Световните финали - кой е по-по-най

https://www.24chasa.bg/sport/article/6962617 www.24chasa.bg
Халфът на Франция Кристиан Карембьо (вдясно) се опитва да избие топката от краката на Роналдо (Бразилия) по време на финала на световното първенство преди 20 години, спечелен с 3:0 от “петлите”. СНИМКА: РОЙТЕРС

Най-първият

Финалът на първото световно първенство в историята се играе на стадион “Сентенарио” (“Стогодишнина”) в уругвайската столица и противопоставя домакините на Аржентина.

Уругвайският национален отбор по това време е смятан за най-добрия в света заради двете си поредни олимпийски титли от 1924 и 1928 г. Федерацията дори си ги припознава като световни, затова на емблемата, която е и до днес на фланелките на “селесте” (“небесносините”), има четири звезди, независимо че отборът е само два пъти шампион на планетата.

Финалът ще се запомни и с това, че за първи и единствен път се играе с две различни топки. Двата отбора не могат да се споразумеят коя е по-добрата, затова белгийският съдия на финала Джон Лангенус взема соломоновското решение да се играе с различни топки през двете полувремена.

През първото двата отбора ритат аржентинската топка и гостите отиват да почиват при резултат 2:1 в тяхна полза. Дясното крило Дорадо открива за Уругвай, но Пеуселие и Стабиле, който става и голмайстор на турнира с 8 попадения, се разписват за Аржентина. Това е и единственият случай в историята на финалите, когато някой води на почивката и не побеждава накрая.

През второто полувреме със своята топка уругвайците стигат до крайната победа 4:2, като головете вкарват Сеа, Ириарте и в предпоследната минута Ектор Кастро. Прякорът му е Едноръкия, защото като 13-годишен си отрязва дясната китка с автоматичен трион.

Най-често

срещаният

Бразилия и Италия са се срещали два път в битка за световната титла, но безспорни рекордьори в това отношение са Германия и Аржентина. При това първата им среща във финал е чак през 1986 г.

Тогава германците, за които този финал е втори пореден след загубения 1:3 от Италия четири години по-рано в Испания, се промъкват до мача за титлата буквално през иглени уши - в групата бият само Шотландия, в 1/8-финала гол на Матеус носи 1:0 чак в 89-ата минута, а в 1/4-финала трябва да бият дузпи на Мексико, за да продължат. Едва в полуфинала са уверени - 2:0 над Франция.

В същото време Аржентина има само една полугрешка - 1:1 с Италия в групата, а в плейофите е без грешка, макар и след гол с ръка срещу Англия в 1/4-финала.

Мачът за титлата на стадион “Ацтека” в Мексико Сити започва зле за Германия - 0:2 в 56-ата минута след голове на защитника Браун и лявото крило Валдано. В 74-ата обаче капитанът Румениге намалява, а 7 минути по-късно резервата Руди Фьолер прави 2:2 и е на път да вкара мача в продължения. Следва обаче убийствена контраатака в 84-ата минута и Хорхе Буручага носи втората и последна засега титла на “албиселесте” (“бяло-небесносините”).

Втората среща е четири години по-късно на Олимпийския стадион в Рим и при разменени роли - фаворити са германците, а Аржентина стига до финала след 1:0 над Бразилия в 1/8-финала и победи с дузпи над Югославия и домакина Италия след това. Германия има проблеми само в полуфинала срещу Англия - 1:1 и успех след дузпи.

Третата световна титла на Германия носи гол от дузпа на Андреас Бреме. 11-метровият е дълго оспорван от аржентинците, които завършват финала с 9 човека след червени картони на Монсон и Десоти.

Третата, последна засега, но рекордна среща Германия - Аржентина във финал на световно бе на предния мондиал в Бразилия. Тя ще се запомни с поредния провал на подобен форум за Лионел Меси и с победния гол, вкаран чак в 113-ата минута от резервата Марио Гьоце след пас на друга резерва - Андре Шюрле.

Първият с

продължения

Още във финала на второто световно първенство - в Италия през 1934 г., се стига до продължения заради равенство в редовните 90 мин.

В мача за купата се срещат домакините и Чехословакия. Това и следващото първенство са единствените, които се играят само по системата на прякото елиминиране, а “адзурите” се промъкват с доста зор до финала - след разгром 7:1 над САЩ трябва да преиграват 1/4-финала с Испания, а на полуфинала надделяват само с 1:0 над Австрия.

Във финала дълго време доминират защитите и особено двамата вратари - капитанът на Италия Джампиеро Комби и чехът Франтишек Планичка, кръстен Котката от Прага. Домакините играят доста грубо и контузват Антонин Пуч. Смени не са позволени и той остава на терена, за да открие резултата в 71-ата минута. Все пак 10 по-късно натурализираният аржентинец Раймундо Орси изравнява за домакините, а в петата минута на първото продължение Анджело Скиавио носи титлата на Италия.

Най-

милосърдният

Третото световно първенство, проведено във Франция, ще се запомни с телеграмата, която преди финала италианският лидер Бенито Мусолини - Дучето, праща на отбора, който трябва да срещне Унгария: “Победа или смърт!”.

Първото полувреме завършва 3:1 за италианците, в чийто състав блести Силвио Пиола, на когото по-късно е кръстен ударът, наричан също и “задна ножица”. През второто полувреме двата отбора си разменят по още един гол, за да стане Италия първият отбор с две поредни титли.

Години по-късно унгарският вратар Антал Сабо признава: “Тежко ми беше от загубата, но вътрешно се радвах - спасих живота на 11 души!”.

Най-трагичният

16 юли 1950 г. вероятно ще остане за вечни времена най-черната дата в историята на бразилския футбол. Едва преди четири години 8 юли създаде някаква конкуренция със загубата 1:7 от Германия в домакинското световно, но все пак като че ли 1:2 на “Маракана” пред 200 000 зрители боли повече.

Тогава световното се играе по странна схема, която никога преди и след това не е използвана - победителите от предварителните групи образуват още една - финална, в която отново се играе всеки срещу всеки. Програмата е съставена обаче така, че в последния ден играят фаворитите Бразилия и Уругвай, които дотогава са с по две победи. Дори при равен мач домакините стават шампиони.

За капак те повеждат в резултата. След ялово първо полувреме веднага след почивката вкарва Фриаса и претъпканият “Маракана”, събрал рекорден вероятно завинаги брой зрители, избухва.

Радостта им е съвсем кратка - по-малко от 20 минути, защото в 66-ата най-добрият играч на Уругвай Хуан Алберто Скиафино елегантно прехвърля вратаря Барбоза за 1:1. Трагедията за домакините става пълна в 79-ата минута, когато крилото Алсидес Гиджия вкарва за 2:1. Бразилските играчи са буквално парализирани и мачът завършва така. Според градските легенди, когато публиката опразва стадиона, на трибуните остават две тела - единият е починал от инфаркт, а другият се е самоубил. Това не е доказано, но самоубийства след мача има в цялата страна, един от водещите журналисти Ари Барозо се пенсионира предсрочно, повече национали приключват кариерата си, а съчинената предварително песен в чест на победата “Бразилия е победител” никога не вижда бял свят.

Най-

сензационният

50-те години на миналия век са период на пълна доминация на Унгария във футбола. Малко са отборите, които успяват да се опънат истински на Пушкаш, Кочиш, Цибор, Божик, Грошич и останалите. Най-запомнящият се опит е на англичаните, които дълго време аристократично отказват да участват в световните първенства, смятайки, че останалите не са им конкуренция.

Унгарците обаче отиват на “Уембли” в Лондон и размазват високомерните домакини с 6:3. Това е първа домакинска загуба за Англия от небритански отбор, реваншът в Будапеща е спечелен с още по-излагащ британците резултат - 7:1.

По време на световното през 1954 г. жребият изпраща фаворита Унгария в група с Германия. Момчетата на треньора Густав Шебеш хич не се щадят и бият с хокейно-хандбалния резултат 8:3. Това не пречи на германците да излязат от групата, но им дава по-лесни съперници до финала - Югославия (2:0) и Австрия (6:1). В същото време Унгария трябва да се мъчи с Бразилия и Уругвай, за да ги отстрани с по 4:2.

Във финала “маджарите” бързо дръпват 2:0 само за 8 минути, което не учудва никого. Сензационно обаче германците изравняват също толкова бързо - до 18-ата минута. Най-голямата изненада във финалите на световните първенства става факт в 84-ата минута, когато Хелмут Ран с втория си гол носи победата 3:2 и първа световна титла за страната си.

Най-резултатният

През 1958 г. най-после стартира бразилската доминация на световните първенства, която до днес наброява вече пет спечелени титли.

Първенството се провежда в Швеция и дълго време бе единствената победа на отбор от Южна Америка или Европа на чужд континент. Едва през 2014 г. Германия изравни резултата, като взе купата именно в Бразилия.

В състава на Бразилия чак в третия мач се появяват двама истински гении - крилото Гаринча и 17-годишният Пеле. Двамата са в основата на успеха, а Пеле държи и до днес голмайсторските рекорди за тийнейджъри.

Финалът между “селесао” и домакина Швеция е най-резултатният в историята на световните първенства - 7 попадения. Четири пъти е имало по 6, при това все по 4:2 (1930, 1938, 1966 и 1986 г.) и три пъти по 5 - 1954, 1986 (3:2) и 1970 г. (4:1).

Освен това финалът през 1958 г. ще остане и единственият, в който е играл отборът на страната домакин и е загубил. В останалите случаи - 1930 (Уругвай), 1934 (Италия), 1966 (Англия), 1974 (Германия), 1978 (Аржентина) и 1998 г. (Франция), те все печелят.

Последният със

защитена титла

През 1962 г. първенството се провежда в Чили и именно тогава за последно шампионът защитава титлата си. След това възможност да го направи имаше Аржентина през 1990 г., но загуби от Германия.

Бразилците, които четири години по-рано печелят първата си световна титла, изненадващо допускат съперникът Чехословакия да поведе във финала чрез звездата си Йозеф Масопуст. Сменилият контузения Пеле Амарилдо обаче изравнява много бързо, а след почивката Зито и Вава носят купата отново на Бразилия. Скандално преди финала е разрешено на Гаринча да играе, макар да е изгонен срещу Чили в предишния мач.

Най-съдийският

Финалът през 1966 г. на стадион “Уембли” в Лондон между Англия и Германия, завършил 4:2, поражда толкова много спорове, че и до днес съперниците са на различни позиции.

Става въпрос за третия гол, вкаран от Джеф Хърст в продълженията. Преди това Халер извежда бундестима напред, Хърст и Питърс обръщат до 2:1, а защитникът Вебер вкарва мача в продължения в последните секунди на редовното време.

В 101-ата минута Хърст поема топката в германското наказателно поле, обръща се и с мощен шут я праща в гредата. Оттам тя отскача в терена, а после защитник я изритва напред. Домакините искат гол, гостите отричат, а швейцарският съдия Динст не знае какво да прави. Най-накрая се обръща към помощника си Тофик Бахрамов от СССР, който е категоричен - гол. Резултатът става 3:2, а в последните секунди Хърст вкарва третия си гол, което и до днес е единственият хеттрик във финалите.

Последният за “Златната богиня”

Първата световна купа, изготвена от френския скулптор Абел Лафльор, представлява малка статуетка на гръцката богиня на победата Нике. Според първоначалния регламент тя трябва да остане притежание на отбора, който я спечели три пъти.

Това правят, естествено, бразилците през 1970 г., когато вадят може би най-силния отбор в историята на световните първенства. Във финала те размазват Италия с 4:1, а резултатът е открит от Пеле. Това е последното му световно, той е единственият с три титли.

Впоследствие “Златната богиня” е открадната и вероятно претопена, а в бразилската федерация се пази дубликат. Сегашният трофей е изработен от италианеца Силвио Гадзанига.

Първият без

голове, но

с дузпи

В паметното за всички българи световно първенство в САЩ през 1994 г. финалът е забележителен с две неща, които се случват за първи път, а едното си остава прецедент и до днес.

В мача за титлата се срещат два отбора, всеки от които при победа става четирикратен световен шампион - Бразилия и Италия. Фаворити са южноамериканците. И като имат срещу себе си представители на страната, дала на футбола системата “катеначо”, не е чудно, че за първи и единствен път редовното време и продълженията завършват 0:0, а също така и за първи път титлата се решава от дузпи. Големите грешници за “адзурите” са Франко Барези Роберто Баджо и Даниеле Масаро.

Най-тоталният

Световното първенство през 1974 г. е едно от малкото, за което още преди началото е ясно кои два отбора ще са на финала. В случая това са домакинът Западна Германия и Холандия, която току-що е подарила на света тоталния футбол и Йохан Кройф.

Жребият за малко да си направи лоша шега, защото според тогавашната система 8-те отбора, които продължават от предварителните групи, се разпределят в нови две групи, победителите от които отиват директно на финала. Ако и ФРГ, и Холандия спечелят групите си, то единият от тях ще трябва да се прости с финала.

Решени да хвърлят всичко чак в мача за титлата, домакините си позволяват малка хитрост - падат от другата Германия - ГДР, за да отидат в другата четвъртфинална група, а оттам - и на финала.

В него за първи път се свирят две дузпи, като първо повеждат холандците, а германците изравняват. Малко преди почивката Герд Мюлер вкарва победния гол и носи втора световна титла за Германия.

Първият на

разширено

световно

От 1930 до 1978 г. участниците на световното първенство са 16. Още с встъпването си в длъжност през 1974 г. новият президент на ФИФА - бразилецът Жоао Хавеланж, поема курс на разширяване.

Първото е през 1982 г., когато отборите са 24. Това води до известни трудности в системата на провеждане, като на въпросното световно в Испания има два вида групи. Първо са предварителните - 6 с по 4 отбора във всяка. После първите два от всяка образуват нови четири групи с по три отбора, чиито победители отиват на полуфинал. Във финала се срещат Италия и Германия. “Адзурите” повеждат 3:0 и малко преди края ветеранът Паул Брайтнер не позволява за първи път единият от финалистите да си тръгне без гол. Това става през 1990 г.

Най-

домакинският

Много световни титли може да бъдат наречени домакински, но като че ли в най-голяма степен това се отнася до първенството през 1978 г. в Аржентина.

“Гаучосите” дълго търпят световната доминация на съседите си Бразилия и Уругвай, съответно с 3 и 2 титли, а на своята сметка имат само един загубен финал. Затова се стягат за 1978 г., когато са домакини.

В началото много не им потръгва - падат в предварителната група от Италия, което ги изпраща в компанията на Бразилия в 1/4-финалната група. В последния мач трябва да бият с много Перу и това се случва - 6:0, но, както твърдят, с любезното съучастие на съперника.

Финалът срещу Холандия минава под аржентински натиск, но гарниран със солидно съдийско рамо от италианеца Серджо Гонела. Редовното време завършва 1:1, а в продълженията холандците рухват и домакините грабват първата си титла с 3:1. Герой е Марио Кемпес, голмайстор с 6 попадения.

Най-късно

спечеленият

През 2010 г. световното първенство е за първи път в Африка. Във финала се срещат, както и четири години по-рано, два европейски отбора - Испания и Холандия.

“Ла Фурия” са възприели стила на “Барселона” с много подавания и тотален контрол върху топката, кръстен тики-така. Той обаче не работи добре срещу организираните холандци и нещата вървят към дузпи, след като редовното време и първото продължение завършват без голове. Тогава идва и една от малкото грешки в холандската защита, топката стига до Андрес Иниеста - финт, удар, гол, титла! Минутата е 116-а - никога световният шампион не е определян толкова късно.

Най-вратарският

Вратарите по принцип често спасяват отборите си във финали на световно първенство, но има няколко изключения. Дълго време за най-провалил се вратар в най-важния мач се смяташе чехът Вилем Шройф, пуснал леки голове на бразилците през 1962 г., но 40 г. по-късно от трона го свали германецът Оливер Кан. По ирония на съдбата той бе определен за най-добър играч на въпросното световно през 2002 г., което бе и първото, провело се в две различни страни - Република Корея и Япония. Но тогава все още гласуването приключваше преди финала, в който Бундестимът се изправи срещу Бразилия и нейния феномен - централния нападател Роналдо с идиотската прическа.

Именно деветката на “селесао” реши на практика вървящия отново към 0:0 финал със съучастието на Кан. Вратарят не се намеси добре при далечен и не особено силен удар на Ривалдо, топката отскочи от гърдите му като от бетонна стена, за да бъде довкарана от Роналдо. По-късно той вкара и втори гол, като отново Кан не се намеси успешно.

Най-

мистериозният

Финалът през 1998 г. противопостави отбора на домакина Франция, който никога не бе печелил титлата, и Бразилия, която четири години по-рано взе четвърта.

Мачът на новичкия “Стад дьо Франс” ще се запомни с мистериозното изчезване, а след това завръщане в титулярния състав на младия тогава централен нападател на “селесао” Роналдо. Според първоначално предоставения на медиите тимов лист сред 11-те бе Едмундо, по прякор Животното. Четвърт час по-късно бе направена корекция и Роналдо бе върнат в състава.

Той обаче не игра нищо и домакините заслужено спечелиха с 3:0. Появиха се няколко конспиративни теории за случилото се - намеса на ФИФА, настояване на Nike, чието рекламно лице бе футболистът, натравяне, прекаляване с компютърни игри, дори изневяра на приятелката му Сузана Вернер. Официално самият футболист години по-късно обясни това с преумора, но май никой не му повярва.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Орлин Павлов изпя хитови свои парчета на представянето на новия сезон на сериала "Скъпи наследници" по bTV в кино "Люмиер" вчера. Освен него присъстваха Даяна Ханджиева, Китодар Тодоров, Рая Пеева и Веселин

Четири умни и възпитани българчета живеят в тежки условия и мизерстват! Павлинка (3 г.), Александър (4 г.), Борис (5 г.) и Емилия (7 г.) са много усмихнати и рецитират стихотворения, но са принудени да спят на земята. В дома им дълго време няма обзавеждане, храната често не достига, а 29-годишната им майка Боряна е принудена да ги отглежда сама в

Фолкпевицата Преслава вече е на крака и прави разходки след раждането! Екип на "България Днес" засне изпълнителката във вторник - пет дни след раждането на първото й отроче в столична болница. Преслава изглеждаше начумерена и сърдита, като от нея не грееше типичното майчинско щастие. Редом до нея беше и любимият й Павел,