Голмайсторът срещу Испания Артьом Дзюба по навик прие да е говорител на останалите играчи, които бързо-бързо се изнизаха от миксзоната на “Лужники”.
- Представяте ли си какво става в Москва и в цялата страна в момента?
- Не, но сме безумно щастливи, че цялата страна се гордее с нас. Това е най-важното. Ние подарихме празник на себе си и на цяла Русия. Днес можеше да ни се получи само с такава игра - през търпение до последно, през схващанията, през всичко-всичко-всичко. В края се надявахме и вярвахме на Игор. Някои даже казаха, че ще хване две дузпи. Аз съм в шок. Дзагоев със сигурност беше единият, той вече е на възраст, може би отгоре някой му нашепва. (Смее се.)
- Преди дузпата ли се реши кой да я бие?
- Няколко човека ми казаха - бия я ти. Огледах се и си казах: Защо пък не? Ако трябва да съм честен, беше си страшничко. Целият свят ме гледа, ще взема да изпусна и жив ще ме изядат. Но ние вярвахме. Толкова години футболният Господ се извръща от нас. И ми се струва, че днес като никога… Знаете ли, великите моменти се случват при велики възможности. Знес беше тази велика възможност за нас. Ние знаехме, ние разбирахме, ние сме щастливи, че го направихме.Това е просто космос - излетяхме там след Станислав Саламович.
- Какво чувствахте, когато Яго Аспас тръгна да бие петата дузпа?
- Нали ви казвам, ние знаехме, че Игор ще я спаси. Момчетата казаха два, едната мина, а това беше последният удар. А какво ми беше на мен, честно, не си спомням. Изгубих си гласа от викане. Гордея се, че съм в този отбор, за мен това е огромна чест. Днес сме голяма работа.
- Днес обаче не ви беше лесно, в това число и заради пропуснатия бързо гол…
- Вие знаете, че Испания кара всички да се притискат към собствената си врата. Нашият шанс беше бързо да излизаме от тяхната преса, да ги натискаме и да търсим свободни зони. През първото полувреме един-два пъти ни се получи. Плюс стандартните положения, едно от които доведе и до дузпата.
- Догледахте мача от резервната скамейка. Не ви ли изскочи сърцето?
- То на всички изскочи. Половина една се държаха на краката си. Бяхме се разбрлали, ако някой припадне, другите да го крепят. Огромно благодаря на цялата страна, на “Лужники”. Помолихме Валерий Леонтиивич (Мутко, бившия шеф на футболния съюз и спортен министър, а сега вицепремиер) да уреди всичките ни мачове да са в “Лужники”, но нямало как.
- Докторът на отбора Едуард Безуглов не използва ли дефибрилаторите?
- Май самия него трябваше някой да го свестява.
- Къде отивате сега?
- Без коментар.
- Хърватия или Дания препочитате?
- Слушайте, нека просто сега да се насладим на всичко това, да се порадваме. Толкова изтърпяхме. Толкова, с извинение, л*йна. Сега да купонясваме! Ааа, не в онзи смисъл, ние сме професионалисти.
- Но все пак ще се стремите и към следващата крачка?
- Май все още не ни вярвате. Ние първо казахме, че искаме да сътворими историческо събитие, като излезем от групата. След това казахме, че искаме да направим чудо и да се класираме за 1/4-финала. Искаме още! Апетитът идва с яденето. Ясно е, че Хърватия е топ. Но и испания беше топ. На родна земя в един отделен мач всеки отбор може да победи всеки.
- Головете винаги ли така ще ги празнувате (Дзюба си слага лявата длан на главата като шапка и козирува с дясната - б. а.)?
- На световното да, после ще видим.