме футболистите в миксзоната на “Лужники”. Той смята, че този национален отбор има нужда точно от такъв треньор - непробиваем, самовлюбен, гледащ отвисоко дори когато се самоиронизира. Егоров употреби по негов адрес думата “самодур”, аз я помня от Руската гимнация в Пловдив, така наричаха егоцентричните помешчици диктатори от “Мъртви души”. “Но явно такъв ни е трябвал. Може и да е тъжно, но държавата ни рядко е прогресирала с меки и съчувстващи лидери. Мисля, че сам знаеш с какви положителни човешки качества са описани в учебниците руководителите, по време на които се разпада първо руската империя, а после и СССР. И обратно - при какви тирани и нестандартни управници не руският народ, а именно държавата е постигала мощен прогрес”, обясни Дмитрий.
И продължи: “Силата на нашия народ е, че той в исторически план умее да търпи, да оцелява и обича родината си със странна любов. При това го прави най-силно, когато се подчинява на силата. Ако ме питаш как и защо Русия отстрани Испания, ще кажа: Не е заради тактиката или техниката, не е и съвсем заради късмета, който наистина имахме, а заради триумфа на руския дух, надигащ се от дъното. Черчесов, журналистите, публиката - всички заедно събудихме в нашите футболисти мъжкарите, които оцеляват и търпят, а когато трябва лягат с телата си на границата и спират врага. И националният отбор оцеля, доказвайки, че в нашите мъже съществува все още тази нереализирана сила. Значи и страната може да се надява на по-добро бъдеще, може би и ние ще преживее тежките времена и ще бъдем щастливи.”